Световна история

[Кон Круз]

Даниела Горчева

16 ч.  ·

 

Пишем си със

Sasha Avramov

за Холокоста и си разказваме разни истории. За Корчак, за Върба и Вецлер, за Хенри Левенсон и за патриарх Кирил. И той ми написва следното:

"Историите нямат край. Мен ме интересува това, че съвременните българи не знаят, че са известни в света с нещо, което са направили сами. Без Германия, без Русия. Без никаква намеса. Аз съм евреин, но културата съм си получил от българския народ и бит. Може би не знаеш, но европейските и руските евреи, когато видят кръст, се плашат. За тях това е символ на погроми и гонения. Българските евреи виждат спасение.".

А аз реших да го споделя с всички вас.

Благодаря, Саша.

 

Източник: Фейсбук.

[Кон Круз]

"За мистификацията „Протоколи на Ционските мъдреци"":

https://hranislav.blog.bg/history/2021/01/23/za-mistifikaciiata-protokoli-na-cionskite-mydreci-quot.1745866.

[АлександърТ.А.]

СВЕТЪТ ДНЕС

 

Редактирано Юли 22, 2021 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Правозащитници казват, че Русия възражда съветската практика да подлага някои от политическите си дисиденти на принудителна хоспитализация и психиатрично лечение. 

https://www.vesti.bg/sviat/prinuditelno-lekuvatshaman-opital-da-progoni-demona-putin-6128873

През 2019 г. Александър Габишев се отправи на 8000-километров поход пеша до Москва, за да прогони Путин, когото той определи като демон

https://www.themoscowtimes.com/2019/10/11/siberian-shaman-vows-to-resume-putin-exorcism-trek-following-extremism-arrest-a67683

Редактирано Юли 26, 2021 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Да повдигнем капака на една по древна история .

https://www.youtube.com/watch?v=3Qtp5X5ozyg

Конспирация или истина: Изгубеното познание на древните

23.11.2021 г.

Bulgaria ON AIR

Bulgaria ON AIR

[АлександърТ.А.]

преди 2 минути, АлександърТ.А. каза:

Да повдигнем капака на една по древна история .

https://www.youtube.com/watch?v=3Qtp5X5ozyg

Конспирация или истина: Изгубеното познание на древните

23.11.2021 г.

Bulgaria ON AIR

Bulgaria ON AIR  Операция История

 

[АлександърТ.А.]

Първия концлагер в европа .Едната ми баба , Елена , и семеиството си , са избягали от Солун тогава . За да ме има сега ,

 

Редактирано Декември 1, 2021 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

 

[АлександърТ.А.]

Текущи събития коментирани според астрологията .

 

[royalrife]

"Това, което сега се случва  между народите-казва Михаил Левин - за мен не е конфликт на Русия с Украйна, а някакъв процес, много важен етап в прехода на човечеството на следващата степен на развитие. Етап труден, кървав, но в сравнение с други процеси, съвсем не кървав. Видимо човечеството е станало по-добро и по хуманно."

Браво. За своето гениално откритие този "учен" заслужава Нобелова награда за мир, щото вижда нещо, което много от нас се затрудняват да видят, особено когато се намират на територията на Украйна и са лишени от светлина, топлина и вода посред зима, в следствие на хуманните бомбардировки над техните мирни градове. Остава ни да пожелаем на "учения" да изпита това по -хуманно и по добро отношение на собствения си гръб. Това несъмнено ще му е от полза в неговите по- нататъшни изследвания. Прекрасно е да се чете Толстой, но и личният опит също е важен.

[АлександърТ.А.]

Цитат

В живота има един закон, според който, когато се говори на хората много, те изгубват способността да разбират нещата. Така е и в яденето, така е и в пиенето на вода, така е и в четенето на книги. Този закон всякога може да го проверите. Във всяко нещо началото ни се вижда много хубаво, а краят – почти безсмислен. Всички вие сте били млади и познавате отношенията към нещата в ранната си детска възраст и отношенията ви към същите неща в по-напредналата ви възраст. Вземете малкото дете и вижте с какво въодушевление посреща празничните дни, с какво въодушевление посреща Слънцето! Вземете 100-120-годишния старец и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща! Така става и с някои хора, които тръгват в духовния път. Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100-120-годишен старец – всичко им е безразлично. Започват да си клатят главата и казват: „Ние го знаем това, то беше едно време, но се свърши вече.”Право ли е всичко това? – Не, това не трябва да бъде така.      Царе – слуги на Господа

 

Редактирано Януари 31, 2023 от АлександърТ.А.

[royalrife]

"Извинявам се за действията на един луд диктатор. Срам ме е и ме боли за моята страна." тук

Путлер(Путин) е по-страшен от Хитлер.

 

[АлександърТ.А.]

Малко за кухнята приготвеща световната история .В края само се се отбелязва че се мачка православното християнство по света .

Европа , нищо ново не е научено . Културата на колониализма не си тръгва .

[АлександърТ.А.]

