Безкраен страх

[M.Nickolov]

Мога да предположа само по никнеймът ти, че страхът от смъртта не е най-големият ти проблем. Човек когато си живее максимално добре и си следва целите нищо не може да го изкара от равновесие. С мислене не може да се предизика смърт или нещастие, това е най-голямата илюзия в която много хора попадат както и аз бях.

Ще добавя само, че не става толкова лесно просто да замениш 2 думи в съзнанието си че ще пуснеш контрола и всичко изчезва.. трябва да си изградиш обща представа за смъртта (много повече от 2 думи) и тогава ще се получи. Има много книги.

Редактирано Юли 3, 2017 от REAL_person

[д-р Тодор Първанов]

Това е пътя, в един момент адреналина се изразходва и идва усещането .....което имат хората след скок а парашут или бънджи. Като бивш парашутист, мога да ти кажа,че е много готино.

[Промяната]

Всъщност не беше толкова хубава паниката колкото си я представях ,можеби исках да си припомня какво беше ,беше ме забравила както и аз нея ,но през тези 3 години съм в непрекъсната тревожност без тя да е идвала. Тази сутрин се събудих с мисълта ооооо боже ще умра мкак ще изчезна ,но това не е възможно как така всичко което съм сега и което мисля и чувсвам няма да го има ,поскочих като опарена със силен страх и неприемане ,за случаи на момент когато съм се отпуснала отново съм вцепенена от това как ще спирам да мисля ,но това означава ,че не съм в безопасност ,сякаш това ми подържа порочния кръг..

[Guest Кермит]

преди 12 часа, Страхлива каза:

Та аз така до без край ли мога да увеличавам паниката и атаката..може би накрая ще прибадна за да предпази тялото

Слава Богу, Безкрая е достатъчно безкраен, че нещо в него да може продължи или да бъде по-безкрайно

Две сесии психотерапия при човек, който знае какво прави ще елиминират подобни въпроси.

Темата ти стана много хубава - със съвети, предложения, конкретни насоки за четене, за мислене, за спорт... Какво от всичкото това предприе вчера? А днес? Ами утре?

[Промяната]

За което благодаря на всички ,че решихте да пишете !!! В повечето отговори се пишеше ,че ние сме души които никога не умират и разни книжки които пише за това. Това някакси не може да ми помогне понеже никой не може да докаже ,че е така. Разбрах ,че трябва да стана смела и да пусна контрола да стана човек. Проблема е ,че не знам какво трябва да направя ,че да стане това. Това което направих е ,че прегледах някой кники ,поинересувах се за случаи с хора близо да смъртта ,което се говори в тибетска книга за живота и смъртта даже докато четох ми стана ощр по-голяма каша в главата ,но това не ми дава пълна вяра ,че е така... правя техники с дишане ,медитирах 1 семица след което се оттекчих ,защото след нея нямаше поне малко успокоение ,всичко си беше същото... Реално нямам много техники за правене или поне аз не знам какви за да стана смела и да пусна контрола. Не мога да си представя как ще ми проддължи живота от тук нататък ,никога вече няма да е същия ,хората около мен са толко щасливи и спокойни ,те дори не се сещат ,че ще умрат напомнят ми стария мой живот. Та да не би аз от тук до края постоянно да ме преследва ммисълта за смъртта ако е така не знам как ще живея спокойно и това да не ме притеснява ,напаво не ми го побира умът ми

Редактирано Юли 3, 2017 от Страхлива

[Guest Кермит]

Току-що, Страхлива каза:

разни книжки които пише за това. Това някакси не може да ми помогне понеже никой не може да докаже

Имаш правото да избереш да мислиш така! Но тези така наречени от теб книжки са събудили у доста хора един изследователски процес, който ги е довел до формирането на собствена представа за смъртта, от която представа не просто не ги е страх, ами са и въодушевени.

Разбираш ли, момиче - това е играта на това нещо, което наричаме живот - пуснати сме тук, на тази Вселенска игрова площадка, по съвместната наша и Божия воля (което едва ли е различно, но удобно за осмисляне) без памет и съзнание за огромното, необятно енергийно, информационно, материално и Бог знае какво още друго поле, към което принадлежим, за да изживеем една върховна емоция на припомняне. Припомняне на това колко Велики, Вечни и способни да Творим Сме! И колкото повече се чувстваме откъснати и ни е страх, толкова е по-Велика и интересна играта на припомняне. Това е една Пангалактическа игра на криеница, в която лабиринтите са така умело създадени, че по-неволевите от нас да стигнат до идеята, че тъй като никой нищо не е доказал, то умирайки, свършва всичко.

Живота е толкова грандиозно сложен по своето устройство и съществование. Той съществува в разрез на всички физически закони, разбираш ли? - живота е алогичен, невъзможен по оная логика, по която ти искаш доказателства, че е вечен. И цялата тази сложност и магичност е самото доказателство, което търсиш.

Сгреших като ти дадох заглавията в първия си пост по темата. Трябва да ти дам една квантова физика, една термодинамика и една биология. Четеш трите книги - три велики науки с доказателства от рода, които признаваш, и накрая ако не ги запокитиш и признаеш Божествения дизайн, то ще си по велика от самия Стивън Хокинг! - вероятно знаеш поне кой е той.

