cvetovetena Добавено Април 26, 2017 Доклад Share Добавено Април 26, 2017 Здравейте! Благодаря, че имам възможност да отправям запитванията си в този форум! Ще бъде благодарна да получа отговори на някои въпроси, свързани с моето здравословно състояние! Съжалявам, че трябва да споделя нещо много тъжно за мен! В продължение на година бях подложена на системен тормоз на работното място и на мястото, където уча, заради един човек, който ме обвини в някакви неща! Бях допуснала да забравя флашката си, където имам и доста лични снимки, бях ползвала и фейсбук и скайп на работното си място, където съответно имах лични разговори! Проблемът възникна, когато реших да поработя за няколко месеци и там срещнах един мъж, който много харесах, той също ми показваше, че ме харесва. Реши да ме покани на кафе, а аз още не бях дала отговор! Тогава се намеси баща му, който работеше като пазач на мястото! Преди бил полицай и имал някаква връзка с полицията! Оказа се, че този мъж, който харесвам си имал приятелка, която даже чакала дете от него! Тогава бащата този човек като разбра за мене реши да ми напакости! Той ме заплашваше по различни начини и осъществи заплахите си. Скалъпи ми обвинения в кражби, които не съм извършила, разпространи мои лични неща, от горепосочените места! Възползва се, че имаме общи познати. От друга страна семейството ми знаеше за тези неща и постоянно ми предлагаха да се оженя за едно момче- наш познат, който аз не харесвам за да се измъкна от ситуацията. Това беше постоянната им тема на разговор! Няма да влизам в дълбочина, защото е много дълго за обяснение, но просто ще уточня отново, че за период около година бях подложена на системен тормоз от колеги и от работата и от мястото, където учих по всякакъв начин! Най-лошото е, че аз постоянно се оправдавах за това,че не съм виновна за тези неща, в които ме изкарваха виновна, защото аз си имам принципи и до сега не съм крала, нито съм се занимавала с обвързани мъже! Постоянно се оправдавах и това беше основният начин на общуване! Познатите ме питаха и обвиняваха в някакви неща, други се подиграваха за личните ми неща, а аз само се оправдавах! Това чувство за вина заемаше господстващо място в съзнанието ми това, което ми се случи ме накара да направя опит за самоубийство, но ме заведоха в болницата и оцелях. После се качих на една висока сграда, но като погледнах от високо видях, че съм достатъчно силна да продължа, тогава се сетих и да психотерапевтите от този сайт и се отказах! От тогава сякаш станах по- силна, но цялото това напрежение ескалира и един ден както си седях започнах да усещам как тялото ми гори, започнах да усещам гадна миризма, започнах да си представям неща, които не са истина! Тогава родителите ми ме заведоха в клиниката по психично здраве и там ми изписаха акинестат и сперидан за срок от 1 година! Аз ги пих и през това време учех и си взимах изпитите. Смених мястото, където живеех временно, но реших да се върна на старото работно място и всичко се повтори отново! Предният път се намирах в онова състояние около 30 дни, а този път от декември до Великден! Започнах пак да пия хапчетата и сега съм отново в нормалното си състояние! Това, което искам да попитам е наистина ли съм полудяла и какво следва от тук нататък? Ако уча усилено за изпити, това ще навреди ли на мозъка ми? Преди ситуацията с този мъж имах отлични оценки, а в университета се справях много добре. Никога не са ми се случвали такива неща! Какво да правя? Ако уча или спортувам това ще навреди ли или ще помогне? Във времето в което не съм в ОНОВА състояние съм много стабилна и нормална! Сега две момчета искат да са срещнат с мен и да се видим! Аз обаче не мога как ще им обясня, че съм ЛУДА? Какво да правя и аз искам да и имам приятел, който да ме гали и да ме гушка... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cvetovetena Добавено Май 1, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 1, 2017 (edited) В клиниката по психично здраве само ми казаха, че трябва да пия лекарствата и нищо друго! Д-р Първанов, вие сте психиатър и психотерапевт! Бихте ли ми казали какво да направя за да спомогна състоянието си? Поне ми кажете дали периодът, когато не съм в обичайното си състояние, това уврежда мозъка ми и дали ако уча много това вреди или помага? Благодаря! Редактирано Май 1, 2017 от cvetovetena Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 8, 2017 Доклад Share Добавено Май 8, 2017 Здравей! Съжалявам за късният отговор, празници бяха и се заплеснах. За жалост, единственият, който може да ви бъде полезен е лекуващият ви лекар.Той в видял състоянието ви, в момента на кризата и без неговото обективно описания нищо не може да се направи.