АлександърТ.А. Добавено Септември 22, 2017 Доклад Share Добавено Септември 22, 2017 Цитат И дотук съм - ни весела, ни тъжна.Ни щастлива, ни нещастна. Да речем съм нищонемислещоспокойнауравновесенопритъпена!!!------------------------------------------ , успявах да стопирам лошите мисли и чувства, но за жалост не бях в състояние да ги заменя и с хубави, т.е. чувствах се празна Щях да коментирам ,Ала по добре виж какво е казал Дънов Цитат Ако вие премахнете всички препятствия в живота, няма да имате условия да се развивате. В живота препятствията са единствената реалност. Това, което препятствува, то е реалност. Вие ще обърнете внимание на препятствието – то е реалното. Спънките в живота показват реалността. Като не разбирате реалността, вие казвате, че е спънка. Важен е законът. Всяка неразбрана реалност е спънка. Всяка спънка е неразбиране на реалността. Всяко разбиране на реалността – това е една малка истина. А разбирането на всичките спънки - това е самата истина. Тази мисъл няма да ви легне така лесно. http://petardanov.com/index.php/topic/3461-1935-11-20-опити/#entry3470&gsc.tab=0 Идеята за Бога не е за децата. Тя е за стари хора. И ако хората биха вярвали в Бога, те никога не биха живели така. Всички поддържат, че вярват в Бога, но това не е вяра. Ти ако вярваш в Бога, трябва да се измениш. Вярата винаги ще те свърже с Него. Вярата ще те измени! И така ще познаваш: ако в теб е станала някаква промяна, ти имаш вяра; ако само вярваш, но няма промяна, твоята вяра не е обоснована, не е истинска, ти имаш нещо друго. Ти вярваш в това, което не е. (пак там katerina_84 и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Септември 23, 2017 Автор Доклад Share Добавено Септември 23, 2017 Уау! Страхотно съвпадение - снощи преди да съм видяла отговора ти за реалността си мислех точно за нея, по-скоро влязох в нея. Получи се естествено, допушвах си цигарата, а мислите ми не бяха ангажирани с нищо конкретно и изведнъж се видях коя съм, какво съм, къде съм...извън всякакви желания, копнежи и стремежи. В първия момент се разтреперих - не харесах нищо. Не знам дали правилно ще ме разберете - не съм тази, за която съм се мислила. Да речем, живея с идеята, че някой ден ще стана такава и такава, а живота ми еди какъв си и се изпреварвам, защото де факто не съм ( сигурно звуча като шизофреник!). Та...както казах, не харесах своята действителност, но наред с това осъзнах, че - да, не всичко, но много от нещата аз наистина мога да променя. Аз мога, не някой друг! Сега реших да поспра малко с четенето и размишляването. Искам да приложа на практика наученото дотук. И до колкото мога да променя своята действителност. И последно само да вметна - наред с всичките си недостатъци, които видях в себе си си станах дори симпатична - да, не съм идеална, но съм си аз - уникална, неповторима и единствена. И точно това ми "Аз" е преминало целия този дълъг път дотук и ми е било винаги вярно, а някакво друго мое "аз" - не е вярвало на това ми "аз"! (и това сигурно няма да ми разберете). Абе да кажем - не съм била вярна на себе си! АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 23, 2017 Доклад Share Добавено Септември 23, 2017 Е как няма да разберем нали и ние сме минали през същото katerina_84 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 26, 2017 Доклад Share Добавено Септември 26, 2017 (edited) ---- Редактирано Септември 26, 2017 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Ноември 8, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 8, 2017 Откога не съм писала...Здравейте! Не вярвах, че живота ми можеше да се обърка повече! То е каша - техниката, с която работим се чупи чак невероятно често :), останахме без пукнат лев, родителите ни все по-сериозно закъсват със здравето и помагаме и на тях, съпруга ми претърпя инцидент, неочаквано прекратих едно дългогодишно приятелство, предадоха доверието ми, децата ми се чувстват излъгани за нещо, което им бях обещала и ето - за пръв път не спазвам обещанието си към тях (всъщност, ще го изпълня, но по-нататък), кучето ми даже умря, мамка му... А аз слушам музика! Имам нужда. Но най-странното нещо чувствам в сърцето си - тежест, болка, скръб, от които обаче извира радост!!! Ей, така плача от умора и тъга, но пък и някакво щастие усещам. Аз вярвам. Не знам кога, не знам как...