Stoyanska Добавено Август 19, 2017 Доклад Share Добавено Август 19, 2017 Здравейте на всички,за първи път отварям собствена тема,но не за първи път пиша във форума. Имам нужда от помощ в последните етапи на справянето ми с натрапчивостите и стреса. В предни постове съм разказвала историята ми и последните 2 години положих истински усилия да се справя.Посещавам все още психолог но както вече съм споменавала от почти самото начало сесиите по преценка на психолога са и продължиха да бъдат веднъж месечно.Този форум и всички вие ви помогнахте много понеже колкото и добър да е един психолог ,чуждият език е една бариера и понякога не разбирах ясно какво иска са ми каже и тук в частност д-р Първанов ми помогна много да разбера това което неможех.Сега ке намирам почти на фиталната права с борбата ми със стреса и натрапчивостите и именно за това се обръщам към всички вас за съвет и подкрепа да премина и през тази фаза. Може би избързах,но 1 година след терапията влязох във връзка.Понеже натрапчивостите бяха ми объркали живота и в частност ежедневието приех това начало на връзка като един шанс за още едно положително начинание и така вместо да преценя човека аз просто се пуснах по течението.Няма да се впускам в много подробности само ако е нужно и ме питате ще пиша,но човекът не само че не беше подходящ,но и бе най-странната връзка,която съм имала.Лъжеше за елементарни неща и почти постоянно,почти нищо не споделяше лично за миналото.Само за казармата евентуално 2 истории които повтаряше единственната тема на която се ентусиазираше бе компютърни игри и това е.С две думи диалог проведохме 5 пъти за 9 месеца(та различна от компютърните игри тема),като те завършваха с обвитения към мен от рода,че съм направила грешки в живота си и специалностите които уча са безсмислени(1вото ми е изобразително изкуство,а в момента завършвам филология-езикознание), че съм трябвало да завърша за готвачка и да работя сега а не да уча пак и т.н.Другото беше монолози които се опитвах да превърна в диалог.Доста търпелива и добра бях такава каквато съм към всички,бях себе си!Бях весела имах и причина терапията ми върнеше добре,радвах се на живота бях готова да приема нови изживявания,рядко изпадах в тъга но когато тона ставаше той ме упрекваше и ме караше да се чувствам виновна като че ли нямах право и аз да съм по мълчалива поне веднъж в месеца.Съжалявах го обаче и проявявах разбиране защото смятах че му трябва време.В повечето време повединието му беше странно стоеше и мълчеше ,от време на време дори ненормално изпадаше в някво еуфорично състояние започваше да повтаря някоя фраза крещейки и да се смее.После започваше да се дразни с мен,аз се обърквах незнаех какво да мисля...след около половин един час изведнъж се обръщаше и казваше претисних ли те и станаше любвеобилен и състрадателен а после пак мръкваше и край...приличаше ми на луд,но понеже съм чела много книги и имах натрапчивости със здравна тематика и си поставях диагнози реших че вероятно го правя и с него.Необръщах внимание не се и виждахме много често 2-3 пъти седмично а по телефона и скайп пак така ту се дразни без причина след час въодушевен след още час няма настроение за нищо.Няма да ви лъжа когато съм ходила у тях се е случвало да гледам и за хапчета оставени отвън не съм си позволявала да му отвора шкафовете,но съм виждала в стаята му само комплекс витамини В,питах го защо ги пие каза за нерви.И така стоях с него 9 месеца като последните 2 много започна да ме нотоварва,неразбирах променливите му настроения,объркваха ме различните версии за неща които ми казваше и така започнах да полагам все повече усилия всичко да е наред за да не мисля че аз предизвиквам странните му държания тъй като той не споделяше почти нищо колкото и да питам.Постара се и той защото разговарях с него или поне се опитвах ,нещата между нас се подобриха и прекарахме 2 много хубави дни,всичко наред следващият ден също доста добре а на последващия говорим наобяд нормално и следобед му звъннах да му предложа да се видим той отговори нямам желание,попитах го какво става той отговори :нищо!...попитах може би има нещо което трябва да знам той каза искам да се разделим! Аз отидох да говорим и казах че няма да се опитвам да променя нещата но искам обяснение.Той каза че майка му е против връзката ни и че заради мен изгубил приятелите си а аз знам само 2ма който за 9 месеца му звъннаха 3 пъти.