Елина75

[elina75]

Здравейте доктор Първанов,

 

Да Ви опиша  накратко - всичко започна преди 12год.  Започна се с едно прималяване и сърцебиене. Отидох спешно при личния който ми каза, че съм се притеснила и толкова. Няма ми нищо. И се почна  - в началото по-нарядко с тези прималявания и сърцебиене. Отидох при невролог. Изписа ми някакви успокоителни - леки. Действаха ми временно. Но при всяко ново проявяване на симптоми, които с всеки изминал път ставаха по-многобройни тичах по спешност при невроложката и се сменяха лекарствата. Тя ми каза да си изследвам щитовидната жлеза. Изследвах я - хормоните в норма, но някакъв възел имало, който трябва да се махне. И аз наивницата за една седмица реших, че ще се подложа на операция за махане на възела, защото се надявах че всичко ще изчезне и ще се оправя. Пък и ми беше казано, че и  10 % от жлезата можело да   изпълняват функциите на цялата жлеза. И така - операция. После - болест на Хашимото. И така вечно на Л-тироксин . Но уви симптомите не изчезнаха - само дето напълнях доста. След доста ходене по мъките и след изгубени 6-7години личния реши да ме пусне на психиатър. Бях при нея - изписа ми ривотрил и лароксин. Каза че имам паническо разстройство. С лекарствата нещата Временно  се подобриха. Но щом реших да спра лекарствата всичко се връщаше с двойна сила. И пак наново с увеличаване на дозата на АД- то. Ходех при психиатърката близо година - всеки месец на психотерапия. Даже посещавах и групова психотерапия- но уви. Резултат няма. Само дето симптомите се засилваха. Сега от близо два месеца непрекъснато ми е лошо. Още като стана сутринта и почва да ми се гади и да ми прималява. След това идва сърцебиенето, страха и т.н. Вече не мога да живея нормално. Не мога да работя. Работата ми е свързана с психическо натоварване и само мисълта, че трябва да ходя сутринта на работа и ми прилошава. Още повече, че се налага да шофирам - аз си знам как стигам до работата с колата. Ад е. Не мога да си гледам семейството спокойно. Непрекъснато ме е страх, че ще получа инсулт или инфаркт. Не мога да ходя по събирания - тълпите ме ужасяват. Страх ме е, че ще загубя работата си, защото не мога да мисля както трябва.  Чудя се обаче защо преди нещата се повтаряха от време на време - веднъж седмично или на 10дни.  Тогава изпадах в ужас и не можех да дишам. Глътвах ривотрила и докато се успокоят нещата виках чичо ми - който е фелдшер. Сега се мъча уж да не изпадам дчак до такива състояния. Уж увладявах нещата донякъде, но в последните два месеца се чувствам постоянно зле. Та се питам дали това е ПР, каквато диагноза ми постави психиатъра или е нещо друго и как да се справя с проблема, защото вече наистина е голям проблем. Моля за Вашата спешна помощ.  

[д-р Тодор Първанов]

Това което виждам от поста ви е, един страх.Страх, да не умрете.

,,Непрекъснато ме е страх, че ще получа инсулт или инфаркт.,,

Разбира се, имате и други страхове, но основният е този.Това което усещате и се чудете какво е, е, страхът , от това ,че може да умрете.

В интерес на истината, това е най-безсмисленият  страх.Разбирам, ако имаше две възможности, едната е вечен живот, другата да умреш, тогава страхът от смъртта,все пак може да се обясни и разбере.Но, аз, ви и всеки един човек ще умрем в рамките на няколко десетилетия.Е, какъв е смисъла, да се страхуваме от неизбежното? Правилното отношение към смъртта, включва изучаването и и приемането и като факт.Но, понеже смъртта е част от живота, то нейното изучаване включва и изучаване на живота.Така, нашето знание, ще ни освободи от страха.

Да обобщя-

1.За да се справите със оплакванията си, трябва да се справите със страха.

2.За се справите със страха, трябва да добиете ясна представа, какво е живота, и в частност смъртта.

Как практически да стане това?

Има два подхода, единият е, самостоятелно да се информирате.Информация за това има достатъчно.Има страшно много хора, от чиято мъдрост може да се научите.

Например, книгите на Петър Дънов. Хубаво е да прочетете и тази книга- http://duhovno-razvitie.com/mudi.htm

и тази -http://bgbook.dir.bg/%D3%EC%E8%F0%E0%E9%EA%E8,-%E4%E0-%E1%FA%E4%E0-%F1%E5%E1%E5-%F1%E8-%C0%ED%E8%F2%E0-%CC%F3%F0%E4%E6%E0%ED%E8_41004.html

и тази http://hermesbooks.com/dokazatelstvo-za-raja-serija-feniks.html

и още доста други.Като автор бих ви препоръчал и Нийл Д.Уолш.

