Станимир Добавено Юли 12, 2008 Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Нехармоничната среда предоставя възможност да се постигне равновесие на едно по-високо равнище. Всяко действие в Природата среща съответстващо му противодействие. Преодоляването на противодействието утвърждава съответното действие. Противодействията в резултат от нарушаване на Космическите Закони не може да бъде преодоляно. Освен това истинската хармония е динамична, не статична. При хармонията имаме движение, силите не са уравновесени. Обикновено свързваме хармонията с мирът, със спокойствието, но главният аспект на хармонията е движението следващо посоката на Еволюцията, на Природните Закони или Божествената Воля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 12, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Може би за да усетим и участваме в Хармонията, нужно ни е да забравим всичките си човешки мерки и представи за Нея? Може би точно защото те я "замразяват" и оличностяват? Ако търсим хармонията в света около себе си и ако се опитваме да я създаваме там, това няма ли да бъде човешката представа за Нея? Може би хармонията е преди всичко нашето вътрешно усещане за света? Ако го усещаме хармоничен, значи и ние самите сме в хармония с него... Дисхармонията ни показва, че сме изостанали с промяната вътре в себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 12, 2008 Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Не можах да разбера от мненията на Донка и Станимир как биха реагирали ако живеят в панелен апартамент, ако над главата им през няколко минути лае като мегафон огромно куче, независимо от това дали е ден или нощ? Може би хармонията е преди всичко нашето вътрешно усещане за света? Ако го усещаме хармоничен, значи и ние самите сме в хармония с него... Дисхармонията ни показва, че сме изостанали с промяната вътре в себе си? Донка Как да се хармонизирам в такава ситуация? Значи съм изостанала с промяната в себе си? Ами затова ви питам? Тези които сте успели да напреднете духовно и да устоите на такава ситуация. Аз явно не съм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 12, 2008 Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Благодаря ви, приятели за красивите думи! Иво, благодаря за линка! Имаше време, когато и аз вярвах във всичко това , но някак не намирах проекциите на тази хармония в ежедневието си - тя като че ли по-скоро беше нещо над него, блян, мечта, фантазия, а ежедневието и взаимоотношенията между хората беше нещо "низше", което нямаше нищо общо с нея. Според вас кои са измеренията на същата тази вселенска хармония днес и сега и тук? Как да разберем кое е хармония, кое дисхармония в определена ситуация? Какво е в състояние да наруши хармонията, кое да я възстанови? Миличка, не искам да ти налагам мнението си, но помисли простичко. Ние - и ти, и аз и останалите, всички сме "части" на ЦЯЛОТО, на ЕДНОТО, на ВСИЧКО, КОЕТО Е. Ние сме едно цяло /цяло, в смисъл като ЕНЕРГИЯ, съзнателна ЕНЕРГИЯ, защото това е фундаментът на творението/. Всичко, абсолютно всичко, което можеш да си представиш - хора, предмети, процеси, е отражение в съзнанието ти на нещо друго, от ПО-ВИСОКА ОКТАВА -такъв е строежът. И то по презумпция е хармонично. И ние - ти, и аз и останалите /това е условно, защото вече приехме, че сме едно/, сме хармонични, СЕГА сме хармонични. Но, ще кажеш, "аз не го чувствам". То е защото пребиваваш в най-ниската, "най-плътна" октава,тази на "сенките", където е валиден т.нар. "принцип на Луцифер", т. е. изкушението./ Все още не си преместила центъра на съзнанието си в по-горна октава - чувала си за Висш Аз, Божествен Аз.Този процес се нарича ДУХОВНО ИЗВИСЯВАНЕ/.Тук, на нивото на нашата "земна"октава, фундаменталната енергия е също така чиста и хармонична, но всеки я възприема различно, според емоциите, с които я оцветява. Разковничето е в емоциите, те пък са функция на нисшето его, което ти поднася този объркан, нехармоничен и пълен със страх /поради чувството за отделеност/ свят. Сигурно знаеш, че ти не си тялото, нито пък ума; започни да се идентифицираш с душата и научи нещо за нисшето его - за илюзиите, в които ни вкарва, чрез интерпретацията на живота ни. Всички се нуждаем от духовно изцеление /изцеление, в смисъл приобщаване към ЦЯЛОТО, към хармонията - която е абсолютна/. Което ще рече, че "дисхармонията" е функция на различно оцветената интерпретация на фактите, която ни поднася егото... Знай, че върху ни, на земята, тегне воал, който се спуска при раждането ни и ние забравяме кои сме. Целта е да си спомним... Това е играта...Желая ти от сърце да си спомниш... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 12, 2008 Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Благодаря ви, приятели за красивите думи! Иво, благодаря за линка! Имаше време, когато и аз вярвах във всичко това , но някак не намирах проекциите на тази хармония в ежедневието си - тя като че ли по-скоро беше нещо над него, блян, мечта, фантазия, а ежедневието и взаимоотношенията между хората беше нещо "низше", което нямаше нищо общо с нея. Според вас кои са измеренията на същата тази вселенска хармония днес и сега и тук? Как да разберем кое е хармония, кое дисхармония в определена ситуация? Какво е в състояние да наруши хармонията, кое да я възстанови? Миличка, не искам да ти налагам мнението си, но помисли простичко. Ние - и ти, и аз и останалите, всички сме "части" на ЦЯЛОТО, на ЕДНОТО, на ВСИЧКО, КОЕТО Е. Ние сме едно цяло /цяло, в смисъл като ЕНЕРГИЯ, съзнателна ЕНЕРГИЯ, защото това е фундаментът на творението/. Всичко, абсолютно всичко, което можеш да си представиш - хора, предмети, процеси, е отражение в съзнанието ти на нещо друго, от ПО-ВИСОКА ОКТАВА -такъв е строежът. И то по презумпция е хармонично. И ние - ти, и аз и останалите /това е условно, защото вече приехме, че сме едно/, сме хармонични, СЕГА сме хармонични. Но, ще кажеш, "аз не го чувствам". То е защото пребиваваш в най-ниската, "най-плътна" октава,тази на "сенките", където е валиден т.нар. "принцип на Луцифер", т. е. изкушението./ Все още не си преместила центъра на съзнанието си в по-горна октава - чувала си за Висш Аз, Божествен Аз.Този процес се нарича ДУХОВНО ИЗВИСЯВАНЕ/.Тук, на нивото на нашата "земна"октава, фундаменталната енергия е също така чиста и хармонична, но всеки я възприема различно, според емоциите, с които я оцветява. Разковничето е в емоциите, те пък са функция на нисшето его, което ти поднася този объркан, нехармоничен и пълен със страх /поради чувството за отделеност/ свят. Сигурно знаеш, че ти не си тялото, нито пък ума; започни да се идентифицираш с душата и научи нещо за нисшето его - за илюзиите, в които ни вкарва, чрез интерпретацията на живота ни. Всички се нуждаем от духовно изцеление /изцеление, в смисъл приобщаване към ЦЯЛОТО, към хармонията - която е абсолютна/. Което ще рече, че "дисхармонията" е функция на различно оцветената интерпретация на фактите, която ни поднася егото... Знай, че върху ни, на земята, тегне воал, който се спуска при раждането ни и ние забравяме кои сме. Целта е да си спомним... Това е играта...Желая ти от сърце да си спомниш... Добре дошла! Наистина ли мислиш, че твоите идеи не са ни познати?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 12, 2008 Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Не можах да разбера как бихте реагирали ако живеете в панелен апартамент, ако над главата ви през няколко минути лае като мегафон огромно куче, независимо от това дали е ден или нощ? Как да се хармонизирам в такава ситуация? Значи съм изостанала с промяната в себе си? Ами затова ви питам? Тези които сте успели да напреднете духовно и да устоите на такава ситуация. Аз явно не съм. Аз също не съм, но ще се опитам да поразсъждавам. Тъй като не те познавам , Ани, ще ти кажа , какво бих направила аз в тази ситуация. Това не е съвет, а само предположения. Твоят изход вероятно е другаде. Аз бих опознала съседите най-миролюбиво, бих се сприятелила с кучето, бих потърсила информация защо лаят кучетата нощем, как може да се предотврати. Друга насока е (ако ти предстои ремонт) да си направиш окачени тавани с шумоизолация , защото такива несъобразителни съседи ще ти шумят, дори и ако нямат куче (може да им хрумне да учат барабани или да имат дете и да му разрешават шумна музика или...хиляди други възможности). Има и други аспекти, но няма да занимавам широката публика с тях. Ако вече си ми сърдита, че претрупвам препълненото ти ежедневие с излишни дейности, ще добавя : Такива странични и ненужни на пръв поглед занимания често ни извеждат на неподозирана пътека, ако сме ги започнали с добри намерения. От тях може да произлезе красиво приятелство (да речем с ветеринарния лекар/ лекарка), професионална ориентация или хоби за детето ти, което иначе се мотае с неподходящи приятели, или още хиляди възможности, някоя от които да разреши твой проблем или да те насочи в добра посока. Човешкото въображение винаги е по-бедно от живота. Просто дръж съзнанието си будно и очите си отворени. За мен лично, а предполагам и за други хора тук, разрешаването на такъв актуален проблем е интересно. Напълно си права, че теориите са красиви, но бележим развитие само ако ги практикуваме в труднотото си ежедневие. Затова ще ти бъда благодарна, ако споделиш развитието на проблема, може и в отделна тема. И ... късмет! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 12, 2008 Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Искам да обърна внимание, че хармонията не означава непременно добро. Например мислите на двама престъпници, планиращи банков обир също са в хармония. Те имат нещо общо по между си - нещо което ги свързва. В същото време двама политици може искрено да желаят да бъдат от полза за обществото, но подходите и политическите им принципи коренно да се различават. Те не биха могли да действат в сътрудничество (поне докато не направят сериозни компромиси). Ние трябва да се стремим към по-възвишена хармония, основявяща се на любовта и истината. Първо трябва да я постигнем вътре в себе си. Нашето съзнание да е в синхрон с духовната ни същност. Разбира се пълния синхрон е все още далечна перспектива, но като за начало и стремежът е достатъчен. Станимире, ако позволиш - първо - от една различна гледна точка за нещата - всичко е добро. Ти не си съгласен, че банковият обир е "добро"/ и това много добре представя ценностната ти система и твоето духовно състояние/.Но то е допуснато и следователно е необходимо, най-малкото за това, за да можеш да се учиш, като го избягваш като избор в живота си.Тъй като всичко е ЕНЕРГИЯ, вибрации, то така нареченото "зло" - са само най-нискочестотните вибрации на "доброто". Второ - трябва най-после да се доверим изцяло , че СЕГА хармонията и любовта са в нас и да задържаме устойчиво вниманието си върху това. Няма такова нещо като "далечна перспектива", защото времето е феномен само на материалния свят, а ние сме духовни същества, т. е. духове с човешки опит, за които животът е само СЕГА... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 12, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Добре дошла на Велина и от мен и благодаря за думите, които събудиха в мен още размишления за хармонията... Нагласата на ума "трябва" със сигурност ни тласка към дисхармония с Цялото. Независимо дали това трябва го казваме на себе си или на другите. Нагласата "мога, можеш, може...." ни помага да осъзнаем механизма на Хармонията и това е Пътят към единението с Нея. Оправдание и спасение Което Бог е съчетал Великата майка Нагласата на ума "сега ще дам светлина на човек, който е в тъмнина" изглежда благородна, но всъщност.... По какви свои критерии умът ни е преценил, че другият човек е в тъмнина, а той самият е в светлина? И аз съм страдала сигурно от това изкушение - това е и изкушение на професията ми. Сега го усещам по-"безотговорно" - не мога да посъветвам Ани как да се справи с нейната ситуация и нейния проблем и мислене. Нито мога да и обяснявам вселенски закони. Щом тя е попаднала в нея, значи тя има силите и способностите да се справи сама и сама да отговори на своите въпроси най-добре. Ани си има своята светлина и може да си я приеме от вселената по своя си начин и да я излъчи... Аз мога само да приемам светлината на Вселената и Бог на мястото, на което съм аз и да я излъчвам на всички страни около себе си - без да я насочвам към определен човек под различни форми. Мога да споделя само своите мисли в пространството - без адресат... Или по-скоро този адресат съм самата аз отново... А ако на някого тази светлина е необходима, той ще се окаже наблизо и ще си вземе каквото той намери за най-ценно за себе си. За мен няма никакво значение кой е, какво е взел и как го е ползвало това.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Юли 12, 2008 Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Но може ли човек да запази хармонията в себе си или още по-трудно - да я създаде, живеейки в една нехармонична среда? И на мен ми се иска да разсъждавам в тази насока,само че в един по-интимен план.Години наред работя,а това означава,че и живея(поради естеството на работата ми) с човек,с който съм в много отношения в абсолютна личностна(морална,етична,душевна)дисхармон ия.По някаква "ирония на съдбата" обаче съвместната ни работа печели голям успех,всички казват,че сме добър творчески тандем.Все по-често изпадам в противоречие със себе си - от една страна постоянната неудовлетвореност от отношенията ми с този човек,което ме кара да реагирам по начини,за които после да съжалявам,стремежът ми към вътрешна хармония постоянно бива нарушаван и провокиран,от друга - понеже виждам и оценям и добрите му качества,пък и поради всичко,което сме направили за толкова години заедно,го чувствам някак си близък и всъщност дори и мисълта за раздяла ми причинява болка,на него също.Виждам,че и той се "бори",но не може да избяга от себе си.И така се питам - кой път би ме отвел по-близо до установяване на хармонията - този на раздялата или този на продължаването по същия начин!? Четох и темата за страданието - в страданието се ражда мъдростта,наистина,събужда се заспалата ни душевност,но когато нараненият човек се озлобява,когато мисълта му помътнява,вместо да се избистря,как може да установиш хармония,ако по силата на обстоятелствата живееш с такъв човек и...