нито откъде, но знам, че ме чака нещо много хубаво. Когато реши Господ. Друга положителна промяна в мен е, че простих на един човек, който признавам си - мразех. Това беше най-трудното нещо. Дълго мислех и четох за прошката, не зная дали е правилно, но аз простих не заради човека, а заради себе си. За да не тая в себе си лоши чувства и мисли. По съвет, който получих от вас погледнах на събитията безпристрастно, без да слагам етикети кое е добро и кое лошо. Не съдя, а търся отговорност само за своите мисли, чувства и постъпки.. Спрях да се обяснявам. Бях наклеветена, но не се опитах нито да спра клеветника, нито да доказвам, че говори лъжи. Аз нали си знам коя съм, а важните за мен хора не биха повярвали, нали? Станах по търпелива, най-вече към децата си - вече не викам като откачена, когато направят някоя пакост , споделяме си, те отново започнаха да търсят моята компания. Със съпруга ми се обичаме по - ...хмм осезаемо, да речем! Наблюденията ми са, че появят ли се най-вече финансови проблеми много семейства се разпадат, а нас ни сближиха още повече.. И в общи линии това е...Не се оплаквам, не се и хваля. Това съм! Благодаря ви! АлександърТ.А. и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 8, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2017 Това с прошката е много трудно . Дано си усетила как с нея отхвърляш тежест .На мен само това усещане ме мотивираше да я правя отново , Да я повтарям , когато имах глупоста да пусна в главата мисълта колко съм прав и колко е недопустима за моя имидж отстъпчивоста . Една мисъл привлича други и бързичко те пращат там , където не желая да съм , вече . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Ноември 8, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 8, 2017 Току-що, АлександърТ.А. каза: Това с прошката е много трудно . Дано си усетила как с нея отхвърляш тежест .На мен само това усещане ме мотивираше да я правя отново , Да я повтарям , когато имах глупоста да пусна в главата мисълта колко съм прав и колко е недопустима за моя имидж отстъпчивоста . Една мисъл привлича други и бързичко те пращат там , където не желая да съм , вече . Какво говориш, олекна ми много. Всъщност с "не даването" на прошка вредим единствено на себе си и се разяждаме отвътре сами. Аз също вече не искам да изпитвам отрицателни емоции, особено пък да си ги вкарвам сама. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Geri T Добавено Декември 4, 2017 Доклад Share Добавено Декември 4, 2017 Здравейте, включвам се по темата за вярата,тъй като това е болна тема за мен, Мисля си , че имам вяра , но в трудни за мен моменти , като че ли вместо да се усилва, изчезва,съмнявам се в себе си, в добрия изход на нещата, преживях някои тежки събития/ физическа загуба /, в личен аспект,мислех си,че съм преодоляла всичко, но след време осъзнавам,че не съм, много ме боли това.Чета лекции на ,учителя от май тази година, конкретно една книга с мисли за Любвта , беше първата . За съжаление, нещата описани вътре , като отношение към любимия човек ,приложих не върху правилния човек, излязох, глупава, наивна, и отново наранена . Сега търся утеха, отново в словото на Учителя, но понякога губя вяра. Дори ме е срам , че го изричам, но е така.Надявам се с времето , да я възвърна,сега изпитвам единствено болка, имах нужда да споделя, благодаря ! Донка и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 6, 2017 Доклад Share Добавено Декември 6, 2017 Здравей Гери и добре дошла Благодаря за споделеното - ценно е за всички нас... Това с вярата с всички е така - ние сме в това училище и сега се учим на истинската вяра. Преодоляването на загубата не означава да няма болка, а да не се идентифицираме с нея. Аз лично си представям вътре в себе си още един човек, който изпитва болката, а аз го разбирам и се опитвам да му помогна. Когато ме заболи отново за преживените тежки моменти и грешки, напомням на "боледуващия" в мен за безбройните щастливи и красиви преживени моменти... Или му задавам отрезвяващи въпроси - теб сега за него ли те боли или за своето изгубено удобство? А не те ли боли, че вече не в ръцете ти, т.е. не го притежаваш? Честно? Или при пристъп на самосъжаление - сега кой в теб кого в теб съжалява? За четенето от Учителя - мислите са добро нещо, но са откъснати от целия контекст и според мен могат да ни свършат работа само доколкото да ни провокират гледните точки и най-добре - да ни подбудят да прочетем цялата беседа. По стечение на обстоятелствата за втори път започвам да чета неделните беседи - първия беше преди 10 години - в съвсем друг личен контекст. Вече от личен опит препоръчвам да се започне от там - първите 5-6 книги на Неделните беседи... Без бързане - ние сега в група споделяме размислите си след всяка беседа - изключително полезно, особено за тази вяра, за която говориш. