Страхове

[Орлин Баев]

Казваш, че не е краен, а наричаш връзка отношения без интимност. След 70г. целувките може да минават за такава, но дотогава... Интересно ми е, как би реагирала, ако човекът до теб е алфа мъж. Такъв понякога си разнообразява сексуалното меню - не защото е женкар или лош, а просто защото е в природата му. Ако на този естествен факт реагираш с ревност, проявяваш агресия против Бога, създал нещата каквито са. Чини ми се, че поставяш задушевните розовички чувства, идващи от човешкия морал, над любовта. Защото тя е нещо по-голямо - включва и хубавичкото моралничко, но и нелесните житейски уроци. Както писа Георги по-горе, има религия, има и духовност. Първото е човешко произведение - понякога резонира с духовността, но по-често не. Религията подтиква към идеалистична чистота. Духовността вижда, че от калта пониква лотосът!

Редактирано Ноември 17, 2017 от Орлин Баев

[cvetovetena]

Казваш, че не е краен, а наричаш връзка отношения без интимност.

Аз не го правя това заради вярата само, а защото на мен ми харесва да бъда с различни мъже. Аз искам да си имам съпруг и  него да с правя секс. Когато не съм женена не се чувствам спокойна и не ми допада това.

Интересно ми е, как би реагирала, ако човекът до теб е алфа мъж. Такъв понякога си разнообразява сексуалното меню - не защото е женкар или лош, а просто защото е в природата му. Ако на този естествен факт реагираш с ревност, проявяваш агресия против Бога, създал нещата каквито са.

Няма как човекът до мен да е алфа мъж, защото такъв тип мъж не би се интересувал от жена като мен. Дори и хипотетично да имам такъв съпруг и да не ревнувам не смятам,че едно такова поведение би било подходящо за възпитание на деца, ако приемем че се съглася той да си прави секс с други, а аз дори и в такъв случай бих била отново вярна, защото това си е част от характера ми.

Чини ми се, че поставяш задушевните розовички чувства, идващи от човешкия морал, над любовта.

Не поставям нищо над любовта. Вие също в едно предаване казвате,че влюбването е като виното,което те опива за кратко..Кое вие наричате любов, която слагам над нещо,това,че предпочитам  да не влизам във връзка,когато има сексуално привличане и влюбване ли. Еми какво да направя за да избера  любовта?

[Орлин Баев]

Когато тече през теб любовта, тогава се появява една гъвкава и естествена нравственост, през която знаеш, че си тук, за да живееш интензивно. През нея знаеш, че малкият човешки, набутан от религията морал, може да резонира с тази любяща нравственост, но често дисонира. Когато пускаш през себе си любовта, влюбването е о'к - то вече не закача, нито толкова опива и замайва, а се превръща в екстазна част от любовта. По-тихо и спокойно е, но е част от нея и може да се поддържа почти постоянно - вече е обаче овладяно, не е зависимо вкопчване, а се е превърнало в биохимична част от безусловната, като състояние на съзнанието любов. През нея (а тя е Бог) знаеш, че няма такъв Бог, който да иска от теб спечено-окована в малки човешки желания за единствен мъж лоялност. Нито пък бута към разврат. По средата е. Имаш ли преживяването на живата любов, сегашните ти привнесени от възпитанието и религията ригидни самооковавания се разчупват до намиране на баланс, позволяващ ти скачане в преживяване на известен опит. Това не те прави мръсна - прави те способна да прегърнеш сенки, от които сега бягаш. Бягство, което извиняваш с рационализациите "Искам само един мъж..." и т.н. Никой не ти казва да станеш ку..а, но да прегърнеш тази си сянка. Тогава, приемайки сянката (страховете си), ставаш живееща повече от сърце, душа и любов. Защото сега в теб има невиждани от самата теб, потиснати страхови програми, които дисоциираш със скования си морал. Ако си позволиш да видиш страховете си и ги преобразуваш, моралът се стапя, за да отстъпи място на любовта и нравствеността, идващи от Бога. Такава любов не изисква ригидна чистота, но си позволява известна преживелищност, скачане в калта, за да може и да литне високо към Бога. "Просветлението не е да си представяш образи от светлина, а да прегърнеш сянката си", казва Юнг. А калта не е мръсна, а е глината на този живот, в който сме слезли да се учим, за да спускаме в него Бога и да го въздигаме до Него. 