Но, той е длъжен да ви запознае подробно със заболяването ви и всички препоръки за начин на живот свързани с него-това касае не само психичните заболявания. Обикновено лекарите не го правят, но вие като пациент трябва да го поискате, това им е задължение и за това им се плаща-да сте максимално осведомена. Това което мога да кажа със сигурност е,че спорта ще ви е от полза, както и ученето-разбира се, без натягане за високи ощенки.Трябва да се учи за знание, а не за оценки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cvetovetena Добавено Юли 31, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юли 31, 2017 (edited) Здравейте!!! Искам а попитам как да превъзмогна страхове! Последният път, когато бях много щастлива и всичко беше страхотно след това ми се случиха много лоши неща! Получих проблеми със здравето и ми се случиха редица неприятности! Мисля, че всяко нещо ни се случва за да ни научи на нещо! Мисля, че проблемите ми със здравето ми идват за да ме научат, че някъде съм сбъркала в начина си на мислене! Преди да ми се случат поредица от лоши неща имах високо самочувствие за себе си, започнах да се занимавам с неща,които обичам всичко около мен ми изглеждаше страхотно! Сега след като пострадах започнах да си мисля, че това да имам високо самочувствие е грях и затова ми са се случили лоши неща, за да ми покаже Бог, че това е неправилно! В последно време качих няколко кг и исках да започна да тренирам, но скоро почина моя близка и си представям гроба в който я погребахме и си мисля колко безсмислено е това, също така приятелките и съпругите на мои бивши гаджета винаги се оказват по неподдържани от мен и според мен не са красиви! Всичко това ме кара да не искам да полагам грижи за външния си вид. Всичко ми изглежда суета! Представям си как съм в гроба и единственото нещо, което правя е да се отдавам на забавления без да уча, без да полагам грижи за външният си вид! Искам да работя и да съм успешна и да съм красива и поддържана, но винаги, когато искам да го направя се сещам за смъртта и се отказвам! Мисля си, че ако имам високо самочувствие това е грях, ако подреждам вкъщи това е суета и не ме ползва с нищо, че ако съм красива това е лошо нещо! Преди имах изисквания към това какъв партньор да си избера, сега след като почина близката ми се спирам на това просто да имам някакъв човек, който да си търси партньорка и това ме кара да не се уважавам.Избирам си такъв партньор, защото не искам да съм сама на стари години като починат родителите ми. Не вярвам,че ще срещна подходящ партньор и смятам,че да имам изисквания към този партньор е претенция и е грях също! Имам чувството,че ако съм щастлива ще почине мой близък и ще ми се случи нещо лошо. Искам да живея и да съм успешна в работата си и да изглеждам добре, но мисля,че ще ми се случи нещо лошо и си представям смъртта и как това няма смисъл, което искам да направя! Яд ме е ,че имам потенциал, но не го използвам! Пропилявам го като бездействам! Знам от друга странна,че ленивостта също е грях и се въртя в омагьосан кръг, защото не искам Бог да ме наказва! Страх ме е от всичко в ежедневието, което правя! Загубила съм концентрация да уча, защото постоянно отлагам всичко, защото си мисля,че няма смисъл да уча и дори не мога да спазя един план за учене и не мога да си взимам изпитите, и освен това си мисля,че ако и взема изпитите ще ми се случи нещо лошо или някой,който обичам ще умре Какво да направя? Постоянно си мисля,че скоро ще умра и ако съм щастлива е ми се случи нещо лошо!!! Редактирано Юли 31, 2017 от cvetovetena Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
DilianaD Добавено Август 1, 2017 Доклад Share Добавено Август 1, 2017 Чела ли си книгите на Сергей Лазарев "Опит в оцеляването"? Ако не си, то там ще научиш много по въпросите които те вълнуват. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 1, 2017 Доклад Share Добавено Август 1, 2017 Чувстваш това, което мислиш. Мислиш през базисните си разбирания за себе си, света и другите, през които автоматично филтрираш възприятието за живота си. Чувстваш се объркана, тревожна и потисната, тъй като мирогледът и разбиранията ти за света, за хубаво и лошо, за добро и зло, за Бог, живот и смърт, са объркани, непораснали. Може да се каже, че си в криза на смисъла. Добра идея е да се запознаеш с подходяща литература - такава като посочената по-горе, думите на Петър Дънов, Ошо, Оробиндо Гош, Евангелията, житията на руските старци (има ги в сайта на светогорски манастир зограф за сваляне), теософска литература (Ледбитър, Безант...), Щайнер и т.