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Декември 6, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 6, 2017 (edited) В 4.12.2017 г. at 18:04, Geri T каза: Здравей и от мен, аз съм много "боса" и не бих си позволила да ти дам съвет, но мога да споделя моя опит. До преди 7-8 дни бях в ужасен период. Докато си повтарях, че вярвам, че всичко ще се нареди добре, едно тихо гласче ми шепнеше "Да, бе, да!". Разликата с други случаи, обаче, беше, че този път вярата ми успя да му се противопостави и да го заглуши дотам, че да не му обръщам внимание. Изчаках спокойно и смирено лошия период да отмине, изтърпях си всичко повтаряйки се, че няма да е вечно и ето сега пък съм в период, в който ми се случват хубави неща. И тук искам да се похваля, че за пръв път в живота си се радвам на хубавия период от цялото си сърце, без капка страх. Защото знам, че и той няма да продължи вечно, но пък имам силата, куража и вярата, че ще се справя и със следващия лош! Та мисълта ми беше, че ( поне според мен де) , нещата не опират толкова до вярата, колкото до разбирането на живота, което пък укрепва вярата. Успех! ...Да добавя още нещо - вече спрях да си правя планове и мога да кажа, че е много вълнуващо:) С трепет, любопитство и интерес очаквам какво ще се случи в живота ми. Когато чакам някакъв резултат не се опитвам да гадая изхода му, а всичко ми е 50 на 50 с вярата, че ако не ме устройва - това със сигурност е за нещо още по-добро! Редактирано Декември 6, 2017 от katerina_84 АлександърТ.А. и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Geri T Добавено Декември 6, 2017 Доклад Share Добавено Декември 6, 2017 Благодаря , знам че периодите се редуват и нищо не е вечно, нито щастието , нито тъгата. Силно се надявам скоро да дойде светлият период ,въпреки че тъкмо мисля ,че съм разбрала живота , както каза ти ,но в последствие се оказва , че съм объркала нещо.И когато се бориш на няколко фронта е трудно . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 6, 2017 Доклад Share Добавено Декември 6, 2017 Мила Гери, аз съм се отказала да "разбирам живота" - просто го изживявам, както писа по-горе Катерина. И всеки ден научавам нещо ново, разбирам нещо неразбирано досега. И да -наистина е вълнуващо. Това има едно велико предимство - така няма как да се объркаме или да направим грешка - просто се учим като малките деца. И също съм се отказала да се боря и в живота ми няма фронтове... само има доста задачки за решаване, изпити и ... все нови и нови неща... Единственото важно нещо в този живот за мен е да бъда будна и да внимавам - да разчитам знаците по пътя, че всички шофьори знаем какво става ако не ги видим и спазим... Глобата е най-малката беля... katerina_84 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Декември 7, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 7, 2017 Гери, много си блъсках главата с въпроси като твоите и все още е така де, но определено имам напредък. И искам да ти споделя нещо, което ми помага - опитвам се да променя "Какво искам аз" на "Какво се иска от мен". Така освен, че избягваш евентуални разочарования, усещаш, че някой много, много по-разумен от теб знае от какво имаш нужда. Уловката е, че ти го разбираш това на по-късен етап Замисли се, колко пъти когато се обърнеш назад си си казвала "Добре, че стана така". Търпение му е майката. И работа. Поне на мен в трудни моменти физическия труд ми помага много. Донка и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Geri T Добавено Декември 7, 2017 Доклад Share Добавено Декември 7, 2017 преди 4 часа, katerina_84 каза: Гери, много си блъсках главата с въпроси като твоите и все още е така де, но определено имам напредък. И искам да ти споделя нещо, което ми помага - опитвам се да променя "Какво искам аз" на "Какво се иска от мен". Така освен, че избягваш евентуални разочарования, усещаш, че някой много, много по-разумен от теб знае от какво имаш нужда. Уловката е, че ти го разбираш това на по-късен етап Замисли се, колко пъти когато се обърнеш назад си си казвала "Добре, че стана така". Търпение му е майката. И работа. Поне на мен в трудни моменти физическия труд ми помага много. Здравей, все едно го каза вместо мен,и на мен физическият труд ми помага, наистина си права, понякога нашето Аз иска едно, а хората , около нас очакват друго, просто миналата година преживях тежък период, раздяла, приключване на опити за бизнес, беше ми наистина трудно, след което започнах обикновена работа, в заведение,но преди 2 месеца, получих ,някакви болки в колената, тъй като беше мн натоварено, бях в болничен, сега си търся работа, но съм объркана , от това което се случи, тъй като може би не гледам от правилния ъгъл на нещата .