Та той, Стивън Хокинг, геният на всички времена, умът по-бестящ дори от Айнщайн, ученият на всички учени, в рамките на 30 години стигна от подигравателното си отношение към вярата на хората в Бог, до най-искрено и съкровено признание, че не просто Той съществува, ами и че ИМА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ТОВА.

За Бога, момиче, СПРИ СЕ! ИДИ, излез от тоя форум и изследвай това чудо, в което се намираме в момента. Чудо, което - вярно, няма да продължи кой знае колко повече от десетина десетилетия, но Чудо, което е върховно по замисъл и изпълнение.

[Промяната]

От толкова много глобална информация за вселената ,за космоса за всичко ,главата ми ще гръмне или ще се побъркам не знам как да спра мислите

[д-р Тодор Първанов]

,,Всъщност не беше толкова хубава паниката колкото си я представях , ,,

Не си ме разбрала.,,Хубавото ,, идва след края на една много силна, много силна, паника-когато адреналина вече се е  изразходвал.Твоите паники са все още слаби и той не се изразходва напълно.Постарай се повече.

 

[Guest Кермит]

Бог ме помоли да ти предам следното:

"Целта на живота е да се родим напълно, но трагедията се състои в това, че повечето от нас умират, без да са се родили истински. Да живееш означава да се раждаш всеки миг". Ерих Фром

"Възприемай действителността като малките деца. Остави предубежденията, изследвай със смирение всяка бездна, към която природата те отведе, или няма да научиш нищо". Томас Хъксли

"Повечето от нас изпитват толкова слабо уважение към живота, че достигат до точката на умиране, без въобще да са живели". Хенри Дейвид Торо

"Щастлив е денят, в който разбираш, че събитията не се дължат на инцидент, на времето или на късмета, а ти си този, който приближава или отдалечава всичко от себе си" Сара Бан Бреднах

"Онова, от което наистина имаме нужда, е промяна в отношението ни към живота. Трябва първо самите ние да разберем и след това да обясним на отчаяните, че всъщност важното е не да не очакваме нищо от живота, а че животът очаква нещо от нас. Трябва да престанем да си задаваме въпроси за смисъла му и, вместо това, да мислим за себе си като за хора, на които животът постоянно и непрекъснато задава въпроси. Нашият отговор трябва да е съставен не от думи, нито от медитация, а от конкретно поведение и действие. В крайна сметка, да живееш означава да поемеш отговорност за намирането на верния отговор на обстоятелствата, пред които си изправен, и да изпълняваш задачите, които животът постоянно възлага на всеки човек." Виктор Франкъл

[Промяната]

Искам да попитам нещо специалистите тук - вас страх ли вие от смъртта.... как приемате това ,че ще изчезне съзнанието. Може да ми помогне тази ваша гледна точка..

Редактирано Юли 3, 2017 от Страхлива

[д-р Тодор Първанов]

Направи си труда и намери първите ми постове, от 07-08 година.

От тях ще разбереш, защо не ме страх от смъртта.

[Промяната]

Сега видях има статия която сте говорили чрез човек с духове ваши близки, май е това което трябваше да вида, но как да контролирам мислите те винаги са там,не мога да ги спра да не мисля за това

[д-р Тодор Първанов]

Не ги контролирай, мисли за нея, както аз мисля за нея.

Редактирано Юли 3, 2017 от д-р Тодор Първанов

[DilianaD]

Страх от живота или страх от смъртта, защо да живеем или защо да умираме? Може би заради смисъла в едното или в другото...? Живот без да е живян, любов без да си обичал, жадуващ за прегръдка без да си прегръщал... Имаш вариант да продължиш да се страхуваш и така животът ти напълно да се обезличи. Тогава смъртта наистина би била страшна, загубен цял живот, та и още повече...
Имаш обаче и вариант да впрегнеш цялата тази енергия в нещо градивно, научи се да живееш от сърце и душа и тогава ще разбереш.

[Диляна Колева]

преди 14 часа, Страхлива каза:

Искам да попитам нещо специалистите тук - вас страх ли вие от смъртта.... как приемате това ,че ще изчезне съзнанието. Може да ми помогне тази ваша гледна точка..

Това е процес. Но аз искам да ми дадеш една причина поради която да седна днес и да мисля за това смъртта има ли я, няма ли я и каква е. Дай ми поне една причина да го направя. След това ще ти дам концепции, които изобщо не са ти нужни и са си моя път, но ще ти ги дам. Първо се опитай да ме мотивираш да мисля днес за това.