В живота ни обикновено нищо не е нито само бяло,нито само черно.Там,където има страдание,има и любов,даже мигновена хармония.Но на къде да сочи компасът,когато се стремим към постигане на тази Хармония,за която всички тук говорим... Станимир Публикувано на Днес, 09:32 Нехармоничната среда предоставя възможност да се постигне равновесие на едно по-високо равнище. Всяко действие в Природата среща съответстващо му противодействие. Преодоляването на противодействието утвърждава съответното действие. Противодействията в резултат от нарушаване на Космическите Закони не може да бъде преодоляно. Освен това истинската хармония е динамична, не статична. При хармонията имаме движение, силите не са уравновесени. Обикновено свързваме хармонията с мирът, със спокойствието, но главният аспект на хармонията е движението следващо посоката на Еволюцията, на Природните Закони или Божествената Воля. Хареса ми това мнение.Ще се опитам да приема неудовлетворението си за "движение" и ще се надявам,че то е насочено по посоката на Божествената Воля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юли 12, 2008 Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Ех, Ани, ако теорията беше практика, действителност... този свят нямаше да бъде това, което е! Има път за извървяване от едното до другото. Много е лесно на думи да бъдем мъдри, но в реалния живот... Преди години за пръв път (и единствен досега) ми се наложи да живея в панелка. В горното жилище живееха студенти, които почти всяка нощ устройваха шумни, "яки" купони. Имах чувството, че... конницата на Будьони галопира ( без да преувеличавам!). Понякога нямаше купон. Атмосферата беше по - интимна. Тогава се чуваше обаче скърцане на легло и страстни, ама много страстни възклицания. Сами разбирате, че трудно беше да се спи при тези условия... Та като стана дума за условия... Да, за хармонията са необходими условия. Първо, вътрешни - връзката с Вътрешния център. Когато сме установени в него наистина е по - трудно да ни помръднат оттам, но не и невъзможно. И въпреки че монасите от Шао Лин казват: "Щом ние сме спокойни, нищо не може да ни разтревожи." - това ми се струва по - скоро в сферата на добрите пожелания. Знаем, че и Исус се е гневил, и Учителя... И те са изпитвали, макар и рядко, дисхармонични моменти. Външните условия - някои от тях зависят и от нас. Примерно - къде и с кого ще живеем. Дори когато скоро направихме среща в София с някои приятели - порталци аз споделих, че в София е лудница и не бих живял... Не че няма да се пригодя, но... предпочитам едно сравнително малко и спокойно градче като Свищов... къща в тих квартал, с голям двор, пълен с плодни дръвчета, красиви цветя и храсти, в който птички чуруликат и от който се съзерцава река Дунав - т.е. добре е човек да се стреми да си създаде и условия отвън, които да благоприятстват, а не да препятстват тази хармония, която сме създали вътре в себе си - външното трябва да съответства на вътрешното! Иначе нали се сещате, че отшелниците нямаше да се усамотяват нейде в планините, а щяха да си медитират в Ню Йорк?... А те отиват там само когато... им потрябват пари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Юли 12, 2008 Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Абсолютно съгласна съм с теб,Борислав!Но,за съжаление стремежите ни не винаги са така лесно осъществими.И аз си мечтая за къща с двор,с много цветя и плодови дръвчета в малко и спокойно селище,далеч от праха и шумотевицата на големия град,но това е се превърна в лукс напоследък в България,а и е свързано с работата,която имаш,не на последно място и с останалите членове на семейството. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юли 12, 2008 Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 “Хармонията изключва думата не мога. Който иска да живее, да се развива, той трябва да казва мога, а който не иска, той трябва да отиде на гробищата. Който не може, пращат го вън от училището и тогава започва обратният живот. Хармонията съществува само тогава, когато казвате мога.” Много ми харесва тази мисъл на Учителя. Но на практика е трудно да "можеш" - т.е. непрекъснато да преобразуваш отрицателната енергия в положителна, така че да достигнем до състоянието на вътрешен покой и удовлетвореност. Понякога си мисля, че съм достигнала до едно такова състояние и животът веднага ми показва, че постигането на хармония е нещо на което ще се уча през целия си живот. “Сега, не че у вас няма усилия – у вас има много усилия, стремеж и всички тези неща са добри, но стремежът, желанията ви трябва да се насочат разумно във великия стремеж на Любовта. Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не вземете в съображение законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни.” “Когато се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат; когато се въдвори хармонията, правилните движения ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, подобно на махане с един магически жезъл всичко ще се нагласи. Когато няма хармония, с години може да работите, но нищо няма да направите. Сега всички във вашия живот мислите само за себе си, т.е. вие казвате: „За това мисля, за онова мисля.” Из "Влиянието на хармонията в живота", Беседа от книгата Великата Майка, Издателство Бяло Братство Мисли за Хармонията Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 12, 2008 Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Не можах да разбера от мненията на Донка и Станимир как биха реагирали ако живеят в панелен апартамент, ако над главата им през няколко минути лае като мегафон огромно куче, независимо от това дали е ден или нощ? Може би хармонията е преди всичко нашето вътрешно усещане за света? Ако го усещаме хармоничен, значи и ние самите сме в хармония с него... Дисхармонията ни показва, че сме изостанали с промяната вътре в себе си? Донка Как да се хармонизирам в такава ситуация? Значи съм изостанала с промяната в себе си? Ами затова ви питам? Тези които сте успели да напреднете духовно и да устоите на такава ситуация. Аз явно не съм. Мила Ани, вселената по презумпция е хармонична; тя е в равновесие. Това е Закон. За да ти се случва това, то при всички случаи има някаква причина, която е разумна /това, което изпитваш е следствието/. В никакъв случай сега не намеквам за вина, не ме разбирай погрешно. Говоря само за вселенския Разум, който действа и който е абсолютно точен. За да преминаваш през това изпитание, а то е такова, ти имаш някаква нужда от него, с цел духовното ти развитие / колкото и парадоксално да звучи това на някого/. Ти преминаваш през т. нар. ПРОТИВОРЕЧИЕ. Повярвай ,мила, първото нещо, което трябва да направиш с всяко противоречие, е да го приемеш. Това е лекарството. ПРИЕМИ ПРОТИВОРЕЧИЕТО. Съгласи се вътрешно с него. После, като се успокоиш, защото облекчението ще дойде непременно, ще решиш какво да направиш - напр. като обявиш вътрешно на себе си, че "одобряваш ситуацията" - тя наистина ще се подобри и външно, ако все пак наистина успееш да се настроиш на по-високо ниво. Ако не успееш - алтернативата е - бягството / на физически план/. Не е много за препоръчване, защото уроците за търпение така или иначе трябва да се научат. Повярвай ми, аз се научих да приемам много, много по-тежки противоречия, сигурно защото бях пренебрегнала леките...И противоречията като по чудо изчезнаха... Не ти препоръчвам борба с противоречието, това е бита кауза; когато се противиш и недоволстваш - това е борба...Е, можеш, естествено - внимателно, с разбиране и любов да поговориш със стопаните на кучето; възможно е хората да се окажат мили, когато получат твоето разбиране... Преди да поговориш стях, известно време мислено си ги представяй и им изпращай любов. Това много помага.Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 13, 2008 Доклад Share Добавено Юли 13, 2008 Благодаря за отговорите и съчувствието. Проблемът го реших „со кротце и со благо“, както казват нашите съседи сърбите. И както ме посъветваха Късметчето и Велина. Всъщност със съседката се познаваме много добре от години. Просто се запознах и с песа - много симпатична личност, въпреки габаритите си. Сега вече лаят му не ми пречи. Но въпросът ми не беше толкова за моя личен проблем, който е дребна работа. Мисля, че Борислав най-добре ме разбра. Теорията е едно, а практиката - нещо съвсем друго. Много е лесно на думи да бъдем мъдри, но в реалния живот...Та като стана дума за условия... Да, за хармонията са необходими условия. Първо, вътрешни - връзката с Вътрешния център. Когато сме установени в него наистина е по - трудно да ни помръднат оттам, но не и невъзможно. И въпреки че монасите от Шао Лин казват: "Щом ние сме спокойни, нищо не може да ни разтревожи." - това ми се струва по - скоро в сферата на добрите пожелания. Знаем, че и Исус се е гневил, и Учителя... И те са изпитвали, макар и рядко, дисхармонични моменти. Външните условия - някои от тях зависят и от нас. Примерно - къде и с кого ще живеем....