Дилема

[Hendo]

Здравйте! Живея  в Ирландия,като цяло живота ми допада,спокойна страна,красива природа,спретнати селца,чисти.Но все пак България ми липсва,искам да се прибера,но ме е страх,дали имам бъдеще.Всеки ден си мисля какво да правя,поради факта,че съм нискоквалифициран.Ядосвам се като чета с какви темпове хората напускат,но в същото време как да ги виня,като и аз съм един от тях?Всеки гледа да спасява себе си.Чак проблема ми с жените ,за който съм писал е изчезнал,обсебен съм от мисли ,тук или там,някой път треперя от незнание какво да правя.Но забелязвам,че колкото повече стоя тук,толкова повече не ми пука за пари,някак си не ги ценя толкова,както преди,но в същото време имам страхове,защото в България може и да стигна до там изобщо да ги нямам.Тук гледаш пенсионерите как живеят и някак си се чувстваш спокоен,в България като ги видя и ме хваща яд,как не могат да си позволят нищо,едни тъжни погледи,ще са радостни ако имат пари да си платят тока.Хваща ме яд на тези управници,как им е готино да се лапат с пари и да гледат мизерия покрай тях, Да ,който е с подходящо образование и знания се оправя в България,но все пак не може всеки да е специалист,трябва да има и нискоквалифициран труд...Всичките ми приятели и те са в чужбина и никой не иска да се прибира,поради финансови причини.Някой път се разтрепервам от яд ,дали имам бъдеще там,дали съм способен да си намеря подходяща работа,казвам си ще спра да мисля ,отивам ,опитвам,като не стане,бягам пак за чужбина,но тези мисли пак ме обсебват,чета по форуми,кое е добре и кое не,отделно всеки познат е зад граница и продължават да бягат. Аз съвсем се обърках,дори не мога да си формулирам въпроса, не мога да намеря правилните думи.Най-вече ме е страх от това, че съм на 30 и тук ми е първа работа,малко над две години ,не съм работил нищо друго и дори да завърша висшето си в България,като нямам практически опит на тези години,дали имам шанс някой да ме наеме на работа,или ще си кажат ,този е на 30 + ,няма история,работил е само нискоквалифицирана работа....Ако някой може да даде мнение,струва ли си да се пробвам,или просто да си стоя на сигурното.Работата ми не е тежка,но някак си се чувствам потиснат всеки ден,все се опитвам да гледам плюсовете,да се успокоя ,но все повече се потискам и депресирам,не мога да се съсредоточа вече  дори като чета,дори като играя игра,или гледам филм,само като съм между хора се разсейвам на работа за няколко часа...но като цяло ме обливат постоянно тези мисли.Знам ,че ми  е глуповат въпроса,но ако може някой да даде съвет,мнение...късно ли е да се прибера и да започна всичко отначало и да се боря за живот в България?

[Орлин Баев]

преди 7 часа, Hendo каза:

Здравйте! Живея  в Ирландия,като цяло живота ми допада,спокойна страна,красива природа,спретнати селца,чисти.Но все пак България ми липсва,искам да се прибера,но ме е страх,дали имам бъдеще

Бъдеще имаш, когато имаш в себе си много енергия, пробивност, предприемачески дух, вдъхновение, радост от живота и в крайна сметка, връзка с Бога, тъй като всичко това идва от тази връзка. Когато имаш бъдеще в самия себе си, ти изграждаш бъдещето си там, където си. Сега питаш от пасивна позиция: "Дали държавата ще ми осигури пенсийка и колко пари ще ми дава някой си?"... Силният вариант е ти да правиш парите си и вложенията ти в подходящ бизнес, пасиви и активи, да бъдат пенсионната ти полица. 

 

преди 7 часа, Hendo каза:

преди 7 часа, Hendo каза:

Всеки ден си мисля какво да правя,поради факта,че съм нискоквалифициран.

Да ,който е с подходящо образование и знания се оправя в България,но все пак не може всеки да е специалист,трябва да има и нискоквалифициран труд.