н. Успоредно с това, докато посещаваш холистично работещ и с широка визия психотерапевт, се научаваш да овладяваш мисленето си, да релаксираш, визуализираш и медитираш, да целеполагаш, приоритизираш и следваш силни за душата ти цели упорито и неотклонно. На фона на спорт, общуване с природата и добра приятелска среда, разбира се. Действай! Андрей Филипов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cvetovetena Добавено Септември 2, 2017 Автор Доклад Share Добавено Септември 2, 2017 Аз започнах да чета някои книги! Въпросът е ,че като почна да уча нещо или да правя неща да тренирам веднага ми изниква в главата, че животът е кратък и като умра това няма да ми трябва. Когато почна да уча ме обзема някакъв страх и постоянно отлагам всичко. Мисля си, че красотата ще изчезне, ако тренирам, че нищо не ми трябва! Как да се мотивирам да уча и да постигна нещо в живота. като знам,че всичко е кратко и само си мисля как да се забавлявам и отлагам всичко, не мога да се мотивирам за живота! Мен постоянно ме харесват мъжете и това ми задоволява всичката нужда сякаш и нямам нужда да получа одобрение от никого например в кариерата или в някое хоби и си седя така! вече съм към 30 години, а нямам никаква орентация какво да правя, просто се забавлявам! кое може да ме мотивира като знам,че накрая ще умра! Нищо не ме жегва! понякога си мисля,че май имам завишено самочувстие и не искам да се доказвам пред никого и това ми пречи! Може ли това да е причината за застоя? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 3, 2017 Доклад Share Добавено Септември 3, 2017 Това за повишеното самочувствие, на фона на всичко останало, което споделяш, е рационализирано пожелателно мислене. Иска ти се... Тук сме в това тяло, в тези кратки животченца, за да ги живеем на пълни обороти и да извлечем максималната храна за духа си от тях. Да тялото умира и много пъти много тела са умирали, но ти си извличала ценното, есенциалното от земно животния тренажор, обработвала си го във фините планове и си се връщала обратно. Не че тази самсара е единствената възможност, но за повечето от нас, засега това е кръговратът, докато нямаме повече нужда от него. Но, смърт няма, илюзия е. А я има тази илюзия, когато човек е обусловил идентичността си, отъждествил се е с тялото си. А то е само носител, не и повече. Ти си повече от тялото си. А за губенето - нищо не се губи. Губи се талашът, губи се плявата на безсмисления живот, но остава зарядът от живян смисъл, любов, целеустременост, следване на силна цел, мъдростта, творчеството - те остават, трупат се в сърдечната чаша и се отнасят в безкрая. Разбира се, с психотерапевт такъв холистичен подход ще се свърже приземено с характеровите ти вярвания,с присъстващите в теб базисни когниции... Казваш, като преживях "лоши неща" и стана зле... Явно си имала очаквания да е само хубаво, а когато малко те е пошамаросал лекичко животът и си се уплашила, че ако е хубаво, ще бъде лошо... Това е добро объркване, добър конфликт е, макар и да е фалшив. Фалшив е,тъй като не става дума за добро или за лошо, а за живот от позицията на Себе си, която надхвърля двете и се учи поравно от тях. А е добър този конфликт, понеже насочва към тази по-висока позиция. Ако имаш желание, запознай се с тези ми материали, засягащи въпроса за тази цялостна, диалектична позиция отвъд добро и зло: - Статия за диалектиката. - За любовта, която се учи и от болката и от радостта, без да се прикрепя към удоволствието и без да избягва трудното. - За дуалността и отвъд нея - Смисъл, духовност и психотерапия - Светлина и сянка mecholari, Андрей Филипов и stelyana 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cvetovetena Добавено Септември 10, 2017 Автор Доклад Share Добавено Септември 10, 2017 Благодаря много за получените отговори! Аз в най-скоро ще потърся психологическа помощ! Искам да попитам нещо, което пропуснах! Аз преди известно време пих едни лекарства с алкохол, защото ми се случи нещо, което ме накара да изпадна в такова състояние,че не искам да живея! Мислех и да скоча от някъде, но се отказах!Нищо не ми стана, не умрях и тогава нищо не усетих,защото бях под въздействието на адреналина от проблемите! Сега обаче като мина време ми стана нещо! Като вървя по теракот или някакви плочки или бетон си представям как скачам от висока сграда и умирам и се разбивам на пода или как оживявам, но оставам инвалид! Постоянно си мисля това. Мисля си как ако взема изпита ще умра и ще скоча от някъде! Мисля си,че ако взема изпита си и ще почина виждам как скачам от някъде и главно около хубавите неща си мисля тези неща. Представям си как си намирам подходящ човек за мен, но умирам!Представям си,че ще умра млада и сестра ми остава без мен! Какво да правя с тези мисли докато мога да потърся лична професионална помощ! това натрапливи мисли ли са! Появяват се , когато си мисля за хубави неща главно!Какво да правя за да продължа напред и да не ззациклям на стари неща!Сега имам изпити и постоянно си мисля за смъртта си.Усещам един голям страх все едно се намирам на някоя висока сграда и този страх ме пронизва Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 10, 2017 Доклад Share Добавено Септември 10, 2017 Разглеждай ги като натрапливи и се отнасяй с тях като такива по описваните тук техники. Иначе мислите за смъртта , са несъзнателен страх от промяната. Фокуса и работата е върху добиване на смелост за промяна и осъществяването и. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cvetovetena Добавено Септември 19, 2017 Автор Доклад Share Добавено Септември 19, 2017 Искам само да попитам още едно нещо! Аз се чувствам добре вмомента, но се получи едно нещо! Като срещна някой познат и имам чувствато,че ще припадна и ще се свлека на земята! На мен ми няма нищо здравословно, но това е на психологическо ниво! Не знам какво защо се получи това, но просто като вървя и имам чувството че ще се свлека на земято и усещам страх! какво да правя? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Септември 21, 2017 Доклад Share Добавено Септември 21, 2017 Здравей, виж тук - поредица от 3 материала за това какво да правим в ситуация като твоята, в ситуация на неоправдан страх. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 21, 2017 Доклад Share Добавено Септември 21, 2017 Сега прегледах новия ти сайт, Георги. Добри и свежи материали, браво. Успехи в този колкото нелесен, толкова и благороден и сърдечен път! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Септември 21, 2017 Доклад Share Добавено Септември 21, 2017 Благодаря ти, приятелю! Оказва се полезно да се поддържа нарочен сайт в планетарната виртуална паяжина Но нали това е най-голямото човешко предизвикателство - да се ресвържем и заживеем като едно цяло, каквото всъщност сме, но сме леко и донякъде нарочно, позабравили. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cvetovetena Добавено Ноември 9, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 9, 2017 Здравейте тук във форума! Искам да попитам за съвет какво да правя по един въпрос. Става въпрос,че не знам дали да вляза в една връзка. С едно момче се познаваме от година и той иска да имаме сериозна връзка и дори говори за по-сериозни неща, които иска да създаде с мене! Аз не знам дали да вляза в тази връзка, защото аз не изпитвам чувства към това момче и външно не ме привлича, но малко или много съм притисната от обстоятелствата, а те са, че вече отивам към 30 и освен това съм вярваща и до сега не съм правила секс, заради това,че искам да правя секс след брака. Поради това, което искам да спазя нямам много богат избор за влизане във връзка, защото невярващите мъже считат това за глупост и няма как да стане връзката без секс. Пробвах веднъж, но такава връзка не става, момчето ми изневеряваше с други жени. Влизала съм и в други връзки с вярващи, но се отказах и от връзка с тях, защото те бяха от различни организации, които наподобяват секта, а аз не искам приятелите ми, животът ми да е обвързан с такива секти. Момчето, което иска да имаме връзка е почти на 35 и иска сериозна връзка. Той е бил невярващ и си е имал сексуални контакти, но впоследствие е повярвал и го устройва това, което искам. Ние излизаме постоянно и той е по- интровертен тип и главно излизаме само двамата. Не мога да кажа дали не съвпадат характерите, но общуваме добре, но въпросът е,че аз не изпитвам любовни чувства към него и както казах по-горе не ме привлича външно. Той ми даде време да помисля и да му кажа дали ще влизам във връзка с него.Аз обаче не мога да реша. Гледах на Орлин Баев -За любовта и той казва,че влюбването е кратко. Аз също мисля, че е така, но смятам ,че няма да съм щастлива, ако бъда с някого,който не харесвам. Това,което е общо с това момче е вярата,той не е от някаква църква ,а е самостоятелен вярващ и двамата искаме семейство и дългосрочна връзка. Мисля си,че едва ли отново ще срещна човек с такава характеристика и да спазя това за секса. Какво да правя? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Ноември 9, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2017 преди 5 часа, cvetovetena каза: не знам дали да вляза в една връзка Здравей, да беше чуденка дали да влезеш в магазин - да те съветваме. Тук за мен няма място за размишления - връзката, при това такава, каквато описваш, че искаш е нещо много, много отговорно и сериозно. Представи си, че това не е твоят човек и поради вярата ти, ти не се разведеш никога с него - ще търпиш един потиснически живот ли? Или ще разчиташ, че може и да се получат нещата, въпреки твоята неувереност? преди 5 часа, cvetovetena каза: дори говори за по-сериозни неща, които иска да създаде с мене! Предполагам става въпрос за оръжие за масово поразяване... За деца ли говорите? - защо не го споменаваш, ти искаш ли деца? И ако да - този човек - прекрасният техен баща ли ще бъде, или просто склонилият да бъде семенен донор на теб, която си се опазила толкова години от прегрешение? преди 5 часа, cvetovetena каза: аз не изпитвам чувства към това момче и външно не ме привлича За теб и всички, които четат тази тема - никога, ама никога не влизайте във връзки, при това сериозни с хора, към които нямате чувства и не се привличате. Освен ако разбира се, не искате да създадете