Моят опит със синдрома на хроничната умора, фибромиалгия и мизофония

[Явор Лазаров]

Привет на всички! 

Попадам тук за първи път и сядам да опиша накратко опитностите си от последните години по съвет на Орлин Баев, който ми помогна много в процеса на себеоткриване. След седем години боледуване от хронична умора, мизофония и фибромиалгия (през последните три), най-сетне мога да кажа, че съм се изклекувал и израстнал от преживяното. 

Всичко започна след 20тия ми рожден ден, когато след изключителен емоционален шок започнах да се уморявам лесно. До тогава имах атлетично тяло, спортувах всеки ден (тичане, фитнес, набиране и т.н.). Не след дълго след подскачане от един лекарски кабинет в друг, започна да се заформя диагнозата хронична умора (неврастения, нервно изтощение), съпътствана от безсъние и липса на концентрация. Също така по-това време се изостри и мизофонията, която носех със себе си от дете, а по-късно се появи и фибромиалгията (хронични болки в сухожилията). Белите престилки в най-добрия случай не помагаха изобщо, бях млад и ми се живееше много. Започнах да търся алтернативни методи на лечение, които постепенно ми отвориха очите за духовното. Така започна пътя ми към себепознанието. 

Попаднах на добър психотерапевт (Орлин), който ми даде безценна насока и по-късно се запознах с изключително напреднал лечител, Рейки терапевт и Чи Гун майстор, който ме посвети в Рейки и ми предаде даоски практики и други оздравителни техники. Занимавам се също така с йога от дете, в последствие открих и Учителя Беинса Дуно и неговите молитви и беседи. Но всичко това не даваше голям резултат, въпреки желязната дисциплина - все още бягах от нещо и не бях готов да се срещна със себе си. 

Квантовия скок в оздравяването и изчистването дойде, когато започнах да си отварям сърцето за Божествената Любов. Всички медитации, практики, молитви, пречиствания, вегетарианства, постове и т.н. са изпразнени от смисъл и съдържание, когато се правят със затворено сърце, лишено от любов. От този момент започна изключително тежък период на прочистване на емоционални травми от детството, самозаблуди, паразитни мисловни форми от колективното несъзнато една по една започнаха да отствъпват. Най-тежкото продължи шест месеца по 6 часа практики на ден (повече от 1000 часа) прекарани в пълно усамотение и тишина - гнева и тъгата ме поведоха на едно пътешествие към своето минало и към отдавна забравените кътчета на душата ми. За емоционалната енергия няма време - това, което е заседнало в нас в детството е винаги готово да бъде излекувано, стига да имаме правилните методи. След всеки изблик на гняв или пристъп на тъга, изчистен чрез любов и медитация се чувствах все по-лек, отпуснат, енергичен и с повече любов в сърцето - за да се почувстваме обичани трябва просто да се освободим от това в нас, което не е любов. 

Най-простата техника за отваряне на сърцето е като усетим нещо като носле/уста, която вдишва любов и светлина в областта на гърдите, точно в средата, малко по-нагоре от областта на сърцето. Много е важно да усетим със съзнанието си това вдишване на любов и отваряне, а не да си го представяме с ума - любовта не се мисли, а се живее. Спираме мисълта и вдишваме дълбоко, като си изпълваме гърдите с любов. Същевременно можем да се отправим мислено към Бог като му благодарим и му кажем, че го обичаме. 

Ще споделя и една техника, която си измислих сам - визуализация на вътрешното дете. За целта си представяме себе си на 1-2-3 годинки или на такава възраст, в която сме усещали най-голяма липса на топлина и любов. Можем да вземем наша снимка (от бебешки или съвсем ранни детстки години), за да ни помогне с визуализацията. Нека проектираме образът вътре в нас - най-добре в нашия дантиен (хара). Започваме да вдишваме любов през сърцето и да прегръщаме това дете. Да му даваме любов, да го уверяваме че е защитено, че е божествено и прекрасно. Не е нужно да мислим точно какво ще кажем или как ще протече самата практика - важно е единствено колко сме искрени в сърцето и намерението си. Любовта малко по малко сама ни учи как да я полчваме и как да живеем, как да прощаваме и да бъдем себе си! Малко по малк, вътрешното ни дете (нашата душа) ще се отпусне и ще ни се довери - подхраненя с любов тя вече ще бъде достатъчно силна да се пребори с всяка травма и блокаж.

Можем да отделяме поне по 10-15 минути на ден за тази практика, в началото ще ни е тежко, защото ще започнат да излизат неосъзнавани агресии, страхове и тъги. След време можем да увеличим минутите, след като вече сме по-комфортни с неизвестното в себе си. Според мен отварянето на сърцето е личен път, който всеки човек трябва да извърви в тази епоха, за да можем да дадем път на най-важното в себе си като човеци и да сътворяваме новото, което предстои. 