Редактирано Ноември 21, 2017 от Орлин Баев

[cvetovetena]

Аз само не мога да разбера нали се казва, че и да продадеш тялото си на всеизгаряне и да даде целия си имот няма смисъл, ако любов нямаш . Може да прозвучи малко глупаво,но кога разбираш, че си открил любовта??? Както писах и по-горе нали между любов и влюбване има разлика???  Например задавам си въпросът, ако не спазвах това за сексът преди или след брака с кого щях да правя секс и тогава си сещам, че през последните години имаше един мъж в който бях влюбена , но впоследствие разбрах че се  е обвързал за друга жена и един мъж само който ми харесваше сексуално и както казах беше женкар и нямахме общи неща. Другите мъже са например мъж към който ми е неутрален визуално и не ме отблъсква ,но  имаме общи ценности, но не съм влюбена и не ме привлича сексуално и мъж който просто е домошар, който иска семейство, но нито ми харесва визуално, нито много се чувстваме ок с комуникацията по между ни  като случая,който описвам тук. В този случай аз щях да правя само  само секс с женкаря, ако не спазвах това за  секса преди или след брака, но пак нямаше да имам дългосрочна връзка, а аз такава търся! Затова се чудя може и глупаво да звучи, но  какво да търся за да се получи връзката. Да чакам да се влюбя в някого ли,което ми е случва рядко или да гледам,че ме прилича сексуално или общите ценности  или  че просто някой иска семейство или комбинации от неща??

[Guest Кермит]

преди 12 часа, cvetovetena каза:

Затова се чудя може и глупаво да звучи, но  какво да търся за да се получи връзката.

Привет,

много наопаки въпрос...

Да търсиш, означава, че се нуждаеш, че искаш да получиш. А любовта не е ли точно обратното - способност да даваш? Какво искаш да дадеш от твоя страна във връзката? - отговора на този въпрос ще ти покаже и какъв човек ще ти бъде партньор - той ще иска да даде същото. И ако двамата сте готови да си дадете любовта заради самата любов, а не да се търсите като някакъв механичен сбор от човешки качества и достижения, тогава връзката ви ще се получи, дори ще става по-интересна във времето. Ще избегнете скуката, така характерна за мноооого връзки.

Разбираш ли - това ще е твоят човек - с когото във времето връзката ви ще цъфти и узрява. Останалото е рутина, споделяна от мнозинството - забатачени партньорства, битово-икономически съжителства. Защото всеки търси, а не вземе да се попита какво и как иска и може да даде.

 

[cvetovetena]

е да, може малко тъпичко да прозвучи, но кога разбираме,че това е любов. Аз като съм влюбена в някой мъж тогава го наричам любов към мъж, но знам също и че влюбване и любов са различни понятия.Последно бях влюбена преди 4-5 години, аз трудно се влюбвам, ако чакам това да се случи ще е трудно,пък и не винаги когато човек се влюби  отсрещната страна също е влюбена или има разминаване в ценностите. Това,че разбирам така любовта към мъжът това ли да търся и да наричам любов или това,че обичам просто някого като приятел. Аз  ще се чувства щастлива като съм с някого с когото имам дългосрочна връзка и когато го обичам, но не знам към какво да се стремя за да достигна до тази любов, защото знам,че влюбването е кратко и едва ли само на това ще се крепи връзката. Относно  даването аз мога да искам да дам много неща на някого, ама той като не иска и това не му влияе на избора аз какво да направя. Аз мога да си давам, ама тя връзката е от двама души. Наистина може да изглеждам глупава,но не знам какво да търся за да имам добра връзка и затова питам тези,които имат такава каква са търсили в партньора???

