Guest Fut Добавено Юли 17, 2008 Доклад Share Добавено Юли 17, 2008 Аз казвам само едно: Ти си длъжен да се подчиниш на Бога, не му слугуваш, и затова всички тези неща са те сполетели. Никаква друга съдба няма в света, и в деня, когато ти се подчиниш на Бога, на съдбата си, всички други ще ти се подчинят.Това е учението за Мария и Марта. Мария – това е Небето, Марта – земята. Мария – това е висшето в сърцето, Марта – низшето в сърцето. Мария – то е висшето в ума, теософите го наричат „висш манас“, Марта – то е низшият „манас“ и т.н. Вие, като отидете във вашите домове – аз ги виждам, те са величествени, – тогава кажете си: „Ела Марто, ела Марио, вие сте две добри сестри“. Христос, Той е висшият Дух, висшият Принцип.Ако Мария отговореше на Марта, трябваше да каже: „Чакай малко да послушам, после ще ти помогна“. Христос говореше, затова Мария нищо не работеше. Като се върнете сега вкъщи, ако се разсърдите, развикате, ще кажете: „Марто, знаеш ли какво казва Учителят? Ти трябва да се подчиняваш“. Мария трябва да бъде благородна, деликатна, да говори сестрински, да ѝ каже: „Чакай малко, сестро, аз после ще ти бъда в услуга“. Така трябва да говори Мария. И когато сестра ѝ говори строснато, тя да каже: „Колко хубаво, колко приятно говориш!“, защото между благородното и неблагородното има известна хармония, между Любовта и омразата има сродство. Аз ги зная и двете тия сестри. Но който влезе между тях, те от обич го задушават. Задушават го, а като умре, казват: „Какво направихме!“ Но Любовта казва: „Хайде да го възкресим“. Омразата казва: „Аз ще го заровя“. – „Добре“, казва Любовта. Турят му пръст, но после дохожда Любовта и като го напече, хоп, изскочи – възкресява го. Омразата и Любовта постоянно работят в света, а вие имате толкова лошо мнение за омразата, за завистта. Те са змии, гущери, но приятни в някои случаи. Какъв би бил светът без гущери, змии, мушички и т.н.? Покажете такъв свят. Де е вашият по-добър? Не, тъй, както е направен този свят, е велик по своите замисли, велик по своите изражения. А това, от което се постоянно оплаквате, то е дисхармонията, която е вътре във вас, то е Марта, неустроената земя; този шум, който постоянно вилнее в нас, той именно нарушава тази хармония. Дух Божи трябва да слезе и да си каже думата. Марта и Мария Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юли 18, 2008 Доклад Share Добавено Юли 18, 2008 Хармонията е вътршно състояние,чувство което е трудно да се опише с думи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 13, 2008 Автор Доклад Share Добавено Август 13, 2008 За да се получи хармонията вътрешно, се налага понякога да се откажем от външните си представи и претенции за нея. Ако са се събрали заедно за определено време хора, част от които извлича щастието си от настоящия момент, а другата - от постигането на определена цел, то групата би следвало да се разпадне или ако запази целостта си, това да стане за сметка на "горчиви" компромиси от едната или от двете страни. Според вас, възможно ли е да се намери решение така, че двете части на групата да съжителстват хармонично и всяка от тях да постига своята представа за щастие без да я налага на другата част? Това може ли да се постигне ако става дума само за двама души? Какво е необходимо на един човек, за да почувства хармония тогава, когато неговите представи за хармония се отличават драстично от тези на обкръжението му или на условията, в които е попаднал? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Август 23, 2008 Доклад Share Добавено Август 23, 2008 Какво е необходимо на един човек, за да почувства хармония тогава, когато неговите представи за хармония се отличават драстично от тези на обкръжението му или на условията, в които е попаднал? Необходимо е да се промени отношението !Щом вътрешния гонг не престава своя ритъм, неминуемо настъпва и хармонизиране на най-близките около теб хора. Привилегия на силните обаче...обичам да се шегувам... .