Живеем в такава епоха, че почти всеки от нас е трябвало да си затвори сърцето като съвсем малък, за да се предпази от болката, която е стигнала до нас през десетките поколения турско робство, комунизъм и човешки егоизъм. Така живеем половинчат живот - неусещайки лошото, ние също се лишаваме и от Любовта... а сърцето именно е трансформатора, който преобразува гнева, тъгата и страха в любов. Всъщност негативните емоции сами по себе си не съществуват - те са само симптом на липса на Любов. За да се преборим с тях просто трябва да включим отново сърцето  Тук се провалят и много религиозни институции, които учат хората как да правят обреди, да се обличат, какви молитви да четат и т.н, но не ги учат да дишат астрално, отваряйки се към Любовта и Бога чрез собственото си сърце. Тоест, Любовта бива догматизирана, условна и мисловна, вместо божествена и безусловна, идваща от външния свят (остарели форми и обреди, вместо от вътрешния свят - сърцето). Учи се умственост и разсъждения, вместо душевност и чисто съзнание. Всъщност самото сърцето е божествения храм - колкото и да се опитва човек да измайстори свой храм (джамия, църква или пагода), никога няма да успее да замести съвършения Божи храм. И чистата любов в сърцето е Христовото съзнание, а не паленето на свещи или други подобни външни ритуали и чествания на празници и дати.

След интензивния период на прочистване, който преживях през последната година, мога с ръка на сърцето да кажа, че повечето хронични заболявания и душевни разположения идват при нас заради неотработени емоционални травми от детството, които се прояват първоначално като енергийни блокажи в астралното и енергийно тяло и по-късно се манифестират (соматизират) като болест. За да се справим с тях трябва да сме честни със себе си и достатъчно смели да се сблъскаме с деформациите, които сме преживели като деца - онези прояви на не-любов, които са фрагментирали душите ни когато сме били съвсем малки. Тези неща са подсъзнателни (до 2-3 годишна възраст нямаме фактологична памет, а само емоционална такава и всичката преживяна болка се запечатва директно в неосъзнатото). Колкото и да не ни се вярва и иска, точно това е начинът кармата да стигне до нас от предни превъплащения - за да не трупаме още карма и неприятност трябва да се освободим от травмите и да простим, да поемем лична отговорност за себе си. Достатъчно е дори нашите родители да са имали болезнени преживявания като деца (изоставяне, потиснат гняв, тъга, страх и т.н.), за да ни предадат тези неща като неосъзната потисната енергия. Можем да сме родителни на нашите деца дотолкова, доколкото сме излекували и обикнали детето в себе си.

Много важна част от целия процес беше за мен и умението да боравя по-разумно със сексуалната си (творческа енергия). На човек е даден огромен творчески потенциал - той може да се пилее безцелно, чрез безразборен секс и стимулация или да се сублимира в творчество и дори да се използва за лечение. От нас зависи дали ще изберем пътя на животното или на Духа. Но сексуалната енергия не бива да бъде и блокирана, както се случва в много манастири и религиозни институции - това води до блокиране на канала на черния дроб и твърде много огън в сърцето. Така човек става догматичен, критичен, гневен и дори маниакален и често оправдава поведението си с една религиозна доктрина или друга. Потисната енергия също може да доведе до проблеми със сърцето или простатата.

Синдромът на хроничната умора според мен се причинява от потисната агресия и понякога тъга. Потиснатия страх също може да изиграе голяма роля, ако детето не се е чувствало прието от майката в съвсем ранна възраст и дори преди самото раждане. Според даосите (китайските лечители и мъдреци), всяка емоция (гняв, страх, тъга, радост и притеснение) засяга определен орган на енергийно и по-късно на соматично ниво. 

- потиснатия гняв спира гладкото протичание на енергия в черния дроб и жлъчката (жлъч - гняв). Почти всички болни от фибромиалгия и хронична умора имат стегнат слънчев сплит - точно там се намира и черния дроб, който на енергитично ниво контролира диафрагмената област. Мускулите и фасциите около органите се стягат подсъзнателно, когато се отричаме от гневът си, защото например като деца той е бил неудобен и посрещан с наказания или изоставяне. Така енергията и кръвта не протичат през областта и емоциите си остават заключени вътре в органите, на много тежка цена (понижена функция на органите и ниска жизненост). Фибромиалгията според опитът ми се причинява от блокиран енергиен меридиан на жлъчката, която според китайската медицина контролира и обнява сухожилията. Веднъж след кат стигнем до този блокиран гняв и го преживеем, тялото и сухожилията се отпускат, болките спират, имаме жизненост и безкрайна енергия  

- тъгата блокира каналите на белите дробове и дебелото черво. Астми, проблеми с дишането и с дебелото черво (колити, синдром на раздразненото дебело черво и т.н.) много често идват при нас като резултат от непреживяна скръб.

- страхът поврежда канала на бъбреците и пикочния мехур (от там идва рефлексът за напикаване при силен страх, нощното напикаване при децата също произлиза от подсъзнателни страхове). Според китайската медицина бъбреците са основа на жизнената ни енергия, затова самия страх може толкова силно да парализира и да ни отнема енергията.

Ще кажа нещо накратко и за мизофонията (нетърпимост и пристъпи на гняв към определени звуци). При много хора това е нетърпимост към мляскане, при други към определени потропвания. Характерно е, че човекът, който преживява мизофонията не само има дискомфорт при тези външни стимули, но дори изпада в изстъпление когато ги регистрира. На пръв поглед нелогично и абсурдно, това всъщност са опитите на подсъзнанието да ни препрати към момент в миналото (нашето ранно детство или дори в пренаталния период), когато сме преживели нещо неприятно, което е било съпроводено от същите звуци. В много случаи например родителят (най-често майка или баба) храни насила детето и налага волята си над него, точно в периода между втората и четвъртата година, когато в малкото се заформя собствена воля и чувство за агресия на правата/територията. Представете си целия този гняв, който се интернализира на фона на мляскане, тропане на лъжици и хранене... Или пък още по-малкото сукалче, което не може да бъде кърмено колкото и когато му е необходимо - детенцето се ядосва на несправедливостта, то примлясква, за да покаже, че иска да суче, но външния свят (майката) не реагира или я няма. Ето още един пример за потиснат гняв свързан с рефлекса на мляскане и поемане на храна през устата.