Редактирано Януари 4, 2018 от cvetovetena

[Орлин Баев]

Пишем в сайт, посветен на Петър Дънов. Той говори за три основни принципа: любов, мъдрост, истина. Основна е любовта. Първо тази към Бога - Бога в себе си, Бога в ближния, Бога е живота въобще. Доколкото тази любов е присъстваща в нас, дотолкова имаме какво да даваме - оттам и сме искани и търсени обекти. Защото любовта се проявява като мощна радиираща енергия, привличащ чар - ментален, емоционален, телесен и сексуален чар. Когато имаш такъв любящ чар, си заобиколена от тълпи обожатели и изборът е широк. Георги по-горе ти каза, че любовта е преди всичко даване от позицията на имане. Ако имаш малко на сергията си, няма да имаш и желаещи да бъдат с теб. Имаш ли мощен, еманиращ, пронизващ, покоряващ, омайващ и обайващ чар - излъчваш ли го?  

Как се развива практически този богонравен, вълшебен чар? Любов, мъдрост, истина - в приземен, психотерапевтичен вариант. Мъдростта практически психотерапевтично се проявява като една добра връзка с реалносттта - реалността социална, вътрешно психична и божествена. Сега не си особено свързана с реалността - живееш в защитни компенсации от идеализъм, зад който се крият невиждани от самата теб страхове, рационализирани в уж вяра в Бога. Дълга тема - накратко, чистотата на лотоса расте от калта - не си слязла тук, за да се рееш отвъд земната "почва" в псевдо чистничество. Мъдростта включва и едно качествено рационално и интуитивно планиране. Когато се видиш ясно, съзнаваш че имаш да преработваш психични "буци", спиращи светлината ти - намираш терапевт, с когото да разтрошиш тези буци и действаш. 

Любовта е ключовият елемент - без нея мъдростта деградира до битове информация, нежели до светло познание. Психотерапевтично погледната, любовта има два аспекта - майчина и бащина. Майчината се изразява в умение за смирено, с доверие, разтворено и безусловно приемане. Бащината, в способността за поставяне на здрави граници, себезаявяване, уважение към себе си, а оттам и към другия. Когато мъдро познаваш страховете си, променяш мисленето си в посока преодоляването им и свързване с реалността социална и цялостна, умението да се доверяваш, смиряваш, приемаш потиснатите тревожни съдържания, е ключово за преодоляването им. Засега дори не ги виждаш... Когато овладееш способността истински да обичаш, при една добра връзка с реалността вътрешна и социална, през теб се проявява истинна харизма, слънчев чар. Ставаш магнетично средоточие, обект на възхита, привличаш обаятелно - защото си слънце, извор си и хората идват да пият уморени от пустинята на този свят. 

Това имаш да правиш - себепознание, връзка с реалността вътрешна и социална, преработка на защитните си механизми и когнитивни изкривявания, психотелесно  и психодуховно развиване на смирено доверие и себезаявяване, за да заблести привличащият ти чар. Проява на любовта е! Любовта дава. Сега дори не мъждука през теб, тъмничко е. Имаш да се учиш да я пускаш не на теория, а практически през душата, тялото и живота си!

Редактирано Януари 4, 2018 от Орлин Баев

[grg]

Здравей,

Според мен шансът да откриеш мъж по твоите критерии е доста минимален. Този за който се колебаеш, ако те харесва истински опитай може пък чувствата да се появят с времето. Но от друга страна генерално погледнато ти казваш, че си имала няколко връзки без секс. При едни са ти харесали техните целувки и ласки при други не...Това е съвсем нормално. Въпросът е, ако хипотетично ти откриеш мъж, който отговаря на всичките ти критерии, ожените се и правите секс, но...там нещата не са както ти искаш, какво ще стане тогава? Би ли живяла и създала семейство с някой, който не ти подхожда? Според твоята религия, ти трябва да живееш докрай с този мъж. Какъв живот би бил това?

