Когато изгубиш посоката и как помага дереализацията

[Евтерпа]

Здравейте, реших да се регистрирам, за да ви разкажа своята история, която все още продължава. Надявам се, с нея да успея да помогна и на други четящи, така както, други теми тук - помогнаха на мен... Този форум е единственото виртуално местенце, което успя да ми донесе малко спокойствие в моментите, в които главата ми буквално щеше да се пръсне. Реших да превърна историята си в разказ. Благодаря ви предварително че отделихте от личното си време, за да стигнете до края на вербалното ми излияние.

Всичко започна преди 2 месеца с нещо, което бих дефинирала като „Бях сигурна, че умирам“. Отидох в парка с приятеля ми. Имахме среща с наши приятели, гледахме филм на открито. Имаше страшно много хора. Бяхме правостоящи, но това не ни пречеше... след около час, усетих как цялото ми тяло изтръпва и не ми достига въздух. Странно чувство на неразположение и тотална паника, каквато не бях изпитвала никога, за всичките си 25 години. Обърнах се към приятеля си и му казах, че незабавно трябва да седна. В рамките на няколко секунди, вървейки към пейката (или по-точно – понасяйки ме към пейката), краката ми отмаляха, коленeтe ми бяха повече от омекнали, сърцето ми заби с 240 удара в минута, лицето ми беше направо мокро от студената пот, дробовете ми сякаш не работеха, лявата ми ръка изтръпна, давех се от недостиг на въздух, стомаха ми се сви на топка, очите ми бяха отворени, но не виждах... имаше само черно пред тях... Стигнах..седнах...и промълвих - обади се на линейка, умирам! След около пет минути на пейката и поливане с малкото останала вода, реших че мога да стана и да вървя към мястото, където щеше да ни чака линейката. Успях...Най-трудния 3-минутен преход в живота ми. След около половин час чакане и тъй като живеем точно до парка, реших да ги чакам вкъщи...Стана ми гузно, че можех да вървя, а занимавах медиците със себе си, при положение, че вероятно имат по-спешни случаи. Отказах я по телефона. Казаха ми, че вероятно е кръвна захар или кръвно и ако ми стане по-зле, да отида в спешното. Наспах се и на сутринта ми нямаше нищо. И така мина месец. Отидох до морето с приятели, седнахме да хапваме на място с много хора и отново започнах да го усещам „онова чувство“, но в по-лека форма.. казах им, че трябва да се прибера, те обаче се притесниха и не ме оставиха. Решиха да ме заведат в спешното в Созопол, където една мила лелка, просто ми премери кръвното и констатира, че при 120/80, просто трябва да изпия един валериан. И в двата случая не бях пила алкохол, не взимам наркотици, а марихуана съм пушила 20тина пъти като тийнейджър и толкова... След още 2 седмици, се качих в метрото, заради ангажимент и трябваше да си попътувам доста...Няколко спирки, много хора, отново недостиг на въздух, пак започнах да усещам „онова чувство“, но за първи път се замислих, дали мога да го контролирам. Опитах, но от мисленето ставаше по-зле. Уплаших се, че съм сама и слязох няколко спирки преди моята. И така започна всичко, само преди две седмици... Прибрах се и цяла вечер не можех да спя. Сърцето ми отново биеше неконтролируемо, пак недостиг на въздух, студена пот, стомашни спазми, топли и студени вълни, страаах, много страх! ...Страх, че съм ненужна и безполезна. Страх, че няма за какво да живея. Страх, че полудявам и развивам някаква форма на шизофрения и ще прекарам остатъка от живота си в психиатрия. Страх от смъртта. Страх от загубата на близките ми. Страх от самото ми състояние. Страх от това, колко време ще продължи всичко и кога ще се оправя... Но черешката на тортата пристигна на сутринта и продължава и до днес –  майката на обърканото ми съзнание - дереализацията. Това продължи три дни, с около 2 часа сън на вечер... Никакъв апетит, насилвах се да ям препечени филии и да пия вода, защото не исках да