Вярно е,че често пъти вътрешно хармоничния човек е и странник, ако имаш сетива ще се насладиш на хармонията му, иначе си обречен да го ненавиждаш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 26, 2008 Доклад Share Добавено Август 26, 2008 Хм, защо шега, вярно си е! Аз съм била свидетел много пъти как човек достигнал определено ниво на хармония в себе си, без да си мръдне пръста, хармонизира не само най-близките (дори тях по-трудно , защото в семейството нещата определено са по-сложни), но съвсем странични и случайно присъстващи хора. Въобще цялата обстановка около такъв човек е спокойна, умиротворена ... А и човека определено става силен, щом е достигнал достатъчно ниво на хармоничност. В очите на другите обаче сигурно изглежда странен На въпроса на Донка: Какво е необходимо на един човек, за да почувства хармония тогава, когато неговите представи за хармония се отличават драстично от тези на обкръжението му или на условията, в които е попаднал? Зависи от човека. Ако сам притежава достатъчно високо ниво на хармония - нищо. Вътрешната му хармония няма да се повлияе от обкръжението и условията. Дори ще се случи обратното - вече писах по-горе. Ако все още е на етап само да се стреми към хармония, тогава външните условия могат да му повлияят. Какво да направи - да се абстрахира от тези условия (вкл. има различни техники), да ги избягва и т.н. Ако самият човек е разбалансиран, което означава и много лабилен, тогава външните условия са определящи/доминиращи за него. Ако все пак има определени конкретни представи за хармонията, нужно му е да я търси първо вън от него, което ще му помогне много в първите стъпки да я достигне сам за себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Август 26, 2008 Доклад Share Добавено Август 26, 2008 Да създаваш хармония или да бъдеш част от хармонията ,не бих нарекла правене на нищо . Напротив това е изключително съзидателен процес. Хармонията е като музиката ,като живописта ,като поезията или като танца. Боравене с фини материи ,с фини същности ,няма нищо в суров ,необработен или елементарен вид . Създаването на собствена хармония е чудесен ,личностен път на развитие. Но да живееш в хармония с останалите е малко по- сложна задача. Именно всички тези опити за хармония,за създаване на отношения ,произвеждат ,тъкат битието на всеки. Колкото повече човек има духовни опитности ,толкова по - неелементарни и фини са хармониите ,които създава в живота си . Толкова по- сложна личност е и самият той . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 26, 2008 Доклад Share Добавено Август 26, 2008 Хм, защо шега, вярно си е! Аз съм била свидетел много пъти как човек достигнал определено ниво на хармония в себе си, без да си мръдне пръста, хармонизира не само най-близките (дори тях по-трудно , защото в семейството нещата определено са по-сложни), но съвсем странични и случайно присъстващи хора. Въобще цялата обстановка около такъв човек е спокойна, умиротворена ... А и човека определено става силен, щом е достигнал достатъчно ниво на хармоничност. В очите на другите обаче сигурно изглежда странен Всъщност твърде вероятно е да се прояви и противоположния резултат. В присъствието на човек излъчващ хармонични вибрации, отделни хора да реагират с повишена раздразнителност. За някои хора хармоничната атмосфера е дотолкова непозната и необичайна, че се чувстват "извън свои води". Други завиждат, че не могат да постигнат въпросната хармония в себе си и обвиняват излъчващия хармония в лицемерие. Да не говорим за някои енергийни вампири, които се "хранят" от раздразнението на околните и присъствието на човек в състояние на хармония е последното нещо, което би им причинило удобство. Хармонията не е почивка, а по-висока организираност на дейността. Самите ние можем да подтикнем себе си да бъдем по-организирани, но не можем да изискваме това от околните. Така че за външната хармония не всичко зависи от нас, но и възможностите, които предоставя постигането и са много повече от тези стоящи пред отделния човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 26, 2008 Доклад Share Добавено Август 26, 2008 Създаването на собствена хармония е чудесен ,личностен път на