Има си хора за всичко, така е. Фактът, че мислиш и питаш обаче говори, че имаш потенциал за повече от нискоквалифициран труд. А разсъждението ти от по-горе се явява оправдание, извинение над желание да се развиеш, все още задържано от страх,  да тръгнеш в посока, която ще ти харесва за цял живот. Доколкото разбрах, си на 30 - не си закъснял за нищо. Аз съм на 45 и ми се учи, а започнах с ученето на психология от нулата на 33. Не си закъснял за нищо - напротив, дошло ти е времето най-малкото да се замислиш "Какво искам да правя в този живот, какво е призванието ми, каква е целта ми, какво иска душата ми?!"

 

преди 7 часа, Hendo каза:

Но забелязвам,че колкото повече стоя тук,толкова повече не ми пука за пари,някак си не ги ценя толкова,както преди,но в същото време имам страхове,защото в България може и да стигна до там изобщо да ги нямам.

На запад съществува една убийствена инертност, подхранвана именно от уредената социална система. не че няма алчност - има и още как. Но, държавите са силно социално ориентирани, помагат, уредени са много, което в маса народ с ниска вътрешна мотивация създава инертна безперспективност и живуркане заради живуркането, без цели и развитие. Да, в България не може така - няма държава, стояща зад теб и се налага да държиш духа си буден, да дерзаеш постоянно. Пари ще имаш достатъчно, когато знаеш какво искаш да правиш, добър си в него и следваш съдбата си интензивно и отдадено. В България или в Ирландия, Китай или на Марс, важното е да си наясно какво си, къде ти е силата, накъде ти като душа искаш да вървиш, за какво си слязъл на тази грешна земя - тогава си там, където те постави вдъхновението ти, там където можеш да реализираш Себе си. 

преди 7 часа, Hendo каза:

Тук гледаш пенсионерите как живеят и някак си се чувстваш спокоен,в България като ги видя и ме хваща яд,как не могат да си позволят нищо,едни тъжни погледи,ще са радостни ако имат пари да си платят тока.Хваща ме яд на тези управници,как им е готино да се лапат с пари и да гледат мизерия покрай тях

Тук споделям напълно чувствата ти. Но, да видим какво щеше да се случи, ако в Ирландия политическите мутри така крадяха, продаваха родината, подчиняваха се на международни олигархични интереси в името на собствената си изгода и смачкваха на народа, ако превръщаха Ирландия в жалка, умишлено икономически и културно съсипвана колония на някого, размножаваха умишлено с привилегии малцинствата и дискриминираха ирландците, ако там цареше беззаконие и дива антисоциалност и т.н. ? Ирландците щяха да се съберат много бързо, умеейки да бъдат заедно, да бъдат колектив, да работят задружно в името на общата кауза - когато политиците в рамките на месеци не ги чуват, просто биха ги свалили физически и заменили с културни, нравствени, честни, желаещи да работят за цялото на страната си. А българите, затворили се мазохистично в крайния си индивидуализъм, бягат спасявайки задниците си поединично, за да работят обща работа в чужбина, разрешавайки на психопатите политици, магистрати и олигарси садистично да съсипват и буквално унищожават държавата, българщината, културата, икономиката, бъдещето. Та, каквото повикало, такова се обадило. 

 

преди 7 часа, Hendo каза:

Аз съвсем се обърках,дори не мога да си формулирам въпроса, не мога да намеря правилните думи.Най-вече ме е страх от това, че съм на 30 и тук ми е първа работа,малко над две години ,не съм работил нищо друго и дори да завърша висшето си в България,като нямам практически опит на тези години,дали имам шанс някой да ме наеме на работа,или ще си кажат ,този е на 30 + ,няма история,работил е само нискоквалифицирана работа...

Не питаш само за Ирландия или за България. Питаш въобще за целите в живота си, за смисъла си и посоката си. Ще споделя (клик за статия): преди време работех няколко години на кораб нискоквалифицирана работа. Връщах се от дългия работен ден, сядах на койката и всеки път се питах: "Това моят живот ли е, това аз ли съм, това ли е всичко, което мога и ще правя в живота си?!". Не знаех отговорите, както и ти не ги знаеш сега. Но продължавах да се питам, да търся Себе си, да работя по стапянето на страховете си. Докато го правиш, през освободеното пространство и смелост, все повече се появява досещане накъде да вървиш и кое е твоето нещо в този кратък живот. А през това време, на принципа проба - грешка, сменяш професии, занаяти, учиш, решаваш от его позицията си да правиш нещо. ако е близо до зададеното от душата ти в този живот, го продължаваш. Ако не е, сменяш. Това е опит, който ще ти е полезен до смъртта ти, че и след това. Колкото повече отвътре се освобождаваш от страховете, толкова повече познаваш призванието, мисията си в този живот. Винаги си я знаел, но през его ума си я дисквалифицирал като невалидна, прекалено слабичко е било гласчето на душата на фона на крясъците на его обусловения ум. Това е пътят. Работа отвътре и работа отвън. В даден момент просто се доверяваш на усета си отвътре той се съединява с външната ти посока. Парите тук са вторични. Когато следваш призванието си, удовлетворението е голямо, а пари има колкото са нужни, без вече да са зомбирана и водена от страхове самоцел. 