поредното нещастно съвместно семейство-подобно начинание. преди 5 часа, cvetovetena каза: много съм притисната от обстоятелствата, а те са, че вече отивам към 30 и освен това съм вярваща и до сега не съм правила секс, Къде във книгите на твоята вяра пише, че трябва да си притисната, стигайки 30-те? Защото май няма свещена книга, в която да го пише това. Ако пък броиш социалния натиск, то... той е нещо много разноолико в сравнение с това, което ти описваш като принуда... например секса..? преди 5 часа, cvetovetena каза: защото невярващите мъже считат това за глупост и няма как да стане връзката без секс Съжалявам, но лично аз няма как да не се присъединя към отбора на невярващите, макар да съм вярващ. В днешни времена, връзка без секс е на практика невъзможна, еле над 30-те... виж на 18-20, може да мине, но... нравите и моралът е вече друг. Което не прави изборът ти укорим, напротив, но ще трябва да понесеш цената му. преди 5 часа, cvetovetena каза: Той е бил невярващ и си е имал сексуални контакти, но впоследствие е повярвал и го устройва това, което искам. Човекът може да е прекрасен, но щом не ти харесва... преди 5 часа, cvetovetena каза: Аз обаче не мога да реша. Не правиш секс, не можеш да решиш... светец ще трябва да е слезнал на Земята да ти предлага. преди 5 часа, cvetovetena каза: Мисля си,че едва ли отново ще срещна човек с такава характеристика и да спазя това за секса. Тази ти убеденост е най-прекия път към възможно най-грешния избор. Хора всякакви, отде реши, че няма да се намери такъв, който да обичаш истински? преди 5 часа, cvetovetena каза: Какво да правя? Моят съвет е категорично не влизай в такава връзка. Очевидно тя ще завърши със създаване на семейство, децата в което ще растат значително нещастни при положение, че родителите не се обичат. Такива деца ли искаш да имаш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
moridin Добавено Ноември 10, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2017 (edited) В 9.11.2017 г. at 17:10, cvetovetena каза: Здравейте тук във форума! Искам да попитам за съвет какво да правя по един въпрос. Става въпрос,че не знам дали да вляза в една връзка. С едно момче се познаваме от година и той иска да имаме сериозна връзка и дори говори за по-сериозни неща, които иска да създаде с мене! Аз не знам дали да вляза в тази връзка, защото аз не изпитвам чувства към това момче и външно не ме привлича, но малко или много съм притисната от обстоятелствата, а те са, че вече отивам към 30 и освен това съм вярваща и до сега не съм правила секс, заради това,че искам да правя секс след брака. Поради това, което искам да спазя нямам много богат избор за влизане във връзка, защото невярващите мъже считат това за глупост и няма как да стане връзката без секс. Пробвах веднъж, но такава връзка не става, момчето ми изневеряваше с други жени. Влизала съм и в други връзки с вярващи, но се отказах и от връзка с тях, защото те бяха от различни организации, които наподобяват секта, а аз не искам приятелите ми, животът ми да е обвързан с такива секти. Момчето, което иска да имаме връзка е почти на 35 и иска сериозна връзка. Той е бил невярващ и си е имал сексуални контакти, но впоследствие е повярвал и го устройва това, което искам. Ние излизаме постоянно и той е по- интровертен тип и главно излизаме само двамата. Не мога да кажа дали не съвпадат характерите, но общуваме добре, но въпросът е,че аз не изпитвам любовни чувства към него и както казах по-горе не ме привлича външно. Той ми даде време да помисля и да му кажа дали ще влизам във връзка с него.Аз обаче не мога да реша. Гледах на Орлин Баев -За любовта и той казва,че влюбването е кратко. Аз също мисля, че е така, но смятам ,че няма да съм щастлива, ако бъда с някого,който не харесвам. Това,което е общо с това момче е вярата,той не е от някаква църква ,а е самостоятелен вярващ и двамата искаме семейство и дългосрочна връзка. Мисля си,че едва ли отново ще срещна човек с такава характеристика и да спазя това за секса. Какво да правя? Като питаш какво да правиш, всъщност гледаш да прехвърлиш отговорността за решението върху другиго. И аз така правя понякога, за това лесно го виждам и у теб. Отговор има и ти го знаеш. Въпросът е в това разбираш ли, че без изчистване и изясняване на смисъла на живота за теб, винаги ще правиш едни и същи избори. Редактирано Ноември 10, 2017 от moridin Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cvetovetena Добавено Ноември 13, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 13, 2017 Моридин, не искам да прехвърлям отговорността на никого. Питам за съвет, защото има неща, които други хора, които са минали през тях,имат опит и можем да почерпим от техния опит. Това е много важен избор, който предопределя целият ти живот и ще го направи съответно по- хубав или по-лош. Няма лошо да попитам. Както казах четох различни статии и главно