развия нещо по-сериозно. Имах неблагоразумието да се обадя на майка ми, за да не мъча повече приятеля си с паниката в главата ми. Тя - мама, като истински рационален човек, веднага ме заведе при GPто. Още тогава усещах, че проблема ми не е физически, но исках да спя, просто мечтаех за сън. Последва пълна кръвна картина, захар, щитовидна жлеза, ЕКГ, кръвно... докато чаках изследванията, се молех да ми има нещо, за да реша проблема набързо с някое хапче. Резултатите пристигнаха... не просто ми нямаше нищо – бях здрава като олимпийски състезател. Личната, спомена нещо за психиатър. Погледнах я сериозно и реагирах остро. Казах й че и двете знаем, че състоянието ми не е за антидепресанти, ако проблема е емоционален и е в главата ми. Да не говорим, че тя добре знаеше негативното ми отношение към традиционната медицина. След малко спорене, ми предписа капки за сън, билкови, изцяло органичен продукт. Споменах че, ако това продължи повече от седмица, ще си плащам, колкото е нужно за психотерапевт, но на психиатър няма да отида. Същата вечер, успях да спя около 4 часа непробудно - слава на капките. И така.. изчетох интернет, влогове на няколко американеца, които ми разказваха как две години се лекуват от дереализацията и още четири години от други разтройства, което разбира се, ме панира още повече. Пропуснах да спомена, че съм певица. Не страдам и от липса на самочувствие. Нито пък си спомням някога да съм била тревожна. На 17 години, излекувах сама сценичната си треска, като един ден просто си казах, че ако аз не се забавлявам на сцената, то и хората няма да успеят. Живата музика, на първо място е комуникация и обмен на енергия. Разпитвайки повечето музиканти около себе си и споделяйки проблема си, установих че при хората на изкуството – депресията, паник атаките и тревожните разтройства, са често срещан синдром. Някои се пристрастяват към вдъхновението, когато създават музика. Случвало ми се е. И когато усетиш липсата му – си крайно демотивиран. Спрях капките за сън, защото бях сигурна че са плацебо ефект. Реших че трябва да се предизвиквам ежедневно, най-вече към нещата, от които изпитвам панически страх. Едно от тях – да остана сама. Отидох до Пловдив и се върнах сама, с автобус до София. Получих две паник атаки по пътя (сама ги диагностицирам като такива, без да съм сигурна). На втората си казах, че съм по-силна от собствения си страх, че това е просто проекция на мозъка ми, който приема всяка мисъл за реалност, а половината мисли в главата ми, не са истинни. Казах си също, че ако припадна и автобуса спре на магистралата и всички хора ме гледат – няма проблем, какво толкова, хора припадат всеки ден. И така моментално, сърцебиенето и потенето спряха. Издържах ! Продължавам да го правя, ходя на любимите си шумни места, пълни с хора, става ми лошо, но го овладявам някак. Просто отказвам да се прибера в зоната си на комфорт. Спя по около 4-5 часа, без никакви добавки. И се опитвам да открия причината. Запазих си и час при психотерапевт. Спомних си, че се почувствах сякаш съм загубила посоката в живота си и вървя по друг път, малко преди да започне всичко. И нагласата ми сега е –  може и да е за хубаво. Може би, ако го приемам просто като период, който ще ме направи по-устойчива и силна, не е за лошо. Може би, това е начин да реша проблемите си и да взема най-адекватното решение за мен самата. И все пак, имам въпрос.. Смятате ли, че настройката ми към проблема е удачна ии случвало ли се е в практиката ви, дереализацията, която буквално замъглява нормалното ежедневие, да изчезне за по кратък период от време? Визирам по-малко от месец...Мисълта, че може да продължи години, е другата причина да се лутам в главата си. Още веднъж - Благодаря на всички задаващи въпроси и на всички отговарящи. В моменти на чудовищна паника, ми дадохте душевна хармония !