 

[royalrife]

 

12.06 минута "Защо той(Путин) разсъждава за историята, но предава паметта на всички, които дадоха живота си за това, войната никога да не се повтори. Думи от съветските хроники : "Вероломно, при изгрев слънце, без обявяване на война" Това сега е и за нас. И песента. Бомбардираха Киев. На нас ни обявиха, че започна война. Също и за нас."

Как ни лъгаха, че война няма да има :

 

 

[Донка]

Бележка на модератор: Разбирам желанието на потребителя royalrife да промива мозъците на колкото може повече хора с "актуалния наратив". Аз лично не приемам за сериозно лепенето на етикет с име на човек върху събития, които са исторически обусловени и зад които стоят изключително сложни взаимовръзки. Лепенето на етикет с име на човек открай време е явен признак за груба пропаганда, предназначена за дебилизирани . Това е първата причина да предупредя, че всеки следващ подобен опит ще бъде модериран. 

Втората причина за модерацията са правилата на нашия форум, според които всякакви твърдения и коментари за жив човек, които могат да навредят на него самия или на други хора, са забранени. 

За да уважа, все пак, мнението на потребителя, ще оставя публикуваните досега видеоматериали - вие сами ще прецените доколко и какво е важно и истина в тях, а кое е отрова за мозъците ви. Те могат спокойно да послужат като учебник по разпознаване на пропагандни техники и невролингвистично програмиране. 

Всички подобни следващи публикации ще бъдат своевременно отстранявани. 

[royalrife]

 

 

[Донка]

И още една гледна точка. От американец. Честен и умен - доказано. Така мислят болшинството американци. Доказано със социологични проучвания. 

[АлександърТ.А.]

royalrife , 

Въпроса с правилното мислене , каквото тук се стараем да практикуваме , е следният :

Цитат

Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, ние се кланяме на онова, което знаем.“ Думата „да се кланяш“, това значи да лансираш нещо ново, което влиза в живота. Това ново ти трябва да го научиш. Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите.......Вие се поддавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: „Мога да обичам, не мога да обичам.“ 

А от училище знаем че за да научи нещо , ученика допуска идеята в себе си .Там я обработва и изоставя излишното . Днес се е наложило в употреба думата етикет .Преди е била друга дума , но сега се казва етикет  на необмислено понятие лепнато на някой факт .Основен елемент е липсата на връзката му с живота .Може да има голям емоционален товар , но лишен от реалност .Разбира се това , както всичко духовно с материално натовареното ни светоусещане трудничко се разпознава . Но Беинса Дуно ясно и постоянно посочва критерия чрез който да се ръководим :ЛЮБОВТА . 

Из записките на Боян Боев четем : 

Цитат

,,Няма живот извън живота на Първото начало .Първоосновата на разумното начало и всъщност еволщцията е неговото постъпателно нарастваща проява .Колкото едно царство е на по-висока степен на развитие,толкова повече ще прояви вложената истина в себе си ....Любовта ни обгръща както от вън , така и от вътре . Ние можем да познаем само тези които обичаме .При любовта очите се отварят и можем да видим онова което друг не вижда .

Като завършек напомням думите на Учителя , че със злото не трябва да се борим а първо да го разберем .Това става като намерим поне , а те са винаги много, добра черта и я извадим напред при общуването .

А сега за смешното , за Путиноманията .Смешнотъжен е опита да се повлияе чрез повтарянето на етикети .Смешен е напъна ,а тъжен нефелния метод на повторенията макар и безмислени да се утвърди нещо Това дава винаги обратен резултат при мислещите хора .А те са вече много .

От психологията знам че да те чуе нечуващия ум , е нужно обяснение като за малко дете . Така просто и логично е да погледнем ,безстрастно на това кой може да бъде той ? Достатъчно е да се сетим че Русия не е бананова държава , Колко и да си прдставяме че там са изостанали , все пак живеят в 21 век . А за да управлява Путин с него са хора колкото е цяла България ,сега , иначе не би се задържал толкова дълго на власт .

Това е достатъчно за жалкия вид на родилите явлението Путиномания . За и против . Левски и ЦСК.

ТЪЖНО е , че вместо да се търсят решения ,цяла една държава се топи , а земята се заразява все повече и повече .

И няма нищо човешко в тази война . Истинския човек , търси нови решения в името на бъдещето на доброто и любовта .

[АлександърТ.А.]

Есе за слушането, чуването и разбирането

А това е интервю на учен не на професионално обременен журналист :

 

И не само защо Русия е флагман на бъдещето (Там се държи на европейската култура) , а и по въпроса за продължителноста на текущата война , Вижте интервюто за речта на Путин и връзката и с полит.-реалностите .

ПП    Казвам, флагман   защото така постъпателно върви развитието : Търси се нещо ново и се залита на криво (джендър).На помощ идва , преработеното старо (държи се на старото гледано с нови очи) и се прави стъпка напред .

Редактирано Февруари 27, 2023 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Невежеството издигна войната в Украйна в световен проблем , а той е само връхчето на айсберга .

Ето нещо по конкретно изразяващо селянина в мен , който се плаши от меката безводна зима .

обезпокоително предупреждение !