За годините. 30 са едното нищо. Дадох ти пример със себе си. Парите и работата - добре е човек да осъзнае, че не някой го взема на работа и му плаща, а той отива някъде, защото много може да даде и развие дейността и си прави сам парите. Пак стигаме до това, да си добър, много добър, брилянтно добър в това, което правиш. А си такъв, ако то идва от душата ти, ако ти е това, което си дошъл да правиш в този живот.

преди 7 часа, Hendo каза:

.Ако някой може да даде мнение,струва ли си да се пробвам,или просто да си стоя на сигурното.Работата ми не е тежка,но някак си се чувствам потиснат всеки ден,все се опитвам да гледам плюсовете,да се успокоя ,но все повече се потискам и депресирам,не мога да се съсредоточа вече  дори като чета,дори като играя игра,или гледам филм,само като съм между хора се разсейвам на работа за няколко часа...но като цяло ме обливат постоянно тези мисли.Знам ,че ми  е глуповат въпроса,но ако може някой да даде съвет,мнение...

Не, не ти е глуповат въпросът. В теб протича процес по търсене. Отговорите могат да дойдат само от теб самия. Дай ход на процеса. Да, напрежение си е да стоиш в неизвестността, докато се питаш, но е ценно напрежение. Няма да дойдат мигновено отговорите, но не спирай да ги търсиш. Отвътре, като се чистиш от страховете, допираш до Себе си все повече и отвън, чрез непрестанно учене и работа. Не се страхувай да опитваш, докато осъзнаеш какво е точно твоето нещо в този живот. Ето някои главни въпроси , извлечени от тази ми НЛП сесия:

Кой съм Аз? Какво правя тук, през краткото съществуване в земното училище? Какво искам? Кой го иска? Аз, Вечността или малките социални сугестии в егото ми? Какво ако правя, цялата Вселена стои зад мен? Какво винаги съм знаел, че искам, но съм изтласквал това знание през недоверието, идващо от страховите ми програми? Какво бих правил пак и пак и още и още, дори и когато съм уморен, с радост? На какво си играех като дете? Какви са хобитата ми? За какво си мечтая - а тези мечти от душата ми ли идват или от илюзиите на социално обусловения ми ум? Готов ли съм да материализирам и конретизирам мечтата си до реално изпълнима в обществения контекст цел? Колко силно искам това? На какво съм готов, за да го постигна? Ще искам ли тази цел и след 5,10, 20, 30 години или е само мимолетна приумица? Какви трудности бих имал при постигането на тази цел и как ще мина през тях? Радва ли ме следването на тази цел? От сърцето ми ли идва или от "трябва"? С кои хора ще постигам целта си и какви са общите, евентуални времеви параметри в хода на следването и? Какви са ресурсите ми - вътрешни и външни, с които постигам тази цел? Танцува ли любовта ми, когато следвам целта си?

Виж и тази ми скорошна статия с касаещи въпросите ти размисли: "Реализация в България или в чужбина"

 

  

Редактирано Август 31, 2017 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Прочетох думите от статията "Реализация в България или в чужбина?!". Тъй като са силни и важни, копирам целия кратък текст тук:

 

Реализация в България или в чужбина?!

Познавам Митко от обучението "Краткосрочни подходи в психотерапията", водено от Алексей Бъчев в София, 2009-та год. Направи ми впечатление като много будно момче, амбициозен такъв, надъхан, в същото време и умен. Дълго време беше живял в Канада, а след няколко години в България, пак се върна там. 