Ето и няколко златни правила, които биха ни помогнали да се справим с всяка болест или неразположение на душата:

- Проблемите, здравословни и душевни, са наши приятели. Болката е тук, за да ни научи (на смирение, любов към Бога и към божественото ядро в нас). Когато започнем да гледаме на болестите и смущенията като на наши учители, вместо като на наказание, тогава идват прозренията за начините да се справим с тях. Нещо по-важно - болестите са сигурна мотивация да работим над себе си и сигнал за това, че не живеем от сърцевината си, от своята божествена индивидуалност. 

- Няма нищо, което идва отвън като заплаха! Ние сами отваряме вратичките си за проблемите и външните влияния - сега, или в предно превъплащение, по пътя на кармата. Правим го осъзнато или най-често неосъзнато чрез неизлекуваните в нас същности (изоставеното дете, неприетото дете, контролираното дете, предаденото дете и т.н.). Единствения шанс да се справим трайно с проблема е като поемем пълна отговорност за него. 

- Всичко се оправя с Любов. Но не тази умствената любов, която бие на морал и нравствени мерила (умът може да имитира всичко, дори и любов). Не и любовта на вкопчването, в която гоним хората да им "помагаме" и се раздаваме за тях, със скритото, подсъзнателно намерение да получим нещо (Любов) в замяна. Става въпрос за сърдечната любов, която идва от любящото и отворено сърце. 

Това е от мен - всички тези знания ми помогнаха да се освободя от самозаблужденията си, от травмите си и от най-различни болести. С Любов, смирение, медитации и практики, укрепвайки връзката си с Бога и с много дисциплина се превърнах от болен и преуморен млад човек с разбита нервна система в някой, който живее от вътрешната си същност и сътворява сам живота си. В момента имам прекрасна работа, занимавам се с изкуство и дизайн и желанието ми да изследвам себе си и да давам път на Духа в мен расте с всеки изминал ден. Надявам се споделеното от мен да стигне до когото трябва 

Любов и Светлина! 

[stelyana]

Здравейте, Явор,

 

Благодаря за споделеното, много полезна и интересна информация.

Имам един въпрос, бихте ли споделили по- подробно какво точно практикувахте през тези 6 часа на ден? Някакъв вид медитация или припомняне на детството? Това не ми стана много ясно.

 

Благодаря.

[Явор Лазаров]

Здравей Стеляна! 

Най-ранното детство трудно може да се припомни, защото до 2-3 годишна възраст нямаме добре развита фактологична памет - затова всичко, което ни се случва в семейната среда се запечатва директно в подсъзнанието. И в същото време тогава сме най-уязвими откъм емоционални/енергитични влияния.

Шестте часа практики ми бяха съставени приблизително от следните упражнения:

- Хатха йога сутрин след ставане /час и половина/ - с поглед обърнат навътре и в медитативно състояние. Грешката на повечето практикуващи е, че се обръща внимание само на това как се изпълняват позите с тялото, а не какво се случва на ниво енергия. Целта на йога на по-първите нива е да отвори точно тези енергитични канали/меридиани, които се запушват, когато носим подтиснати емоции.

- Рейки преди обяд /час и половина/ - Рейки е една много дълга тема, практиката за самолечение може би беше най-полезна точно за изравянето на най-дълбоките проблеми. Ако човек иска да се занимава с Рейки трябва да намери добър учител и наистина да се отдаде на това през първата година след инициацията. 

- Отваряне на сърцето преди вечеря /час или колкото издържиш - в началото при повечето хора е доста тежко)/ - отварянето на сърцето за любовта е напълно задължително, без него не само че не можем да отидем много навътре в подсъзнанието, но и нямаме сила да изживеем потиснатото и да простим след това. 

- Стояща медититация преди лягане (Zhan Zhuang) и Чи Гун /час и половина/ - отново, тук трябва добър учител - само от книги и YouTube видеа няма как човек да научи нищо. Трябва човек с жив опит да ти покаже, а не информация. 

- Молитва /30-60мин или колкото усещаш, че имаш нужда/ - лично мои молитви, както и молитви дадени от Учителя (добрата молитва, красивата молитва, молитвата на ученика, при болести, за ограда и т.н.). 

Честно казано не бих препоръчал 6 часов режим на повечето хора, особено ако блокажите са тежки, има емоционални проблеми и човек няма опит с подобни неща. 2-3 часа на ден практики с концентрация и постоянство са достатъчни в повечето случаи, за да се поизчисти човек за 1-2-3 години. Разбира се, това е един мнооого дълъг процес - в началото се вади концентрирано много като обем, след това ровиш надълбоко за по-скритите неща

Успех! :

[stelyana]

Изключително изчерпателно, отново благодаря.

Вие сте дълбоко амбициран човек, въпреки усещанията в тялото, сте силен. Аз имам една доста обширна тема, която пуснах преди няколко месеца във форума. Всички отделиха време за мен и много ми помогнаха, положението ми се подобри, но не изчезнаха всички симптоми. Не бих искала дълго да занимавам и вас, вие сте описали вашия път и сте имали нелек опит със здравословните си проблеми.