 

Редактирано Февруари 27, 2023 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Има хора които градят духовност и искат да я  видят проявена на земята .Има хора които си мислят , че материята , по точно парите , са фактора около който се върти света . Първите съграждат цивилизации . Вторите в опита си да задържат това развитие в една добра , както си фантазират  фаза , противостоейки , съдеистват за залеза и раждането на нови . Процеса е неотменим . Личния въпрос за всеки е , как вижда общественото развитие и как той се включва в него . 

Каламбури за наивници   : За казуса --отвеждане на деца със самолети извън територията на войната -- 

1  ---   Зад океанския президент се изказа колко хубава е заповедта на европейския съд срещу Путин . И нашите български американци , бурно ръкопляскат .

2---  2020 г същия този съд заведе дело срещу САЩ по същия казус .Тогава САЩ отговориха с едно писмо до съда че тяхното решение няма никаква сила и ще бъде веднага санкционирано , като бе приложен списък със санкции срещу водещия прокурор и гл. съдия .

Кому са нужни тези ,,недомислеци" ? Дали вече не са нужни международните институции ,та ги омаловажават ? Дали просто илюзията ,,международно право " официално заминава в историята?

Редактирано Март 23, 2023 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Трябва да се знае че когато се разглежда история и движения на голями групи хора . Валидните принципи и закономерности са както при отношенията между отделни хора . Но обикновенно се забравя , мащаба . И го забравят обиковените хора не управляващите . Те , водещите във всяка воина , не се интересуват от смърта на стотина или няколко хиляди .Те гледат как се развиват действията във общата картина . Като даже използват отделния човек , чрез медиите насъскван , да вдига шум в полезна тям посока .

Редактирано Януари 8 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Жестокостта на 10 януари 1944 и кратка история на въздушните удари над България

По повод 80-ата годишнина от най-голямата бомбардировка на съюзническата бойна авиация над София "Дневник" публикува материала, предоставен от проф. Димитър Недялков, преподавател във Военната академия "Г.С. Раковски", изследовател на военната история на България. Текстът представя за първи път за масовия читател преглед на въздушните операции над България по време на глобалния сблъсък, детайли за българските летци, статистика за жертвите, пораженията и победите от двете страни. Акцентите са на "Дневник".

 

На този ден преди 80 години адът се стоварва на земята с отварянето на бомболюковете на 180 бомбардировача Б-24"Либърейтър" и Б-17"Летяща крепост". Небето над София се прорязва от изстрелите на биещите се изтребители. Гледката от въздуха на жестоката бомбардировка кара българските пилоти да връхлитат яростно отново и отново. Дузина американски самолети горят на земята и във въздуха. Бомбените килими превръщат в руини цели квартали на София. Под отломките от сгради са погребани жени, деца и възрастни. В януарския студ сред развалини, трупове и ранени се щурат обезумели от ужас хора. Други панически се опитват да напуснат столицата.

 

Падащият мрак не се оказва защита. През нощта влитат десетки британски бомбардировачи "Уелингтън". Горящата столица осъмва с над 900 убити, стотици агонизиращи ранени, 3600 разрушени сгради. Според Радио Би Би Си след мисията над България на 10 януари 31 американски самолета не се завръщат в базите си. Оцелелите американски летци поемат към лагера за военнопленници край Шумен.

 

Мащабът на нанесения комбиниран (дневен и нощен) въздушен удар е невиждан за Балканите. Въздушната бомбардировка на 10 януари 1944 г. остава най- жестоката и кървава в историята на България.

 

Поглед назад

 

В Царство България първата въздушна бомбардировка е преживяна от гражданите на Варна. На 14 октомври 1915 г. - Петковден, руски хидроплани хвърлят бомбите си над града. Следва още по-жестокият обстрел на корабната артилерия. Освен немалките разрушения има загинали и ранени, включително деца. На 17 април 1916 г., френски авиатори долитат до София и хвърлят бомби над летището до столицата. Единствената жертва за щастие е един кон.

 

През Първата световна война са бомбардирани над 50 български населени места. Столицата и Варна са най-атакуваните от въздуха цели.

 

От 1915 г. в Българската войска започва изграждането на ефективна система за противовъздушна отбрана. Отначало тя включва само оръдейни и картечни системи, а от август 1916 г. - и изтребители. Системата доказва своята ефикасност със свалянето на 43 неприятелски самолета.

 

Ньойският диктат лишава България от военна авиация и зенитна артилерия. Преди втория глобален сблъсък Цар Борис III и българските управници поддържат неутрална позиция, но подготвят нацията за него. Започва серийното производство на самолети български конструкции, засилва се подготовката на летците и на земния състав.

 

В действителност Втората световна война започва на Балканския полуостров. В началото на април 1939 г. Италия анексира Албания след въздушно-земна операция. В същото време германската дипломация и агентура започват активни действия за присъединяване на държавите от Югоизточна Европа към изграждащата се ос Рим - Берлин - Токио. На 1 септември 1939 г. Вермахта нахлува на полска територия. Странното поведение на Франция и Англия повишава съмнението, че те умишлено водят наречената по-късно "Странна война", спокойно наблюдавайки "разфасоването" на полската държава от немските и съветските дивизии.