Редактирано Юли 4, 2017 от Диляна Колева

[Промяната]

Добре ще напиша моя страх поради който постоянно мисля аз. Ама как така всяка сутрин не се събуждаш с ужаса, че това все някога ще свърши съзнанието ти ще изчезне, нищо няма да помниш от този живот, какъв е смисъла тогава след като отиваш под земята и край изчезваш, или ужаса като минеш 70 те смъртта през целия ни живот ни следва, но има шанс и да не те вземе но след 70 те какъв ад вече си на прага и младостта не може да те спаси. За мен самата изключвам варианта да живея вмомента тук и сега понеже дори и да живея тук и сега пак ще умра все някога и това не ми дава утеха

[д-р Тодор Първанов]

Момиче, прочети ми първите постове, от тях ще разбереш , че смъртта не  е край и живота продължава.Тогава ще мисли6 за нея като мен- с любопитство, какво ще е там/

[mecholari]

В книгата на Багрина Кларк "Новата земя -обител на радостта" има "разказът на Руми за преминаването й отвъд", за който медиумът Багрина се свързва с починалата си приятелка, и изяснява какво се е случило след смъртта:

Боледувах мъчително. Претърпях операции. Станах неподвижна и нямах сили за нищо. Борих се с всичките си сили. Лечители, лекари, приятели и близките ми помагаха, с каквото могат. Не си мислех, че ще напусна Земята. Имах щастливо семейство – съпруг и дъщеричка. Не си представях, че ще се разделя с тях толкова рано – бях на 51 години. Дъщеря ми е ученичка и знам, че имаше нужда още от мен.

     Усетих едно премаляване, безсилие и се отпуснах. Още не разбирах какво става. Не бях готова психически за смъртта, както е прието да се казва на прехода към другото измерение, където си безтелесен. Все повече се поддавах на усещането за слабост. Започна да ми става студено и загубих усещането за пространството около себе си. Обзе ме невероятно спокойствие, каквото може би не бях усещала. Започнах да не чувствам тялото си и това беше много приятно.

     Внезапно в съзнанието си започнах да виждам картини – Светлина и в нея неясни сенки. Още не разбирах какво става, но все повече се предавах на това спокойствие и лекота. След много физическа болка изпитвах невероятно облекчение и бях лека. Светлината все повече се усилваше и усетих, че нещо се измъква от тялото ми – то се сля със Светлината. Изпитах неистова радост, еуфория и бях безкрайно щастлива. Същността ми, която беше напуснала физическото тяло, се сля със Светлината.

     Не си давах сметка, че всъщност е настъпила смъртта – онова нещо, от което хората много се боят. В Светлината се очерта една светеща фигура и ми протегна ръка. И аз протегнах своята и тръгнахме, по-скоро се понесохме в Свет­лината. Мигновено прескочихме като че ли някаква разделителна линия и усетих друго пространство, ако може да се нарече така. Всъщност, не беше пространство, а място без време и ограничения. В далечината започнах да разпознавам мои близки, които ме чакаха и се усмихваха. Мислено приех техните поздрави за добре дошла. Изведнъж осъзнах, че виждам хора, които са напуснали Земята – мои роднини и приятели. В посрещачите отличих две по-високи фигури, които сияеха. Те излязоха напред, дойдоха до мен и едната фигура мислено ми каза: „Твоите мъки свършиха. Сега ще си починеш.“ Другото Светло Същество излъчи към мен розова светлина и усетих екстаз.

     Не знам колко земно време е минало, откакто Същността ми напусна физическото ми тяло, защото там, където се бях пренесла, нямах никакво усещане за време. Близките ми се отдалечиха и мислено ми казаха, че скоро пак ще се видим. Останаха двете Светли Същества. Онзи, който ме преведе, беше изчезнал. Те ме облъчваха с Любов. Усещах я силно. Чувствах се подкрепена и обичана.

     Изведнъж в Светлината се отвори прозорец и видях без­жизненото си тяло на леглото. Отчаянието на близките ми ме удари силно и аз разбрах, че съм мъртва, според зем­ното разбиране. „Да, мило дете, ти премина Отвъд.“ Чух тези думи в мисълта си. Каза ми ги едното от Съществата. Бях шокирана, защото изпитвах болката на близките ми и понечих да се върна при тях по някакъв начин. Едното от Съществата ми протегна ръка и с много разбиране и топлота ми каза, че не е възможно. Преходът ми е окончателен. Чух в съзнанието си: „Ние сме твоите Духовни Водачи и ще ти помогнем да осъзнаеш случилото се. Душата ти избра да напусне болното ти тяло. Иначе щеше да страдаш дълго и не би могла да си полезна на близките си. Щеше да си бреме. Тук вече си добре. Ще свикнеш с промяната, както и близките ти. Имаш още време, през което ще можеш безплътно да си на Земята. Сега ще отключим възможностите ти мигновено да попадаш в земното пространство. Когато те повикаме, ще се връщаш тук  и ще обсъждаме важни неща. Ето, сега можеш да се върнеш. “

      Без да знам как стана, наистина се озовах отново при безжизненото си тяло. Беше много тягостно. Аз виждах и чувах всичко, усещах миризмите – присъствах с всичките си сетива, но без физическото си тяло. То още лежеше там.

     Усещах шока на близките си. Мъката изпълни цялата ми същност. Докосвах ги, казвах им мислено, че аз съм жива и съм с тях, но те не ме усещаха, не ме виждаха и контактът се оказа невъзможен. Знаех, че имам право 40 земни дни в повечето време да съм на Земята и само от време на време да отивам в Светлината. Обясниха ми, че престоят ми там всеки ден ще се удължава по малко, за да се адаптирам постепенно към другата зона и да се разделя със земното измерение.

