Моят опит със синдрома на хроничната умора, фибромиалгия и мизофония

[Явор Лазаров]

Привет на всички! 

Попадам тук за първи път и сядам да опиша на кратко опитностите си от последните години по съвет на Орлин Баев, който ми помогна много в процеса на себеоткриване. След седем години боледуване от хронична умора, мизофония и фибромиалгия (през последните три), най-сетне мога да кажа, че съм се изклекувал израстнал от преживяното. 

Всичко започна след 20тия ми рожден ден, когато след изключителен емоционален шок започнах да се уморявам лесно. До тогава имах атлетично тяло, спортувах всеки ден (тичане, фитнес, набиране и т.н.). Не след дълго след подскачане от един лекарски кабинет в друг, започна да се заформя диагнозата хронична умора (неврастения, нервно изтощение), съпътствана от безсъние и липса на концентрация. Също така по-това време се изостри и мизофонията, която носех със себе си от дете, а по-късно се появи и фибромиалгията (хронични болки в сухожилията). Белите престилки в най-добрия случай не помагаха изобщо, бях млад и ми се живееше много. Започнах да търся алтернативни методи на лечение, които постепенно ми отвориха очите за духовното. Така започна пътя ми към себепознанието. 

Попаднах на добър психотерапевт (Орлин), който ми даде безценна насока и по-късно се запознах с изключително напреднал лечител, Рейки терапевт и Чи Гун майстор, който ме посвети в Рейки и ми предаде даоски практики и други оздравителни техники. Занимавам се също така с йога от дете, в последствие открих и Учителя Беинса Дуно и неговите молитви и беседи. Но всичко това не даваше голям резултат, въпреки желязната дисциплина - все още бягах от нещо и не бях готов да се срещна със себе си. 

Квантовия скок в оздравяването и изчистването дойде, когато започнах да си отварям сърцето за Божествената Любов. Всички медитации, практики, молитви, пречиствания, вегетарианства, постове и т.н. са изпразнени от смисъл и съдържание, когато се правят със затворено сърце, лишено от любов. От този момент започна изключително тежък период на прочистване на емоционални травми от детството, самозаблуди, паразитни мисловни форми от колективното несъзнато една по една започнаха да отствъпват. Най-тежкото продължи шест месеца по 6 часа практики на ден (повече от 1000 часа) прекарани в пълно усамотение и тишина - гнева и тъгата ме поведоха на едно пътешествие към своето минало и към отдавна забравените кътчета на душата ми. За емоционалната енергия няма време - това, което е заседнало в нас в детството е винаги готово да бъде излекувано, стига да имаме правилните методи. След всеки изблик на гняв или пристъп на тъга, изчистен чрез любов и медитация се чувствах все по-лек, отпуснат, енергичен и с повече любов в сърцето - за да се почувстваме обичани трябва просто да се освободим от това в нас, което не е любов. 

Най-простата техника за отваряне на сърцето е като усетим нещо като носле/уста, която вдишва любов и светлина в областта на гърдите, точно в средата, малко по-нагоре от областта на сърцето. Много е важно да усетим със съзнанието си това вдишване на любов и отваряне, а не да си го представяме с ума - любовта не се мисли, а се живее. Спираме мисълта и вдишваме дълбоко, като си изпълваме гърдите с любов. Същевременно можем да се отправим мислено към Бог като му благодарим и му кажем, че го обичаме. 

Ще споделя една техника, която си измислих сам - визуализация на вътрешното дете. За целта си представяме себе си на 1-2-3 годинки или на такава възраст, в която сме усещали най-голяма липса на топлина и любов. Можем да вземем наша снимка (от бебешки или съвсем ранни детстки години), за да ни помогне с визуализацията. Нека проектираме образът вътре в нас, вместо пред нас - най-добре в нашия дантиен (хара). Започваме да вдишваме любов през сърцето и да прегръщаме това дете. Да му казваме, че няма страшно, да му даваме любов, че е защитено, че е божествено и прекрасно. Не е нужно да мислим точно какво ще кажем или как ще протече самата практика - важно е единствено колко сме искрени в сърцето и намерението си. Любовта малко по малко сама ни учи как да я полчваме и как да живеем, как да прощаваме и да бъдем себе си!