 

Долният текст е негов фейсбук постинг. Споделям го в блога си, поради ценността му. Аз също съм обикалял доста света и знам, че ако в България си льольо, такъв ще си навсякъде. Ако в България се справяш, ще се справяш навсякъде. Нещо повече. Западът трудно допуска източни специалисти на високо ниво, различни от лекари, зъболекари и програмисти - не се признават дипломи, обучения... Сега, ако работиш като проститутка, рецепционистка, камериерка, готвач, дете или възрастни хора гледачка, строител, шофьор, заварчик, монтьор и т.н., о'к. За действително на високо ниво професии обаче, западналият като ценности запад действително поставя сериозно сито, за да не се отнеме реализацията на местните галошовци. Защо говоря така? Ами, като знам как в психотерапията (това, което правя), в България носим вода от 99 кладенеца, учим се безкрай, пенкелери сме, влагаме огромни усилия, пълно отдаване, справяме се с много широк спектър състояния, а на запад специализират едно р-во, школа и това е... Четейки кой да е от приеманите за гоуема работа психолози и терапевти, сега след 11 год, практика, виждам, че огромна част от популярността и инфлираното им величие се дължат на факта, че са живели и творили в силния икономически, политически и налагащ себе си глобално в коя да е сфера запад. Не принизявам знанията, таланта, уменията и труда на колегите ни най-малко. Просто казвам, че докато един психотерапевт, писател, актьор, музикант от щатите, Канада, Западна Европа е достатъчно просто да е талантлив и напорист, за да разпространи творчеството си глобално (поради споменатите икономически фактори), то в същото време за творци дори гениални, но от изтока, от малки и в сянка държави, никой не е чувал. В същото време качеството на творчеството на последните често е далеч по-високо от това на лелеяните им западни псевдовеличия... Както писах, това се отнася далеч не само до психологията и психотерапията, а до музиката, киното, актьорските умения, режисурата, сценария, театъра, рисуването, вокалните умения, писателското майсторство и т.н. и т.н.

Що се отнася до психологията и психотерапията - има едно отвратително и негласно съгласие, приемащо "великата" хамериканска пси асоциация като водещ ориентир. Учат се предимно хамериканските плитки автори, четат се основно техните нерядко посредствени статии, виждани през автоагресивния стокхолмски синдром (несъзнавано) като велики... Такива ми ти весели динамики...

Освен това масата от народ на запад има действително много по-ниска обща култура. Жените им освен, че са масово грозни (говоря предимно за Канада и Щатите и без извинение), са станали някакви болно еманципирани мъжкарани, забравили дори да ходят и да се обличат, камо ли да имат излъчване и поведение на жени... Наблюденията ми са, че като цяло, като една обща извадка, българите сме и по-умни, по-знаещи и по-можещи. Да, имаме една грубост и автоагресивно неуважение към самите себе си, брата си и родината си... Но, именно към промяна на това мислене е насочен този текст. 

 

В началото на 90-тте работех въоръжена охрана в ОББ, Варна. Шефът по сигурността, Бранимир Славов (Бранко), казваше: "Който се справя, тук се справя най-добре. За какво ходят хората в чужбина? Защото не се справят тук, затова. Аз се оправям добре в България и знам, че сега, в дивия изток, са златните мини!" - човекът успоредно с работата си в банката имаше автокъщи, магазини, търгуваше стабилно. 

След време, когато пътувах по корабите, в една от ваканциите между два договора, срещнах случайно Павлин, съученик от електротехникума. Разговорихме се, кой накъде е и какво прави. Като му споделих, че съм моряк и че за два договора мога да си купя апартамент в България (тогава разликата в стандарта бе сериозна, докато сега не е така), той се засмя и каза нещо от сорта: "Слушай, много се радвам, че пътуваш. Такива като теб ми осигуряват доходите. " - Оказа се, че е станал строителен предприемач... 

Та, който си го може, си го може много по-добре в България, където го е поставил неслучайно Господ, Животът. Преди време започнах да осъзнавам процесите, върху които разсъждаваме в този разговор. Осъзнах, че докато неможещият търси през незрелостта си трошички подаяние навън, знаещият и можещият изковава съдбата си без мрънкане. Разбрах, че реализацията на истински високо ниво в чужбина е много по-рядък факт от масовото заемане на работни позиции, за които кой знае какъв акъл и можене не се искат. Видях, че в България има много минуси (както и навсякъде), но плюсовете никак не са по-малко! А отвъд тук и там, където и да си, ако служиш на Бога, ако провеждаш Любовта, само тогава животът ти се изпълва със смисъл! 