Другите са от компютърните игри с които играе онлайн но аз никога не съм му забранила нищо. Минаха 2 месеца откакто ме остави.Постоянно си задавам въпроса какво се случи къде беше проблема?Аз ли съм виновна и т.н .Гледам играе ли и когато не е играл се разтройвам от мисълта че е в сруга връзка и е продължил а аз искам да спра да мисля и немога,дори и да осъзнавам че е най-неподходящия за мен.В натрапчивост ли се превърна това или е мъка?Защо така ме обърква този човек?Какво беше това държание? Моля ви помогнете ми да се справя на финала не искам са правя големи крачки назад. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Андрей Филипов Добавено Август 24, 2017 Доклад Share Добавено Август 24, 2017 Погледнете този клип и ще откриете много вяра и смисъл в своето търсене на отговорите!!!! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Misha64 Добавено Август 25, 2017 Доклад Share Добавено Август 25, 2017 Връзка? С човек, който нон стоп играе комп.игри, не споделя, не говори.... защо вместо да търсиш невъзможни отговори....не проучиш съдържанието на понятието ВРЪЗКА. Може би това е единственият отговор, който ти е нужен. Поговори за това с психолога си. Поговорете що е то връзка ...и нещата свързани с това.....а иначе да правиш психологически портрет на някого по 5 думи на кръст...безсмислено е. Андрей Филипов, Stoyanska и Орлин Баев 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 25, 2017 Доклад Share Добавено Август 25, 2017 Здравей! За съжаление, не си на финалната права за справяне с ОКР-то. В началото си.Защо мисля така? Просто е, натрапливостите се провокират от стреса.Стреса, обикновено се генерира от две основни представи - кой съм аз/самооценката/ и представата за света като цяло. От описанието на връзката ти, виждам че, твоята самооценка никак не е висока.Няма човек, който да уважава себе си и да бъде в такава връзка.Няма. От това следва, че ще мине много време, което е нужно за да пови6и6 самооценката си, едва тогава може да се каже,че си на финалната права. Орлин Баев, Андрей Филипов, Дори и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 25, 2017 Доклад Share Добавено Август 25, 2017 преди 46 минути, д-р Тодор Първанов каза: Здравей! За съжаление, не си на финалната права за справяне с ОКР-то. В началото си.Защо мисля така? Просто е, натрапливостите се провокират от стреса.Стреса, обикновено се генерира от две основни представи - кой съм аз/самооценката/ и представата за света като цяло. От описанието на връзката ти, виждам че, твоята самооценка никак не е висока.Няма човек, който да уважава себе си и да бъде в такава връзка.Няма. От това следва, че ще мине много време, което е нужно за да пови6и6 самооценката си, едва тогава може да се каже,че си на финалната права. Ех, че хубаво казано! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stoyanska Добавено Август 25, 2017 Автор Доклад Share Добавено Август 25, 2017 (edited) Наистина не бих могла да Ви опиша,колко отрезвяващо ми действат мненията Ви! Андрей,благодаря ти за вниманието,но за съжаление английския ми е зле и не разбрах много от видеото. Misha64,така е!За съжаление се заблуждавах и се страхувах да остана отново сама.Ще послушам съвета ти,но както вече споменах езикът е голяма бариера и колкото и да искам са разбера всичко не всеки път се получава,за това полагам усилия чета и допълнително неща,които ми препоръчвате тук и се свлушвам внимателно в съветите Ви. Д-р Първанов аз наистина Ви имам огромно доверие!И ще поискам отново помоща Ви.Съгласна съм,че се подценявам,казвали са ми го много мои приятели и познати.Роднините ми обаче са невероятни критикари.Преди да тръгна на психолог само слушах критиките им и се натоварвах,от скоро обаче започнах да реагирам на тях като любезно им обяснявам че е излишно да ме критикуват,защото така ме объркват и нараняват и пораждат въпроси от рода къде греша,казах им вместо да ме критикуват и изравняват със земята да седнат и да ме посъветват.За тях е огромен проблем че не съм омъжена лепнали са ми етикета стара мома и само това говорят,че аз съм виновна че не съм се омъжила,че трябва да сваля летвата,да не чакам принца от приказките и всякакви такива хвърлящи вина върху мен думи.Колко повече от това,което описах да сваля летвата?