Извинявам се за излиянията, порсто наистина, винаги когато преминем , през тежък период, винаги си казваме"Добре , че стана така", въпросът е , че понякога самото преминаване е доста болезнено .Хора, може би са по-емоционални, ме разбират, но други казват ""Какво толкова"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Декември 8, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 8, 2017 (edited) Здравей Гери, пиша ти най-вече, защото знам колко е важно да намериш подкрепа и разбиране. Ако не бяха Александър Т. А. и Донка аз нямаше да стигна дотук. Благодарение на търпението и винаги добре формулираните им и точни отговори не се отказах от това да търся себе си и истината. С нетърпение чаках да ми напишат нещо, каквото и да е и предполагам, че и ти сега си така. преди 16 часа, Geri T каза: започнах обикновена работа, в заведение,но преди 2 месеца, получих ,някакви болки в колената, тъй като беше мн натоварено, бях в болничен, сега си търся работа, За себе си бих изтълкувала всичко това като някакъв знак да се огледам за нещо друго, което е по-подходящо за мен. Често, именно неуспехите ни карат да действаме. преди 16 часа, Geri T каза: понякога самото преминаване е доста болезнено . Тук стигнах до един извод - вече имам ново тълкувание за вяра - вярата е да знаеш. Да изучаваш природните закони, да знаеш, че дори хаоса е подчинен на ред, да знаеш, че ако се подчиняваш на тези закони и този ред няма как да не бъдеш добре. Когато осъзнах това и вярата ми укрепна. И смалих егото си, желанията ми се свеждат до едно - да бъда щастлива с каквото и по начина по който ми е отредил Бог. П.С.: Донка и Александър ако обърквам момичето, скастрете ме веднага! На вас не бих се разсърдила никога! Успех! Редактирано Декември 8, 2017 от katerina_84 Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Geri T Добавено Декември 8, 2017 Доклад Share Добавено Декември 8, 2017 Благодаря ти , наистина първоначално и аз го възприех като знак , но сега ми е трудно .Търся истината , но съм объркана.Хареса ми това , което ,каза че и хаосът е подчинен на ред.Вярваш ли ,че при всички е така ? Отговорите ми дават обаче надежда, благодаря ❤ katerina_84 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 8, 2017 Доклад Share Добавено Декември 8, 2017 Благодаря ви и на двете, момичета! Радвам се за теб, катерина но заслугата не е моя - твоя си е. Аз само споделях какво съм осмислила докато съм чела беседите от Учителя. Препоръчвам ви и на вас да пиете от извора. Ние с Александър сме минавали през подобни болезнени опитности също, и ние сме се чувствали и отчаяни, и обезверени. Аз лично "изплувах" над тях след "Извора на доброто" - сякаш започнах да виждам нов свят. После беседите вече години наред ме променят и научавам за себе си и за света толкова нови неща всеки път... И съм благодарна, че в трудни за мен и близките ми моменти имам това знание, тази духовна опора и спасение - Учението. katerina_84 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Geri T Добавено Декември 9, 2017 Доклад Share Добавено Декември 9, 2017 преди 13 часа, Донка каза: Благодаря ви и на двете, момичета! Радвам се за теб, катерина но заслугата не е моя - твоя си е. Аз само споделях какво съм осмислила докато съм чела беседите от Учителя. Препоръчвам ви и на вас да пиете от извора. Ние с Александър сме минавали през подобни болезнени опитности също, и ние сме се чувствали и отчаяни, и обезверени. Аз лично "изплувах" над тях след "Извора на доброто" - сякаш започнах да виждам нов свят. После беседите вече години наред ме променят и научавам за себе си и за света толкова нови неща всеки път... И съм благодарна, че в трудни за мен и близките ми моменти имам това знание, тази духовна опора и спасение - Учението. Много благодаря, точно на тази книга на Учителя , не съм попадала, ще я потърся, знаете ли като прочетох заглавието, ми светна, че покрай нещата , които ми се случват, по някакъв начин съм изгубила вялата в добрия завършек на нещата, така че надявам се и мен да повдигне . Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Октомври 24, 2018 Автор Доклад Share Добавено Октомври 24, 2018 Здравейте хора! Близо година не съм писала тук, макар, че следя форума редовно, а сутрешното ми кафе задължително минава с мисълта на деня от учителя. Пак обърках посоката, хора. Да, много по-спокойна съм, не "драпам" за нищо, извън всякакви желания и стремежи съм - каквото-такова и всъщност така се смирих, че смирението ми се превърна в апатия. Търпя си кротко несгодите, не виря нос и при успехите. Сиво ми е, бе хора, тъпо. Не мога да се зарадвам ни на птичките, ни на това, че се събуждам сутрин и съм жива - на нищо. Очакванията ми за живота ми занапред са: Ами, каквото ми е отредено, това, общо взето всичко хубаво е зад гърба ми - безгрижно детство, весели студентски години, раждането на децата...Напред виждам как родителите ми стареят, боледуват и си отиват от този свят, а децата растат, живота ги блъска, създават свои семейства и се отдалечават от нас, а ние с мъжа ми - самотни, дърти кукувици...В цялата тази картина аз седя кротко и търпеливо, защото такава е волята Божия.. Помагайте, чакам насоки и съвети с нетърпение! АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Октомври 26, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2018 (edited) И аз съм там ....Май няма друг начин освен подходяща цел . Хубавото е , че това може да бъде всичко . Но първо обърни внимание на езика си . Това да го няма Цитат Ами, каквото ми е отредено, това, общо взето всичко хубаво е зад гърба ми - безгрижно детство, весели студентски години, раждането на децата...Напред виждам как родителите ми стареят, боледуват и си отиват от този свят, а децата растат, живота ги блъска, създават свои семейства и се отдалечават от нас, а ние с мъжа ми - самотни, дърти кукувици.. ,,Излекувай езика си" Човек е длъжен да контролира думите си . Те , подредени и изказани , оказват влияние върху самия говорещ . Като че ли са външна сила . Ние споделяме със стремежа да предадем впечатленията си . Но основния мотив можем да го изкажем по различни начини .Това го правим , но е добре и да го виждаме . В случая бих казал : Вкарала си безперспективност . А тя работи против теб . Знаеш ли утрешния ден какво ще донесе ? Не знаеш . Тогава вкарай очакване и то за нещо хубаво . Какво като не знаеш какво ще е ... Естествения ред . Нещата които сме свикнали и приемаме за естествено случващи се , може да носят и радост . Очакването на нещо , изтегля това нещо от вселената и го приближава . Гледайки най прагматично на това твърдение , ще видим как то работи . Най малкото , очаквайки нещо , ще го разпознаем по лесно . И другото важно , така човек се подготвя за изненадите и може по лесно да определя отношението , към всичко случващо се . Нали от това зависи качеството на живота , как го усещаме . Първото условие --Обичай първо Бога . Означава , да търсим и разпознаваме хубавото на живота . Това означава да обичаш живота . Цитат Да, много по-спокойна съм, не "драпам" за нищо, извън всякакви желания и стремежи съм - каквото-такова и всъщност така се смирих, че смирението ми се превърна в апатия. Стремеж към другия полюс . Подтискане на емоцийте . А трябва само да се удържат насочващо . Отдаването на ,,тук и сега " е пълно изживяване на настоящето . Ще рече , да се наслаждаваш на всичко . Да усещаш как избора е твой . Ти избираш да се радваш или да скърбиш и го изживяваш в подробности . Не , да се ограничаваш и подтискаш , а да насочваш вниманието . Когато усетиш контрола над себе си , ще се отпуснеш и преживяваш случките по цялостно .Тогава ще усещаш всичко с пълнота и болката и радоста , без да се плашиш .Защото няма такова нещо като правилно/неправилно . Има само избор и е добре да го виждаш . Цитат Напред виждам как родителите ми стареят, боледуват и си отиват от този свят Нали мислиш , че само страха и инерцията ме спират , да побързам към края след , изпадане на зъбите , окапване на косата , смаляване и изгърбване и т. н. ... В същност , тъгата идва сама , а радоста е дар за старанието . Редактирано Октомври 26, 2018 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Октомври 26, 2018 Автор Доклад Share Добавено Октомври 26, 2018 Току-що, АлександърТ.