се казва,че влюбването и привличането са кратки и отминават, а остават само еднаквите ценности и възгледи и аз искам да попитам някой, който има опит в това да каже мнение, за да не се окаже,че търся влюбване и привличане,които са временни и да изгубя години в това, а да не се съсредоточа върху важното,което да търся! Всъщност и аз не знам какъв е критерият да намерим подходящ партньор и кое да търсим все още??? Относно смисълът на живота много хора са в криза на смисъла и преобладаващия брой хора не знаят какъв е той и смятам,че на различните години той се променя. Някои го откриват в гледането на семейството, други в работата, но в крайна сметка никой не може да каже със сигурност какъв и смисълът на живота. Пък и попаднах на някои статии тук, където някои жени споделят,че са в криза на смисъла или пък страдат от тревожности и са объркани,но имат партньори,които ги подкрепят, така че може и в такава позиция човек да си намери подходящ за него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 13, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2017 Здравей! Права си, че има разлика между любов и обич.Това са две съвсем различни чувства.Аз, а, доколкото помня и други колеги са писали по темата.Сещам се и поне за двама психотерапевти, които са писали по темата - Морган С.Пек в книгата си ,, Изкуството да бъдеш бог,, и Ялом в тази книга https://www.gnezdoto.bg/palach-na-lubovta. Книгата на Пек я има в свободно нета , прочети я и се ориентирай.За харесването-според статистиката, най-щастливите бракове са в Индия.Причината за това е, че те се уреждат между родителите на младоженците и то още когато са деца.Така че, ако физическото харесване и любовта са толкова важни за щастливия брак, статистиката би била друга. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 13, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2017 Напълно съгласен с Тодор - бракът е социална институция. Първо е норма, спазване на взаимни ангажименти, договор по отглеждане на потомство. Сексуалното харесване е вторично при брака. Дори да го има в началото, с времето отстъпва пред общите цели - дете, кариери, дом и т.н. До голяма степен си е като бизнес партньорство, в което най-важно е взаимното уважение, почитане, при много ясното разпределение на ролите границите, правомощията. Трудности винаги ще има и е добре да има - протворечия, конфликти, караници - без тях не може. Въпросът е да са градивни, А са такива, когато партньорите поставят на първо място любовта, Бога, както и споделят подобна ценностна система и цели. Петър Дънов казва: "Между партньорите е добе да стои Бог". Тоест, най-важното да е любовта към Бога и оттам да идва щастието. От такава свързаност с Бога изхожда нравствеността не морална, а естествената, като следствие от любовта. Тогава има уважение межди партньорите. При условие, че си в самозабрана за сексуални отношения преди брака, няма как да си сигурна на какво ще попаднеш в това отношение. Остава ти да се довериш на съдбата си, когато изборът ти идва от критерии като общи интереси, цели, общи религиозни вярвания, характерово пасване. Каква е причината да имаш толкова малък избор на мъже? Няма ли сбирки на деноминацията, в която вярваш и чиито ценности изповядваш? Ако в твоето населено място няма, би могла да намериш по-голям град, в който има такива сбирки и девствеността ти ще бъде оценена, тъй като е следствие от условията, поставяни от следваното от теб учение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
moridin Добавено Ноември 13, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2017 (edited) преди 17 часа, cvetovetena каза: Моридин, не искам да прехвърлям отговорността на никого. Питам за съвет, защото има неща, които други хора, които са минали през тях,имат опит и можем да почерпим от техния опит. Това е много важен избор, който предопределя целият ти живот и ще го направи съответно по- хубав или по-лош. Няма лошо да попитам. Както казах четох различни статии и главно се казва,че влюбването и привличането са кратки и отминават, а остават само еднаквите ценности и възгледи и аз искам да попитам някой, който има опит в това да каже мнение, за да не се окаже,че търся влюбване и привличане,които са временни и да изгубя години в това, а да не се съсредоточа върху важното,което да търся! Всъщност и аз не знам какъв е критерият да намерим подходящ партньор и кое да търсим все още??? Относно смисълът на живота много хора са в криза на смисъла и преобладаващия брой хора не знаят какъв е той и смятам,че на различните години той се променя. Някои го откриват в гледането на семейството, други в работата, но в крайна сметка никой не може да каже със сигурност какъв и смисълът на живота. Пък и попаднах на някои статии тук, където някои жени споделят,че са в криза на смисъла или пък страдат от тревожности и са объркани,но имат партньори,които