     Бях погълната от състоянието на моите близки и грижите им около погребението, но въпреки това усещах невероятна лекота и свобода. Получавах мигновена информация за всичко, към което се насочваше интересът ми. Тази възможност с времето се засилваше. Започнах да виждам аурите на хората, а по-късно и душите им. По цветовете на аурата знаех емоционалното и здравословното състояние на тези, към които поглеждах. Тази ми възможност с времето се усъвършенстваше и се усилваше. Започнах да разбирам програмата, която е закодирана в аурата – минали, настоящи и предстоящи събития. Можех да чета мислите им. По-късно започнах да разбирам какво мислят трети лица чрез мисълта на друг човек. Невероятно! Виждах какви енергии произвеждаха мислите и чувствата на хората, тяхното смесване, което след време можеше да произведе определено събитие.

     Много упорито се стремях да внуша мисли на моите близки, но те не ме разбираха. Единственият ми реален достъп до техните съзнания бяха сънищата – в сънищата можеха да ме видят и да им говоря. Контактът в сънищата е реален. Близките ми, и най-вече съпругът ми, се грижеха всичко около погребалния ритуал да е перфектно – направиха го по най-съвършения възможен начин, но това не занимаваше моята Същност. Сякаш земните грижи и суетни около физическото тяло бяха без значение. Просто трябваше нещата да бъдат направени.

     През цялото време изпитвах самотност, защото в земното измерение можех да контактувам само с Б. Тя има отворен ясен мисловен канал и можех с лекота да се свързвам с нея. Разказвах ù за това, което ми се случва, което усещам и виждам и за възможностите на разширеното съзнание. Тя преживяваше емоционална криза – без да ми обяснява, знаех подробностите около причината и развитието на събитията. Бях щастлива, че и аз мога да ù бъда полезна. На другия ден, след като научи за моето заминаване, Б. ми даде възможност да изпратя писмо на близките си, чрез което да се опитам да ги успокоя, че съм добре и всъщност съм жива. Обясних им за решението на Душата ми да напусне болното тяло, за да спести моите и техните мъки с един полутруп. Помолих ги да внимават в знаците, които ще им давам, за да разбират, че съм вкъщи. Казах им, че желанието ми е било да остарея с тях, но при тези обстоятелства по-добре беше да напусна Земята. Уверих ги, че животът е вечен и пак ще бъдем заедно, както и че ще им помагам оттам, където съм.

     Разширеното ми съзнание ми даваше все повече информация за събитията около близките ми. Можех да чета мислите им, да разбирам чувствата им. Сетивата ми бяха много по-изострени и, когато отивах в другата зона, различавах повече нюанси на цветовете, чувах музика, която не идваше от материален носител. Мигновено можех да се пренасям от Отвъдното на Земята, както и на различни места по нея. Отивах на любими земни места или на места, които бях искала да посетя. Бавно се разделях със Земята. Изпитвах известна тъга, че там остават любимите ми хора, но радостта от лекотата, от разширените възможности на съзнанието, от онази различна Светлина бяха нещо несравнимо и ме изпълваха с екстаз.

     В първоначалния момент, когато Същността ми напусна физическото ми тяло и се озовах в Светлината, видях целия си живот като на лента. Той премина през съзнанието ми може би за секунди. След време, когато оставах повече време с моите водачи в отвъдната зона, в забавен каданс се акцентираше на отделни епизоди от изминалия живот. Това бяха важни моменти от житейската ми програма. Никой за нищо не ме съдеше. Усещах любов и грижа, с които бях заобиколена. Просто течеше дискусия, за да получа яснота за значението на дадени събития и обстоятелства и моето участие в тях. Наистина се убедих, че Земята не е нищо друго освен едно Велико Училище. Разбрах, че за нищо не трябва да съжалявам, а единствено да извлека поуките. Чувствах участието на Душата ми в тези обсъждания. Всъщност, тя беше заинтересованата стра­­на, ако мога така да се изразя.

     Преминаването през различните зони във Вселената и поредицата земни животи са нейни инструменти, чрез които се отварят Божествените ù възможности, заложени от първоначалния момент в нея. Въпросът беше, доколко едно или друго събитие, чувство, мисловно разсъждение или телесно изпитание са допринесли за осъществяването на нейната програма. Разбрах, че моята личност и моето тяло са били служители на Душата ми. Важен момент в тези обсъждания бяха взаимоотношенията с моите родители, с дъщеря ми и съпруга ми, както и с другите хора, с които съм била в кармични взаимоотношения. Разбрах причините за тези срещи, които се кореняха в предишни животи. Разбрах какво е трябвало да променя в отношенията си с тези хора и доколко съм успяла. Разбрах, че няма  нищо по-важно от Любовта и Сътрудничеството. Правилният метод в човешките взаимоотношения е на всичко да се отговаря с Любов и Разбиране. Всъщност, това е най-трудният човешки урок. Това, което предстоеше след окончателното ми напускане на Земята, щяха да бъдат много анализи и поуки.