развитие. Но да живееш в хармония с останалите е малко по- сложна задача. Едно и също са. Когато човек е в хармония със себе си, то той е в хармония и с останалите, не смяташ ли, Инка? Например, когато ти си в хармония със себе си, твориш прекрасни неща, които няма начин да не се харесат и на останалите. Никога няма да забравя онази прекрасна картина на баща ти! Омагьосана съм от нея! Каква душевна хармония излъчва и колко сила и устрем, едновременно с нежността присъстват в нея, какво съчетание на душевен покой с невероятна динамика има там! Или вземи един музикант - хароничността на личността му как ще се излее в прекрасни звуци, чието съчетание извиква възторзи в публиката! Просто е - онзи, който е в хармония в себе си, той е в хармония и с околния свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Август 26, 2008 Доклад Share Добавено Август 26, 2008 Здравей , Силвия! Бъдейки в хармония със себе си,човек има много добри предпоставки да бъде в хармония и с останалите ,но в никакъв случай едното не определя другото. Винаги има избор и елемент на творчество в тъканта на Вселената . А именно изграждането на хармонии ,мисля ,че е част от Нейното тяло . Свободната воля ,творчеството в битието ,избора на съществуване във всеки един момент е нещо непридвидимо и се определя единствено от желанието ,потенциалите ,концентрацията и творческите сили у всеки един човек . Много хора са доволни и хармонични в живота си ,но трудно намират хармоничните отношения с останалия свят. Трудно създават приятелства,семейства и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Август 27, 2008 Доклад Share Добавено Август 27, 2008 Хармонията не е почивка, а по-висока организираност на дейността. Самите ние можем да подтикнем себе си да бъдем по-организирани, но не можем да изискваме това от околните. Така че за външната хармония не всичко зависи от нас, но и възможностите, които предоставя постигането и са много повече от тези стоящи пред отделния човек. Природата е в прекрасни хармонични отношения сама със себе си до драстичната намеса на човешкия УМ... И нека простичко разгледаме така... противоположностите постигат хармония след насищане, а сродните вибрации също се привличат и довеждат отново до хармонизиране И разширяване. Раздразненията, които прерастват в бури и накрая в опустошителни стихии, както и в природата, така и в човешките души, са породени именно от сблъсъка на противоположности които след известно време постигат насищане и уравновесяване(изтощаване и покой дори би могло да се каже). И ако тук сравним СИЛАТА на бурята и торнадото например, стихия с потенциал за Съзнателна сила, то наистина е привилегия на силните да хармонизират защото СА силни, и ако са сродни, нека тук условно означим Добро и Лошо, то не е трудно вече да се досетим за какви стихии иде реч. Така, че бих казала , противоложностите ни дават опитността в битието, сблъсъка, случките, чувствата и т.н., вече хармонизиран, интуитивно търсиш сродството, довеждащо те до хармония от друг тип. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 27, 2008 Доклад Share Добавено Август 27, 2008 Природата е в прекрасни хармонични отношения сама със себе си до драстичната намеса на човешкия УМ... Проблемът не е в умът, а в неспособността ни да мислим. Мисълта не може да бъде пренебрегната. Хората или ще се научат да мислят или ще се самоунищожат. Мисълта е стъпало, без което по-нататъшното развитие на хората е невъзможно. Хармонията задължително трябва да включва мисълта в себе си, освен ако не искаме да живеем в невежество. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 27, 2008 Доклад Share Добавено Август 27, 2008 Природата е в прекрасни хармонични отношения сама със себе си до драстичната намеса на човешкия УМ... Проблемът не е в умът, а в неспособността ни да мислим. Мисълта не може да бъде пренебрегната. Хората или ще се научат да мислят или ще се самоунищожат. Мисълта е стъпало, без което по-нататъшното развитие на хората е невъзможно. Хармонията задължително трябва да включва мисълта в себе си, освен ако не искаме да живеем в невежество. Проблемът ни не е в неспособноста да мислим правилно, а в липсата на емоционална връзка с Природата. Когато имаме тази връзка, мисленето се променя, намеренията са други ... (аз съм жив пример за това) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 27, 2008 Доклад Share Добавено Август 27, 2008 Съгласен съм! Нещата които се случват наистина са по-важни. Говоренето и правилното мислене са важно нещо, но колко хора могат да се похвалят че във всеки един миг са в хармония с природата? На мен лично ми се случва най много 2-3 пъти в месеца когато се занимавам или наблюдавам пчелите по-така. ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 27, 2008 Доклад Share Добавено Август 27, 2008 bee, за да си в хармония винаги, трябва да си в досег с нея. Важно е да сме осъзнати. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 27, 2008 Доклад Share Добавено Август 27, 2008 Е да де осъзнатоста е важна, но примерно сега в този момент в хармония, ли си или си чаткаш просто на компютъра в досег си с нета т.е комуникираш форумно в хармония си пак. п.п. майтапя се разбрах за какво говориш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 27, 2008 Доклад Share Добавено Август 27, 2008 За необходимостта от емоционална връзка с Природата съм съгласен. То по принцип емоционалното състояние на съвременните хора е твърде небалансирано. Хората един вид се лутат между прекалено силните положителни и прекалено силните отрицателни емоции, които са еднакво груби, изтощаващи човека, ограничаващи и заслепяващи го. Истината е че висшите емоции и егоизма са несъвместими и човек наистина трябва да се "отрече от себе си", за да успее да пречисти и хармонизира емоционалната си природа, за да може истински да обикне света който го заобикаля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Август 27, 2008 Доклад Share Добавено Август 27, 2008 (edited) Природата е в прекрасни хармонични отношения сама със себе си до драстичната намеса на човешкия УМ... Проблемът не е в умът, а в неспособността ни да мислим. Мисълта не може да бъде пренебрегната. Хората или ще се научат да мислят или ще се самоунищожат. Мисълта е стъпало, без което по-нататъшното развитие на хората е невъзможно. Хармонията задължително трябва да включва мисълта в себе си, освен ако не искаме да живеем в невежество. Приятелю, (не)способността ни да Мислим, функция на ума ли е, или на сърцето?... ''Хармоничната'' мисъл, само мисъл, е равносилна на хладна логика...горката ни душа Хармонията се изразява именно в правилното ни отношение към заобикалящия ни свят, което обаче е следствие от хармонично действащи Ум и Душа. Истината е че висшите емоции и егоизма са несъвместими и човек наистина трябва да се "отрече от себе си", за да успее да пречисти и хармонизира емоционалната си природа, за да може истински да обикне света който го заобикаля. Емоциите са от по нисш порядък от чувствата, а егоизма отново-функция на ума ли е, или на сърцето?... Добре е първо да сме наясно Кой Сме, и едва след това да встъпим към работа със себе си, и ако съдбата е повелила да достигнем състояние на себеотричане-прекрасно, в полза на хората примерно... И нека не забрявяме, че Мъжа е този който слиза към Сърцето, а Жената се изкачва към Ума...среща са си определили в сърдечния център, където именно настъпва тази хармония за която говорим.Защото именно Сърцето, Любовта е моста към по висши реалности. Редактирано Август 27, 2008 от Silviya Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 30, 2008 Доклад Share Добавено Август 30, 2008 Аз в нито една моя дума не съм отрекъл важната (дори водещата) роля на сърцето за постигането на хармония. Но не трябва да се принизява ролята на ума в това отношение и затова му обърнах повече внимание. Егоизмът е резултат от проявата на низшите чувства и мисли. В действителност между мислите и чувствата съществува взаимообусловеност и зависимост и пълното им разделяне е невъзможно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Август 31, 2008 Доклад Share Добавено Август 31, 2008 (edited) Единствено със сърцето проглеждаме за красотата на света, явен от Сърцето на Космоса. Любовта към лилиите или към далечните светове има в основата си същата космичност. Красив подпис си избрал...