[д-р Тодор Първанов]

Въпроса е дискутирам многократно.Описан е много добре и в книгата ,,12 правила за работа на мозъка,,

Дереализацията се дължи на това, че когато сме в стрес, по малко кръв влиза в мозъка, респективно по-малко кислород, този недостиг обуславя това неприятно за теб усещане.Подчертавам , за теб, защото много хора по света го считат за приятно и го търсят предизвиквайки си изкуствена хипоксия, например, употребявайки халюцигенни гъби, канабис и какви ли не други средства.

Най-простото и сигурно средство за справяне, е да се редуцира стреса. Разбира се, спорта или дълбокото коремно дишане също са мощни средства за насищане на мозъка с кислород.

С две думи, проблема ти е по-лесно решим от една силна хрема. Стига разбира се, да положи6 усилията за това.

[Евтерпа]

Благодаря ви за отговора, но определено не разбирам, какво се опитвате да ми кажете. Да се чувствам напушена, неадекватна и объркана, докато е необходимо да върша ежедневните си задължения, е приятно? Докато преподавам пеене на деца и не съм сигурна, дали аз им говоря, е приятно? Не мога да се концентрирам за повече от минута, не мога и да пея, а когато опитам, се колебая дали гласа излиза от мен. А и когато искаш да се забавляваш и да опиташ нещо различно -  пушиш трева или изпиваш няколко чаши вино, но на сутринта, ефекта е отминал. Повече би ми харесала опцията за контрол. И да изпадам в това състояние, когато искам, а не постоянно. Ако сте прочел целия ми разказ, може би щяхте да видите, че това е съпроводено и с безсъние и страх, с който се опитвам да се боря и дори не знам дали съм на прав път.

Редактирано Август 14, 2017 от Евтерпа

[д-р Тодор Първанов]

,, Смятате ли, че настройката ми към проблема е удачна ии случвало ли се е в практиката ви, дереализацията, която буквално замъглява нормалното ежедневие, да изчезне за по кратък период от време? Визирам по-малко от месец.. ,,

Това е въпроса.От отговора може да се разбере, че дереализацията може да изчезне за доста по - малко време от месец, ако вие започнете веднага да спортувате, прилагате дълбоко дишане и си направите антистресова програма, която да е ефективна и която да спазвате стриктно.

[Евтерпа]

Благодаря д-р Първанов, беше ми нужно едно изречение явно. Днес е и първия ми час при психотерапевт, надявам се всичко да мине добре и да не попадна на "онези, които предписват хапчета". Предполагам знаят как да ми изготвят такава антистрес програма, защото въпреки вътрешния си ресурс, с който вярвам, че мога да преборя всичко, в момента се чувствам доста объркана, именно как да започна промяната. 

[д-р Тодор Първанов]

Психотерапевта не работи с лекарства, психиатъра е този.Мисля, че не си на ясно при психиатър или при психотерапевт си се записала.И, да, програмата трябва той да ти я направи.

[Евтерпа]

Умишлено се обърнах към психотерапевт, въпреки че първоначално ме насочиха към психиатър (споменавам причините в дългия си разказ). Но поради факта, че никога не съм се сблъсквала с което и да е от двете, не бях сигурна, че терапевта не използва медикаменти. Но вие успяхте да затвърдите предположението ми, което ме прави малко по-спокойна.

[д-р Тодор Първанов]

,,Реших че трябва да се предизвиквам ежедневно, най-вече към нещата, от които изпитвам панически страх. ,,

Това е изключително правилно решение. Това е пътя, който аз бих препоръчал, на мой пациент.Но....бих го предупредил, че първоначално трябва да очаква увеличаване на стреса и неприятните усещания-в случая при теб дереализацията и бих настоявал, без да се паши толкова от нея, да продължи с борбата / десенсибилизацията/ .След определен период идва привикването и страхът изчезва, но в началото ...неприятните усещания, наистина се увеличават.

Редактирано Август 14, 2017 от д-р Тодор Първанов

[Евтерпа]

Не знам как да подходя, затова писах тук. Ако не живея живота си като преди, въпреки страха и сърцебиенето и филма, в който ме вкарва дереализацията, ми остава да се затворя в апартамента си. Може би, душата ми страда и трябва да излекувам първо нея, за да освободя съзнанието си, но наистина се страхувам, процеса да не продължи години. Голяма грешка беше да изчета целия информационен поток в нета, дори за състояния, много по-сериозни от моето...които ме наплашиха още повече.