     Идеята да разкажа какво се случва след физическата смърт беше на Б. Приех я с радост, защото знам колко страх изпитват хората почти през целия си живот при мисълта за „смъртта“. Всъщност, смърт няма. Това е преход от едно състояние в друго. Нашата Същност не умира никога. Тя използва тялото за добиване на опитности и за култивиране на качества. Физическото тяло е много точен и успешен инструмент за това. Изборът на живот в тяло не е случаен. Разбрах, че нашата Същност е преминавала през различни зони, с различни вибрационни честоти, но гъстотата на земната материя и на физическото тяло и тежката забавена вибрация изискват воля, търпение и разум за преодоляване на тази среда. Земният живот в тяло е изпълнен с грижи за тялото и нашата Същност е ограничена. След предишната свобода идва „килията“, но в тази „килия“ ние научаваме трудни уроци. Земните условия са неповторими – наистина Земята е много висок университет и трудно се влиза в него. Веднъж, докато бях в Отвъдното, моите водачи ми показаха огромна книга. Там бяха записани милиарди души, които кандидатстват за Земята. Водачите искаха да ми кажат, че съм била привилегирована и да внимавам много в обсъжданията за пребиваването ми в земния университет. И главното, което в земния живот можем да го чуем много често, е, че Любовта е същността на Мирозданието. Изразяването на Любов е първата и основна човешка задача. Да не се уморяваме да изразяваме Любовта си към другите по всякакъв начин и да я приемаме с радост, когато ни я подаряват. Никога да не забравяме, че жизнената сила на Вселената е Божията Любов! Във всеки от нас има Божествена частица, която ни подтиква да култивираме Любовта и да я изразяваме във всеки възможен момент!

     Показаха ми души, които не са могли да сторят това – те бяха в сивота и сякаш отделени от цялостния живот, който цъфтеше Отвъд. Трябваше да започнат своето развитие от нулата. Фактически те като земни личности бяха лишили Душата си от възможността да използва зем­ния живот да отвори Божествените си възможности. Това беше пропуснат шанс, какъвто рядко се дава.

     Искам да разкажа за моята Любов. Аз изпитвах Любов през целия си земен живот. Не разбирах смисъла на омразата. Нали подобното привлича подобното? Когато обичаш, обичта постоянно се уголемява. Тя идва от разни посоки и наистина се чувстваш Божие създание. Когато мразиш, се уголемява омразата и също идва от много посоки. Това са видове енергии. Сега мога да наблюдавам енергиите, които излъчват хората. Хората, в чиято същност е Любовта, светят. Обвити са в Светлина и я привличат. Те се свързват с други светещи хора, понеже енергиите им се извикват една друга. Дори да не се познават като личности, те общуват на енергийно ниво и Душите им се познават. Независимо от сложностите на живота такива хора го преминават пълноценно.

      40 дни от заминаването ми се навършиха на 25. 02. Ритуалът на четиридесетия ден има много голяма значение. Текстовете, които се четат, помагат на Душата да се освободи окончателно от тленните части, които са ù необходими при земните условия. Освен физическото тяло има и други тела, които са невидими за обикновеното зрение. Те се разпадат постепенно. За видовете тела има много информация и затова тук не се спирам на тях. Просто се разтварят в пространството. Окончателно това става на 40-ия ден – сребърната нишка се отделя и от по-фините тела. Връзката със Земята продължава чрез чувствата и спомените. Все още много силно съм свързана с любимите си хора чрез чувствата. Много осезателно идват до мен техните мисли и преживявания. Това е проблем за Душата, защото тя вече е постоянно в Отвъдното и е обърната към това, което ù предстои там. Има хора, които знаят това, но има и такива, които не го знаят. Мъката на близките, която е естествена, забавя процесите, в които трябва да се включи Душата Отвъд. Оплакванията, сълзите, черните дрехи, постоянното ходе­не на гроба ангажират вниманието на Душата към това, което изпитват и правят близките ù на Земята.

     Знанието и вярата, че животът е вечен и раздялата е временна, е утешението. С тази мисъл трябва да се свикне и те да се върнат към обичайните си земни  дейности. Така ще помогнат на заминалата Душа да се обърне към това, което ù предстои. Помагат ù Любовта и добрите мисли, представата, че тя е в Светлина. Мъката, колкото и странно да прозвучи, не е израз на любов – тя е самосъжаление и несъгласието със загубата, чувството за ощетеност и безвъзвратност. Любовта предполага съзнателна подкрепа за самата Душа, която е напуснала Земята, в нейния по-нататъшен път. Нека това не прозвучи като упрек . Много души са задържани именно заради мъката на близките си и не могат дълго време да продължат пътя си.