Живеем в такава епоха, че почти всеки от нас е трябвало да си затвори сърцето като съвсем малък, за да се предпази от болката, която е стигнала до нас през десетките поколения турско робство, комунизъм и човешки егоизъм. Така живеем половинчат живот - неусещайки лошото, ние също се лишаваме и от Любовта... а сърцето именно е трансформатора, който преобразува гнева, тъгата и страха в любов. Всъщност негативните емоции сами по себе си не съществуват - те са само симптом на липса на Любов. За да се преборим с тях просто трябва да включим отново сърцето  Тук се провалят и много религиозни институции, които учат хората как да правят обреди, да се обличат, какви молитви да четат и т.н, но не ги учат да дишат астрално, отваряйки се към Любовта и Бога чрез собственото си сърце. Тоест, Любовта бива догматизирана, условна и мисловна, вместо божествена и безусловна, идваща от външния свят (остарели форми и обреди, вместо от вътрешния свят - сърцето). Всъщност самото сърцето е божествения храм - колкото и да се опитва човек да измайстори свой храм (джамия, църква или пагода), никога няма да успее да замести съвършения Божи храм. 

След интензивния период на прочистване, който преживях през последната година, мога с ръка на сърцето да кажа, че повечето хронични заболявания и душевни разположения идват при нас заради неотработени емоционални травми от детството, които се прояват първоначално като енергийно блокажи в астралното и енергийно тяло и по-късно се манифестират (соматизират) като болест. За да се справим с тях трябва да сме честни със себе си и достатъчно смели да се сблъскаме с деформациите, които сме преживели като деца - онези прояви на не-любов, които са фрагментирали душите ни когато сме били съвсем малки. Тези неща са подсъзнателни (до 2-3 годишна възраст нямаме фактологична памет, а само емоционална такава и всичката преживяна болка се запечатва директно в неосъзнатото). Колкото и да не ни се вярва и иска, точно това е начинът кармата да стигне до нас от предни превъплащения - за да не трупаме още карма и неприятност трябва да се освободим от травмите и да простим, да поемем лична отговорност за себе си. Достатъчно е дори нашите родители да са имали болезнени преживявания като деца (изоставяне, потиснат гняв, страх и т.н.), за да ни предадат тези неща като неосъзната потисната енергия. Можем да сме родителни на нашите деца до толкова, до колкото сме излекували и обикнали детето в себе си.

Много важна част от целия процес беше за мен и умението да боравя по-разумно със сексуалната си (творческа енергия). На човек е даден огромен творчески потенциал - той може да се пилее безцелно, чрез безразборен секс и стимулация или да се сублимира в творчество и дори да се използва за лечение. От нас зависи дали ще изберем пътя на животното или на Духа. Но сексуалната енергия не бива да бъде и блокирана, както се случва в много манастири и църковни институции - това води до блокиране на канала на черния дроб и твърде много огън в сърцето. Така човек става догматичен, критичен, гневен и дори маниакален и често оправдава поведението си с една религиозна доктрина или друга. Потисната енергия също може да доведе до проблеми със сърцето или простатата.

Синдромът на хроничната умора според мен се причинява от потисната агресия и понякога тъга. Потиснатия страх също може да изиграе голяма роля, ако детето не се е чувствало прието от майката в съвсем ранна възраст и дори преди самото раждане. Според даосите (китайските лечители и мъдреци), всяка емоция (гняв, страх, тъга, радост и притеснение) засяга определено орган на енергийно и по-късно на соматично ниво. 