[Евтерпа]

Здравейте отново. Днес отидох за първи път при психотерапевт. И някои неща ми се сториха странни. Нищо не спомена за антистрес програма или спорт, просто ме изслуша внимателно и заключи, че имам паническо разтройство. Спомена също, че работи с Бахова терапия и приготвя спрямо човека - бахови капки, за които никога не съм чувала и ми звучи леко шамански. Можете ли да ми помогнете с информация за това. Не се обвърза и с време, а просто спомена, че трябва да се срещаме веднъж седмично. Изглеждаше много приятна жена, просто не знам дали мога да се доверя, притеснено ми е.

[д-р Тодор Първанов]

Нищо не мога да кажа, а ПР и стрес имат една физиология и се повлияват по начина който описах - антистресова програма включваща и промяна на някой , генериращи стрес убеждения /последното е същинската психотерапия/.

[Евтерпа]

Не съм сигурна, какво ми донесе посещението и дали това беше моя човек. Тя просто ми изслуша историята (която съм написала по-горе), но не ми даде никаква информация. А след като си плащам не малка сума, която не изкарвам лесно, не би ли трябвало поне да ми каже, какво да правя до следващата ни среща. В резултат на което, цяла вечер имам сърцебиене, отново страх, спала съм не повече от 2 часа, а това не ми се беше случвало една седмица. Мисля, че колкото повече задълбавам и гледам на това, като на проблем, толкова по-зле става. Чудя се дали въобще съм имала нужда от тази среща и от терапия, като цяло.

[Диляна Колева]

Здравей, тук са дадени доста насоки за повлияване на адреналиновия излив, за който говориш т.е. изпращаш към мозъка сигнал "опастност" и той реагира като за такава. Което предизвиква в тялото реакция на силно сърцебиене, учестено дишане, тревожност, която се изразява или с "не мога да стоя на едно място " или следващия етап "отпаднало ми е", придружаващи симптоми - болки в корема, рефлукс в хранопровода, позиви за повръщане, уриниране или дефекация, настръхване или топли вълни, стягане на мимическите мускули, ченето, стягане на главата като в обръч, заради изтеглянето на кръвта от главата - замайване, причерняване, дереализация, други свързани с окото и зеницата - замъглен поглед, разфокусириане  и т.н. Изброих ги по - обстойно, въпреки че тук всеки дава като оплакване някоя от групата симптоми , има и още. Всички те, обаче имат един, единствен общ източник - адреналина. Човек, който се стресне, уплаши или несъзнателно припознае усещане, ситуация предизвиква сам тази свръхдоза. Организмът ни е кодиран да реагира на това с движение и информация. Затова първо всички се хвърлят да събират информация и тук правят първото засилване на симптомите, защото четата все по - страшни неща, с което се уплашват все повече и увеличават вместо да изразходват адреналина. Следващия код е движението, няма , наистина няма никакъв друг вариант за изразходване и намаляне на адреналина, особено при адреналинова реакиция освен активно кардио натоварване. Затова тук многократно се повтаряме - спорт. За да разтовариш адреналина и да облекчиш симптомите първо трябва да "разтовариш" всичката фалшива информация от главата си и да оставиш кратка и точна - това е физическата реакция на адреналина. След това да включиш тялото, за да си свърши работата. Сутрин и вечер активно кардио по 30-40 мин с мисъл за това как помагаш на тялото си, а не с тревожното " сега оправям ли се?????" Заобикаляш се с приятни разговори, музика, и концентрация върху нещата които са сега. А сега на теб ти няма нищо, просто ти е повишен адреналина. Действай, не е толкова сложно. Като се успокоиш със симптомите и видиш, че не е толкова страшно да се справиш, започва и същинската работа по мисловния модел. Там вече, кой колкото , до където и с когото, много е лично и много относително. Има бързи инсайти, има и по - бавно действащи процеси, но вече няма да има симптоми.