 

Урокът за страните от Източна Европа е вече ясен - за суверенитета си всеки трябва да разчита преди всичко на собствените си сили. Той се потвърждава месеци след това, когато на територията на Балканския полуостров започва жестока война между италианските и гръцките войски.

 

Царство България е под натиска на Германия да се присъедини към Тристранния пакт. За българския цар и правителството има три варианта - да поведат война, за която българската войска не е подготвена; просто да абдикират от управлението на страната, намирайки убежище в странство; или да приемат под условие присъединяването към Пакта, без да участват в бойните действия. Първите два варианта означават окупация, ограбване на материалните и ликвидиране на човешките ресурси - робство без шансове за помощ.

 

На 1 март 1941 година министър-председателят Богдан Филов избира по-малкото зло в глобалната война, започната от други - подписва присъединителния протокол с условия, едно от които да не воюваме със съседите си. Така в България навлизат дивизиите на Вермахта. Германия напада Югославия и Гърция. След началото на германската офанзива на 6 април 1941 г., на българска територия падат първите бомби и са дадени първите жертви. Югославски и британски самолети бомбардират Кюстендил, Петрич, София и околни села.

 

При нахлуването на германски и съюзни войски на съветска територия на 22 юни 1941 г. под ударите на съветската авиация попадат Добрич, селата Воден, Побит Камък и Грънчарово.

 

Летецът Списаревски: Ще изям противниковия самолет, но няма да поръси с бомби земята ми

 

 

До края на първата военна година за Царство България са бомбардирани 25 населени места, със 115 убити и 162 ранени. Това не спира на 13 декември 1941 г. Народното събрание да гласува декларация за обявяване състояние на война с Англия и САЩ. Царят не издава манифест за обявяване на война и тя остава в лексиката на българските политици като "символична".

 

Когато разбира за решението на българските парламентаристи, Рузвелт възкликва: "Господи, това е смехотворно", след което налага 6-месечен мораториум за ответни действия срещу България. След изтичането му, на 12 юни 1942 г., първите 13 американски бомбардировача "Либърейтър" се появяват над Балканите, но те само разузнават.

 

Малко след тях въздушните нападения извършва съветската авиация. Съветски самолети бомбардират Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица.

 

След пораженията на Вермахта в Северна Африка и Сталинград регионът на Балканите се оформя като единствен сигурен източник на нефт, боксит, медна руда и други стратегически суровини за немската военна машина. Заради реалната заплаха от въздушни нападения над България, на 12 юли столичният кмет Иван Иванов издава нарочна заповед за неотложни мерки за противовъздушна защита. Нападенията принуждават правителството да въведе режим на затъмнение над цялата страна. Целта е да не се обозначават населените места в тъмната част на денонощието.

 

Щабът на войската полага усилия за организационното изграждане на противовъздушната отбрана. Започва лицензното производство на изтребители Авиа Б-135 в самолетната фабрика в Ловеч. На 1-ви изтребителен орляк е заповядано да се пребазира от летище Карлово на летища край София. Четири изтребителя са в петминутна, други четири - в петнайсетминутна готовност. С Германия е договорена доставка на 23 модерни изтребители Месершмит-109Г-2, като цената за всеки е 17 вагона домати. Доставени са и 96 трофейни френски "Девоатин" 520. На територията на страната се разполагат 7 радиолокационни станции от типа Фрея-ЕЛ и Фрея-ЕФ. Развърнати са батареи с нови оръдия и системи за управление на огъня от типа Вюрцбург.

Тези действия са предприети като част от изграждащата се колективна система за отбрана на въздушното пространство на Балканския полуостров с участието на румънски и германски ескадрили.

При оценка на оперативните възможности от експертите на Южния департамент на Форийн Офис и Управлението за специални операции в Кайро е направен следният извод: капитулацията на един от сателитите на Германия в региона би създал пробив в колективната отбрана на Оста. Оценено е, че България, освен че е най-важният транспортно-снабдителен център, е най-уязвимият от трите сателита.

 

На 4 януари 1943 г. на среща в Казабланка англо-американското командване приема директива под кодовото название "Пойнт бланк". Президентът на САЩ Рузвелт и английският премиер-министър Уистън Чърчил утвърждават директивата за провеждане на въздушна кампания срещу силите на Оста в Европа. Чърчил е особено активен в усилията да се започнат съвместни англо-американски бомбардировки с одобрението на Сталин.

 

Британските интереси на Балканите продължават да доминират. Те са провокирани и от усилията на цар Борис III за извеждане на Царство България от Оста, което пренасочва въздушните атаки на съюзниците към румънските рафинерии.

На 1 август 1943 г. американската авиация нанася първия масиран въздушен удар срещу цел на Балканския полуостров. Оперативното мероприятие носи кодовото название "Приливна вълна".

Екипажите на 179 американски тежки бомбардировача Б-24"Либерейтър" летят над България на път за основната си цел - рафинериите на Плоещ. За прехвата им, съгласно задълженията за колективна въздушна отбрана на Балканите, са вдигнати 10 изтребителя B-534"Доган" от 1-ви изтребителен орляк. Малката им скорост не позволява да настигнат и атакуват либърейтърите.