Аз знам така Бог е в нас и около нас. Бог няма име и адрес, не можем да кажем Бог е Христос, но да го отречем или да воюваме в името на един или друг Бог. За мен Бог е един и е във всички храмове независимо християнски, мюсюлмански или каквито и други да са те. Нима ако не мога да отида до моя храм и да се помоля на Бог, той би ме изоставил? Не, не и моя Бог, защото той е навсякъде с мен! Мисълта ми е, защо ти си изпаднала в такава крайност? Не казвам, че трябва да спиш с всеки срещнат, но щом си влюбена в някой и си с него 4-5 години, защо примерно след някакъв разумен срок на опознаване примерно 1 година, през която да ти премине влюбването и да гледаш по-трезво на нещата, не се отдадеш на този човек? Толкова дълъг период, който и да е мъж би отишъл при друга жена, за да задоволи сексуалните си нужди. Не мисля, че са много хората, които биха живели само с чувства без те да се материализират по някакъв начин. Нима целувките и ласките не са вид секс? Просто си дай малко повече свобода и стигни до края, когато си 90 процента сигурна, че това е мъжът. Другите проценти са за секса, защото дори и всичко друго да е наред, ако в секса не си подхождате няма пак да има здрава връзка...Както Орлин казва, бракът е като бизнеса няма ли ясни условия и правила, не удовлетворява ли и двете страни, рано или късно се стига до раздяла. Другото е мъка. И не мисля, че това е целта на Бог, да ни остави да се мъчим само защото така трябва. И кой го е казал, че така трябва Бог или някой писар, на който така му е изнасяло? Защото всички вече знаем, че Християнството в този му вид е модифицирано според нуждите на Римската империя и които не е бил съгласен са му рязали главата. Истинските Евангелия са скрити от обикновените хора. От опит знам само едно - не те ли привлича някой вътрешно и външно няма как да има истинска връзка. Направиш ли нещо, защото си престаряла или защото хората или религията или каквото и да е там го изискват ще загубиш, ще се пожертваш заради нещо...Ако това искаш да си мъченик, давай смело и някой ден, когато ти е много трудно си спомни защо го правиш и носи отговорността за постъпките си, защото тогава ще имаш и деца, които ще трябва да отглеждаш в може би не чак толкова дружелюбна среда.

Пожелавам ти успех в разрешаването на твоята дилема и дано вземеш най-правилното решение за себе си!

[Диляна Колева]

преди 14 часа, cvetovetena каза:

е да, може малко тъпичко да прозвучи, но кога разбираме,че това е любов. Аз като съм влюбена в някой мъж тогава го наричам любов към мъж, но знам също и че влюбване и любов са различни понятия.

Чета от известно време казуса, но ми е трудно да вляза в разговор за любовта през логичния ум. Това е чувство идващо от нашето "дясно" - полукълбото в мозъка отговарящо за емоциите. За това чувство се говори през поезия, музика, картини т.е. то не се обяснява, то се изразява в момента, в който се изживява. Ако аз не усетя, не се доверя на интуицията си за това дали харесвам един мъж или не, никой на този и на другия свят не може да ми посочи "правилния" избор.

Любовта е усещане, изборът на партньор се прави през усещането, през чувството, през желанието, че искаш да го чуваш всеки ден, да го виждаш все повече и повече, че имаш нужда да правиш планове с него, че имаш силния женски импулс да бъдеш майка на децата му. Как се обяснява това???? 

Да избирам партньор през списък с правила, означава, че съм осакатила най- важната част от себе си, интуицията, усещането. Без тях никакъв избор не може да се случи. Сексът е продължение на първите две - интуитивно усещам, че с този човек имаме свързване. Виждам го, говоря с него и ми е приятно, мисля за него и имам бъдеще, искам да присъства физически в живота ми, усещам го с цялото си тяло. Това е любов, това е влюбване, това е желание тези три неща са най - истински, когато се допълват. Да , с времето влюбването ще отшуми, желанието ще се превърне в тиха и приятна привързаност, а любовта ще става все по силна. Ако човек не си позволи да преживее всичко това, никой не е в състояние да му го опише.