Започнах да уважавам родината си и включих това здраво национално достойнство в стабилната си самооценка! 

 

Благодаря на Митко и отговорилите за смислената дискусия! 

 

Ето го откровението на Митко Тошев:

 

"За седемте години, които прекарах в София, оставих доста хора учудени и замислени заради начина, по-който гледах на средата. Постоянно ме питаха как така не ми пречи простотията, как така си намирам работа толкова бързо, как така нещата, които ядосват 99% от населението, по никакъв начин не ми влияят толкова много. От бая време ми се иска да дам реалното обяснение за това.

Просто е, живял съм в чужбина и имам различна база за сравнение. Защото животът в чужбина те учи, че нещата в България не са толкова зле колкото ги виждаме:

- Учи ни, че не само у нас имаме глупави и немотивирани хора по съответните институции.
- Учи ни, че не само у нас имаме прости и некадърни хора, че не само у нас има несправедлива система и корумпирани политици.
- Учи ни, че нашата здравна система всъщност никак не е зле и, че имаме кадърни, мислещи и знаещи доктори. Доктори, които можеш да видиш на другия ден, не след 6 месеца.
- Учи те, че тъпата ти колежка дето не може да прати мейл без да осере нещо всъщност е богиня в сравнение с голям процент от хората, с които работиш в същата корпоративна среда, но в чужбина.
- Учи те, че Пешо, най-слабия ученик във вашия клас, има по-богата обща култура от повечето ти "интелигентни колеги". Кара те да се замислиш над това дали интелекта определя стандарта на живот. И те учи, че отговорът е НЕ.
- Учи те, че живееш там където имаш доста повече лична свобода на действие отколкото си мислиш.

За да виждаш нещата по различен начин и да можеш да усетиш всеки ъгъл на даден факт, случка или поведение, ти трябва опит. Опознавайки и другите алтернативи, ти осъзнаваш, че имаш адски много неща около себе си, които не оценяваш, защото са даденост.

По стар дебатьорски навик (занимавам се с дебати, ораторство и продажбени умения), аз винаги се опитвам да огледам ситуацията от колкото се може повече ъгли, за да мога да я видя такава, каквато е. Не такава каквато си я представям, когато я виждам само от един ъгъл. Това е тайната ми!" 

Митко Тошев

 

Фейс отговори:

 

Костадин: Ние обичаме да се оплакваме и както един познат казва за всеки е различно да няма пари един няма за хляб друг за яхта...

Надежда: Истината,казана най-просто,че всички да проумеят!

Мариана: София вече е много по-добър град за живеене от много европейски такива.

Ани: много ама много точно казано, ще ми се всички българи поне за година да поработят в чужбина. Но за съжаление дори първите 3 години само ахкаме.. вай вай колко е хубаво навън и колко лошо в БГ... след 6 обаче нещата вземат обрат.. , но вече си се "устроил", полагайки неимоверни усилия да те приемат и докато се усетиш.. си пуснал корени. но това което все още ме спира да се върна е , че няма еквивалент на това което правя , а финансите а си важна част от ежедневието.

Мария: Съгласна съм с прочетеното. Изпитвам същите мисли.и чувства , връщайки се от чужбина.

Жасмин: Подкрепям, живея в чужбина и в момента, България никак даже не е зле в сравнение с прехвалените'западняци' - има много повече мислещи и вдъхновени хора, вместо зомбита с луксозни притежания и кухи мозъци.

Илияна: Дай боже,повече хора да имат вашия поглед към живота в България,само ако можехме да ценим!

Генка:  Браво най после ще започнем да се осъзнаваме че родината ни е прекрасна и ако искаме някаква промяна то това сме ние народа които трябва да го променим всички заедно.А не да бягаме и само да плюем родината си. Тя е прекрасна.

Румяна: Така е, абсолютно вярно е. Нека всички да го разберат и да не възхваляват другите държави на запад.

София: Прекрасно написано. Сега живея в Канада и също имам база за сравнение като авторът. Напълно споделям вижданията му.