Накратко само ще отбележа, страдам от мигрена с аура, вегетативна дистония и поставена диагноза фибромиалгия. Тази дистония, когато съм в пристъп, я чувствам като едни много силни контракции в кръвоносните съдове на тялото. Почти всичко бих жертвала за да се отърва от това. Наистина. Постоянно имам телесни усещания и изтръпване. Случи се преди 13 години, бях на 16, когато започна и съзряването ми като момиче. Мнооого чувствителна натура съм, имам- мога да кажа- свръх реактивна и сензитивна нервна система. Без преувеличения- чувам светлините. И не на последно място- невроза и стегнатост на слънчевия сплит.

Състоянията ми се засилват при хормонални промени /тоест постоянно/, промени в климата, стрес. Минала съм през много лекари, психолози и психиатри. Пробвах и хомеопатия, но положението се влоши. Също така трудно се доверявам на хората и не успях да изградя добра връзка с психотерапевтите, с които се срещах. След раждане преди година и малко състоянието ми се задълбочи, вегетативните нарушения се усилиха и тялото ми сякаш не е мое, не го познавам, не го разбирам. Постоянно бързам, ума никога не се концентрира в настоящето, предъвквам някакви мисли или случки. Генерализирана и социална тревожност, страх и ниско самочувствие. Един наистина богат коктейл. Аз съм страхлива за разлика от вас. Във вашите редове няма и следа от страх. Не сте се предал, имате хъс.

Аз не мога да отделям по 6 часа. Посветена съм в Рейки 1- во ниво, но малко съм практикувала.

Състоянието ми наистина се промени след съветите от форума. Постоянно чета сайта на Орлин Баев, той ми е голяма опора. Смятам, че с лекота би му се отдало писането на поезия и проза. Изключителен е.

Благодаря за отделеното време. Ще пробвам и вашите съвети.

Редактирано Август 29, 2017 от stelyana

[Явор Лазаров]

Не съм достатъчно компетентен, за да давам съвети на другите, само мога да споделя опита си... Но доколкото разбирам от китайска медицина и чета описанието ти, мигрената, руминацията (непрестанното мислене), както и болката и стягането в слънчевия сплит са причинени от потиснат гняв. Не търси причината за него или факти от миналото - достатъчно е да извадиш от себе си емоцията (енергията на гнева) и да простиш. Позволявам си да давам мнение, защото също съм имал потисната агресия и съм преживял точно стегнатия слънчев сплит, запушването на меридианите на черния дроб и жлъчката, донякъде и на стомаха.

Тези неща, които преживяваме, всъщност са много положителни, макар и в най-трудните моменти да си мислим обратното. Те са шанс да научим нещо за себе си и за света, да си калим духа и да изплатим дължимото. Това е стигнало до нас по кармичен път - били сме неразумни в миналото и сега плащаме, именно затова трябва да поемем пълна отговорност за себе си.

Отново от личен опит - вдъхновяването и четенето, дори и на най-полезната и правилна литература, по-скоро би ни отклонило от пътя, ако няма здрава ежедневна практика и воля. Не му се давай на страха - той е само една лъжа, крепи се единствено на нашите илюзии за реалността. Не си страхлива, а само имаш едно малко страхче в себе си. Да си страхлив означава да избереш страха, да имаш страх означава да се разграничаваш от него  Не вярвай на умът си много - умовете ни са най-изпечените лъжци и фантазьори, докато не ги дресираме.

Всички тези неща - невроза, страхове, недоверие, гняв... те са в нашето енергийно тяло, не са само в мислите или в невротранзмитерите и т.н. (въпреки, че ги има и там). Коренът е в подсъзнателните енергийни блокажи. Най-много могат да ви помогнат холистични терапевти като Орлин, но бих препоръчал и да намерите добър иглотерапевт или лечител - потърсете Синиша Веселинович или Дончо Лисийски и двамата лекуват с китайска медицина и са дълбоко посветени на лечителството... тук не искам да оставям контакти и да им правя реклама.

Успех по пътя!

Редактирано Август 29, 2017 от Явор Лазаров

[stelyana]

Единственото чувство, което мислих, че ми е чуждо е гневът. Също смятах, че страхът и гневът се самоизключват или по- точно, че не виреят на една и съща почва.

Посочените двама вероятно са от София, а ми е далечко. Ще проуча за Варна.

Ще опитам с молитви, медитация и хатха йога.

Благодаря.

[АлександърТ.А.]

Стела , ....Ще спомена един афоризъм от ,,соца"  ,,Много е трудно да потдържаш надстройката , когато ти е нестабилна базата "   . Йога се започва със здравословно хранене . А основно е , да се слагат в устата само естествени продукти . ...Пиша това , защото малко виждам да се коментира значението на храненето върху душевния конфорт .

[Явор Лазаров]

Храненето наистина е важно - храносмилателния център при човека е същото място, с което "смиламе" и преработваме енергитично негативните емоции, най-вече гнева. Ако не се храним с подходящите храни и с мярка ще запушим същите канали, които отговарят за тези емоции - резултатът е изнервен и хиперактивен човек, или пък уморен, отпаднал и депресиран. Дори не отворих дума за храната в темата, защото предположих, че хората в този форум обръщат достатъчно внимание на диетата си. 

Казвайки това, храненето е само една малка крачка и никак не решава проблема, защото:

- С каквото и да се храним, ако имаме дълбоко заложени емоционални блокажи, храната пак няма да се усвоява. Когато имаме запушени канали/меридиани, дори и да се храним с най-чистата, вегетарианска храна, тя пак ще ни разболява - когато мелницата не работи, каквото и колкото и жито да сипваме, пак няма да излезе брашно.

