457.Покрива и изправя-НБ, от Учителя на 17 април 1932 г. София, Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Добрата Молитва

Покрива_и_изправя - беседа

Молитвен наряд за край:

Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите"

 

„Любовта покрива всичките погрешки.“ *)

Любовта покрива всичките погрешки. Ако аз бих превел този стих, бих го превел така: любовта не само покрива, но и изправя. Може би, в старо време, хората да са имали друго понятие, да се покриват погрешките, но с това покриване само половината се покриват, а с изправянето на погрешките всички се покриват. Следователно, всяка любов, която само покрива погрешките, тя е човешка, а всяка любов, която и покрива, и изправя, тя е Божествена. Сега аз няма какво да се спирам върху човешката любов, понеже всички вие сте авторитети. Ако трябва да се спра върху нея, ще трябва да чета всички ония трактати, които вие сте писали, всичко онова най-важно, което досега сте казали, за да се произнеса правилно върху нея. Тъй щото, този въпрос е изчерпан. На учените хора няма какво да им се говори върху онова, което те знаят. Аз ще се спра само върху онази страна на любовта, която сега сте започнали да изучавате. Целият сегашен свят има за цел да тури един нов ред, да изправи миналото, за което се правят хиляди опити, едни от които донякъде са сполучливи, а повечето са несполучливи. Тази несполука я отдавам на това, че между съвременните хора има голямо недоволство. И богати, и бедни – всички са недоволни. Богатият е недоволен, че няма повече богатство, а сиромахът е недоволен, че сиромашията му е повече, отколкото трябва. Богатият е недоволен, иска повече богатство, а сиромахът е недоволен, иска по-малко сиромашия. Така въпросът не се решава: или богат, или беден ще бъдеш. В природата няма среден път. Не можеш да бъдеш повече богат или по-малко сиромах. Това са човешки разбирания. Или богат, или беден ще бъдеш – среден път няма. Там, дето злото се прекратява, започва доброто; там дето доброто се прекратява, започва злото.

Сега ние се намираме в такова противоречие, в каквото се намирал в древността един от египетските фараони. Този фараон, наречен Венот-Ра, живял още в предисторически времена. Това може да е факт, а може да е някакъв мит, все-таки, съществувал е някакъв фараон, подобен на Венот-Ра. В това време в Египет е живял един прочут адепт, на настоящ език наречен - един мъдрец или философ, на име Сет Менот Сет-Ру. Един ден фараонът извикал този мъдрец и го запитал - да му обясни причините, за дето смъртта е дошла в света. Философът казал, че смъртта е дошла, по причина на живота. След като дошъл животът в света, дошла и смъртта. – Как се явиха тия причини, отде се проявиха вътрешните причини за смъртта? Тогава философът му разказва един разказ. Когато великият Бог създаде света, името на когото аз не мога да изрека, един от неговите синове – Бог Ра, бог на слънцето, поискал да дойде на земята, да види това, което Баща му направил. Като дошъл на земята, затворил тялото му в една диамантена черупка, като Божествена душа, да не се цапа. По някакво нещастие, обаче, като дошъл на земята, тялото му започнало да се увеличава и толкова се увеличило, че пукнало диамантената черупка. От тогава нататък и смъртта дошла в света. Докато бил горе, тялото му било малко, но тук се увеличило. Той трябвало да се върне в невидимия свят с тази черупка. След него вече всички, като пукнали диамантената черупка, дошла смъртта и те започнали да умират. И действително, има право този философ. Вземете, например, една пъпка, като напъпи, тя се разпуква, цъфне, и после окапва и умира. Дърветата, които растат, в първо време имат гладка кожа, но отпосле кожата им започва да се разпуква, и те цъфтят, развиват се, дават плод и най-после умират. Следователно всички растения, дървета и животни умират по единствената причина, че разчупват диамантената черупка, в която са поставени, но като се увеличават, не могат да останат в тази черупка, разчупват я, излизат навън и след време умират. И затова, всеки живот, който не може да остане в тази черупка, умира. Казвате: де отива животът? Нито знаем отде е дошъл, нито знаем де отива. Ние виждаме, че светът в нас има известен усет, известен образ, известни свои вътрешни съждения, и ние мислим, че светът е такъв и такъв. Обаче, какъв е външният, обективният свят, това е една велика загадка. И в този смисъл, който философ и да пише, той е субективен, от свое гледище разглежда света. Съвременните учени разглеждат планините, вулканите, но това са все субективни схващания. Ние нямаме нищо положително. Никой не е обхванал земята в нейната същина. Макар че от толкова хиляди и милиони години живеем на земята, какво има в земята, ние не знаем. Всичко, което знаем за земята, не е съществено...

Покрива_и_изправя

[Розалина]

Много хубава неделна беседа.Благодаря на Учителя за нея.

Красив разказ за любовта ,която ражда  живота.За майката природа и нашето глупаво отношение към нея.Мисълта ,че можем да я подчиним и действията,с които ежедневно я крадем.За вярата в Бог.Пророчество за идните времена *т.е нашите сега.След 100 години се казва в беседата ,която е изнесена през 1932 година.

Цитат

Един от езическите царе се разгневил на Елисея и изпратил своята армия, да обсади града. Дошъл слугата и казал на Елисея: Господарю, на тясно сме, целият град е обсаден. Той му казал: Не бой се, онези които са с нас, са повече от онези, които са против нас. Той се помолил и след това слугата видял - цяла армия небесна войска. След това той излязъл срещу неприятеля си и казал: аз ще ви кажа кой е този, когото вие търсите. Той поразил неприятелската войска със слепота и ги завел при еврейския цар. Като ги видял слепи, той казал: - Отче, да ги поразя ли? – Не, дайте им да ядат и пият. След това им казал: няма нужда да ходите да убивате и да гоните един Божествен пратеник. Онези, които са с нас, са повече от онези, които са против нас. Онези, които са с нас, които ще оправят света, това са разумните сили в света, които работят за благото на всички; не за благото на богатите, не за благото на учените, но за благото на всички – за благото и на богатите, и на сиромасите, за благото на учени и на прости. Те работят за благото на цялото човечество. Всеки човек трябва да живее един сносен живот, понеже във всеки живее Божествена душа. В това отношение и богати, и сиромаси, и каквито да са те, имат еднаква ценност пред очите на Бога. Това е веруюто, което трябва да имате. Всички хора, пред лицето на Бога, са еднакво ценни. Следователно, богатият трябва да вижда в лицето на сиромаха един свой брат. Сиромахът трябва да вижда в лицето на богатия един свой брат, който е забогатял и да не си завиждат, но да живеят в любов и да си помагат едни други. Това е Волята Божия, това е любовта, която поправя света.

Покрива_и_изправя