Имала съм сериозни връзки,но никой не ми е правил предложение за брак..последната глупост,която ми казаха е да направя аз предложение...да се смея ли да плача ли?Аз определено не съм на тяхното мнение и ясно изразих вече и своето,смятах че само ме натоварва това,което говорят постоянно... почти няма друга тема,но от скоро смятам че не само ме натоварват а и без да разбера как тия натрапвания са си прокарали път в съзнанието ми и са ми се отразили в самооценката та това продължава 10 години! Те няма да спрът да ми ги натякват тия неща и с добро и с лошо опитах,а и не очаквам да се променят нито да разберат.Аз обаче мога да променя отношението си към случващото и да поправя "щетите",които позволих да нанесат в самооценката ми.Майка ми е единственната,която проявява разбиране и въпреки че продължава да ме критикува(защото така е свикнала от роднините си)за други теми,започна и да отбелязва и положителните неща в мен и това ме мотивира.Аз мислех,че грижейки се за себе си и за личния си живот нещо правя,но явно не е достатъчно.Старая се и смятах,че имам напредък,но нещо съществено в процеса явно ми убягва.Посъветвайте ме,как точно да го постигна и от къде да почна? Моля Ви помогнете ми с насоки! Редактирано Август 25, 2017 от Stoyanska правописни грешки Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Misha64 Добавено Август 25, 2017 Доклад Share Добавено Август 25, 2017 Питаш да се смееш ли, да плачеш ли....Мила, първо поплачи. И аз ще поплача с теб - за теб, за мен ...и за ВСИЧКИ други като нас...ще дойде време и да се смеем...бъди сигурна! Но е още много далече този момент. Докато сме в болницата на живота ще плачем и работим....най-напред. Аз ясно виждам къде си се препънала в момента. Тръгнала си да обясняваш на близките ти....как да се държат с теб и да ги молиш да са добри с теб...и да ги съветваш как да се отнасят. Зарежи тая работа. Дистанцирай се от тях. Не можеш да ги възпитаваш ти, тази енергия ти е нужда да внесеш промяна ТИ в себе си и своя живот, а не да се опиташ първо да възпиташ и да уговориш тях, пък чак след като това стане и те започнат да се отнасят с теб добре...евентуално ти да се промениш. Ти поддъраж зависимостта си от тях и докато не я пресечеш няма да помръднеш и на йота. Приеми, че са неадекватни ...без да ги съдиш..всеки с причинет си, приеми че от тях очевидно друго не можеш да очакваш и ОКОНЧАТЕЛНО обърни главата си напред..с тях - общувай формално...ако продължават да те тормозят не им се обаждай, ако живеете заедно...опитай се да се отделиш, сложи бариера. За да помръднеш ти е нужно да се откачиш от тях. Като начало. Игнорирай ги емоционално. Без да спориш, без кавги, без обяснения...дори...ги заплаши, че ако продължават да се бъркат в живота ти с коментари, въпроси или критики може и да не те видят повече. Оттам насетне почваш да работиш..преди това - нищо не правиш. moridin 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
moridin Добавено Август 25, 2017 Доклад Share Добавено Август 25, 2017 преди 7 часа, Misha64 каза: Питаш да се смееш ли, да плачеш ли....Мила, първо поплачи. И аз ще поплача с теб - за теб, за мен ...и за ВСИЧКИ други като нас...ще дойде време и да се смеем...бъди сигурна! Но е още много далече този момент. Докато сме в болницата на живота ще плачем и работим....най-напред. Аз ясно виждам къде си се препънала в момента. Тръгнала си да обясняваш на близките ти....как да се държат с теб и да ги молиш да са добри с теб...и да ги съветваш как да се отнасят. Зарежи тая работа. Дистанцирай се от тях. Не можеш да ги възпитаваш ти, тази енергия ти е нужда да внесеш промяна ТИ в себе си и своя живот, а не да се опиташ първо да възпиташ и да уговориш тях, пък чак след като това стане и те започнат да се отнасят с теб добре...евентуално ти да се промениш. Ти поддъраж зависимостта си от тях и докато не я пресечеш няма да помръднеш и на йота. Приеми, че са неадекватни ...без да ги съдиш..всеки с причинет си, приеми че от тях очевидно друго не можеш да очакваш и ОКОНЧАТЕЛНО обърни главата си напред..с тях - общувай формално...ако продължават да те тормозят не им се обаждай, ако живеете заедно...опитай се да се отделиш, сложи бариера. За да помръднеш ти е нужно да се откачиш от тях. Като начало. Игнорирай ги емоционално. Без да спориш, без кавги, без обяснения...дори...