Редактирано Август 15, 2017 от Диляна Колева

[д-р Тодор Първанов]

Eвтерпа, психотерапия означава ПРОМЯНА и ти се нуждае6 от такава ПРОМЯНА.

А, дали, е твоят терапевт, прочети ми темата ,,Избор на психотерапевт ,, и си прави извода./ Във всеки случай, мен са ме учили, че това, което най-много успокоява пациента е, пълната и точна информация за естеството на проблема му и какво трябва да се направи за да се справи той с проблема си/.

[д-р Тодор Първанов]

Диди, това което поясняваш, е трябвало да се направи от терапевта и то на първата среща.Не момичето, само да си го обяснява.

[Евтерпа]

Благодаря Ви, Диляна и Тодор ! Вие сте изчели дебелите томове и знаете как с малко думи да успокоите тези състояния. Проблемът е, че не го усетих при първата си консултация и не мисля да продължавам. Тя ми причини безсъние, вместо малко повече разбиране. Можете ли да ми отговорите, дали и страха да не оставам и излизам сама, е част от играта ?

Редактирано Август 15, 2017 от Евтерпа

[Диляна Колева]

Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

Диди, това което поясняваш, е трябвало да се направи от терапевта и то на първата среща.Не момичето, само да си го обяснява.

Напълно съм съгласна. Явно в случая, обаче се прави опит за "лекуване" на симптомите. С което ми се струва, че в момичето се е затвърдило - "болна съм" и от там покачването на тревожността през нощта. 

Току-що, Евтерпа каза:

Благодаря Ви, Диляна и Тодор ! Вие сте изчели дебелите томове и знаете как с малко думи да успокоите тези състояния. Проблемът е че не го усетих при първата си консултация и не мисля да продължавам. Тя ми причини безсъние, вместо малко повече разбиране. Можете ли да ми отговорите, дали и страха да не е оставам сама и излизам сама е част от играта ?

Естествено, че е част от играта. Когато човек е уплашен инстинкта за самосъхранение го води към безопасно място, в което да се скрие. В случая - да се прибера на сигурно в къщи или да е със "стадото" , кадето е най- сигурно. 

[д-р Тодор Първанов]

Жената не ти е причинила безсъние, просто не те е успокоила достатъчно.Ако ти бе пояснила какво точно ти е това би станало.

[Евтерпа]

 В последната седмица, бях намерила сама някакъв път към равновесие, преди да срещна тази жена. Наистина се чувствах, сякаш съм просто една уплашена банкнота за нея. Прибрах се и се чувствах болна. Започнах да си мисля, как няма да мога да пея и да работя, защото трябва да се лекувам, а ми е трудно да се концентрирам. Или колко много пари трябва да й дам, а не съм сигурна дали ще ги имам, защото дори не ми е споменала, колко време може да продължи лечението. Обмислям да се запиша на йога, след 2 дни ще имам възжможност и да тичам, не пия алкохол от две седмици, а и цигарите, с които се боря от години, ги загърбих набързо. Най-основното е, да разбера върху какво да мисля, за да се успокоя и да имам контрол. Да се разсейвам и просто да приема, че съм тревожна или панирана и това с дереализицията и объркването, е просто период. Да свикна с тях ? Толкова е страшно, когато се връщаш назад, във вторник ти няма нищо, а в сряда се чувстваш луд и уплашен. Бих се радвала, ако ми препоръчате и добър терапевт в София, тък като виждам, че и двамата не практикувате тук. Аз не неглижирам проблемите си и искам да ги реша трайно.

[д-р Тодор Първанов]

Ти бързаш,където  и да е, ще отнеме няколко месеца.Психотерапията, няма как да ти помогне веднага, но за сметка на това, промяната е трайна и ще се чувстваш добре след време.

Оставям ти съобщение.