ги подкрепят, така че може и в такава позиция човек да си намери подходящ за него. Опита на другите колкото и мъдри да са си е за тях. Вече знам, че съм тук не за да слушам капацитетите, колкото и голяма сигурност да дава това. И ти търсиш сигурност. Но в живота няма сигурност. Ако Христос слезе и ти каже какво да сториш дали ще си щастлива? Един от възможните смисли не е ли да сътворим уникален живот и да се върнем при източника с обогатен личен опит? Никой не цени взаимствания опит - на готово. Поне така го чувствам сега. Тук сме за да грешим ако е нужно, но да са си наши собствени грешки. А един ден сигурно ще сме и съвършенни. Редактирано Ноември 13, 2017 от moridin Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cvetovetena Добавено Ноември 16, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 16, 2017 да, изборът е по-труден,защото аз съм насочена към православната религия в последните години, а там това не се спазва почти, много малко хора го спазват.Аз се запознах с група хора,които също са православни,но наскоро 2 от момчетата се ожениха за бременните си жени, което означава че не се спазва. Това със секса се спазва от почти всички,които са в различни организации и секти,но там възникват дървени спорове относно вярата кой -прав кой -кри ,трябвало ли да има икони и подобни и те са си в отделни общества,където си ходят на конференциите свъразни с вярата, приятелите им са там, а аз не мога да споделя живота на такъв човек.Аз не си самозабранявам секс,но просто не обичам да правя секс с различни мъже,това не го одобрявам не само заради вярата, а защото на мен не ми харесва. Аз не обичам да правя секс с някой,който не ми харесва, но знам,че това както и вие казвате е вторично и затова съм в тази ДИЛЕМА, защото се опитвам да изчисля да има някакви общи неща за които да се захвана., но ние с тези хора естевствено нямаме чувства или не са взаимни от моя страна. Сякаш при повечето хора има взаимно харесване и влюбване и нещата след това сами се напасват. Аз искам да попитам само, ако мъжът гледа на една жена повече на майка,която да гледа децата, въпреки,че не обича жената толкова като личност това по-добър вариант ли е,отколкото да започне връзката по взаимно харесване??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 16, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2017 (edited) преди 3 часа, cvetovetena каза: Аз искам да попитам само, ако мъжът гледа на една жена повече на майка,която да гледа децата, въпреки,че не обича жената толкова като личност това по-добър вариант ли е,отколкото да започне връзката по взаимно харесване??? Рядко е така крайно противопоставено. Обикновено има някакво физическо и характерово привличане, както и оценяване качествата като човек и майка/ баща. Краен е обаче моралът ти. Изненадата тук е, че е крайно човешки този морал, не е от Бога това пазене. Защото любовта е далеч по-гъвкава и свързана с една естествена нравственост, отново наситена с много обич, но много по-приемаща и скачаща в преживяване. В този живот сме и да се пооцапаме. Тоест, с този идеалистичен човешки морал, ти практически блокираш Бога и любовта, докато си мислиш, че са ти най-важните. Редактирано Ноември 16, 2017 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Ноември 16, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2017 Много, много ценнна насока дава Орлин! Наистина ли мислиш, че религията - това е Бога? преди 5 часа, cvetovetena каза: Аз не си самозабранявам секс,но просто не обичам да правя секс с различни мъже,това не го одобрявам не само заради вярата, а защото на мен не ми харесва. Това звучи по-земно. И смятам, че няма нищо лошо, дори напротив, да държиш на това си мнение без дори да търсиш морални устои някъде в религиите. В исторически план религиите са използвали табутата и догмите, за да държат под контрол масите. Полигамността би означавала опасна свобода на личността в онези времена. Затова християнската религия е налагала така мракобесно правилата си. Защото винаги сексът е бил основната движеща сила на човечеството, няма какво да се лъжем. Това, че малцина дръзват да признаят колко мощно е влиянието на жените над мъжете в чисто сексуален план, не омаловажава ни най-малко тази сила. Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед върху културата на народите във времената назад - сексът присъства по един изразителен начин, достигайки до развратността на съвременната открита и прикрита порнография. Това е - сексът е основната валута на планетата Земя - в крайна сметка всички правим всичко в името на него. Общо взето и ти така - подреждаш настоящото си търсене около секса. Разбираш ли - независимо дали връстничките ти развратно го правят или ти - целомъдрено се пазиш - всички имате център на гравитация около секса. Дали го правиш, дали го отхвърляш - няма значение - правиш секс. Тази тема е твоя секс. Виж и това: Цитат Това е проблемът, с който се сблъсква Западът – там се мисли твърде много за секс. Западът е станал сексуален чрез фантазията, а Изтокът чрез потискането. И на двете места хората са станали сексуални, и на двете са изгубили естествената способност да се наслаждават на секса. И двете места са станали патологични по различни причини. Западът е станал патологичен, защото фантазирането за секс се е превърнало в основна цел в живота. А Изтокът е станал патологичен чрез мисленето, че сексът е основната бариера между божествата и човека. Сексът не е нито едното от двете: не е нито основна цел, нито основна бариера. Сексът просто е явление като глада или жаждата и нищо повече от това. Не е това, което източният ум мисли за него. Източният ум е твърде изплашен от секса. Идвайки чрез страха, сексът се е преместил в главата, чрез вратата на страха той е влязъл в главата. Така че т.нар. източни мъдреци фантазират за секс, защото са го потиснали. Това, което човек потиска, се появява отново и отново. То не може да бъде разрушено, нищо не може да бъде разрушено чрез потискане. Потискането превръща секса в патологична сексуалност. Това е едната крайност. Западът е отишъл в другата крайност. Другата крайност е фантазиране за секса. Сексът е всичко, останалото е второстепенно, затова правете колкото може повече секс. Но ти не можеш да правиш твърде много секс. Тялото си има граници, но пък можеш да фантазираш колкото си искаш – за това вече няма граници. Затова порнографията я има, има ги еротичните филми, има ги списанията за мъже и хората се хранят с тези илюзорни миражи. И нито една жена, и нито един истински мъж някога биха те удовлетворили. И двете са патологични състояния. Сексуалността е патологична, независимо дали си стигнал до нея чрез ненаситност или страх. Изтокът се е разболял чрез страха, а западът чрез ненаситността. Лакомията и страхът са двете страни на една и съща монета. На повърхността изглеждат съвсем различни, сякаш са противоположности. Но не са. Тези, които знаят, тези, които имат способността да видят, разбират, че това е все същата глупост. Стигнало се е до една и съща глупост през различни врати, това е истината, мястото е едно и също. Ако искаш сексът да се превърне в любов, първият принцип е да приемеш, че сексът е абсолютно естествено явление. Не го обвързвай нито с метафизика, нито с религия. Той няма нищо общо нито с религията, нито с метафизиката, той е прост факт от живота. Той е начин животът да се възпроизвежда. И е толкова естествен, колкото е естествено дърветата да цъфтят и да раждат плодове – ти не ги заклеймяваш. Цветовете са секс, чрез тях дървото изпраща своите семена, своя потенциал на другите дървета. Ако наблюдаваш живота ще бъдеш изненадан. Целият живот се случва чрез секса. Животът се възпроизвежда чрез секса. Той е естествено явление, не вкарвай безсмислени обяснения в него. Приетият, уважаван и жив секс се превръща в любов. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cvetovetena Добавено Ноември 16, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 16, 2017 Краен е обаче моралът ти. Изненадата тук е, че е крайно човешки този морал, не е от Бога това пазене. Защото любовта е далеч по-гъвкава и свързана с една естествена нравственост, отново наситена с много обич, но много по-приемаща и скачаща в преживяване. В този живот сме и да се пооцапаме. Тоест, с този идеалистичен човешки морал, ти практически блокираш Бога и любовта, докато си мислиш, че са ти най-важните. Не знам доколко е краен моралът ми аз не съм правила секс, но съм имала гаджета. Ще дам пример. Сега обмислям нещата и преценявам,че ако човекът не отговаря на критерии еднаквата вяра, или еднакви цели няма смисъл да влизам във връзка, защото тя няма и съответно как да се получи, но в началото като бях по-малка влизах във връзка само с човек,който харесвам. Бях влезнала във връзка с едно момче, което много харесвах, но той се оказа женкар и сексуално разкрепостен и искаше дори да правим секс с още една жена. Разбира се аз приключих връзката, но на по късен етап това ми повлия лошо за следваща връзка.Заради това,че имах връзка с този човек и той ме прегръщаше и целуваше на мен ми хареса той как го прави и когато след това имах връзка не ме удовлетворяваше следващия ми партньор като ми прави същите неща, защото имах база за сравнение и харесването си към онзи мъж. Защо да правя секс с мъж, който иска само секс от мен и не може да ми предложи нищо сериозно и защо да правя секс с мъж, който не харесвам, а аз попринцип рядко харесвам различни мъже. Защо трябва да се пооцапам??? Какво ще излезе ако например правя секс с онзи мъж, който е женкар и ми харесваше като след това следват лоши неща за мен и няма как да създам семейство с него например само за да се води че съм правила секс? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.