Спри да мислиш и започни да усещаш, позволи си го, много е приятно.

[cvetovetena]

Благодаря на всички за получените отговори и за отделеното време!!!

[cvetovetena]

Здравейте!!! Търся си работа, но не мога да си намеря! Проблемът е следният: аз съм пълно дърво и не ставам за нищо!

Когато общувам с приятели  съм душата на компанията, шегувам се, държа се отпуснато и общувам с всички, измислям теми за разговор с всички .Когато съм в магазина, сред съседите също. Когато става въпрос за работа нещо ми става. Отивам на интервюто за работа и стоя и ми казват вие защо така се притеснявате  и не става или ме избират по СиВи ,викат ме , като последния път ,но трябваше да бъдем няколко човека и да изберат кой от нас ще продължи и не бях този човек и това, което ми казаха като причина ,че съм много интровертен тип, че не говоря, не мога да се приобщя към колектива. Бях прочела една тема на Орлин Баев, където казва на някакво момче, което има проблеми с момичетата и има социална тревожност да започне да говори постоянно с непознати момичета и да им иска телефоните. Аз мога да го направя това,със случайни хора и  съм си намирала много нови приятели примерно в мола и тн.,   но когато става въпрос за работа не става така. Сковавам се напълно и не мога да съм себе си. Държа се подчинено.Какво да направя? Сега съм на една работа и до седмица ще определят дали да ме наемат, аз бях първият човек, който подаде молба  в тази фирма и ме наеха веднага, защото спешно им трябваше човек.Късметът ми се усмихна, но как да задържа работата? И тук ми казват,че съм много притеснителна и не мога да се  държа свободна. Когато ми казват нещо не мога сякаш да чуя въпросът от притеснението и започвам да говоря насечено и да не обмислям какво говоря. Не искам да ме махнат от тук. Работата е добре платена за сметка на другите на които съм ходила и едва ли скоро ще попадна на такава добра позиция. Ще си изтърва късмета. На мен ми трябват точно такива пари, каквито предлагат и хората ми допадат от работата. Аз като се настроя от първият ден на нещо и това чувство ме следва и в другите дни, сега чувствам едно гадно чувство , че съм се изложила и не мога да се настроя  да се отпусна. Какво да направя???

[д-р Тодор Първанов]

Започни веднага работа с психолог и се опитай в движение да решиш проблема.

[Василена Христова]

Гледайки на себе си като “дърво” и “притеснителна”, ще останат все така нещата. Работа с психотерапевт и подходящи книги както д-р Първанов казва. В процеса на работа ще измениш самооценката си и ще се промени всичко. Ще добиеш нова представа за себе си, която ще се превърне в действителност.

[Guest Кермит]

преди 15 часа, cvetovetena каза:

Сковавам се напълно и не мога да съм себе си. Държа се подчинено.Какво да направя?

 

Как можеш да бъдеш себе си, като не знаеш коя си, как? И подчинението е естествена функция на размитата, вероятно противоречива представа за самата себе си - някой, който знае кой е той, ще застане в супериорна позиция спрямо теб, неизбежно е.

 

преди 15 часа, cvetovetena каза:

Когато общувам с приятели  съм душата на компанията, шегувам се, държа се отпуснато и общувам с всички, измислям теми за разговор с всички .

 

Колкото и парадоксално да ти звучи - тази ти способност е също следствие от ниското ти мнение за себе си. За какво ти е да си "душа" на компанитя, защо я тормозиш компанията, вместо да ѝ се довериш и оставиш да си формира собствена душа от всички участващи в нея? Много е вероятно ако оставиш това да се случва, да изпиташ някакъв дискомфорт. Защото ако не ти задаваш теми, някой друг ще го направи и ти... ще трябва да се позиционираш адекватно в контекста, зададен от другиго. Ще се случи подобна ситуация с тази на местоработата ти. Нали си даваш сметка, че ще мине време и ще станеш "душата" на работното място, на отдела, дирекцията или цеха, няма значение. Но това е доста изморително. Нямаш си представа колко често чувам - "омръзна ми всеки да разчита да го изслушам, да му вдъхна малко от моята енергия и ведрост, да дам тон на деня... и прочие".

