Искам да съм добра

[Onefl0912]

Здравейте,

Осъзнавам, че това много ми тежи - думите на най-близките - че съм лоша, проклета, никой не може да ме понася. Не са казвани сега, а в детството. Сега се напомнят с половин уста.

Искам да се освободя от това, чувствам, че ми е наложено и аз действам по тази програма. Много ми тежи. Много искам и всъщност знам, че съм Добър човек...и усещам прекрасно чувство така.

Как да го направя - да се обичам и да се чувствам добре...

Редактирано Август 19, 2017 от Onefl0912

[Диляна Колева]

Да го направиш просто ей така, като упражнение, като да отидеш на тренировка е в сферата на фантазиите. 

Това изисква много работа по себепознанието, осъзнаването и освобождаването на подтиснати и изтласкани негативни емоции, работа със самоувереността и т.н. Работа. Като за начало е добре да се поосвободиш от средата, която ти напомня непрекъснато какво мисли за теб. Твърде мазохистично е да стоиш сред хора, които те смачкват.

[Misha64]

Първото нещо е да се дистанцираш и от да започнеш за връщаш мислено в случаите в които уж си била лоша. Хубаво да ги разгледаш и да разбереш какво стои зад тях, какво ги е провокирало...едно дете не за почва току така да се държи лошо или да отговаря с агресия и пр. Има сериозна причина, която идва от обкръжението му. То може да е било лишено от базисни неща, като например адекватна грижа, истинска любов, полагащо му се внимание, може да е било пренебрегвано и игнорирано в сравнение с други членове на семейството и пр. и пр. но нещо в тях не е било ок...и е предизвикало твоята реакция като отговор.

Примерно на мен също ми казваха такива неща...защото съм се била държала лошо с баба си. Аз си сминям, че не обичах тази баба. Майката на майка ми. И аз дълго време си мислех, че съм лоша. Но започнах да нищя...и си спомних ...Баба ни гледаше мен и брат ми когато майка ни беше на работа. Цял ден копнеехме за времето, когато майка ни ще си дойде от работа. Има ли сме нужда от общуването с нея. Когато тя се връщаше първото нещо, което се случваше е баба ми да докладва нашите/моите "провинения" и винаги с някак пресилен, изопачен вид, дори опитвайки се да имитира интонацията ми. Това ме ядосваше много. След което майка ми и баба ми се затваряха в кухнята да си говорят. Как минтал денят на майка ми...и всякакви неща от службата....а ние цял ден бяхме чакали да се върне. Аз съм гледала на тази баба първо като на предател, второ като на човекът, отнемащ майка ми. Е какво? Моя ли е вината, че съм изпитвала негативни емоции? Аз съм била просто едно дете. И именно те са били неадекватните, а после имат наглостта да оценят моята естествена детска реакция произтичаща от тяхната неадекватност и да ми вменяват мнение и оценка, че съм лоша! Давам този прпимер защото обикновенно точно това се случва. Така, че се поразрови из спомените си, може би най-добре с помощта на терапевт...и ще откриеш куп такива неща. И те нямат за цел да ги съдиш, а просто да осъзнаеш че не ти си лоша, а хората които са те отглеждали са били неадекватни. По един или друг начин.

[Орлин Баев]

Само когато сме добри към себе си, можем да сме и към другите истински. Понякога тази добрина е и отказ и твърдо НЕ, идващи от дълбоко себеуважение. Има ли го, посланията са ясни, а уважението на другите към теб е реципрочно на себеуважението ти. Това е здравият вариант!