     На 41-я ден водачите ми бяха непрестанно с мен, имам предвид с моята Същност. Обясняваха ми причината за сравнително ранната ми физическа смърт в този живот. Получих яснота, защото ми бяха показани картини от Съ­творението. Да, от Сътворението! Имам предвид Съ­тво­рението на физическите светове и конкретно на планетата Земя. Трябва да обясня нещо, което за ограничените човешки сетива и знания е трудно за проумяване. Причината за разболяването на физическото ми тяло беше съз­нателно насочвана злокачествена енергия много дълго вре­ме. Тъй наречената „магия“ в земния свят е реалност. Всич­ко е енергии, разнородни енергии, които имат сила. Мислите и чувствата са енергии. Независимо в каква зона пребиваваме, ние сме потопени в енергии. Самите ние сме излъчватели на енергии и активно участваме в изграждането на енергийния фон около себе си и на разстояние. Ако сме изпълнени с позитивни мисли и чувства, привличаме такива енергии и сме оградени от тях. Тогава сме в Свет­лина и сме в рая. Раят или адът  са състояния, които сами създаваме. Това не са места, където пребиваваме. Важно е това да се разбере много ясно. Мислите и чувствата могат да бъдат контролирани. Любовта и спокойствието могат съзнателно да бъдат култивирани. Когато не успяваме да овладеем поредицата от негативни емоции (гняв, омраза, завист, егоизъм, болестни амбиции и други), ние сме в ада. Показаха ми хора, които са обзети от такива лоши енергии. Те наистина се чувстваха много измъчени, в затворен кръг от тъмнина, от който не можеха да излязат. В такива случаи човек може да си помогне чрез пренасочване на мислите и чувствата в позитивна посока. Могат да се помолят Светлите сили да помогнат за овладяване на негативизма. Показаха ми хора, които са преминали целия си живот в такива чувства. Така възможната полза от слизането им на Земята е пропусната. Те са се върнали към много тъмни периоди от живота на Земята. Фактически са загубили напредъка, който са постигнали в предишни животи. Показаха ми и хора, които излъчваха Светлина, Любов и Добронамереност, хора добротворци. Те бяха в рая. Изпитваха пълно удов­лет­ворение от живота си независимо от обстоятелствата. Бяха в края на кармичното колело и можеха повече да не идват в земното училище – освен ако не го пожелаеха с цел да помагат на земното човечество.

     Най-сложното, което трябва да обясня, е появата на гъс­тата материя и моето участие в този процес. В начало­то на началата е Първичната Светлина. Тя вибрира с най-високата възможна вибрация. Всяко снижаване на виб­ра­цията на Светлината намалява нейната светимост. Това поражда светове с по-ниска вибрация. Накрая се сти­га до най-гъстата материя – Светлина с много забавена чес­тота. Вселенският творчески закон повелява при създаване на световете да се използват различни видове енергии, но те да бъдат в хармония – никоя енергия не може да има пре­вес. Дисхармонията понижава вибрацията на Светлината.

     Тук ще обясня нещо, което много малко хора ще приемат – така си мисля. В праначалните светове от Светлина има строители, които са служители на Първоизточника. Те реализират Неговите Идеи, но не бива да нарушават мирозданните закони – Хармонията е задъл­жи­тел­на. Експерименти, в които тази хармония е би­ла нарушена, са причина за понижаване на вибрацията на Светлината и се е стигнало до гъстата материя, която не е била предвидена в Плана на Създателя. Душите, които са създадени и произлезли от Първоизточника, са участници в създаването на световете – те са Светлите Божии Съзидатели. Преминавайки през различните енергийни зони и светове, те отварят Божествените си заложби. По този начин Създателят изразява Себе Си. Преди да се стигне до гъстата материя и да възникнат физическите светове, не е съществувал този тип човечество.

     Експерименти с дисхармонични енергии стават причина за възникване на тъмни енергии. Законът за кармата възниква като бумеранг за неутрализиране на отрицателните мисли, чувства и действия на хората във физическите светове. Енергията на егоизма и пристрастяването към материята пораждат завистта. Трудно е да се повярва, но в днешното човечество обитават души от тези праначални светове. Те са участвали в създаването на све­товете. И моята Душа е участвала в такъв тип експеримент, чрез който е създадена дисхармония. Наличието на злоба, завист, омраза и егоизъм в земните хора днес е факт. Причините, както обясних, са много назад, когато още не е имало материални светове и не са съществували време и пространство.

     В този живот към моята Душа дойде като бумеранг завистта на други хора, както и злобата. От това беше засегнато физическото ми тяло. Така моята Душа научава урока, че Божествените закони от самото начало на създаването на Мирозданието са валидни за цялата Вечност и са задължителни. Тяхното нарушаване носи следствия. В по-ограничен план същото се случва и в земния живот – всяко действие, чувство и всяка мисъл донасят следствия. Настоящата книга разглежда тези сложни начални процеси при създаването на Мирозданието. Сега, след като моите водачите ми показаха какво се е случвало по време на Сътворението, аз потвърждавам това.

     С Б. ме свързва съратничество от тези далечни периоди и не се срещнахме случайно точно в този живот.

     Вече казах какво се случи на 41-я ден от напускането ми на Земята. Сега съм много ангажирана с моите водачи. Про­дължаваме обсъждането на изминалия живот. Животът е дълбока мистерия. Наистина нищо не е такова, каквото изглежда – всичко определено има смисъл и е част от един всеобхватен план, в който всички участваме. Оби­ча­ни сме и сме подкрепяни. Има моменти, в които не усе­ща­ме това, защото сме потънали дълбоко в отчаянието си и неразрешимите ни проблеми, както ни изглежда. Казвам ви, защото вече имах възможност да видя и да се убедя, че точно тогава сме най-обичани и най-подкрепяни. Ако пов­диг­нем глава и помолим за помощ без съмнения и със силна вяра, тогава можем да усетим реално помощта. Според една известна притча тогава Бог ни носи на ръце и затова следите са едни, а не двойни и ние си мислим, че сме  били изоставени в най-трудните моменти.