Така че моя съвет в случая към теб е едностъпков - за да започне да се променя нещо при теб, остави приятелската компания сама на себе си, без да я одушевяваш, но присъствайки будно в нея. Така ще се тренираш на много неща. Психотерапевтът ти ще ти обясни и насочи за останалото, което си е доста. Но отнякъде трябва да се започне.

П.П.

преди 15 часа, cvetovetena каза:

Проблемът е следният: аз съм пълно дърво и не ставам за нищо!

Широколистно ли си или иглолистно? В края на гората ли си, или в средата? Как се отнасяш с останалите обитатели на екосистемата от висините на дървеното си битие? Ако ти като дъщеря си дърво, какво в екосистемен смисъл са майка ти, баща ти, братя и сестри ако имаш, партньор също... Макар да звучи закачливо, опитния терапевт ще разбере много от тази метафора и ще ти помогне да си изградиш добра оценка дори от позицията на настоящето си "дървесно" съзнание. Да не говорим колко интересно става, когато се засегне смисъла на "не ставам за нищо".

Поздрави!

[cvetovetena]

Благодаря за отговорите! Работата с психолог е хубаво нещо, но ако имаш работа, за да си платиш услугите, а мен от всякъде ме пъдят! Някакви предложения какво да правя  докато ме наемат някъде и мога да си платя за услугата ???И от къде започва това да разбере коя съм?

[д-р Тодор Първанов]

С парите от първият месец ще си финансираш психотерапията.

Иначе няма как да стане.Трябва, да използваш момента,че работиш , така психотерапия ще е по-ефективна.

[Орлин Баев]

Георги ти каза много! Неспособността за здраво подчинение, идва от неспособността за здраво подчинение на собствените дълбоки нужди, равно на доверие в самата себе си.

Тодор с няколко думи, относно парите за психотерапия, също ти казва достатъчно. В сравнение с глобалните, стратегически промени в живота и цялостното многократно по-високо ниво на смисъл, обич и радост, парите са смешни, символични са. До оценяване тази работа е! Има ли го, всичко си идва на мястото!

Без психотерапия, статистиката твърди, че около 50% от хората в емоционална лабилност, в каквато си, в рамките на 10-на години подобряват състоянието си. С психотерапия, тези десетина години се "сгъстяват" до 1-2. Тоест, имаме 5-10-тократно катализиране, когато упорито и отдадено, с доверие и благодарност е следван психотерапевтичен личен и групов процес.

..........................................................

п.п: събрах четирите ти досега отворени в психотерапия онлайн теми в една. Моля, пиши в настоящата!

Редактирано Май 8, 2018 от Орлин Баев

[cvetovetena]

Еми благодаря за отговорите отново !!! Проблемът е ,че на мен никой не ми дава никаква заплата, аз съм в изпитателен срок и от това зависи дали ще продължа работата. Само харча пари за да стигна до работата и за храна, а ако ме уволнят ще съм на загуба, затова се тревожа и искам съвети тук през форума.Забравих да кажа и че бях при една психоложка, преди време говорихме по някои въпроси, но тя ни ми даде яснота по въпросите които ме интересуваха , не бяха свързани с тревожността и ниското самочувствие, а по други въпроси и проблеми , а вие давате добри съвети, които ми помагат! Благодаря ви отново за отговорите! Само ще попитам последно за съвет какво да правя през този изпитателен срок за да ме наемат???

Редактирано Май 7, 2018 от cvetovetena

[Guest Кермит]

На въпроса ти - много спорт, много секс, още по-много смях през качествен хумор в изкуството - кино, книги, театър. И грам да не те вълнува дали ще те "наемат". Ако Бог е рекъл - сега ще стане, ако ли не - по-натам. Но ти за всеки случай съдействай на Бог с нещата, които споменах по-горе.