 

Следващият сигнал за излитане е подаден при завръщането на американските самолети от Румъния. Този път освен доганите от летище Враждебна излитат и 4 месершмити. Първата двойка е с водач поручик Стоянов, прикриван от подпоручик Бонев, втората - с водач подпоручик Кръстев, прикриван от подпоручик Бочев. Те бързо настигат, атакуват и засягат с огъня на бордовите си оръжия няколко бомбардировача. Пет от тях падат и са им зачислени като победи.

Поради нарасналата въздушна опасност е взето решение елитният 3-ти изтребителен орляк с 16 изправни Месершмит-109Г-2 и 17 подготвени пилоти да се пребазира от летище Карлово на летище Божурище.

 

Внезапната смърт на цар Борис III на 28 август 1943 г. проваля плановете за извеждане на Царство България от Тристранния пакт. Липсата на кураж и воля в регентите и правителството за продължаване на неговата политика предопределят съдбата на българската държава. Тя остава съюзник на Германия.

На 19 октомври 1943 г. е взето решението за въздушни удари срещу България на специално заседание на Имперския комитет за отбрана, проведено от премиер-министъра Чърчил. Целта е да се потисне духът на населението и дезорганизира държавата.

На следващия ден английската комисия във Вашингтон предлага на генерал Айзенхауер при първа възможност срещу България да се предприемат "сурови действия". Дни по-късно въпросът се разисква на Московската конференция. За Чърчил е важно Сталин също да участва и българите да знаят това. София е избрана за основна цел като важен комуникационен център и основен компонент в контролно-снабдителната система на Оста в Югоизточна Европа.

 

 

Бомбардировките на София - съгласувани и продължени по настояване от СССР

 

 

Чърчил остава доволен от подхода на съветския вожд към наказателни въздушни удари срещу София. След съгласуване на ситуацията с президента Рузвелт главнокомандващият съюзните войски в Европа генерал Айзенхауер приема предложението на Имперския комитет за отбрана да започнат мащабни бомбардировки на България с цел да й се даде "суров урок".

 

Подготовката за тях съвпада с разгръщането на 15-а въздушна армия на САЩ. Съставът й бързо е попълнен до 20 449 души и 931 бойни самолета, базирани на летища отначало на остров Сицилия, след това край Бриндизи и Фоджия в южна Италия. Заедно с 205-а британска авиогрупа екипажите им трябва да поразяват цели в Южна Европа. Силите са под командването на генерал Джеймс Дулитъл. Мисиите са разпределени - дневните за американската авиация, нощните за английската.

 

Американската авиация активизира своите действия от септември 1943 г. Засечени са въздушни разузнавания над Западна България. На 21 октомври базираната на летище Скопие българска двойка месершмити излита, за да предотврати атаката на 20 изтребителя "Лайтнинг" срещу жп гарата на града. Във въздушен бой поручик Михаил Григоров подпалва десния двигател на един от неприятелите. Останалите се оттеглят.

На 14 ноември 1943 г. е нанесен първият масиран въздушен удар срещу София от 91 бомбардировача Б-25"Митчел", прикривани от 49 изтребителя "Лайтнинг". Срещу тях от летище Божурище излитат 13 Mесершмити от 3-ти изтребителен орляк.

Въпреки смазващото числено превъзходство на противника атаките на българските изтребители дават резултат. Свален е един "Лайтнинг", а три бомбардировача са простреляни от капитан Топлодолски, подпоручиците Йорданов, Бочев и фелдфебел Петковски. Бомбардировачите напускат бойния ред на формацията с димящи двигатели. Останалите изсипват бойния си товар над кварталите Хаджи Димитър, Индустриален, Триъгълника, Булина звезда и Бензиновите резервоари. В опит да намали пораженията, зенитната артилерия интензивно обстрелва противника.

 

В този въздушен бой българската авиация дава първата си жертва - при опит за принудително кацане без колесник загива в своя месершмит фелдфебел Тодоров. Хвърлените от американците 563 авиационни бомби над София разрушават 47 жилищни сгради, убиват 59 души и раняват 128.

 

Българското правителство остро реагира и определя бомбардировката за "терористична", в пълно противоречие с Хагската спогодба от 1907 г.

На 24 ноември 1943 г. е следващата въздушна атака на българската столица. Този път бойният ред на американците включва 36 тежки бомбардировачa Б-24"Либърейтър", прикривани от 48 изтребителя П-38"Лайтнинг". Посрещат ги зенитчиците, изстреляли близо 600 снаряда.

Деветнайсетте месершмити от 3-ти изтребителен орляк излитат от летище Божурище, набират 7500 м височина и атакуват откъм страната на слънцето. Бият се здраво.

 

Според радио Би Би Си в своите бази не се завръщат общо 16 американски самолета. Въпреки отпора и успешните действия на българските пилоти и зенитчици, в рамките на София са хвърлени 156 авиационни бомби, убили 9 и ранили 29 граждани и военни, разрушават 87 жилища и постройки около Централна гара.