ги заплаши, че ако продължават да се бъркат в живота ти с коментари, въпроси или критики може и да не те видят повече. Оттам насетне почваш да работиш..преди това - нищо не правиш. Сигурно е в финансова зависимост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Misha64 Добавено Август 26, 2017 Доклад Share Добавено Август 26, 2017 Възможно е, но дори и при финансова зависимост може да има емоционално дистанциране. Ние всички сме във финансова зависимост от работодателите си, но не им даваме достъп до личния си свят нали? С родителите разбира се е много трудно, но трябва да осъзнаем, че ако не съумеем да се откачим /да срежем емоционалната пъпна връв/ никакво развитие не е възможно.Защото техните мнения, оценки, очаквания и мисловни модели ще ни държат приковани и оковани като във вериги. И не си струва да си губим времето да ги убеждеаваме те да ни пуснат защото те нито могат, нито знаят как, нито изобщо осъзнават че трябва.Дори обратното, могат да си мислят, че не трябва, че сме им длъжни...след акто те са ни отгледали. DilianaD 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дори Добавено Август 29, 2017 Доклад Share Добавено Август 29, 2017 В 25.08.2017 г. at 10:01, д-р Тодор Първанов каза: Здравей! За съжаление, не си на финалната права за справяне с ОКР-то. В началото си.Защо мисля така? Просто е, натрапливостите се провокират от стреса.Стреса, обикновено се генерира от две основни представи - кой съм аз/самооценката/ и представата за света като цяло. От описанието на връзката ти, виждам че, твоята самооценка никак не е висока.Няма човек, който да уважава себе си и да бъде в такава връзка.Няма. От това следва, че ще мине много време, което е нужно за да пови6и6 самооценката си, едва тогава може да се каже,че си на финалната права. Как да повишим самооценката си?Често и аз попадам в ситуации, в които знам, че нещо не е добро за мен(най-вече е свързано с мъж), но не мога да изляза с лека ръка и увереност, че заслужавам повече и струвам много. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stoyanska Добавено Август 29, 2017 Автор Доклад Share Добавено Август 29, 2017 (edited) И на мен ми е много трудно да се справям.Често ми минава мисълта къде сгреших,опитвам се да бъда все по-толерантна,максимално подкрепяща ги и вявраща в тях,добра,смирена,уважаваща личното пространство на другия,проявяваща разбиране към всичко и в крайна сметка не само че не го оценят,но и ти прехвърлят вината едва ли не за всичко и дори и за неща за които не си и подозирала че ще проявят наглост да ти ги препишат.И така оставаш с въросите как е възможно този човек да не оценя толерантността ти и покрепата която си му показвал...и червейчето в главата ти те изяжда и знаеш какво е добро да направиш но правиш го ала брътвежа в главата не спира искаш да си помогнеш да намериш отговорите защо така си случи и да не допуснеш същите грешки следващия път но отговори няма ...и незнаеш какво трябва да поправиш в себе си...измъкваш се за малко и идва твой приятел който наскоро се е разделил и ти казва:"осъзнах че никой друг не се е грижил.за мен така както тя,отивам.да и се извиня.и помоля да се съберем"...ти кимваш с глава в.знак на съгласие ,и в същия момент мечтаеш и при теб.да дойде и да поиска извинение да е осъзнал че и ти си била много грижовна и довра и да те помоли да се съберете но....това не случва на теб никога...и си поплакваш 4-5 часа и се чудиш защо в мен ли е проблема? Вероятно звучи малко хаотично но си позволих да излея мислите и чувтвата си точно така както са, без редакция. Редактирано Август 29, 2017 от Stoyanska Допълнение на текста Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 29, 2017 Доклад Share Добавено Август 29, 2017 Току-що, Stoyanska каза: Често ми минава мисълта къде сгреших,опитвам се да бъда все по-толерантна,максимално подкрепяща ги и вявраща в тях,добра,смирена,уважаваща личното пространство на другия,проявяваща разбиране към всичко и в крайна сметка не само че не го оценят,но и ти прехвърлят вината едва ли не за всичко и дори и за неща за които не си и подозирала че ще проявят наглост да ти ги препишат.