добре е човек да се стреми да си създаде и условия отвън, които да благоприятстват, а не да препятстват тази хармония, която сме създали вътре в себе си - външното трябва да съответства на вътрешното! Иначе нали се сещате, че отшелниците нямаше да се усамотяват нейде в планините, а щяха да си медитират в Ню Йорк?... А те отиват там само когато... им потрябват пари. Борислав Външните усовия са също толкова важни, както и вътрешните. Средата в която сме, човекът който е до нас,... Много външни фактори има, които съдействат или пречат на вътрешната ни хармония. Затова напълно разбирам проблемът на Моника. Той е доста по-труден от моя. Обикновено свързваме хармонията с мирът, със спокойствието, но главният аспект на хармонията е движението следващо посоката на Еволюцията, на Природните Закони или Божествената Воля. Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 13, 2008 Доклад Share Добавено Юли 13, 2008 Благодаря за отговорите и съчувствието. Проблемът го реших „со кротце и со благо“, както казват нашите съседи сърбите. И както ме посъветваха Късметчето и Велина. Всъщност със съседката се познаваме много добре от години. Просто се запознах и с песа - много симпатична личност, въпреки габаритите си. Сега вече лаят му не ми пречи. Но въпросът ми не беше толкова за моя личен проблем, който е дребна работа. Мисля, че Борислав най-добре ме разбра. Теорията е едно, а практиката - нещо съвсем друго. Много е лесно на думи да бъдем мъдри, но в реалния живот...Та като стана дума за условия... Да, за хармонията са необходими условия. Първо, вътрешни - връзката с Вътрешния център. Когато сме установени в него наистина е по - трудно да ни помръднат оттам, но не и невъзможно. И въпреки че монасите от Шао Лин казват: "Щом ние сме спокойни, нищо не може да ни разтревожи." - това ми се струва по - скоро в сферата на добрите пожелания. Знаем, че и Исус се е гневил, и Учителя... И те са изпитвали, макар и рядко, дисхармонични моменти. Външните условия - някои от тях зависят и от нас. Примерно - къде и с кого ще живеем....добре е човек да се стреми да си създаде и условия отвън, които да благоприятстват, а не да препятстват тази хармония, която сме създали вътре в себе си - външното трябва да съответства на вътрешното! Иначе нали се сещате, че отшелниците нямаше да се усамотяват нейде в планините, а щяха да си медитират в Ню Йорк?... А те отиват там само когато... им потрябват пари. Борислав Външните усовия са също толкова важни, както и вътрешните. Средата в която сме, човекът който е до нас,... Много външни фактори има, които съдействат или пречат на вътрешната ни хармония. Затова напълно разбирам проблемът на Моника. Той е доста по-труден от моя. Обикновено свързваме хармонията с мирът, със спокойствието, но главният аспект на хармонията е движението следващо посоката на Еволюцията, на Природните Закони или Божествената Воля. Станимир А може би "външното" е показател, в известен смисъл и предметен учител, в полза на "малкото вътрешно", на това, което расте у нас в знание, разбиране и мъдрост? Не са ли външните условия тези, които изглаждат острите ни ръбчета, с които се бодем един друг в невежеството си, несъзнавайки, че го причиняваме на себе си? А не е ли поставен всеки от нас в такива условия, които са адекватни на неговия духовен статус? Какво нещо е страданието; то разумно ли е, или е без всякакъв смисъл? Изобщо, съществува ли нещо под слънцето без смисъл? Страданието има ли някаква, макар и отвлечена връзка с хармонията, или го възприемаме като пълната й противоположност? Ако някой намира връзка между страданието и хармонията, моля обадете се... Вили Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 13, 2008 Доклад Share Добавено Юли 13, 2008 А може би "външното" е показател, в известен смисъл и предметен учител, в полза на "малкото вътрешно", на това, което расте у нас в знание, разбиране и мъдрост? Не са ли външните условия тези, които изглаждат острите ни ръбчета, с които се бодем един друг в невежеството си, несъзнавайки, че го причиняваме на себе си? А не е ли поставен всеки от нас в такива условия, които са адекватни на неговия духовен статус? Какво нещо е страданието; то разумно ли е, или е без всякакъв смисъл? Изобщо, съществува ли нещо под слънцето без смисъл? Страданието има ли някаква, макар и отвлечена връзка с хармонията, или го възприемаме като пълната й противоположност? Ако някой намира връзка между страданието и хармонията, моля обадете се... Вили Здравей, Вили! Мисля, че цитатът, който съм дала на Станимир, показва донякъде връзката между страданнието и хармонията. Но ако едно страдание може да се избегне, то е разумно да го направим. Точно в името на хармонията. Ако не може, ще се търпи. Съгласна съм, че всеки е поставен при условия, адекватни на духовния му статус. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юли 13, 2008 Доклад Share Добавено Юли 13, 2008 Не възприемам страданията и хармонията като противоположности. За мен те са свързани. Ако можеше без страдания, сигурно нямаше да ги има. Всъщност, за мен, страдания има защото ние не разбираме за какво сме тук, отклоняваме се от заложеното в нас и сами си ги причиняваме. А като страдаш, понякога допускаш лоши мисли и чувства. Тези мисли няма как да не нарушат хармонията ни. Страданията са един начин за повдигане на човека, те ни каляват. Много често след големи страдания хората израстват духовно. И именно отработването на страдания води до постигане на хармония. За съжаление, в този натоварен живот, на човек му е трудно и става все по-трудно да постига хармония – вътрешна и външна. И на мен, като много от живеещите в големите градове ми е трудно цял ден да получавам в огромни дози негативни емоции и в края на деня да се прибера вкъщи и да съм добра и спокойна. Но всеки си има някакъв начин за постигане на душевно равновесие. За съжаление пълна хармония съм постигала само в планината. Учителя е казвал, че ни трябват чисти мисли, чисти чувства. Мисля, не напразно е акцентирал върху това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 13, 2008 Доклад Share Добавено Юли 13, 2008 Мила, Вили! Пряка връзка между страданието и хармонията няма. Друг е въпросът, че страданието може да ни поведе в посока към хармонията, НО само ако го приемем и "отработим" по определен начин. Между другото имаме си цяла тема за страданието; ако имаш желание, можеш да погледнеш какво сме писали там. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 13, 2008 Доклад Share Добавено Юли 13, 2008 А може би "външното" е показател, в известен смисъл и предметен учител, в полза на "малкото вътрешно", на това, което расте у нас в знание, разбиране и мъдрост? Не са ли външните условия тези, които изглаждат острите ни ръбчета, с които се бодем един друг в невежеството си, несъзнавайки, че го причиняваме на себе си? А не е ли поставен всеки от нас в такива условия, които са адекватни на неговия духовен статус? Какво нещо е страданието; то разумно ли е, или е без всякакъв смисъл? Изобщо, съществува ли нещо под слънцето без смисъл? Страданието има ли някаква, макар и отвлечена връзка с хармонията, или го възприемаме като пълната й противоположност? Ако някой намира връзка между страданието и хармонията, моля обадете се... Вили Здравей, Вили! Мисля, че цитатът, който съм дала на Станимир, показва донякъде връзката между страданнието и хармонията. Но ако едно страдание може да се избегне, то е разумно да го направим. Точно в името на хармонията. Ако не може, ще се търпи. Съгласна съм, че всеки е поставен при условия, адекватни на духовния му статус. Благодаря ти! И аз мисля, че е разумно да не страдаме, но това се случва, когато нямаме достатъчно разум / разумът включва чувството за различаване, разбирането и мъдростта - или само някои от съставните изброени компоненти/, за да избегнем страданието; ако, разбира се, това е възможно. Има кармични договори, които не могат да се избегнат вероятно...И когато случаят е такъв, когато страданието е вродено, това винаги ли е пречка за хармонията в живота?Или, обратното, допринася за духовното изцеление? А може би отговорът зависи от нивото на съзнанието, до което е достигнал всеки? Обаче голямото страдание, съчетано с истинско приемане и разбиране - това е път към голямо благословение. Колко от нас могат да го понесат с търпение? А знаем ли наистина, какво точно е търпението? Според мен, истинското търпение /то няма нищо общо с ежедневното качество, когато от немай къде понасяме трудностите си/,та истинското търпение и хармонията са синоними...Когато човекът търпи по божествения начин, той е в хармонията... Обаче Учителят казва, че най-много прераждания са необходими за изработването именно на това качество... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 13, 2008 Доклад Share Добавено Юли 13, 2008 borislavil е прав, че е добре да има и външна хармония-дворче с цветя, спокойствие.... Но, наистина в София това е почти невъзможно. И тъй като всички сме поставени в различни условия, /но съм убедена, че Бог знае кое е най-доброто за всеки/, то явно всеки от нас има различни уроци и по различен начин ще достигне до хармонията. За мен хармонията е вътрешно спокойствие породено от знанието. Дори и да има ситуации, които се опитват да ме измъкнат от спокойната атмосфера се опитвам с изпращане на любов към обекта да ги неутрализирам. И понякога е нужно да разберем причината /която обикновено е в нас/ и външната дисхармония изчезва. "Светлина отвътре, тъмнина отвън..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Юли 13, 2008 Доклад Share Добавено Юли 13, 2008 (edited) На всички,с които разсъждаваме тук върху стремежът ни да постигнем хармония в ежедневните житейски ситуации,искам да споделя нещо,което започнах да използвам от скоро,но определено мисля,че има ефект.