- Душевната храна (фината енергия, която човек приема) е много по-важна в дългосрочен план за оздравявителния процес, защото енергийното тяло на човека е основата за физическото, а не обратното. Т.е. чрез промяна във физически план имаме много по-ограничено влияние над човека като цялостно същество, отколкото чрез промяна в енергитичен и емоционален план. 

Това го споделям пак от личен опит - години експерименти с храната, най-чистите домашно отгледани и био храни и добавки не ми помогнаха колкото само няколко дни енергитични практики с добър учител, който да ме насочва. А проблеми с храносмилането имах в изобилия - от 95кг спортна форма се бях стопил на 57кг.

Даосите (китайските мъдреци и лечители) също след хилядолетни наблюдения над човека са установили, че външните влияния (неблагоприятни атмосферни условия, храна, замърсяване и т.н.) допринасят за 1/4 от здравословните проблеми и останалите 3/4 идват от "вътрешни влияния" - блокирани емоции, погрешни мисловни модели, пороци и т.н.

Преди столетия, нашите баби и дядовци не са били вегетарианци, не са спазвали диети и не са знаели какво е цинк, магнезий и витамин Ц. Храната не винаги е била разнообразна и дори достатъчна, но са живели дълъг и спокоен живот, без аутизъм, депресии и тревожни разстройства. Имали са здрава среда - подкрепа и любов от многобройните си братя и сестри, баби, дядовци, чичовци и лели, с които са живеели под един покрив. Майките им не са хуквали на работа на 3тия месец след раждането, не е имало разводи, които да съпреживяват с родителите си като деца. Работили са физически труд, който не претоварва нервната система. Предимно на открито, където има много повече жизнена енергия, отколкото в офиса или в панелен блок на софийски квартал. Днес имаме на разположения 1000 различни добавки, био магазини и т.н, но липсва любовта и каквото и вътрешното усещане на човека за собствената му жизнена енергия и емоции - резултатите са налице.

 

[Явор Лазаров]

Стеляна, Дончо и Синиша приемат в кабинетите си в София. За Варна съм чувал много добри неща за д-р Шън Фей от негов ученик - от 15 години преподава Тай Чи в България и лекува с иглотерапия и китайска медицина:

http://chi-sense.com/китайски-оздравителен-център/

Това че гневът ти е много чужд и ти е трудно да го изпиташ само по себе си е показателно. Гневът е здравословна и необходима реакция - не за да се агресираме и да сбиваме със всеки на улицата, а за да можем да отстояваме своето, да се заявяваме и да поставяме психологически и енергитични граници при общуването с околните. За да бъдем активни и мотивирани.

Докато имаме жлези с вътрешна секреция, фина енергия и органи като черен дроб и жлъчка, ние имаме и достъп до емоцията "гняв". В днешно време има два варианта - хората или стават пристрастени към гнева и агресират като животни при най-малкия повод, или потискат от много ранна възраст гнева, който рано или късно започва да се соматизира. Има и трети вариант - здравословно отработване на емоциите и трансформация на гнева, но не много хора го практикуват.

Успех с всичко! По-силна си от проблемите си - много, много по-силна

Редактирано Септември 16, 2017 от Явор Лазаров

[Явор Лазаров]

Току-що, Явор Лазаров каза:

Храненето наистина е важно - храносмилателния център при човека е същото място, с което "смиламе" и преработваме енергитично негативните емоции, най-вече гнева. Ако не се храним с подходящите храни и с мярка ще запушим същите канали, които отговарят за тези емоции - резултатът е изнервен и хиперактивен човек, или пък уморен, отпаднал и депресиран. Дори не отворих дума за храната в темата, защото предположих, че хората в този форум обръщат достатъчно внимание на диетата си. 

Казвайки това, храненето е само една малка крачка и никак не решава проблема, защото:

- С каквото и да се храним, ако имаме дълбоко заложени емоционални блокажи, храната пак няма да се усвоява. Когато имаме запушени канали/меридиани, дори и да се храним с най-чистата, вегетарианска храна, тя пак ще ни разболява - когато мелницата не работи, каквото и колкото и жито да сипваме, пак няма да излезе брашно.

- Душевната храна (фината енергия, която човек приема) е много по-важна в дългосрочен план за оздравявителния процес, защото енергийното тяло на човека е основата за физическото, а не обратното. Т.е. чрез промяна във физически план имаме много по-ограничено влияние над човека като цялостно същество, отколкото чрез промяна в енергитичен и емоционален план. 

Това го споделям пак от личен опит - години експерименти с храната, най-чистите домашно отгледани и био храни и добавки не ми помогнаха колкото само няколко дни енергитични практики с добър учител, който да ме насочва. А проблеми с храносмилането имах в изобилие - от 95кг спортна форма се бях стопил на 57кг.

Даосите (китайските мъдреци и лечители) също след хилядолетни наблюдения над човека са установили, че външните влияния (неблагоприятни атмосферни условия, храна, замърсяване и т.н.) допринасят за 1/4 от здравословните проблеми и останалите 3/4 идват от "вътрешни влияния" - блокирани емоции, погрешни мисловни модели, пороци и т.н.