А. каза: Вкарала си безперспективност . А тя работи против теб . Знаеш ли утрешния ден какво ще донесе ? Не знаеш . Уцели точната дума - безперспективност! Първо - благодаря за отговора! Ето и кръга в който се въртя от известно време - Знам ли какво ще ми донесе утрешния ден? - Поглеждам назад - нещо, което не съм очаквала и което ще е кофти (защото аз дълги години съм чакала хубави неща, но уви...) - По-добре тогава да се примиря и да съм предварително подготвена за лошото (така боли по-малко, но пък ти е тъпо постоянно). И ей така, като войник дебнещ несгодите в засада, си чакам проблемите да си ги реша. Все едно съм на работа - работата ми е да имам проблеми, които да решавам, но вече без да роптая и да се инатя, а смирено и спокойно. Абе, да речем, че съм стигнала до извода, че ще си имам труден живот и криво-ляво трябва да си го изживея. "Коя съм аз, че да решавам това?" - ще попитате с право вие. "Уморено подскачащо пиле" - ще ви отговоря аз. Цели също нямам - първо - нещата не стават така, както сме ги планирали и второ...второ нали, следвам волята на Бога, какви цели да имам аз?! П.С.: не пиша тези неща от инат или нещо такова, а се старая да съм максимално искрена в това как се чувствам, за да получа правилните насоки, защото осъзнавам, че ГРЕШКАТА Е В МЕН и искам да си помогна, но не знам как...а вие тук успявате и за пореден път - БЛАГОДАРЯ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Октомври 26, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2018 (edited) Много трудно е да се стигне до истината ,,каквото мислиш , това живееш" .Уж е очевидно , но практически като че ли , недостъпно . Основно е създаването на навик да търсим хубавото във всичко . И това е начин на мислене , не е еднократен опит . Ефекта от практикуването му , е преосмисляне и разширяване на познанието . Цитат защото аз дълги години съм чакала хубави неща, но уви Може би бъркаш очакването с желанието .Очакването е с основа на неутралност . Може да се случи , а може и да не се случи .Правилната нагласа ще я можеш , като свикнеш да намираш хубавото на всякъде . Грешка в теб няма . Само нямаш познанието за онази притча . Където при вида на разлагащото се куче , един мъдър човек показал различна гледна точка , от тази на отвращението . Когато останалите извръщали глави и си запушвали носовете . Той искрено се възхитил от белите зъби на умрялото куче . Това е житейската позиция , която се опитвам да разкажа . Живееш с надеждата за добри преживявания .Но приемаш всичко , разфасовайки го , за да разбереш поуката , Ползата която можеш да намериш .Това не е банков чек , по хубаво е . Помисли за думите ,,мъдроста е защита" . Редактирано Октомври 26, 2018 от АлександърТ.А. katerina_84 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Октомври 26, 2018 Автор Доклад Share Добавено Октомври 26, 2018 преди 24 минути, АлександърТ.А. каза: Ефекта от практикуването му , е преосмисляне и разширяване на познанието . Благодаря ти! Ще помисля върху всичко, което си ми написал. Само искам да споделя, относно горния цитат е, че ако можех нещо да променя в живота си, щеше да е това да не започвам да чета, да мисля, да преосмислям, да задавам въпроси, от които не станах по-умна, а само по-тъжна. Щях да стана перхидролена кифла, която живее за мига, далеч от всякакво желание за духовно развитие. Ах, как завиждам за лекотата, с която тези момичета минават през живота...Завиждам, мамка му!!! :) Лека вечер! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Октомври 26, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2018 (edited) Цитат че ако можех нещо да променя в живота си, щеше да е това да не започвам да чета, да мисля, да преосмислям Не чети . Но другото нямаш избор . По точно , ако желаеш да се чувстваш добре , нямаш друг избор . С други думи част от теб вече е поела някакъв път и те изправя пред трудности . Трудното е човек да се накара да свърши нещо различно . В случая става въпрос , всеки ден да имаш 10 мин. за разнищване на някоя случка от деня . Да намериш няколко,,,, поне едно хубаво или полезно нещо в нея . Но хубавите неща на сила не стават . Ще сме напълно доволни ако изберем и направим нещо , без принуда . Цитат По-добре тогава да се примиря и да съм предварително подготвена за лошото (така боли по-малко, но пък ти е тъпо постоянно). И ей така, като войник дебнещ несгодите в засада, си чакам проблемите да си ги реша. Защо не се радваш че можеш до някъде да си подготвена ? Този клип може да ти хареса ? Това , по повод първите ти постове , за вярата . Редактирано Октомври 26, 2018 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.