И така оставаш с въросите как е възможно този човек да не оценя толерантността ти и покрепата която си му показвал. В психотерапията се говори за съставките на доброто общуване. Включват качествено себепознание, планиране на комуникативния и на всеки друг акт, връзка с реалността, смирено доверие, себезаявяване, привличаща харизма. Последната е плод на добро съчетание на предходните елементи. Липсва ти връзка с реалността, тоест не виждаш ясно как стоят нещата. А стоят така, че бъркаш мазохистичното самостъпкване (което наричаш толерантност) със смирението. Не, както общуваш, проявяваш примирение, не и смирение. Защото ако имаш смирение, през него протича любовта - тази към себе си и другия. Тогава се заявяваш активно, смело и на място, себеуважаваш се. При това няма противоречие между спокойното и твърдо себезаявяване и доверието. Да, доверието е любяща мекота - към другия и към теб самата. Когато обаче другият понечи да "ти се качва на главата", се заявяваш асертивно, твърдо и решително. Така даваш послания, че се уважаваш. Тогава и другият те уважава. Тоест, именно защото цениш и обичаш и себе си и него и се доверяваш на себе си и на протичането на Бога и любовта през теб, затова се заявяваш, казваш НЕ, слагаш граници асертивно и спокойно любящо, но твърдо. Тогава всичко е наред. Андрей Филипов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Misha64 Добавено Август 29, 2017 Доклад Share Добавено Август 29, 2017 Насаждали са ти чувство за вина в детството. Критикували са те и са те упреквали за щяло и нещяло...чувството за вина стои вътре /в подсъзнанието/ в пълна бойна готовност да бъде осъществено....и буквално привлича хора и ситуации, които да ти го вменяват. Спри да угаждаш.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Август 30, 2017 Доклад Share Добавено Август 30, 2017 В 29.08.2017 г. at 10:35, Дори каза: Как да повишим самооценката си?Често и аз попадам в ситуации, в които знам, че нещо не е добро за мен(най-вече е свързано с мъж), но не мога да изляза с лека ръка и увереност, че заслужавам повече и струвам много. Има един фундаментално простичък начин за повишаване на самооценката. Прилагането му би трябвало да е първата стъпка, при това напълно самостоятелно, по пътя към трайното и устойчиво доверие и здраво себеоценяване. И това е заниманието с нещо, в което си добра - все в някоя област от живота си много, ама мноооооого добра. Започваш да правиш от това нещо по повече, по много. Независимо дали е спорт, готвене, бродиране, професия или разливане на кафе на публично място. Все в нещо те бива адски добре. Прави го все повече и все повече. Естествено, това е само началото. Процесът е труден, да не кажа изключително труден, за завършване, без психотерапевтичен процес. Но началото му е наистина толкова просто. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дори Добавено Август 30, 2017 Доклад Share Добавено Август 30, 2017 Току-що, Георги Балджиев каза: Има един фундаментално простичък начин за повишаване на самооценката. Прилагането му би трябвало да е първата стъпка, при това напълно самостоятелно, по пътя към трайното и устойчиво доверие и здраво себеоценяване. И това е заниманието с нещо, в което си добра - все в някоя област от живота си много, ама мноооооого добра. Започваш да правиш от това нещо по повече, по много. Независимо дали е спорт, готвене, бродиране, професия или разливане на кафе на публично място. Все в нещо те бива адски добре. Прави го все повече и все повече. Естествено, това е само началото. Процесът е труден, да не кажа изключително труден, за завършване, без психотерапевтичен процес. Но началото му е наистина толкова просто. А дали може, човек със ниска самооценка да прецени дали въобще е многооооо добър в нещо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 30, 2017 Доклад Share Добавено Август 30, 2017 Да, например,че е добър в точно това-да поддържа трайно ниската си самооценка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Shine Добавено Август 31, 2017 Доклад Share Добавено Август 31, 2017 Не разбирам как преценяме кога ни е висока самооценката ?Ето аз съм в подобна ситуация като Stoyanska .Не се подценявам , срещнах мъж ,който харесвам , той ме уважава , но този път излезе ,че там където той живее има друга връзка ( в нашия град работи ) . Няколко пъти го питам , той отрича ,твърди ,че са приятели , избрах да се доверя , защото предните пъти ,когато усетя , че някой злоупотребява с доверието ми просто повече не го търся . Реших да се държа различно този път , продължавам ежедневието си , работя , когато е тук си изкарваме страхотно заедно , но мисълта за двойнствния му живот не ме оставя на мира .