 

От 28 октомври до 1 декември 1943 г. се провежда Техеранската конференция на трите съюзни държави - СССР, САЩ и Великобритания. Чърчил отново лансира идеята за разкриване на Балканския театър на военните действия. Целта е Турция да бъде въвлечена във войната, България и Румъния да излязат от нея.

 

Прозира желанието на британския лидер да се прегради пътят на Червената армия. Този вариант се проваля не само поради твърдата съпротива на Сталин, но и на Рузвелт. Американският президент също има намерения да разшири влиянието си в региона. Така стратегията спрямо Царство България остава същата, бомбардировките не закъсняват.

На 10 декември 1943 г. американското командване изпраща към София 36 бомбардировача и 47 изтребителя. От българските бойни летища се вдигат 41 месершмити и девоатини. Някои от тях атакуват челно, за да пестят време. Атаката има психологически ефект и разбива бойния ред на формацията.

Проявява се един от големите недостатъци на френските девоатини - липса на достатъчна бронезащита. Самолетът на командира на 652-ро ято капитан Павлов е прострелян, пламва и се разбива край Трън. Въпреки загубата, борбата продължава до пълното изчерпване на горивото в резервоарите на българските изтребители. До София достигат 17 либърейтъри, стоварват 99 250-килограмови бомби върху кварталите "Хаджи Димитър", Индустриален, Централна гара, Малашевци и Военна рампа. Убити са 11 души, ранени 40 и разрушени 73 сгради. В района падат два свалени американски изтребителя, пет бомбардировача са повредени, но се завръщат в базите си.

 

Този въздушен бой е показал, че бойният стрес и скованост са преодолени от българските пилоти, но им е необходима допълнителна летателна подготовка и по-добра дислокация. Целият 2-ри изтребителен орляк се пребазира от летище Карлово на летище Враждебна.

На 20 декември 1943 г. две ударни групи от 37 Либърейтъри под усиления ескорт на 50 изтребителя "Лайтнинг" отново влитат във въздушното пространство на България. При подхождането им към Велес по пладне са вдигнати 16 месершмити и 24 девоатини.

Пилотите им атакуват първата група на противника преди бомбардировачите да "легнат" на бойния курс. Този въздушен бой е с изключителна ожесточеност, в него участва поручик Списаревски.

 

Последователно са поразени четири лайтнинга. Поручик Списаревски избира за атаката си либърейтъра, пилотиран от лейтенант Робърт Браун. Маневрира за избягване на обстрела от бордните стрелци и без да излиза от атака се врязва в неприятелския самолет. От страхотния удар огромната четиримоторна машина се разпада на три части и заедно с месершмита на Списаревски се насочва към земята. От парашута си се възползва само бордният стрелец на бомбардировача.

 

След тарана Списаревски загива, но ефектът от саможертвата му е впечатляващ. Бойният ред на формацията е нарушен. Два либърейтъра са повредени след точните попадения на подпоручик Иванов и фелдфебел Краличев.

 

Равносметката от този последен за годината сблъсък в небето над София е забележителна. Според българските пилоти са поразени 16 американски самолета. Освен сваления от Списаревски бомбардировач, на българска територия са намерени останките на 3 лайтнинга. Българските орляци дават две свидни жертви - подпоручик Георги Кюмюрджиев и поручик Димитър Списаревски, извършил първия в историята на страната ни въздушен таран.

 

Западните съюзници внимателно следят и анализират последствията от бомбардировките на София. Отчетен е голям психологически ефект върху населението. Поради факта, че управлението на страната е съсредоточено в столицата, частично е парализирана административната и стопанската дейност. Тревогата за бъдещето на страната се засилва. И има защо.

 

Новата 1944 година бележи следващия етап

 

в действията на съюзното командване. На територията на Италия окончателно е пребазирана и развърната 15-а въздушна армия на САЩ. Тя е попълнена с 14 групи тежки бомбардировачи, с 248 Б-17"Летяща Крепост" и 739 Б-24"Либърейтър". Армадата се осигурява от седем изтребителни авиогрупи, въоръжени с П-38"Лайтнинг", П-47"Тъндърболт" и постъпващите в големи количества модерни П-51"Мустанг".

 

Съвсем други са мащабите в България. На 2 януари 1944 г. Луфтвафе подарява на страната ни 26 изтребителя "Месершмит", някои от които модификация Г-6 с по-мощно въоръжение. Разбира се, тези самолети са крайно недостатъчни.

 

На 4 януари 1944 към България се насочват 108 бомбардировача "Летяща Крепост", прикривани от изтребители. Въздушният противник е засечен от радарите, но поради гъстата мъгла българската противовъздушна отбрана е блокирана. Американските самолети кръжат близо четвърт час над столицата. Част от екипажите им опитват да хвърлят товара си по навигационен способ без видимост на целта. Бомбите се сипят над Своге, Реброво и Мездра, чак до Врачанското село Царевец.

