Lirena

[Lirena]

Здравейте,

Пише Ви една разтревожена майка.

Синът ми е на 21 години, студент в Русенски университет.

От около месец забелязах, че е затворен в себе си, тъжен. Попитах го за причината. Сподели, че смята, че има ОКР, тъй като има натрапливи мисли. Мислите са свързани с това, че цитирам: "Няма какво да си говоря с приятелите". В същото състояние е изпадал още веднъж, но то преминало от само себе си. Продължило е 3-4 месеца. Спомням си, че тогава той се беше прибрал от София, където беше студент в ТУ. Просто един ден в края на семестъра каза, че не се чувства добре там - в общежитието, в самия университет. Прекъсна и се прибра в Козлодуй. Всъщност тези 3-4 месеца от февруари до май, както и месец преди да се прибере,  се е чувствал в това състояние. Както писах,сподели, че е преминало изведнъж -след като се е видял с двама приятели, се е почувствал добре. От тогава до сега не е имал проблем.

Искам да споделя, че той премина през операция на глезена( преди месец и половина) и беше с ортеза и патерици един месец. След операцията около седмица се чувстваше зле от спиналната упойка - главоболие, повръщане и почти невъзможност да стои прав. Операцията беше на 22.юли, а от началото на август  е почувствал , че пак мисли по същия начин - няма какво да си говори с приятелите. Как щял да се чувства сега като отиде в Русе( от 18-ти) започва учебната година. Каза, че не смята, че операцията му е повлияла. И той не знаел от какво се е получило.

Моля Ви, насочете ме как да постъпя. Той си заминава след 2 дни, а аз оставам с мислите да не би да се случи нещо много по-сериозно. От друга страна не посмях да потърся психиатър, защото не зная как биха му подействали антидепресантите, които със сигурност ще му предпишат.

Оставам с надеждата, че ще получа съвет от Вас и искрено Ви благодаря, че отделихте от времето си, за да се запознаете с нашия проблем.

С уважение,

Lirena

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте!

Мисля, че стреса от операцията и от новата учебна година са в основата на това психично състояние.Не е за психиатър, а за психолог.Нека потърси такъв и да не чете повече в нета за никакви психични заболявания.

Хубав ден!

[Lirena]

Mного Ви благодаря, д-р Първанов!

И аз предполагам, че стресът е от операцията, но той твърди, че не е. Казва, че изобщо не е бил стресиран преди и по време на самата операция. Мисля, че той не осъзнава, че операцията наистина е стрес за организма.  И тежкото състояние след упойката в продължение на цяла седмица според мен са оказали сериозно влияние в/у психиката, макар и да твърди, че не това е причината.

[д-р Тодор Първанов]

Твърде често, стреса се усеща, едва когато събитието отмине и наистина, човека не прави връзка между предходното събитие, което вече е отминало и сегашното си състояние .Той търси логиката и не я намира, а това вече е много стресиращо.Проблема е, че по отношение на стреса и събитието, хората се делят на два типа, едните усещат стреса преди и по време на събитието, а вторите, едва когато то е отминало и не знаейки, че това за тях това е е норма, почват да търсят причината къде ли не, само не и в предходното стресиращо събитие- Шумахер бе от този тип- по време на самото състезание пулса му не мърдаше, но стреса идваше в дните след него.