Успех!

 

[Диляна Колева]

Ами ти си в изпитателен срок, дръж се като човек в изпитателен срок. Очакваш с интерес какво ще се случи. Не натоварваш ситуацията с изисквания, решения, предположения или фантастични сюжети. Просто отиваш всеки ден на работа с онази детска способност - да бъдеш любопитна. Какво ще стане днес? Какво ще се случи? Поиграй. Приеми, че това е просто проба, търси си друга работа дори междувременно. Все пак ти си на изпитателен срок, което означава , че не само работодателите избират, но и ти избираш тях. Поогледай се харесва ли ти? Това ли е твоята работа? Потъни в усещане за нея. Мисли за себе си, а не за оценката която очакваш. 

Т.е. обърни наблюдението от: "Да видя дали ще ме харесат!!!!"   ВЪВ   "Аз харесвам ли ги всъщност??????"

[cvetovetena]

Благодаря за помощта! Искам да попитам психологическите тестове правилно ли определят за каква професия е подходяща за даден тип човек??? Как да открием къде е силата ни? От кое да започнем определянето?

[Орлин Баев]

Пси тестовете - за мен лично са твърде плитки, формални са, изпускат огромното витиевато лично богатство от характеристики и случвания, затова и не ги ползвам. Относно насочване към професия, писал съм и преди:

- Себепознание - случва се при преодоляване на характеровите страхове, плюс следване на себепознавателна пътечка - йога, будизъм, вътрешно християнство, братство и т.н. Постепенно човек все повече познава Себе си, мисията и призванието си, това за което е "слязъл" в това пространство, за да изживее краткия жизнен цикъл. Все повече знае какво иска и как да го следва.

- Проба-грешка - докато горният процес върви, човекът, макар и от ограничената си его позиция решава, че иска това или онова - работи го. Често се оказва, че не е точно неговото нещо. Сменя, пробва друго, позволява си да греши. Грешките са задължителна и нормална част от този индуктивен отдолу -нагоре път, съчетан с отгоре-надолу дедуктивния (първото тиренце)

- Могат много да помогнат астрологичните и хюмън дизайн картите, правени от много добър професионалист обаче, който освен познанията си в тези области, е и добър психолог (формално или неформално) и те познава добре като личност и характер. Тук идват на мястото си и пси тестовете и кариерното консултиране. 

Успехи!

Редактирано Май 20, 2018 от Орлин Баев

[cvetovetena]

И тази работа се оказа неподходяща за мен!Не мога да се справя.

До сега от проба-грешка знам,че не мога да правя неща с ръце, трябваше да работя в един цех за торти и ме уволниха, пробвах да меся закуски в един цех също, също така не се справям с работа, която е свързана с комуникация.Каква работа да пробвам, трябват ми пари ,а ме уволняват постоянно? Единственото нещо,което ми се е отдавало сега е просто да уча малка  теоретична  информация и да се явявам на  писмен изпит,нищо друго не умея на момента. Някой има ли идея какво да пробвам?Освен тези,които  посочих съм била на пробен период няколко пъти като продавачка  в магазини  и не ме взеха и там, защото стоя като дърво и не съм комуникативна., за разлика от другите кандидати. Опитвам се да променя тези неща,но не се получава. След колко време  пробване може да определиш дали със сигурност не ставаш а дадена длъжност?

Започвам да се отчайвам,че за нищо не ставам и нямам призвание и няма смисъл да живея.Мисля си за самоубийство. Какво да правя, много ми е тъжно. Пробвам постоянно, но нищо не се получава и вече нямам пари да се издържам.

Редактирано Май 23, 2018 от cvetovetena

[Ines Raycheva]

В 23.05.2018 г. at 21:03, cvetovetena каза:

Започвам да се отчайвам,че за нищо не ставам и нямам призвание и няма смисъл да живея.Мисля си за самоубийство. Какво да правя, много ми е тъжно. Пробвам постоянно, но нищо не се получава и вече нямам пари да се издържам.