Пожелавам ти един ден да стане и ТВОЙ!... Дори само да се проследят постовете между Мъж и Жена, те в принципност унагледяват Пътя или вече постигната Хармония! Много усмивки! "Животът е един вечен процес на творчество, който постепенно се разкрива...Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния. Когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме "добродетел", а в противен случай имаме състоянието, което наричаме "порок". Но зад всеки порок у човека седи една добродетел... Редактирано Август 31, 2008 от Silviya Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 20, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 20, 2009 Донякъде е така. Аз самият се научих да лекувам тялото си по този начин - с мисъл и спокойствие, но как да оправя други щети - на възраста Според мен колкото по-рано се научим да постигаме вътрешна хармония - толкова по-дълго ползваме физическото си тяло. А за да няма големи щети във възрастта - не трябва да отдаваме много енергия и то непрекъснато, без да знаем как да я възстановим. В последните години много хора се научиха да постигат вътрешно равновесие, по-малко са тези, които знаят как да си възстановяват отдаденото; но да съчетават двете неща - малцина. Eто няколко много прилепчиви, устойчиви и съвсем заблуждаващи заблуди (няма пълен списък, разбира се...): ....... 3. Че хармонията в този свят означава хармония с Божествения свят 4. Че наличието на хармонията с този свят може да ни излекува (все пак не е хармония и с Божествения свят...). Такава хармония се постига- по- лесно, или по- трудно, но се оказва, че не е достатъчна, ни най- малко Нищо, де! За утеха ще кажа, че при липса на каквато и да е хармония все някаква, дори и такава, която е нетрайна и не върши работа, е добра. Но не бива да се заблуждаваме, че това е крайната цел. Бе може да се заблуждаваме, но после плащаме за това. Eто няколко много прилепчиви, устойчиви и съвсем заблуждаващи заблуди ... Добре звучи: заблуждаващи заблуди. Е, аз съм от тези, които са се заблудили, че първо трябва да се хармонизира физическото тяло (съвкупност не само от клетки), пък за другите тела - всичко по реда си. Дали тези заблуди са правилни или не - други казват . Този разговор ме наведе на размисъл за хармонизирането на телата... Всяко тяло ли се хармонизира отделно или не е възможно хармонизирането на едно тяло само, ако не се хармонизират помежду си? Има ли последователност на хармонизиране на телата или това се случва едновременно? Ако е последователно, кое бихме взели за първо, кое за второ и т.н. ? Възможно ли е да се хармонизира например астрално тяло, ако не е хармонизирано физическото? Възможно ли е да постигнем стабилна хармония въобще, ако не успеем да я постигнем в материалния си свят и във физическото си тяло? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 20, 2009 Доклад Share Добавено Май 20, 2009 (edited) Този разговор ме наведе на размисъл за хармонизирането на телата... Всяко тяло ли се хармонизира отделно или не е възможно хармонизирането на едно тяло само, ако не се хармонизират помежду си? Има ли последователност на хармонизиране на телата или това се случва едновременно? Ако е последователно, кое бихме взели за първо, кое за второ и т.н. ? Възможно ли е да се хармонизира например астрално тяло, ако не е хармонизирано физическото? Възможно ли е да постигнем стабилна хармония въобще, ако не успеем да я постигнем в материалния си свят и във физическото си тяло? Идеята ти е много интересна. Тук отново ще проличи концептуалното различие, тъй като въпросът за хармонията, разбира се, е много ключов. Моят личен опит ме доведе до убеждението, че и най- хитрите и могъщи системи и методи за хармонизиране на всякакви тела, дават резултати, но съвсем временни (нещо повече- в известен смисъл и до по- лоши резултати, в съвършено нежелан аспект), след което трябва да се