Преди столетия, нашите баби и дядовци не са били вегетарианци, не са спазвали диети и не са знаели какво е цинк, магнезий и витамин Ц. Храната не винаги е била разнообразна и дори достатъчна, но са живели дълъг и спокоен живот, без аутизъм, депресии и тревожни разстройства. Имали са здрава среда - подкрепа и любов от многобройните си братя и сестри, баби, дядовци, чичовци и лели, с които са живеели под един покрив. Майките им не са хуквали на работа на 3тия месец след раждането, не е имало разводи, които да съпреживяват с родителите си като деца. Работили са физически труд, който не претоварва нервната система. Предимно на открито, където има много повече жизнена енергия, отколкото в офиса или в панелен блок на софийски квартал. Днес имаме на разположения 1000 различни добавки, био магазини и т.н, но липсва любовта и каквото и вътрешното усещане на човека за собствената му жизнена енергия и емоции - резултатите са налице.

 

 

[АлександърТ.А.]

МОже и така да се каже -----Храненето не може да се сравнява за различните времена и условия . А и самото хранене не може да се разглежда само като веществопреобразуване . Храненето е материален и духовен процес . Самото присъствие на изкуствена храна в/у трапезата , показва степен на осъзнаване . Това прави храненето  основен проблем на днешния човек . Въпреки , че всеки , до НЯКЪДЕ вижда , как всяка хапка се отразява на мислите и емоцийте . Как променя вътрешния живот . А  при надскачане на егото може да  види , как всяка хапка влияе и на околния свят . Как ни свързва енергийно и материално с останалите хора , с природата . 

Примерите които даваш касаят отношението на човека към себе си и към заобикалящия го свят . Качеството на живота , като преживяване , е следствие това отношение . А храната е връзка , израз на самото отношение ...Да светът е духовен .Материята има духовна причина . НО всичко е едно и взаимно зависимо . Влиянията са в двете посоки . И това не трябва да се пренебрегва .

Редактирано Септември 16, 2017 от АлександърТ.А.

[Div_na]

Явор,много ти благодаря за споделеното!

И аз съм с диагноза фибромиалгия . Имам силни болки в мускулите ,твърди и уплътнени мускули и изтръпване на ръцете и краката.  Засега се лекувам с лекарства от невролог, Добрата молитва и Псалом 93 .

Още утре ще се обадя на единия от лечителите ,които посочваш.Точно си търсех някой ,който се занимава с подобно лечение.

И ,като ви четох нагоре, ще редуцирам храната....някак тази грижа за тялото си я бях оставила настрана...

Отново ти благодаря!

Здрав да си!

 

[Тони Ди]

Здравейте, Явор!

Браво на Вас за изключителното усърдие, последователност и вяра в успеха! Можехте лесно да посегнете към алкохол или друго...

То всеки си носи своя собствен кръст и пътят на всеки вероятно е различен. Аз съм много по-възрастна от Вас, но на мене все още ми предстои пълното справяне с емоционалния товар от миналото. Мисля, че ключът е в това да приемеш, обичаш и уважаваш себе си, независимо, какво имаш зад гърба си. В тази връзка искам да Ви попитам, имате ли усещането, че някое от заниманията Ви е помогнало именно в тази насока?

[Явор Лазаров]

Коренът на "болестта" фибромиалгия е в емоционалното тяло на човека, което има връзка с нервната система, която се явява като проводник за  финанта енергия в тялото и бива блокирана ако меридианът през който тече енергията се запуши от потиснати емоции. Мускулите около сухожилията и фасциите, които болят при фибромиалгия са хронично свити и стегнати заради блокажа в н.с. Получава се следната последователност:

Блокирана подсъзнателна емоция (гняв/тъга/страх и т.н.) ---> Блокиран енергиен канал (меридиан) ---> блокирана нервна система, по която вече не протичат импулси ---> Блокиран, хронично свит мускул, липса на кръвообращение, отлагане на токсини и стагнация на лимфата и т.н. което всъщност е крайната причина за болката.

Тези емоции дори не е задължително да са ендогенни (или предизвикани от собствената ти психика), може просто да са наследени подсъзнателно от семейството. Официалната медицина за съжалене все още разпознава човека като кофа неврони, кръв и т.н. Там концепцията душа и биоенергия (чи/прана и т.н.) все още липсва и заради това все още имаме хиляди хронични нелечими болести.

Само молитвата не бърка достатъчно надълбоко. Ходенето на лекари по китайска медицина и лечители помага, но трябва човек сам да се научи да се лекува и задочно вкъщи всеки ден да си прави практиките заедно с курса на лечение, че и много месеци след това. Блокираните емоции трябва да излязат

Редактирано Ноември 12, 2017 от Явор Лазаров

[Явор Лазаров]

Тони Ди, определено отварянето на сърцето е това, което ми помогна по този въпрос. Човек може да си обяснява мисловно от сутрин до вечер и да си повтаря колко се обича, и дори да прави много неща за себе си, но любовта се чувства. Човек си отваря сърцето като се настрои на вълна Любов и започне да я вдишва отпред през сърдечния център като започне да го отваря малко по малко.

 

Редактирано Ноември 12, 2017 от Явор Лазаров

[User123]

Аз имах също хронична умора и фибромиалгия. Обаче аз тръгнах по друг път - четене на специализирана медицинска литература и безброй самофинансирани изследвания в частни лаборатории. В крайна сметка според западната литература хроничната умора и фибромиалгията са все неща свързани с хронична инфекция с епщайн-бар вирус. Този вирус е страшно разпространен - 80-90% от населението на земята са заразени с него, но само 1% от населението може да развие симптомите на фибромиалгия поради генетична предразположеност, т.е. имунната система не може да се справя (бори) с този вирус. Входната врата са сливици - изкарах сливици, защото вирусът ги беше унищожил. Виж, изследвай си щитовидната жлеза, защото ако вирусът успее да сломи сливиците, второто нещо, което може да порази е щитовидната жлеза под формата на Хашимото и/или някой възел.