 

Четиридесет от бомбардировачите се изтеглят на юг и засипват със 150 бомби беззащитния град Дупница. Изтребители снижават на пределно малка височина и обстрелват с бордовото си въоръжение бягащи по улиците хора. Резултатът от това лишено дори от логиката на войната насилие е 59 загинали и 37 ранени. Разрушени са 40 сгради, включително гимназията, училище "Евлоги Георгиев", пощата, полковата болница, читалището и Земеделската банка в града.

На 10 януари 1944 насилието ескалира в небето на България с посочения в началото комбиниран дневен (от американците) и нощен (от англичаните) удар. Бойният ред на дневния ешелон е от 280 самолета.

Армадата нанася последователни удари по Скопие, Зелениково, Драчевци и Генерал Жостово, но основната цел разбира се е София. Големият брой бомбардировачи подсказва намерението да бъдат подложени на унищожение обширни райони с предимно гражданско население. За да заблудят радарите, за първи път се използват диполни отражатели под формата на станиолови ленти.

 

До този момент противоборството в българското небе не познава подобни мащаби. Българските и германските изтребители правят възможното, но не могат да предотвратят жестоката бомбардировка. Българските зенитчици, които изстрелат близо 2000 снаряда, също не могат да спасят софиянци от огнения ад на последвалата нощна бомбардировка. Гледката от въздуха на грандиозното и безсмислено разрушение, което се разкрива пред очите на българските пилоти, им въздейства неподозирано силно и те се бият с небивала ярост до последния боеприпас.

 

Свалените 6 "Летящи Крепости" и 3 изтребителя "Лайтнинг" остават да догарят на българска земя.

В тази нощ е окончателно приключено дори и за българските политици с илюзията за "символиката" на войната. Tова се доказва на 24 януари 1944 г. от съдбата на Враца, бомбардирана като резервна цел от над 100 американски самолета.

Хвърлените 380 бомби оставят града с почти напълно разрушен център. Загиват 84 и са ранени над 250 граждански лица.

 

Резултатът от януарските бомбардировки е особено чувствителен

 

Паниката сред населението предизвиква масово напускане на столицата. Фабриките и предприятията почти напълно престават да функционират. Регентите и правителството се изтеглят в Чамкория, много министерства също напускат София. Административният и политическият живот в страната са дезорганизирани.

 

Радио Би Би Си в свои нарочни предавания отчита резултатите от бомбардировките като "блестящи". Всъщност бомбардировките наистина ускоряват опитите на българските правителствени емисари да установят неформални контакти със съюзниците чрез дипломатическите представителства в Швейцария и Турция.

 

Особено продуктивни се оказват срещите с американските представители на Управлението на стратегическите служби в Истанбул и Анкара. В тези опити се разкриват стремежите на тримата големи - Сталин, Рузвелт и Чърчил, да прокарат всеки своите интереси на Балканите. Успех за българската тайна дипломация е постигането на 10-дневна пауза, която прераства в близо 40-дневно прекратяване на въздушните удари срещу България.

 

На 12 февруари 1944 г. Чърчил информира Белия дом, че би било грешка да се спират бомбардировките, с което президентът Рузвелт се съгласява. Съветската страна изказва мнението, че поставеният проблем е от компетенцията на правителствата на Великобритания и САЩ. По този начин СССР всъщност цели активно да се намеси в създалата се политическа криза в България, за сметка на негативните настроения в българското общество към Великобритания и САЩ вследствие на бомбардировките.

 

На 3 март 1944 г. британският Комитет на началниците на щабовете приема предварителните условия за примирие с България. Въпреки това се дава и зелена светлина за продължаване на въздушните удари през следващите месеци, което се извършва предимно нощем. В отразяването им участват единствено разчетите на зенитната артилерия.

 

Особено трудна за системата на Въздушните войски е втората половина на март. На 16, 18, 24 и 29 март, от въздушно предупредителните служби са регистрирани над 400 прелитания на противникови бомбардировачи. Те основно използват запалителни боеприпаси, изпепелили стотици сгради в Пловдив, Хисаря, Любеново, Царско село, Скобелево, Раковски, Девня, Езерово и столицата. В тях намират смъртта си десетки българи. София посреща утрото на 30 март в пламъци.

 

Междувременно въздушната война над Райха придобива драматичен характер, защитата му налага германските изтребители от летищата Скопие и Ниш да бъдат изтеглени.

 

Съдбата на българското небе остава в ръцете на нашия 6-и изтребителен авиополк. На 30 март 1944 г. полкът посреща обявената тревога със 73 изправни изтребителя. Жителите на София все още не са се съвзели от нощната бомбардировка на 29 март, когато отново чуват воя на сирените. Във въздушното пространство на страната влита най-многобройната формация на съюзниците от близо 500 бойни самолета. Небето над София се запълва от армадата.

 

Българските изтребители отново са принудени да действат при неизгодно съотношение на силите. В битка на живот и смърт свалят още 6 "Летящи Крепости" и един "Лайтнинг", а 8 бомбардировача и 3 изтребителя отлитат с повреди.