     Най-голямата човешка грешка е отчаянието и загубата на вяра, че никога не сме сами. И е така. Наблюдавах тези моменти в моя изминал живот. Виждах подробно ситуациите. Връщаха мислите и чувствата ми от тези моменти, както и развръзките. Баналната максима, че преди зазоряване е най-тъмно, е вярна. Преживявайки дадено огорчение, сме в тъмнината, но после идва прозрението и сме по-силни, ставаме по-устойчиви за следващото изпитание, предвидено в житейската ни програма.

     Изумително е колко назад във времето има причини, които предизвикват събития в последните ни животи. И с моя последен живот беше така. Вече обясних това. Наистина гобленът, в който всеки е една нишка от цялостната картина, е невероятен. Преплитането на мислите, чувствата и събитията, които пораждат следствията и създават нови обстоятелства, се вижда много ясно. И осъзнаваш, че в крайна сметка, причините за всичко са у теб. Ни­кой, някъде от висините, не те наказва, нито пък просто имаш лош късмет. В контекста на преражданията пъзелът се нарежда удивително точно – виждаме го след напуска­нето на Земята. Бях  удивена как някакви наглед съвсем незначителни събития и уж случайно изпуснати реплики се оказват причина за неподозирани по сложност следствия. Нашите мисли, чувства и действия се отпечатват в Записите, наречени „Акаша“, както и в „Книгата на живота“. Във Вселената наистина не съществуват тайни. Във всеки мо­мент ние сме на монитора на гигантския вселенски ком­пю­тър и после можем да получим отговорите на всичките си „защо“ и да разберем колко неуместен е ропотът ни – той само ни изтощава и задълбочава проблемите ни.

     Благодат е да получиш такава яснота и с такава добронамереност да ти бъдат обяснени нещата от живота. Виж­даш резултата от всяка болка – физическа и душевна. Разбираш, че страданието е инструмент, чрез който Душата ти отваря заложените Божествени възможности. Осъзнаваш, че няма смисъл от лек и празен живот – такъв живот е просто пропиляна възможност. Когато със завист и съжаление си гледал как живеят тъй наречените „успели хора“ и си се чудил с какво те са го заслужили, а ти – не, просто си роптал срещу програмата на Душата си, която е предвидила какъв да бъде животът ти с оглед на резултатите, които цели да постигне. Ще има хора, които ще приемат моето свидетелство за „бабини дивитини“, но все­ки е свободен да си мисли, каквото иска.

     Животът е низ от усилия, а не от отрицания, с които да се оправдае избягването на усилия. Винаги, когато ис­ка­ме да си спестим усилията, в крайна сметка сме разочаровани. Ясно видях, че Душата ми се е погрижила да натовари себе си и личността ми с поносим товар, а не с непосилен, който да ме унищожи, преди да мога да осъществя програмата. Силата е в нас и тя е премерена. На­мирането на мярата е една от най-ценните опитности в човешкия жи­вот. Животът е вечен и непрекъснат, преди и след Земята.

     Искам да разкажа колко радост има в срещата с подкрепящата група от души, с които заедно сте обсъждали програмата на предстоящия живот. Едни от тях са слезли с теб на Земята и са приели роли в обкръжението, което е било необходимо, за да се изпълни програмата ти. Други, са останали Горе безтелесни, за да могат да ти помагат оттам да преминеш през сложните ситуации. Тъй като сравнително рано напуснах Земята, част от слезлите с мен, продължават земната си програма. В случая, със за­ми­наването си, аз играя роля, с която им създавам об­сто­ятелства, които те трябва да осмислят и да ги преодолеят. Чувствата, може би, са най-ефективният инструмент, чрез който работи Душата. Анализът на чувствата е много важен – докато протича земният живот и след него. Ако човек , докато е на Земята, е стигнал до разбирането, че трябва да обръща внимание на чувствата, да се опитва правилно да ги използва и да култивира благородство, той вече е преуспял в земната програма.

     Онези две правила: „Не приемай нищо лично“ и „Не ра­бо­ти с предположения“, ако се прилагат съзнателно, биха спестили много огорчения, обиди и неправилни заключения на хората. Неправилните заключения обикновено водят до неправилни действия, а те до неприятни последствия. Знам, че всичко звучи до болка познато. Има голяма разлика от това, да знаеш как трябва, и да си в състояние да го прило­жиш. Показаха ми много такива моменти от последния и от други животи, в които не съм могла да приложа определена информация. Информацията още не е познание – става такова, след като в необходимите обстоятелства можеш да я приложиш правилно.

     И когато ти показват наглед нещо уж толкова просто, казваш: „Ми да! Разбира се! Това е!“ И се чудиш как не си го успял. Но никой не те съди.

   И Отвъд също си на училище!