Много се радвам, че си преодолял всичко това без да се налага да махаш органи от тялото си. Всичко най-хубаво!

ПП Епщайн-бар вируса може да засегне и нервната система. Правилно си усетил нещата.

Редактирано Декември 8, 2017 от User123

[stelyana]

преди 12 часа, User123 каза:

Аз имах също хронична умора и фибромиалгия. Обаче аз тръгнах по друг път - четене на специализирана медицинска литература и безброй самофинансирани изследвания в частни лаборатории. В крайна сметка според западната литература хроничната умора и фибромиалгията са все неща свързани с хронична инфекция с епщайн-бар вирус. Този вирус е страшно разпространен - 80-90% от населението на земята са заразени с него, но само 1% от населението може да развие симптомите на фибромиалгия поради генетична предразположеност, т.е. имунната система не може да се справя (бори) с този вирус. Входната врата са сливици - изкарах сливици, защото вирусът ги беше унищожил. Виж, изследвай си щитовидната жлеза, защото ако вирусът успее да сломи сливиците, второто нещо, което може да порази е щитовидната жлеза под формата на Хашимото и/или някой възел.

Много се радвам, че си преодолял всичко това без да се налага да махаш органи от тялото си. Всичко най-хубаво!

ПП Епщайн-бар вируса може да засегне и нервната система. Правилно си усетил нещата.

Споделете какви са стойностите на антителата ви?

Историята на Явор доказва, че не винаги явно има връзка между фибромиалгия и Епщайн - бар.

Със същия успех може да намерите медицинска литература за връзката между хроничната умора, фибромиалгия и непоносимост към глутен.

Хипотези хиляди!

Редактирано Декември 9, 2017 от stelyana

[Орлин Баев]

А при този 1%, където епщайн действа така,  има за променяне ментални модели и нужда от уроци по сърдечна обич. При положение, че този вирус го има масово, да се слага като причина за хронична умора и фибромиалгия, е бягство от намиране на причините отвъд това - а те са ментално емоционални. 

[User123]

преди 23 минути, stelyana каза:

Споделете какви са стойностите на антителата ви?

Историята на Явор доказва, че не винаги явно има връзка между фибромиалгия и Епщайн - бар.

Със същия успех може да намерите медицинска литература за връзката между хроничната умора, фибромиалгия и непоносимост към глутен.

Хипотези хиляди!

Забравих точно реф. стойностите - трябва да отида и да си проверя изследванията за точните стойности. Това което си спомням е, че EBV IgG (антителата за стара инфекция) бяха 12 пъти над реф норма. Мисля, че се движа някъде около 230-250. После години на ред съм изследвала EBV IgG и някъде там си стоят. Принципно след прекарване на тази инфекция антителата (за стара инфекция) трябва да паднат. Правила съм и PCR за EBV години след това, но е отрицателен.

Просто мен медицинската литература ме насочи да изследвам EBV антителата и да отида на УНГ, защото входът на този вирус е от сливиците. Нищо не съм й казала предварително. Когато УНГ ми видя сливици - тя самата каза - унищожени са от EBV, надупчени са по специфичен начин от този вирус. Тогава вече си извадих изследванията. И тя ме пита дали ревматоложката ми е казала да пускам тези изследвания. Аз обясних, че аз сама се сетих на база специализирана литература в специализирани американски издания.

Изобщо не е хипотеза. Поне моят случай така се разреши.

[User123]

преди 10 минути, Орлин Баев каза:

А при този 1%, където епщайн действа така,  има за променяне ментални модели и нужда от уроци по сърдечна обич. При положение, че този вирус го има масово, да се слага като причина за хронична умора и фибромиалгия, е бягство от намиране на причините отвъд това - а те са ментално емоционални. 

Е, все пак може да има и генетична предразположеност към отключване на неспецифични (и неефективни) имунни реакции спрямо този вирус. Дай сега по тази логика да зачеркнем изобщо примерно реактивният артрит, който може да се отключи при стрептококови инфекции или при зараза с хламидия само при пациенти, които са носители на генът HLA-B27, поради кръстосан имунен отговор спрямо тези патогени. И тези хора да не се лекуват със съответните антибиотици.

Важни са практиките, не ме разбирайте погрешно, но са важни и медицинските аспекти на всяко едно заболяване. Това, че лекарите в България не успяват да са в крак с последните тенденции в медицината, не означава автоматично, че трябва да зачеркнем цялата медицина.

ПП Бях писала лично съобщение вчера за една бяла светлина, която се появи на едно място. И аз и мъжът ми я видя. Ако имаш желание отговори ми на лични.

Редактирано Декември 9, 2017 от User123

[stelyana]

Току-що, User123 каза:

Забравих точно реф. стойностите - трябва да отида и да си проверя изследванията за точните стойности. Това което си спомням е, че EBV IgG (антителата за стара инфекция) бяха 12 пъти над реф норма. Мисля, че се движа някъде около 230-250. После години на ред съм изследвала EBV IgG и някъде там си стоят. Принципно след прекарване на тази инфекция антителата (за стара инфекция) трябва да паднат. Правила съм и PCR за EBV години след това, но е отрицателен.