От една страна стои въпросът да продължа ли тази връзка , в която се чуваствам добре или да я прекъсна , защото той ме пренебрегва заради другата , защото прекарва доста време с нея ,когато не е тук .Другото усложняващо е ,че той е доста по - голям от мен ,другата жена е на неговите години и това предполагам е водещо там , спасяват се един друг да не са самотни може би. Това моето също ли е ниска самооценка или не . Аз вечно отстоявам себе си , единственственото , което обаче постигам е да оставам сама накрая , независима и сама .Приятелките ми отдавна имат деца и семейства , те много обичат да дават съвети как да се отстояваме , а търпят ужасните си бракове , в които са нещастни и непълноценни жени .Те имат ли ниска самооценка , избирайки да са приети в социума , "закриляни " от маската на съпруги и майки и търпейки изневери , обиди .Кое е правилното , къде е здравата граница да се отстояваме и как е правилно да го правим , защо трябва да избирам между това дали да съм сама и уважаваща себе си или във връзка , която ми дава , но и ми взема много ? Stoyanska 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 31, 2017 Доклад Share Добавено Август 31, 2017 Ако ти желаеш, да си втората жена в живота на един мъж, ти си с висока самооценка-имаш цели и ги постигаш.Ако, в представите ти една връзка е само от мъж и жена, но тя е като в случая-един мъж с две жени, постигнатото се разминава с целите ти. Разбира се, ако нямаш сериозни намерения към този човек, може да си доволна да бъде с теб, дори той да е с още 100 жени. Всичко опира до представите за редно и нередно и тяхното спазване.Когато нарушаваме собствените си принципи, които знаем, че са правилни за някакви временни ползи.....не е проява на обич към себе си. Shine 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Shine Добавено Август 31, 2017 Доклад Share Добавено Август 31, 2017 Да , това положение не ме прави щастлива , не е редно и съм непълноцена така . Дълго живях с правилните ми принципи , морал и всички там глупотевини, на които ни учеха като деца , но не мога да ги приложа , днес те просто не работят . Отдадох се на дълга връзка преди години , с много любов и разбирателство , но тя завърши трагично , той се ожени за материално обезпечена жена , защото явно му беше тежко да е мъжът вкъщи . После и разочарования от приятели , които осмислят дните си с чуждите провали .И с тях приключих . От всичко дотук видях че хубавите неща , на които ни учеха като пораствахме просто не работят в реалността и това страшно ме обърква . Единствено сигурно е че в отношенията се учим на нови неща и ако все страним от тях , за да не се разочароваме оставаме без житейски опит . Misha64 и Stoyanska 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 31, 2017 Доклад Share Добавено Август 31, 2017 Точно, учим се и не бива да бягаме от опита. А нравствените правила и норми са наранявани от съдбата, за да се научи човек, че над тях е любовта. Не вкопчеността, не зависимостта, не алъш вериш отношенията, не романтичните чувства, а любовта. Когато я има любовта като състояние на съзнанието, като една вътрешна връзка, тогава нравствеността, благополучието, сексуалността, се равняват по нея. Когато любовта се загуби, задължително почват унижения, несполуки, предателства - за да върнат към нея. Ниската самооценка е изтъкана от страхове - където има любов, няма страх, антиподи са. Тоест любовта е в основата на високата самооценка. Пътят към нея - виждат се несъзнаваните убеждения и мироглед, живеещи в характера, пораждащи страхове, болна агресия, завист, ревнивост, гордост, недоверие... Виждат се, преодоляват се. Тогава потича любовта, а съответно самооценката става естествено адекватна, висока. Тогава, животът ни събира с хора, които резонират с такава любяща самооценка. Защото, каквото отвътре, такова и отвън! Shine 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Shine Добавено Август 31, 2017 Доклад Share Добавено Август 31, 2017 Благодаря за смислените отговори , имах нужда от тях , вярвам в смирението и любовта , без тях нищо няма смисъл . Всичко това ще кажа и на него , нека остане там , където е щастлив , не приемам живот в зависимост , на никаква цена . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.