 

Изсипали бойния си товар над София, американските бомбардировачи започват да се оттеглят, преследвани от българските пилоти. Градът е превърнат в гробище. Хвърлените над 3000 авиационни бомби с калибър от 250 до 1500 кг сриват напълно 3575 сгради основно в центъра, регистрирани са близо 2000 пожара. Горят Народният театър, Светият синод, зала" България". В руините загиват 139 цивилни граждани.

На 17 април 1944 - "черният Великден", е нанесен последният масиран дневно-нощен удар на съюзническата авиация срещу България, с участието на 131 значително по-съвършени изтребител "Мустанг" и "Тъндърболт", прикриващи 282 "Либърейтъри".

Армадата влита над Балканския полуостров в района на Шкодра и се насочва към Враня и София. Българските служби за оповестяване закъсняват с командата за излитане. Времето за излетелите 32 български изтребителя не достига за набиране на височина и сбор в единна формация и те атакуват от ход, боят пламва веднага.

 

Воденият от капитан Бошнаков 2-ри орляк се присъединява към схватката едва когато вражеската формация достига София. Капитанът постига унищожителни изстрели и докладва за свалянето на бомбардировач. С таранен удар поручик Неделчо Бончев сваля втори бомбардировач. И колкото и да е невероятно, българският пилот успява да се спаси с парашута си. В резултат на въздушния бой между изтребителите на територията на страната пада първият свален "Мустанг". Още 9 неприятелски машини са засегнати от огъня на зенитната артилерия.

 

За съжаление, останалите бомбардировачи изсипват 450 тона бомби. Бомбеният килим разрушава 1100 сгради. Загиват 120 софиянци, други 76 са ранени.

На тази дата: Черният Великден за българската бойна авиация

 

Този двубой - на 17 април 1944, е трагичен за българските ВВС, тъй като българските пилоти в този ден се срещат с качествено нов въздушен противник и дават шест свидни жертви. Причината: силуетите на новите американските изтребители "Мустанг" са визуално сходни с тези на "Месершмит" и българските пилоти ги припознават за свои. От фаталната тактическа изненада за броени минути българската изтребителна авиация губи шестима опитни летци. Заради смъртта им денят остава в историята като "Черният Великден".

 

С тази бомбардировка завършва въздушно-настъпателната операция на англо-американската авиация срещу Царство България. Предстои десантът на съюзниците в Западна Европа.

 

Въздушната операция не постига набелязаните цели: България не е заставена да капитулира или да изтегли войските си от заетите територии в Гърция и Югославия. А ударите срещу гражданското население пораждат анти-англоамерикански настроения и засилват влиянието на Съветския съюз. Доктрината за решаващата роля на ударите на стратегическата авиация катастрофира в необоснованите със своята жестокост разрушения и човешки жертви.

 

Равносметката

 

След присъединяването на България към Тристранния пакт, до края на август 1944 г., в над 23 000 прелитания на чужди самолети са хвърлени близо 50 000 авиационни бомби върху 168 населени места.

 

Срещу тях българските пилоти от 6-и изтребителен авиополк излитат 1100 пъти. От действията им свалени са 56 и повредени 83 американски самолета. В тях загиват 256 души, 337 са пленени и попадат в лагера в Шумен. Двадесет и седем български пилоти-изтребители постигат въздушни победи над противника. В преките бойни действия при убийствено съотношение на силите в полза на противника са загубени 19 български изтребителя, в които загиват 16 пилоти. Саможертвата им се оказва недостатъчна.

 

Българската държава заплаща въздушната кампания на съюзниците с живота на 4208 и раняването на 4744 основно граждански лица, само в София загиват от взривовете над 2000 души.

 

Близо 1/4 от сградния фонд на столицата е сринат. Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно достояние - унищожени са обществени и лични библиотеки, творби и архиви на писатели, художници и композитори, историци, етнографи и други учени. Изгарят безценни произведения на изкуството, архитектурата и паметници на историята на българите. Материалните щети за българската нация са оценени на над 24 млрд. лева.

 

С това изпитанията за българската нация не приключват

 

Предстои превратът на 9 септември 1944 г., репресиите след него, жертвите от участието на Българската армия в бойните операции срещу нацистка Германия и разстрелите след Народния съд. На 10 май 1945 г. загиват последните български бойни летци във Втората световна война. Белезите от нея и разрушенията дълго остават своите свидетелства.

 

След съветската окупация на България голяма част от пилотите на 6-и изтребителен полк попадат под репресиите на новия режим. Командирът на полка полковник Васил Вълков е осъден от Народния съд и разстрелян, командирите на два от изтребителните орляци - капитаните Русев и Бошнаков са убити. Легендарният майор Чудомир Топлодолски заедно с голяма част от своите другари, след арести и побои, са принудени да започнат живота си отново и забравени.

 

Затова и нямаме паметник, изграден от държавата, на защитниците на българското небе. Имат тези, които ни бомбардираха. Така е в България

 

https://www.dnevnik.bg/analizi/2024/01/10/4572315_jestokostta_na_10_ianuari_1944_i_kratka_istoriia_na/?ref=home_layer2

 

Редактирано Януари 10 от АлександърТ.А.