То е една формула,която съм си преписала в един бележник,пълен с подобни извадки от книги на Учителя,също молитви,ценни мисли,които са ме впечатлили тук във форума: Когато се приближавате към някого и искате да му помогнете да разпръсне злите сили,вдигнете двете си ръце с длани,обърнати към него и кажете думите:"В името на Божията любов,в името на Божията Мъдрост,в която живеем и се движим,и в името на неговото Слово,всяко зло и лукаво помишление да се разпръсне."Накрая завършете с духане. Формули Всеки път,когато усещам,че отношенията ми с някой излизат извън контрол,се опитвам да си намеря мое кътче и да насоча дланите си към него(така че той да не ме вижда)и да изрека думите,които цитирах по-горе.Когато успея да се усамотя,си казвам и формулите на Пентаграма,както и подбрани от мен формули за ограждане,които няма да казвам сега,защото има отделна тема за формули.Не се минава много време,понякога само половин час даже,и човекът,който ме е наранил идва с наведена глава и ме моли за извинение(което никога преди не се е случвало)и кротко изразява желанието си да не се караме и да се разбираме.Понякога този човек ми изглежда неузнаваем в сравнение с преди.Естествено,че се случва и аз да съм сгрешила.Тогава,формулите ми помагат да го осъзная и да се извиня на свой ред.Не казвам,че животът ни трябва да преминава в постоянно допускане на грешки и извинения,и все пак мисля,че е необходимо ниво,през което трябва да преминем,за да се научим да ги избягваме и да намираме по-преки пътища към Хармонията. Редактирано Юли 13, 2008 от Моника13 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юли 13, 2008 Доклад Share Добавено Юли 13, 2008 Моника 13, напълно съм съгласен с теб. Моят опит ми подсказва същото - когато търсим хармония в нашите взаимоотношения, в които, по една или друга причина, се е появило напрежение, винаги ми е правило впечатление, че, когато започна да се моля искрено за човека, с когото имам проблеми, той омеква и отношенията ни се хармонизират. Но, за да се случи това, е необходимо първо аз да съм му простил в сърцето си (ако има за какво) и да се моля с действителното желание да се нормализират нашите отношения. Молитвата ни трябва да има здрава и стабилна основа, за да бъде ефективна, действаща - сърцето ни да е чисто и в него да няма и помен от обвинение и гняв или някакви недоброжелателни мисли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юли 14, 2008 Доклад Share Добавено Юли 14, 2008 Послание на Апостол Павел към филипяните 4. Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа :Радвайте се. 5. Вашата кроткост ще бъде позната на всички човеци; Господ е близо. 6. Не се безпокойте за нищо; Но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията на Бога с благодарение; 6. и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата и мислите ви в Христа Исуса. ...... 11.Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да се намеря. ........... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юли 15, 2008 Доклад Share Добавено Юли 15, 2008 Ще споделя с вас, приятели, едно от упражненията, които сутрин правя за хармонизация: Използвам алтернативно дишане - вдишване през лявата ноздра, задържане на дъха, издишване през дясната ноздра. После по обратния ред, за да се затвори кръга - вдишване през дясната ноздра, задържане, издишване през лява ноздра. Във фазата на зъдържане използвам във всеки кръг по една от следните 10 формули като я произнасям мислено, трикратно: 1. Божестена хармония тече през мен и хармонизира моето физическо тяло 2. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моя етерен двойник 3. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моето чувствено тяло 4. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моето умствено тяло 5. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моето причинно тяло 6. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моето духовно тяло 7. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моето тяло на Любовта 8. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моето тяло на Мъдростта 9. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моето тяло на Истината 10. Аз съм в хармония с Бога и Божието благословение тече през мен към всички същества Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 17, 2008 Доклад Share Добавено Юли 17, 2008 Хармонията... От какво произлизат съвременните стълкновения между хората? От това, че хората са кисели, не са меки, нежни. Ако всички хора бяха меки, нежни, животът би бил щастлив – вътрешно и външно. Ако хората биха се взаимно почитали, ако имаха взаимна отстъпчивост, щеше да има велика хармония в живота. Марта и Мария Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.