[Евтерпа]

Съжалявам, че отново се включвам в може би затворена тема, но има дни до срещата ми с терапевт, а аз никак не се чувствам добре. Можете ли да ми отговорите, как да преборя световъртежа и това, че съм адски отпаднала, нямам сили да стоя права. Това част от симтомите на този адреналинов приток ли са ? И ужасно стягане в тила, там където може би се намира гръбначния мозък... от дете имам болка в един от вратните прешлени,които е леко кривнал от редицата, възможно ли е той да е причина за всичко? На какъв лекар да отида ? Ужасно съм объркана вече, а имам хиляди въпроси. Страх ме е да тичам, защото не знам как ще издържа на това натоварване, наистина нямам сили.

[д-р Тодор Първанов]

Ти не спортуваш, как да ти се помогне?

[АлександърТ.А.]

Цитат

наистина нямам сили.

Много е трудно във форум да се извърши промянта , за която говорят терапевтите ,.Особенно ако утвърдения страх се е вкопчил и за някои физически особености . За това ,решеният  да промени състоянието си, трябва да разбере , че само с упорита работа по  зададената програма , води до трайни резултати . Независимо какво се случва , или какво си въобразява , че се случва  , трябва да изпълнява предписанията .Срещата с терапевта не е хапчето-променящо света . Може да бъде началото .

за мен ,, Бах терапията " е добра . Но ти виж какво вече са написали терапевтите тук . Прочети го пак ,

Добре е умората от физическите упражнения да трае поне 1 час . Иначе е недостатъчна .Умората , не болките от претоварването .

[Hristoooo9]

Здравейте,искам да споделя моят проблем,който много ме мъчи.Така имам силна  дереализация,която ме мъчи ужасно.От нея ми идват импулси на тревога в стомаха на моменти.От там ми тръгнаха натрапливи мисли за самоубийство.Четох доста по темата и опитах да я игнорирам и почти успях,но тогава се случи нещо ужасно.Малко ме е срам да споделя,но ще го направя.Имах приятел който беше добре но се разболя много тежко психически.Преди полвин година разбрах как споделил че виждал някакъв демон до дядо си нз и аз какво и след време разбрах,че го е намушкал с нож.Та въпросната вечер това нещо ми мина през главата.Аз живея с моята приятелка и безгранично много я обичам.И в глават с ми се завъртя мисълта да не почна и аз да виждам нещо в нея да не полудея,каквп ще правя обичам я безкрайно.Стомаха ми е на топка постоянно като я гледам и т.н. Знам че са само мисли ,но моля кажете има ли някакъв шанс мислите да стаанат реалност или да си ги вноша и наистина да почна да виждам някакви такива лоши работи?Моля помогнете.Полудявам ли или са просто натрапливости?

[Лина Коцева]

В 15.11.2018 г. at 11:27, Hristoooo9 каза:

Здравейте,искам да споделя моят проблем,който много ме мъчи.Така имам силна  дереализация,която ме мъчи ужасно.От нея ми идват импулси на тревога в стомаха на моменти.От там ми тръгнаха натрапливи мисли за самоубийство.Четох доста по темата и опитах да я игнорирам и почти успях,но тогава се случи нещо ужасно.Малко ме е срам да споделя,но ще го направя.Имах приятел който беше добре но се разболя много тежко психически.Преди полвин година разбрах как споделил че виждал някакъв демон до дядо си нз и аз какво и след време разбрах,че го е намушкал с нож.Та въпросната вечер това нещо ми мина през главата.Аз живея с моята приятелка и безгранично много я обичам.И в глават с ми се завъртя мисълта да не почна и аз да виждам нещо в нея да не полудея,каквп ще правя обичам я безкрайно.Стомаха ми е на топка постоянно като я гледам и т.н. Знам че са само мисли ,но моля кажете има ли някакъв шанс мислите да стаанат реалност или да си ги вноша и наистина да почна да виждам някакви такива лоши работи?Моля помогнете.Полудявам ли или са просто натрапливости?

Здравей Христо,

Не полудяваш, а имаш натрапливи мисли.  Ако си прочел достатъчно теми тук във форума за тези мисли, знаеш верния път. Започни психотерапия!