започва отначало, или малко след това. Интересното е, че човек е страшно упорит и не се отказва лесно от опитите си да се хармонизира така. Всяка система за хармонизиране върши чудесна работа, обаче, в контекста на започваща фундаментална духовна промяна. Но дори и тогава си има чаши, които изпиваме, няма как, докрай. Но поне сме направили всичко посилно. Когато един световен учител, проводник на Христовата сила, говори на ученици за хармонизиране, дава им съвети в тази посока, едва ли счита, че всеки, който изпълни всичките му съвети ще се хармонизира. Съветите действат така в осигурената от учителя среда. Извън нея ... Извън фундаменталната духовна промяна всички системи за хармонизиране са обречени. Но не виждам защо трябва да убеждавам хора, чийто личен опит им шушне друго. Те имат правото си на собствени изживявания! Редактирано Май 20, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Май 20, 2009 Доклад Share Добавено Май 20, 2009 Каквото горе, такова и долу. Различията са само във времето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 20, 2009 Доклад Share Добавено Май 20, 2009 Този разговор ме наведе на размисъл за хармонизирането на телата... Всяко тяло ли се хармонизира отделно или не е възможно хармонизирането на едно тяло само, ако не се хармонизират помежду си? Има ли последователност на хармонизиране на телата или това се случва едновременно? Ако е последователно, кое бихме взели за първо, кое за второ и т.н. ? Възможно ли е да се хармонизира например астрално тяло, ако не е хармонизирано физическото? Възможно ли е да постигнем стабилна хармония въобще, ако не успеем да я постигнем в материалния си свят и във физическото си тяло? Емоционалното и (нисшето) умственото тяло реално не могат да съществуват по отделно. Ако едното е в хармония, то задължително и другото ще е в такава. Аз по-скоро съм склонен да гледам на хармонията като външна и вътрешна. Човек е всичките си тела или по-точно, това което ги управлява и използва. Последователността винаги следва да е отгоре-надолу. Ако тръгнем от физическото тяло, хармонията ще бъде временна и ще обхваща само физическото. Ако тръгнем от духа, хармонията ще обхване всички планове. Разбира се обикновения човек не може да се осъзнае на нивото на духа, затова трябва да започне от своята душа, от мислите си или емоциите/желанията – според своето развитие. По-висшето тяло може да се хармонизира независимо от по-нисшето, тъй като по отношение на висшето тяло, нисшето е само груба обвивка и в известен смисъл нещо външно. Аз бих разделил телата на три: физическо и етерно; емоционално и (нисше) умствено; духовна триада (атма, будхи, манас). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 20, 2009 Доклад Share Добавено Май 20, 2009 Някъде сред многобройните притчи, които дава Ошо, имаше една такава (преразказът ми може да не е много точен, петта ми не е от най- услужливите ...): Един дзен ученик решил, че вече е научил достатъчно от своя учител и му е време да се прибере у дома. Така и му казал. Учителят се усмихнал, пожелал му "На добър час", и му направил подарък, но с молба да бъде спазено едно условие. Подаръкът бил една кутийка, като кутийка за бижута. Не изглеждала много богата, нито много древна, но не била и нова. Условието пък било, да я оставя винаги така, че да бъде стои хармонично там, където я оставя.Ученикът бил трогнат, с радост приел подаръка, обещал строго да изпълнява заръката на Учителя, сбогувал се и потеглил към къщи. Там му се зарадвали и той бил щастлив, че след дълга раздяла най- после отново си е у дома. На видно място в стаята си сложил подаръка на Учителя. Минали няколко дни. той гледал подаръка и осъзнавал, че стаята му никак не хармонира с подаръка. Решил да я преустрои, така че да бъде изпълнено условето- стаята и кутийката да са в хармония. Потрудил се няколко дни, преобърнал стаята си, накрая решил, че вече всичко е наред, стаята и кутийката си хармонирали. Няколко дни се наслаждавал на хармонията, но след това осъзнал, че къщата някак не е в хармония с кутийката. Запретнал отново ръкави, преобърнал къщата, подредил я, докато вече хармонирала напълно с кутийката. Но не след дълго осъзнал, че градината му ... После- че градът, в който живеел... Сменил си и града. Но когато отново го заглождило познатото чевство на безпокойство от дисхармонията, взел кутийката, върнал се при Учителя и му я подал с думите: "Вземи си подаръка! Не мога да изпълня твоето условие! Този подарък не е за мен! " Та така... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 21, 2009 Доклад Share Добавено Май 21, 2009 Някъде сред многобройните притчи, които дава Ошо, имаше една такава (преразказът ми може да не е много точен, петта ми не е от най- услужливите ...): Един дзен ученик решил, че вече е научил достатъчно от своя учител и му е време да се прибере у дома. Така и му казал. Учителят се усмихнал, пожелал му "На добър час", и му направил подарък, но с молба да бъде спазено едно условие. Подаръкът бил една кутийка, като кутийка за бижута. Не изглеждала много богата, нито много древна, но не била и нова. Условието пък било, да я оставя винаги така, че да бъде (стои) хармонично там, където я оставя.Ученикът бил трогнат, с радост приел подаръка, обещал строго да изпълнява заръката на Учителя, сбогувал се и потеглил към къщи. Там му се зарадвали и той бил щастлив, че след дълга раздяла най- после отново си е у дома. На видно място в стаята си сложил подаръка на Учителя. Минали няколко дни. той гледал подаръка и осъзнавал, че стаята му никак не хармонира с подаръка. Решил да я преустрои, така че да бъде изпълнено условето- стаята и кутийката да са в хармония. Потрудил се няколко дни, преобърнал стаята си, накрая решил, че вече всичко е наред, стаята и кутийката си хармонирали. Няколко дни се наслаждавал на хармонията, но след това осъзнал, че къщата някак не е в хармония с кутийката. Запретнал отново ръкави, преобърнал къщата, подредил я, докато вече хармонирала напълно с кутийката. Но не след дълго осъзнал, че градината му ... После- че градът, в който живеел... Сменил си и града. Но когато отново го заглождило познатото чевство на безпокойство от дисхармонията, взел кутийката, върнал се при Учителя и му я подал с думите: "Вземи си подаръка! Не мога да изпълня твоето условие! Този подарък не е за мен! " Та така... Учителят - не, а ученикът сам е решил, че вече е научил достатъчно... Но учителят му е знаел ( по вътрешен път , чрез виделината - т.е. духовната светлина, която притежават само посветените), че за ученика все още не е настъпила коренната промяна във възгледите му, т.е. времето, когато той ще преценява и ще съди за нещата не външно - (т. е. - как на него самия външно му изглеждат; защото това е кауза пердута), а вътрешно... И така, окултно, ще се произнася за тях... Това вътрешно разбиране идва, заедно с настъпването на ерата на истината и свободата в личностен план... Учителят е минал от там и затова знае това, а ученикът решава умствено, с помощта на въображението си, че вече е научил достатъчно... И е сгрешил, защото истинската светлина (а това е виделината )- духовната светлина още не е светнала за него... Той , ученикът, е бил роден само от вода ( чрез учението) и се е заблуждавал, като си е мислил, че понеже много знае вече (т. е. главата му е препълнена с духовни идеи и понятия) означава че истинското новорождение е останало вече зад гърба му... Обаче - не ; има духовно новорождение - от Духа; чак тогава се (отваря третото око , което) ползва виделината и чак тогава по един личен опитен начин ученикът разбира верността на това Слово, което казва: "За чистия - всичко е чисто"... Затова се е усмихнал Учителят, защото правилната реакция към подарената кутийка на един наистина посветен ученик би била такава: "Учителю, ти знаеш, че всяко място е подходящо и е в хармония с тази кутийка и аз - милиони и милиарди пъти да преобърна вселената - никъде няма да намеря място, което е неподходящо, нехармонично за нея"... Ето - така звучи окултният говор, така си говорят посветените и се разбират, но за миналите само през водното кръщение това е енигма (Огненото кръщение ще дойде в бъдещето за тях; то ще ги осветли. Истинското кръщение е със Святия Дух и с Огън; то носи виделината.) . Този ученик ще чака Святия Дух и Огъня лично в своя живот... Тогава само ще бъде готов да реши задачата, която му е поставил неговият Учител, за да го върне в Пътя... http://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1999/1917-04-01-10.html П.