Просто мен медицинската литература ме насочи да изследвам EBV антителата и да отида на УНГ, защото входът на този вирус е от сливиците. Нищо не съм й казала предварително. Когато УНГ ми видя сливици - тя самата каза - унищожени са от EBV, надупчени са по специфичен начин от този вирус. Тогава вече си извадих изследванията. И тя ме пита дали ревматоложката ми е казала да пускам тези изследвания. Аз обясних, че аз сама се сетих на база специализирана литература в специализирани американски издания.

Изобщо не е хипотеза. Поне моят случай така се разреши.

Ами за хора без сливици и фибромиалгия?

Вие говорите за реактивизация на вируса, но в този случай не трябва ли и IgM телата да са увеличат?Когато инфекцията е активана, би трябвало и IgM да е в движение.

Казвате, че телата ви са 230-250- 12 пъти над референтните, това просто означава, че някога сте изкарали вируса и имате изграден имунитет. Мисля, че под 20 е стойността, която показва, че никога не сте имали досег с Епщайн- бар.

Това е вашият опит, но не мисля,че толкова еднозначен и повърхностен е проблемът със синдрома, който се дискутира в темата.

[User123]

Току-що, stelyana каза:

Вие говорите за реактивизация на вируса, но в този случай не трябва ли и IgM телата да са увеличат?Когато инфекцията е активана, би трябвало и IgM да е в движение.

Не, IgM се повишават само при първото боледуване. След това организмът започва отделянето на другите антитела за стара инфекция и те съответно се реактивират.

Ами за хора без сливици и без автоимунни заболявания като Хашимото се прилага имуностимулираща и имуномодулираща терапия. Но все пак си е вирус - няма кой знае какви варианти за лечение. Разчита се на самоизлекуването на организма.

Просто споделих една друга гледна точка, като в никакъв случай не оспорвам вашия път.

И само за протокола. Мога неща, които много хора не могат, някои дори си мечтаят да могат. Дадено ми е в няколко отделни аспекта, т.е. не се ограничава само в едно 'можене'. Но това не е по никакъв начин в конфликт с моята вяра в медицината.

Редактирано Декември 9, 2017 от User123

[Орлин Баев]

Генетика има, както и епигенетика, която поставя локуса на себевладението в свободната воля на съзнателния човек. 

[Явор Лазаров]

Благодаря за включването - Ебщайн Бар и надупчените сливици (бяха подути и големи като лунен пейзаж) присъстваха и при мен като проблем. Имах 10 пъти над нормата антитела, които се срещат при хронична болест. Препоръчваха ми навсякъде да вадя сливиците, като почти сигурна причина за хроничният вирус, фибромиалгията, синдрома на хроничната умора и т.н. Но това пак се оказа само симптом на един по-дълбок проблем - реших да не вадя сливиците, а да подходя по холистичен начин. 

Ако навлезете малко в китайската медицина можете да забележите, че енергийните канали на дебелото черво, жлъчката и тройния нагревател (специфичен термин/орган в китайската медицина) минават точно през областта на сливиците. Първите два канала са първите, които се запушват съответно при потисната тъга и гняв. Третият обикновено е блокиран при по-обилни емоционални наслагвания и травми. Запушен енергитичен канал на физическо ниво означава нервна система, която не провежда сигнали и свити фасции около дадения орган/област. Този блокаж в мускулите и нервната система води до нарушена обмяна на лимфата - сливиците са лимфен орган, а вирусът Е. Бар поразява първо/главно лимфната система. Като цяло при потиснати емоции, стрес и т.н. се блокира много шийната област - вратът е мостът между главата и тялото, между съзнанието и подсъзнанието.

Ако познавате психотелесната психотерапия - там често се описват проблеми в цервикалната област (сливици, щитовнидна жлеза, разместени вратни прешлени, лебедова шия и т.н.) при оралната и мазохистичната характерова структура. При едните поради потисната скръб поради чувство за изоставяне в ранното детство (между 1-вата и 2-рата година), при другите при потиснат гняв поради твърде контролиращ и налагащ се родител между 2-рата и 4-тата година.

И така... след вече почти цяла година практики и изкарване на емоцинален "багаж", сливиците и гърлото вече не са ми хронично възпалени, от вирусът няма и следа, всичко е в норма. Без вадене на сливици (преди няколко години лекарката в Токуда ми каза, че рядко е виждала по-тежки случаи). Епщайн Бар е като грипа - присъства навсякъде, среща се в почти всеки човешки организъм. Сливиците също - естествен орган на имунната система, който е сложен там, за да спира инфекции. Значи причината е някъде по-дълбоко в нас? Проблемът привидно е решен при махането на органът, гърлото се отпуска, блокажите се отхлабват, но продължават да работят и могат да се обадят под друга симптоматика след време.

Още нещо - като говорим за вируси, тимусната жлеза е главния участник в образуването на Т-лимфоцити (т-килъри) и основен орган, който участва в имунната система. Тази жлеза е точно в областта на сърдечния център, който е затворен при повечето хора като ригиден блокаж. Учените до скоро твърдяха, че тимусната жлеза започва да се свива и закърнява след дестките години, но вече са на друго мнение. Дали няма връзка с това, че като възрастни умело си свиваме сърцето като защитна реакция към болката и блокираме тази област? И как се отразява това на имунната система?

Редактирано Декември 17, 2017 от Явор Лазаров

[Орлин Баев]

Силни разсъждения, Яворе!