- потиснатия гняв спира гладктото протичание на енергия в черния дроб и жлъчката (жлъч - гняв). Почти всички болни от фибромиалгия и хронична умора имат стегнат слънчев сплит - точно там се намира и черния дроб, който на енергитично ниво контролира диафрагмената област. Мускулите и фасциите около органите се стягат подсъзнателно, когато се отричаме от гневът си, защото например като деца той е бил неудобен и посрещан с наказания или изоставяне. Така енергията и кръвта не протичат през областта и емоциите си остават заключени вътре в органите, на много тежка цена (понижена функция на органите и ниска жизненост). Фибромиалгията според опитът ми се причинява от блокиран енергиен меридиан на жлъчката, която според китайската медицина контролира и обнява сухожилията. Веднъж след кат стигнем до този блокиран гняв и го преживеем, тялото и сухожилията се отпускат, болките спират, имаме жизненост и безкрайна енергия  

- тъгата блокира каналите на белите дробове и дебелото черво. Астми, проблеми с дишането и с дебелото черво (колити, синдром на раздразненото дебело черво и т.н.) много често идват при нас като резултат от непреживяна скръб.

- страхът поврежда канала на бъбреците и пикочния мехур (от там идва рефлексът за напикаване при силен страх, нощното напикаване при децата също произлиза от подсъзнателни страхове). Според китайската медицина бъбреците са основата на жизнената ни енергия, затова самия страх може толкова силно да парализира и да ни отнема енергията.

Ще кажа нещо накратко и за мизофонията (нетърпимост и пристъпи на гняв към определени звуци). При много хора това е нетърпимост към мляскане, при други към определени потропвания. Характерно е, че човекът, който преживява мизофонията не само има дискомфорт при тези външни стимули, но дори изпада в изстъпление когато ги чуе. На пръв поглед нелогично и абсурдно, това всъщност са опитите на подсъзнанието да ни препрати към момент в миналото (нашето ранно детство или дори в пренаталния период), когато сме преживели нещо неприятно, което е било съпроводено от същите звуци. В много случаи например родителят (най-често майка или баба) храни на сила детето и налага волята си над него, точно в периода между втората и четвъртата година, когато в малкото се заформя собствена воля и чувство за агресия на правата/територията. Представете си потиснатия гняв, който се интернализира на фона на мляскане, тропане на лъжици и хранене... Или пък още по-малкото сукалче, което не успява да бъде кърмено колкото и когато му е необходимо - детенцето се ядосва на несправедливостта, то примлясва, за да покаже, че иска да суче, но външния свят (майката) не реагира или я няма. Ето още един пример за потиснат гняв свързан с рефлекса на мляскане и поемане на храна през устата.

Ето и няколко златни правила, които биха ни помогнали да се справим с всяка болест или неразположение на душата:

- Проблемите, здравословни и душевни, са наши приятели. Болката е тук, за да ни научи (на смирение, любов към Бога и към божественото ядро в нас). Когато започнем да гледаме на болестите и смущенията като на наши учители, вместо като на наказание, тогава идват прозренията за начините да се справим с тях. Нещо по-важно - болестите са сигурна мотивация да работим над себе си и сигнал за това, че не живеем от сърцевината си, от своята божествена индивидуалност. 

- Няма нищо, което идва отвън като заплаха! Ние сами отваряме вратичките си за проблемите и външните влияния - сега, или в предно превъплащение, по пътя на кармата. Правим го осъзнато или най-често неосъзнато чрез неизлекуваните в нас същности (изоставеното дете, неприетото дете, контролираното дете, предаденото дете и т.н.). Единствения шанс да се справим трайно с проблема е като поемем пълна отговорност за него. 

- Всичко се оправя с Любов. Но не тази умствената любов, която бие на морал и нравствени мерила (умът може да имитира всичко, дори и любов). Не и любовта на вкопчването, в която гоним хората да им "помагаме" и се раздаваме за тях, със скритото, подсъзнателно намерение да получим нещо (Любов) в замяна. Става въпрос за сърдечната любов, която идва от любящото и отворено сърце. 

Това е от мен - всички тези знания ми помогнаха да се освободя от самозаблужденията си, от травмите си и от най-различни болести. С Любов, смирение, медитации и практики, укрепвайки връзката си с Бога и с много дисциплина се превърнах от болен и преуморен млад човек с разбита нервна система в някой, който живее от вътрешната си същност и сътворява сам живота си. В момента имам прекрасна работа, занимавам се с изкуство и дизайн и желанието ми да изследвам себе си и да давам път на Духа в мен расте с всеки изминал ден. Надявам се споделеното от мен да стигне до когото трябва

Любов и Светлина!