 

Орлин

[Hendo]

Благодаря за изчерпателният отговор,г-н Баев! Явно наистина въпроса не е между България и чужбина,а до това какво да правя с живота си и като прочетох първата статия,в която сте споделил за това как сте се чувствали,колко объркан сте бил,ами сега го чувствам същото,само въпроси без отговори,ниско самочувствие в изобилие. Но все пак си мисля да си пробвам късмета в България,искам да говоря на български. Най-малкото ,което мога да опитам е,докато следвам да пробвам принципа на проба-грешка,за който споменахте.

За статията реализация в България или чужбина ...ами всичко е вярно..и Вашите разсъждения и на момчето разказа. Поне съм тук и го виждам,заемаме най-ниските позиции масово,приятелите ми в Англия също,като цяло източноевропейците,берат ягодите на англичаните...но наистина сами сме си виновни,вместо да се обединим и отстояваме правата,ние бягаме ,всеки се спасява,както казахте, и не правим нищо за да се чувстваме добре в собствената си държава,макар че имаме и по-хубав климат и по-красива природа и език,богата история,но явно не ценим нищо и ме хваща яд ,но чак като дойдох тук се замислих над това,преди някак си не ме интересуваше. Сега гато чета новините и постоянно говорят за миграция на българите,застаряването....някак си по-голямо внимание обръщам на това и го вземам навътре...

[Орлин Баев]

В България или Ирландия, най-важното е да учиш, да се развиваш постоянно, да влагаш в себе си, в знанията и уменията си - непрекъснато, life long, доживот. Успоредно с формалното учене в университет и различни школи и курсове, добре е човек да чете, да чете много, бързо  качествено усвояващо в дълбочина. Такова четене учи на мислене, памет, аналогия, дедукция и индукция, на преобразуване на писмените графеми в жива, образна визуализация и картина. Книгите са незаменима храна за мозъка, културата, за развиване на творческия ти потенциал. 

Друго - опитът. Външният, социално професионален опит, това е смелото скачане в различни направления, професии, занаяти. Човек се учи бързо, когато му бъде обяснено правилно и с доверие. Спомням си как в Джефри, Канада, работех за един строителен предприемач. Наложи се да се прокарват жиците за електроинсталацията. Представа си нямах, но човекът търпеливо ми обясни и след половин час вече си имах... Наложи се да се слага външна и вътрешна изолация - вата един метър (за - 60 там), гипсокартон, мерене, закрепяне - показване, правене, можене. Та така, опит, богат и всякакъв - смело!

Вътрешният опит, това е четене, съотнасяне със собствените преживявания, практика на дишане, медитация ежедневно. Четене на какво? Йога, тантра, бяло братство, будизъм, вътрешно християнство, даоизъм, майндфулнес, когнитивна наука и психология - съпоставяне, аналогизиране, вадене на добри заключения и прилагане към вътрешния свят и практика. В даден момент психотерапията може да се окаже ключова за справянето със страховете, целеполагането, мотивирането. 

Това е процес на активно живеене, излизащ от зоната на комфорт, но в зоната на възможностите. Там границите са безграничността на творческия ти, събуден дух! 

Дерзай!

Редактирано Септември 2, 2017 от Орлин Баев

[Hendo]

С помненето имам проблем,по-скоро с разбирането. Като бях още ученик ,имах само слаби оценки,защото ме мързеше да чета и търсех само забавления,физически..футбол,борба... Реално след като навърших 24 години започнах да чета,развлекателни книги,но пак е някакво начало. Най-малкото помага за правописа,не че съм перфектен,но подобрен.

Само за медитацията да попитам,ако може да отговорите, с психотерапевт,или мога да я правя и сам? 

[Орлин Баев]

Всичко се променя, когато мотивирано и дисциплинирано го искаш и работиш за това. Действай!

Медитацията - има йогийски, будистки, даоистки и т.н. школи за това. Има си стъпки, нива, докато стигнеш до самата медитация - тяло, ум, енергия, канали, преодоляване на подсъзнателните самскари (програми), молитва и чак тогава реална медитация. Избери си школа, която ти резонира. В психотерапията с медитацията се работи, защото тревожните състояния сами подтикват и насочват към нея. Основно се учи обаче в споменатите школи. Дерзай! 

Редактирано Септември 2, 2017 от Орлин Баев