Дънов „Виделината” „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината... ... Виделината е един вътрешен процес... ... Виделината е най-реалното нещо в света... ...: тя създава човешката мисъл, желанията, тя е проводник в духовния свят...; ... тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум, и без нея никой не може да мисли и да чувства... ... Виделината именно прояснява... ... Виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее... ...Ако нямате виделина в себе си, не може да се прояви у вас Любов, Истина. Христос казва: „Вие сте виделината“. Кои „вие“?... ... За да опитате дали имате виделина, проверете дали вашите мисли ще завържат, ще хванат корени... ... Затова казва Христос: „Град върху планина не може да се укрие“. Ако вие имате виделина, ще можете да го откриете... ... виделината има за цел тъкмо това – да ни направи свободни. А под думата „свобода“ се разбира Божествена хармония в нашите мисли и желания, да се уреди всичко в света, т.е. всеки да бъде на своето място; всеки да използва условията, които се крият в неговия мозък, в неговото сърце... ... И тази виделина влиза по същия закон, както светлината слиза отгоре и въздига всичко у човека... ... Виделината е един живот на Божествена хармония, и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент... ... човешките мисли се съединяват по същия закон на виделината... ... Всяка мисъл, която произведе във вашия ум раздвояване, не е Божествена, тя е само отражение на виделината... ... Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина иде отвътре, а не отвън. Съвременните окултисти казват, че който има тази виделина, той има магнетизъм. Такъв човек е мек, отстъпчив, у него има Любов, и той скоро прощава.(Това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните 7 елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството. Гордостта не е от Бога. Бог е създал човека да се самоуважава, но той се е отдалечил от Него с гордостта)... ... Душите, наистина, са индивидуални, но са едновременно и колективни. Колективността е закон на хармонията. Виделината можем да чувстваме с душата си, със сърцето си, с волята си. – (Друго нещо, което руши виделината, е гневът. Гневливият човек е човек без воля)... ... Като казва: „Вие сте виделина“, Христос разбира хората на бъдещето... ... Той каза: „Това е за бъдещите хора“... ... Сега може да имаш разстроен организъм, това обаче не значи, че си болен. Щом се махнат условията, Които пречат на виделината, това разстройство ще изчезне... ... За мене злото не съществува. Аз разбирам, че в Божествената хармония зло не съществува, но извън Божествената хармония има зло... ... Тази виделина е разумна, и всички стари мистици, които имат тази виделина, виждат необятен свят, пълен с най-хубавите цветове, с които се пълни тяхната душа... ... Ако искате да служите на Бога и решите това да правите, само тогава Бог ще слезе от своето величие и ще ви направи добри хора и велики духове. Аз ви проповядвам за живия Господ, за Господа на двадесети век – който събаря затвори, пуща затворниците и носи хармония, ред и порядък, радост и веселие. Той носи такива блага, за които хората не са помисляли. Ще превърне тази земя в райска градина, и вие, българите, ще живеете в нея. Всички ще бъдете живи, пак ще ви срещна и ще видите дали е вярно това, което ви говоря, или не. Това не са илюзии, както може да си мисли някой... ... Като станете пеперуди, вие ще видите, че има друг живот, и с вашите крилца, вашият ум и вашето сърце на виделината – ще кацнете на най-хубавото Божествено дърво, дървото на живота, ще разберете смисъла и ще бъдете радостни и весели.” Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.