 

Редактирано Юли 4, 2017 от mecholari

[edelvaisvpirin]

Аз ще си позволя отново да се включа! Защо трябва  да се страхува някой от липсата на съзнание! Живееш си и после просто заспиваш, нито работиш, нито се трудиш, просто си във вечна почивка!Мисля,че ако има живот след смъртта е по-страшното, защото ако Бог съществува и се изправим пред съда му и има рай и ад, тогава не се знае къде ще попаднем!Този страх може да накара човек да преусмисли живота си и как ще живее от тук нататък като знае, че всичко е временно , а само Бог е вечен и какво да цени в живота

[Диляна Колева]

преди 9 часа, Страхлива каза:

Добре ще напиша моя страх поради който постоянно мисля аз. Ама как така всяка сутрин не се събуждаш с ужаса, че това все някога ще свърши съзнанието ти ще изчезне, нищо няма да помниш от този живот, какъв е смисъла тогава след като отиваш под земята и край изчезваш, или ужаса като минеш 70 те смъртта през целия ни живот ни следва, но има шанс и да не те вземе но след 70 те какъв ад вече си на прага и младостта не може да те спаси. За мен самата изключвам варианта да живея вмомента тук и сега понеже дори и да живея тук и сега пак ще умра все някога и това не ми дава утеха

Мисля, че не ме разбра. Твоят страх е ясен на всички нас и има милиони като теб с тревожност, която ги "удря" по същия начин. И не става въпрос за Тук и Сега изобщо, на този етап това понятие за теб е абсолютно невъзможно нито за проумяване , нито за проявяване.

Става въпрос за друго: По каква невероятно важна причина трябва да изгубя днешния ден, за да мисля за нещо, което го няма, дай ми цел, мотив да си губя времето в мисли, вместо да свърша нещо, което ми доставя удоволствие. Ако ми дадеш поне една причина, заради която си заслужава на сто процена да се лиша от днешното удоволствие на деня, заради фантастични предположения, ще ти дам интересна концепция.

[Промяната]

Еми това беше смисъла да ви изплаша с моите страхове, но явно няма как да стане. Понеже вмомента имам такова мислене и ми се струва, че всички така мислят.

[АлександърТ.А.]

преди 2 часа, Страхлива каза:

Еми това беше смисъла да ви изплаша с моите страхове, но явно няма как да стане. Понеже вмомента имам такова мислене и ми се струва, че всички така мислят.

Точно  страхът не съществува извън мисленето .Ако спреш да расъждаваш , страх няма да имаш .Това е , или спираш да мислиш или се научаваш да мислиш правилно .За второто имаш 2 страници със съвети . С години може да ги обмисляш . Това е самостоятелния път . . .В основата на мъдроста стой смирението . А то е да си признаеш че нещо бъркаш и да решиш да го поправиш .Спираш се и започваш . Сега можеш да ни разкажеш какво ти казва Диляна . Със свои думи , според теб .

[Промяната]

Нямам си и на идея какво ще каже, пък и не успях да я накарам да ди изгуби деня в мисли за смъртта..

[Диляна Колева]

В 7/5/2017 at 9:01, Страхлива каза:

Еми това беше смисъла да ви изплаша с моите страхове, но явно няма как да стане. Понеже вмомента имам такова мислене и ми се струва, че всички така мислят.

Ето го твоят искрен и точен мотив /Благодаря ти/- страх ме е и искам някой да се пострахува с мен. Затова нищо от написаното не стига до теб, защото всъщност на несъзнателно ниво ти не ни питаш това. Не те интересува смъртта. 

На моята покана от по- горе, в която всъщност ти кавам: "Хей, заинтригувай ме, привлечи ме за събеседник, за участник в твоя живот." 

Първото, което направи, съвсем първосигнално беше пост, с който ми каза: "Няма да полагам такива усилия ти не ме интересуваш, аз съм важна, чуй ме, влез в моя страх и върви с мен."

Аз отказах, с молба да се опиташ все пак: Ти стигна до капитулация - "Ами не мога да вкарам никого в страха. "

Всъщност дори няма значение какъв е страха ти, той се е появил, защото ти липсва нещо, което се намира в живия живот край теб. Дали е сигурност, дали е личност или факт, който се страхуваш да не загубиш, дали е промяна, която несъзнателно те тревожи и не можеш да осмислиш или е просто житейска криза на израстването, това не мога да кажа от няколко поста във форума. Важното е, че тук смъртта няма нищо общо, животът те тревожи, вътрешно и несъзнателно имаш съпротива да влезеш в следващия епизод.

А сега въпреки, че вероятно не разбираш защо, помъчи се да ми обясниш, смисълът на това да си говорим за смъртта.

Редактирано Юли 6, 2017 от Диляна Колева

[Промяната]

Вероятно е подсъзнателния подвиг на тревожността ми а съзнанието ми го приема буквално само и само да се то да се успокои търси всевъзможни теорий за тази смърт обаче успокоение ми е моментно и въпреки, че ходя на терапефт може би заради това нямам поне малка промяна защото работим за съзнателния ми страх а не подсъзнателния който трябва да се открие и поправи, но сама явно не мога да осъзная какъв е проблема.

Редактирано Юли 6, 2017 от Страхлива