Мила, прочети отново и отново, ако трябва, отговорите на всички тези хора в темата! Много са ценни и много могат да ти дадат. Каквото и да се напише от тук нататък, ще е синтез на вече изписаното. 

Не че не ставаш, ти не вярваш, че ставаш, а това е МНОГО различно! 

Виж тази снимка: Цък

Небето са възможностите, които са необозрими, стотици и хиляди. Стената я слагаш ти, твоето съзнание - колко висока, колко плътна и сива, решаваш ти, от теб зависи. Никой не може да я разбие или промени, сниши, уголеми, боядиса шарена, направи прозрачна или създаде място за прозорче или вратичка - никой ОСВЕН ТЕБ. 

 

Всъщност можем Съзнателно да избираме кои сме, какви сме, какво вършим всеки ден. В момента ти продължаваш да избираш да не се справяш, да се самосаботираш.

Не защото НЕ Можеш, а защото това избираш отново и отново.

 

Всички ние имаме моментите на несправяне, откровен провал, болка, тъга, мъка. Всички! Нормално е, хора сме, понякога се влачим и страдаме. Това не означава да се самоубиваме, а да се научим качествено да мелем стреса и тегобите, и да се обичаме, да имаме здраво ядро, здрава самооценка.

Истината е, че не е толкова важно какво точно ни се случва, а как го преживяваме най-вече. Като мъдър урок, с Доверие и смирение в болката си или със съпротивление към страданието, замазване и отричане, самобичуване, жертвеност.  

Прочети отново написаното в тази тема, наистина - всички мнения по-нагоре, това е моят съвет. 

Можеш да се справиш, не си жертва, не си избирай сама това, мила! 

[Диляна Колева]

В ‎23‎.‎5‎.‎2018‎ г. at 21:03, cvetovetena каза:

 

Започвам да се отчайвам,че за нищо не ставам и нямам призвание и няма смисъл да живея.Мисля си за самоубийство. Какво да правя, много ми е тъжно. Пробвам постоянно, но нищо не се получава и вече нямам пари да се издържам.

Разбирам, трудното положение, в което се намираш. Не мога да разбера, обаче, защо си там.

До тук разбрах, че имаш проблеми с комуникация, а си пробвала работи, в която има много комуникация???? Същото и с ръцете, без да разбирам, какво им има на ръцете ти. Това защо го правиш? Но, не разбрах нещо много важно - кой определя, че имаш такива проблеми?, как се проявяват тези проблеми? Какво значи - не мога да меся??? И аз не мога, но мога да се науча... Не разбирам какво точно се е случило тук и защо изводът е, че не ставаш.

От тук нататък - "не ставам за нищо" е празна фраза. В нея няма никакво съдържание и аз не мога да разбера, какво разбираш под "Ставам за нещо" и какво слагаш в "нещо" и "нищо". Вероятно там има съдържание от твоята житейска опитност, която ние незнаем.  

Работата се избира преди всичко по умения, ако не си общителна, усмихната и сговорчива, каква работа търсиш при консултантите. Естествено, че там никой няма да те вземе, но не защото не ставаш, а защото тези умения не си ги развила, по много причини, които в момента нямат значение. Просто ги нямаш и това не е твоята работа. Това важи и за останалото. Образованието ? То какво ти носи? Седни и селектирай. Първо какво умееш, после за какво имаш кетапи, и накрая какво би ти било приятно. Подреди ги в три колонки и както децата във втори - трети клас, свързват подобните думички, за да образуват смислено словосъчетание, така и ти започни да свързваш.

Не кандидатствай за работа преди да си разбрала, какво можеш, имаш и искаш. В противен случай, ще отиваш на места, в които ще се затвърждава в мозъка ти, че си пълен провал и това ще се превърне във вярване. Това психологичен процес с физиологични елементи