екзистенциална криза

[Илив]

Здравейте! Харесвам начина, по който изказвате мнението си и съветвате хората. Екзистенциалният въпрос е нещо, което ме е вълнувало от ранното ми детство. Помня, че бях на 4 години първият път когато се замислих какво е имало преди да бъде създадена Вселената - нищо? Ами ако е нищо, какво въобще е нищо, пак е нещо. Мозъкът ми до ден днешен не успява да си отговори на тези въпроси, затова и се примирих с тях. Но екзистенциалните въпроси, квантовата физика, езотериката, науката и всички области, които по някакъв начин обясняват какво сме ние и защо сме тук, са неща които живо ме интересуват. В най-тъмните ми часове съзнанието ми винаги ме отвежда в Космоса и колкото и да ме отблъсква и плаши неяснотата на битието, толкова и ме влече. Вярвам в прераждането и в това, че сме тук, част от едно Цяло, за да се поучим и да станем по-съвършени. Често обаче чета всякакви теории за произхода - за виртуалната матрица и компютърната симулация, за контрола от извънземни, солипсизъм и подобни. Понеже нямам силно изразено критично мислене, се вглъбявам в тези въпроси и теории и изпадам в кризи, търся себе си и същността си. Какво мислите, дали тези теории са създадени от системата за втълпяване на обществото, че свободна воля няма и пораждане на чувство за страх? Ще успея ли в даден етап от живота си да имам ясна и точна представа за това какво сме ние без това да предизвиква в мен тих ужас, последван от депресия? Защо тези въпроси са толкова трудоемки и така плашещи? Ще се радвам да чуя мнението ви! 

Поздрави и благодаря!

 

[д-р Тодор Първанов]

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.

• ПП стискам палци, да си разбрал съвета на мъдреца и да го последваш.

[Орлин Баев]

Именно. Отговорите идват, когато си разрешиш да нямаш отговори от позицията на ума. Изборът да живееш винаги е от сърце и душа, нежели от его обусловен ум. Хубаво е да почетем тази или онази философия и автор, без да отдаваме кой знае какво значение на това четене обаче. Защото е водено от страха от незнаене и неконтролиране, слабост и липса... Отговорите идват през смисъла, протичащ през притихналия ум, превърнал се в съсъд за мъдрото сърце! Когато се осмелиш да не знаеш, започваш истински да знаеш. 

Редактирано Юли 5, 2017 от Орлин Баев

[Илив]

Благодаря и на двама ви! Потвърдихте нещо, което аз самата смятах че е нужно да направя - да започна да живея - не със мисъл, а със смисъл. Просто доста често мотивацията в мен липсва, а депресията ме сковава вкъщи.

 

Редактирано Юли 6, 2017 от Илив