Деси

[Деси92]

Здравейте г-н Баев. Поздравявам ви за всичко което правите за нас. 

Ще се опитам да бъда възможно най- кратка и ясна. Аз съм на 25 и живея в Англия. 

Мисля че всичко започна 2013 година. Имах сериозен приятел. Майка му е болна от шизофрения и имаше 10 годишно братче което беше аутист. Тя спря да си пие хапчетата а аз виждах че се влошава. Опитах да говоря с всички от тяхното семейство , обяснявах им че трябва да направим нещо , защото я виждах ,че се влушава. Никой не ми обърна внимание. Една сутрин тя скочи с братчето му от 4тия етаж от апартамента им. Тя оживя с два счупени крака , но момченцето почина в болницата. Не успяха да го спасят. В деня на погребението кълна се че усетих как нещо в мен се пречупи. Можеби месеци след това започнах да се затварям в себе си. Да се чувствам зле. Тогава не знаех какво се случва с мен. Реших да променя нещо ( приятелят ми беше много ревнив и ме ограничаваше от почти всичко).. вече не усещах любов. Реших да го оставя. Минаха месеци. Влюбих се в друго момче , което живее в Англия. Реших да замина при него. За 2 или 3 месеца най - накрая успях да се почувствам добре , щастлива , спокойна, влюбена ... жива. Можеби мина около година. В един момент се сринах така от нищото. Имах всички признаци на депресия и тревожност които съществуват. Върнах се в България за да се консултирам с психиатри и психолози. Остановиха ме че съм изпаднала в най - тежката депресия. Предписаха ми куп антидепресанти и успокоителни. Пооправих се върнсх се в Англия. Постепенно намалях хапчетата по схема. Изчетох много много материал относно депресията , тревожността и паник атаките (да и това ми се случи). Вече съм наясно с доста неща. От седмица не пия хапчета и отново се връщам там. Пробвам какво ли не , плвярвайте ми!!! Нищо не помага. Трябва ми помощ!! Искаше ми се да ви разкажа всичко с подробности , но мисля че от тях няма нужда. Другото което искам да разбера е , защо не чувствам нищо към никого? От депресията ли е? Не чувствам обич , топлота , мили чувства към майка ми , баща ми , сестра ми , приятелите и приятеля ми. Защооо??? Забелязох нещо странно - когато успея да се съсредоточа много много към някой мил спомен за секунда успявам да усетя чувство(зависи от спомена, любов , щастие абе вобще нещо ХУБАВО) но става много рядко и много трудно и дори не зная как го правя. Друго също е когато сънувам сън с хубави чувства , на сутринта ги усещам , истински , забравени от мен , ТОПЛИ, ЧОВЕШКИ...но естествено това трае докато не се наложи да стана от леглото и да тръгвам за работа. Моля ви какво да правя, как да се спася, не се чувствам себе си от години! Доста събрано и безчувствено някакси ви пиша , но зад клавиатурата лея сълзи и ме боли!!!!!!!!  Помощ????

[Орлин Баев]

преди 48 минути, Деси92 каза:

В деня на погребението кълна се че усетих как нещо в мен се пречупи. Можеби месеци след това започнах да се затварям в себе си. Да се чувствам зле.

Случката е била сама по себе си травмираща, както и е събудила вече съществуващи характерови наличности и ги е нахранила. Поради липсата на адекватен подход за справяне, а именно психотерапия, страховете са продължили да се самозахранват, да нагаждат възприятието ви, да се капсулират зад невротични механизми. 

преди 52 минути, Деси92 каза:

Влюбих се в друго момче , което живее в Англия. Реших да замина при него. За 2 или 3 месеца най - накрая успях да се почувствам добре , щастлива , спокойна, влюбена ... жива. Можеби мина около година. В един момент се сринах така от нищото.

Влюбването е потушила ставащото. Когато е намаляло, се е върнало, тъй като никога не е било решено, а само изместено. 

 

преди 54 минути, Деси92 каза:

Установиха ме че съм изпаднала в най - тежката депресия. Предписаха ми куп антидепресанти и успокоителни. Пооправих се върнсх се в Англия. Постепенно намалях хапчетата по схема. Изчетох много много материал относно депресията , тревожността и паник атаките (да и това ми се случи). Вече съм наясно с доста неща. От седмица не пия хапчета и отново се връщам там.

В депресия сте влязла, поради това че тревожните подсъзнателни схеми не са били решени. Писали сме много пъти за това как, когато с тревожността не се работи чрез промяна на възприятието, мисленето, чувстването, в даден момент тя автоматично депресира, за да свали частично поне тревожното напрежение. Това е чисто неврален, защитен механизъм. Където има тъга, няма толкова голяма тревожност, поне е притъпена донякъде. 

Адекватният в стратегически план е психотерапевтичният подход. Хапчетата, както сама виждате, замазват докато са пити, а докато така замазват нерешените психични наличности и невротични механизми, последните не само че не изчезват, а дори се хронифицират. Но, вие нямате пръст в случилото се. Хората, от които сте потърсила помощ, кой знае защо, са решили да се отнесат с вас подобно на механизъм, на който трябва да му се сипе нещо в системата, вместо да се отнесат с вас като с човек, на когото е нужно да се помогне сърдечно, психически и цялостно. 

преди 1 час, Деси92 каза:

Пробвам какво ли не , плвярвайте ми!!! Нищо не помага. Трябва ми помощ!! Искаше ми се да ви разкажа всичко с подробности , но мисля че от тях няма нужда.

Именно. Трябва ви психотерапевтична помощ. Тук и да разкажете всичко, можем да сглобим много от пъзела ви, но активната работа по справяне няма как да свършим. Можем да видим и назовем точно характеровите програми, с които имате да работите, но за да се справите с тях, е нужно да поработите с колега. 

 

преди 1 час, Деси92 каза:

защо не чувствам нищо към никого? От депресията ли е? Не чувствам обич , топлота , мили чувства към майка ми , баща ми , сестра ми , приятелите и приятеля ми. Защооо???

Отчасти от депресирането, отчасти поради химията, И двете имат такъв ефект. В психотерапията със силно работещ терапевт е нужно да намалите и спрете химията. Един от признаците на това, че психотерапията е ефективна, ще бъде временно връщане към тревожността - защото е предходното, предизвикало депресията ниво. Тогава се работи с причиняващите тази тревожност програми - директно върху възприятието ви по станалото с тази жена, но и с характера ви зад него. Защото такива неща се случват постоянно и на много хора, но тревожно-депресивно състояние се развива само когато вече са били налични маладпативни характерови програми и слаби механизми за справяне със стреса.В психотерапията, след началното опознаване на въпросните програми, се работи активно по преодоляването им, както и се създават ефективни механизми за стрес мениджмънт. Работи се лично, а не след дълго и в групата на терапевта ви. Всичко се преодолява за колкото е нужно време (6-12 или малко повече сесии, зависи доколко и докъде искате да стигнете), като от вас се изисква активна работа по себе си. Още от сега започнете почти ежедневен натоварващ спорт, като го комбинирате с практика на йога, дишане и доколкото и както можете, медитация, най-добре с водени сесии. Резултатите от такъв подход обаче са стратегически устойчиви - терапевтът не ви дундурка до безкрай, а ви научава сама да си бъдете психотерапевт. 

Успехи!