Другият подход е, да се обърнете към психотерапевт и с негова помощ  добиете  правилното отношение спрямо живота и смъртта.

Вторият начин е по-бърз, но човек и самостоятелно може да го направи.

Едва след като направите това, оплакванията ви ще започнат да намаляват, другите ви страхове също ще изчезнат

 и постепенно ще заживеете спокойно. 

Редактирано Октомври 14, 2014 от д-р Тодор Първанов

[elina75]

Здравейте, с голям опит съм с тревожността и паническите атаки. От близо 15години съм в този ад, като вече не знам дали има измъкване. Години наред страдания, породени и аз не знам от какво вече. Всичко е породено от страха от смъртта и от загубата на близки хора. Мисля, че това е в основата на всичко, но не мога да се справя с този страх. Непрекъснато съм напрегната, главата ми е като в менгеме, непрекъснато се самонаблюдавам и си откривам разни болести . Ходене по лекари, без резултат. Колко познато. Аз съм наясно с това, че всичко е на психична основа, но гайдата. Ходих на психотерапия, но на този етап не мога да продължа по финансови причини. От един месец съм със нова екстра- задушаване. Ходих на лекар, пих противоалергични, откриха ми някакви странни алергии към плесени и влага, стрептококи и т.н, но аз не съм била на влага и няма плесени и влага в къщи. Правя възпаления на гърлото с ларингит вече два месеца. И май след това дойде задуха. Последно УНГ ми каза, че проблема не е в гърлото а задуха е на нервна почва. Да де, ма как да се справя с това. Не пия антидепресанти, само неуропан и в екстремни случаи Ривотрил. Имам проблем с щитовидната жлеза. То май от там дойде всичко, но от компетентни лекари стигнах до тук. Защото обяснението "на нервна почва"  не решава проблема. Вместо навреме да те насочат към специалист, джипитата изписват успокоителни и това е. И накрая човек се оказва с непрекъсната тревожност и депресия. Моля ви за съвет, как да се справя. Не мога да живея нормално. Непрекъснато ми е лошо. От това страдат децата и съпругат ми. Не мога да спя, не съм спала от година нормално. Не мога да дишам нормално. адушавам се като легна. Цялото ми тяло е напрегнато постоянно. Няма излизане от този омагьосан кръг.

 

 

. 

[Орлин Баев]

Има едно българско казване, че като отиде човек горе, не го питат колко е страдал, а какво е научил. Адът е добра школовка, добро налягане подсигурява, за да превърне графита на невежеството ни в диаманта на себепознанието и любовта. Седим в тревожния "ад", докато буксуваме, отбягваме или въобще не сме започнали усвояването на уроците, вложени в тревожната симптоматика и нея самата. Някои си стоят цял живот, поставяйки локуса на контрола извън себе си, във вярването си за случайна несправедливост, болест, нещастна жертва и т.н. Има и други обаче, които с благодарност поемат отговорност за смиреното научаване на уроците, така чудно дадени им от мъдрия живот чрез състоянието им. Виждат ги, вземат си изпитите по характерова хармонизация, а същата тази мъдрост ги поставя на по-високо ниво в играта на живота. Ниво, пълно с радост и смисъл. Творчески смисъл, до който ги е довело преживяването на същото това тревожно състояние. Та така - избори. А за безполезен гърч при отбягване на учене и растеж медали не дават нито тук, нито в коя да е реалност - дори и тиквени... 

Събрах двете ви теми в една. Прочетохте ли книгите, към които д-р Първанов ви насочва? Спортувате ли интензивно? Ходихте ли при добър психотерапевт 6-12-24, колкото е нужно сесии? Изпълнявахте ли домашните по работа с мисленето, чувстването, поведението? Работите ли с дишане и медитация? Учите ли се да предизвиквате страха си, да осъзнавате, че той и мислите, идващи от него, са само едни мисли и нищо повече? Развихте ли вяра в Бога, в мъдростта на Живота? Какво въобще правите систематично, отдадено и последователно, за да учите уроците си, които явно имате да учите? Видяхте ли, осъзнахте ли характеровите си кривотийки, дисониращи с любовта, свързахте ли добрите симптоми и тревожността под тях с характеровото си учене, или още се мислите за жертва? 

 

Редактирано Септември 9, 2017 от Орлин Баев

[cenovtrans]

Здравей , Елина . Коментар от първо лице , в момента ходя на психотерапия и мога да кажа , че това е едно от най - правилните ми решения като цяло . Добре си осъзнала , че хапчетата не водят до нищо хубаво . Сопред мен основната ти цел в момента трябва да си разпределиш финансите , за да започнеш психотерапия . Не си заслужава цял живот да живеем с тези мисли и състояния .