Безкраен страх

[Промяната]

Здравейте ,радвам се че намерих форума с надежда за помощ. Пиша ви това писмо с мисълта защо да го правя след като ще умра какъв е смисъла от всичко това като ще умра и няма нищо да помня и знам. Много отчаяна ,че този кошмар няма да спре ,имам неуписуем страх от смъртта ,чувствам се без изхуд ситуация. Не мога да помисля за нещо друго и след това да не следва мисъл за нея така страшна смърт ,гледам хората по улицата и около мене и всички си представям трупове ,чудя как живеят с радост и спокойствие ,всеки възрастен човек ми напомня ,че и аз дай се боже ще стана на толкова години и ще ми свърши времето на тази земя. Всичко свързвам с нея. От 3 години живея в страх. Състоянието ми на моменти се оправя и незнайно как пак се връща страха и това ме кара да съм в пълно отчаяние ,защото тамън си помисля ,че ми е минало и оп пак същата работа, въртя се в един безкраен кръг. Опитвам се да се отиша като чета и предъвквам едни и същи неща във форума вече ги знам на изуст и след толкова време чак сега се усмелих да ви пиша ,опитвам се да си мисля ,че съм безсмъртна и че има нещо по нататък но само се залъгвам ,защото няма как да съм сигурна в това. Ходя на психотерапия от 2 месеца но няма ефект ,може вината да е в мен ,защото не правя нищо друго освен да ходя там ,почвам да медитирам и като усетя ,че влизам в периода на затишие спирам ,защото не ми се занимава ,сега пак съм страшния период медитирам от 4 дена ,знам че няма да има толкова бърз резултат и сигурно не трябва да спирам дори и когато ми мине малко ,честно казано имам чувството ,че тук сте най -добрите лекъри на души ,особено Орлин Баев - много ми допадат твоето разсъждение и знания ,така съм си въобразлила че си мисля че само ти можеш да ми помогнеш ,но няма как аз съм от Бургас и там  ходя при друга ваша колежка ,има много обич и вяра в нея ,но мисля ,че не  може да ме разбере истиснки след като не е преживяла нещо подобно ,тя самата ми каза ,не казвам ,че не си разбира от работата а ,че може аз да не и се доверявам напълно ,гадно е като си мисля ,че хвърлям пари на вятъра без ефект. Иначе с удоволствие ако има някой който да ми помогне бих му плащала цял живот .защото най - ценното за мен е да съм щастлива и смела. Просто ми е много кофти понеже страха от смъртта ме кара да се чувствам  в безизходица с мисли от сорта та дори и да се оправя и да нямам сковаващ страх аз пак ще умра ,тогава какъв е смисъла да се оправя ,ужасна мисъл която ме кара да искам да избягам от реалността от този свят ,а смешното е ,че ми идвам мисли като да се самоубия а мен та на ли от смъртта ме е страх и това не е решение ,не виждам изход. Много се измъчвам от тази безизходица ,постояно рева и имам буца в гърлото ,всяка секунда ,минута ,ден и т.н които са изминали ме плашат понеже се доближавам до смъртта.Когато гушкам или лягаме да спим с приятеля ми си мисля как ще живея без него ако той си отиде пръв ,та аз толкова много го обичам искам безкрайно да съм с него но и това няма как да стане . Всички тези мисли са толкова натрапливи ,купих си книгата психология на смелостта ,четох ,разбрах че не трябва да се боря да приемам  с обич всичко ,но на практика не знам как да го постигна ,на теория много неща разбрах  ..... Благодаря предварително ,че сте направили труда да прочетете това писмо написано с много страх и сълзи..а съм само на 22 години а си мисля ,че съм толкова стара ......

Редактирано Юни 27, 2017 от Страхлива

[Guest Кермит]

Здравей,

писах ти дълго съобщение, но замина... Доверявам се на силите, които искат да ти помогнат и ще оставя само онова от него, което помня със сигурност. А то беше идея да прочетеш ето тези книги:

"Човекът, който разсмя смъртта" от Норман Казънс;

"Както на Земята, така и на небето" от Морган Скот Пек;

"Доказателство за Рая" и "Карта на Рая" от Ибън Александър

И да - смени терапевта - такива признания.......

[Орлин Баев]

Благодаря за добрите думи!

В Бургас познавам две сърцати терапевтки - ще ги пиша на л.с. Да, доверие в терапевта, много предизвикване, парадоксалност, объркване, хвърляне в страха умишлено и променяне на рекацията, молитва и хипнотерапия, подходящо четене... Всичко се променя, а като цяло, за добро го преживяваш, за да пораснеш като Човек - именно, за да станеш с голямо Ч Човек! Така че, учи се - всичко вече е наред, когато знаеш. Смела си, просто е нужно да вложиш това страхово гориво в огъня си. Така че, разгаряй го! 

[Промяната]

Бихте ли ми казала само едно нещо, имам ли шанс да преодолея страха, колкото и да чета тука статийте не съм видяла такава със страх от смъртта, понеже съм изгубила надежда след всички опити и какво имате предвид под това стана човек 

Редактирано Юни 28, 2017 от Страхлива

[Орлин Баев]

Страхът от смъртта е основен, зад повечето други. По-голям от него е само страхът от болката. Огромният рой хора с тревожни състояния го имат - не си никакво изключение. Да станеш Човек - имам предвид да живееш смело, смислено, силно, творчески. 

[Диляна Колева]

В 6/28/2017 at 17:52, Страхлива каза:

Бихте ли ми казала само едно нещо, имам ли шанс да преодолея страха, колкото и да чета тука статийте не съм видяла такава със страх от смъртта, понеже съм изгубила надежда след всички опити и какво имате предвид под това стана човек 

Здравей, включвам се не толкова с нещо ново, защото по този проблем е изписано много, а синтез на казани многократно препоръки.

Страхът от смъртта е много общо понятие, казан по този начин той не означава абсолютно нищо. Често когато някой каже така, питам, а от живота страхуваш ли се? Защо си го затворил в тази клетка на бездействието и не го използваш? Нима мислиш, че имаш вечности на разположение?  Пускам една статия , откъс от книгата на Норбеков. По циничен, но много стегнат начин, дава картина за това, защо масата хора не могат да се справят със състоянията, които наричат болест.

http://mostzaknigi.com/2016/11/08/opitut-na-edin-glupak-stignal-do-prozrenieto-mirzakarim-norbekov-2/

 

Прочети я внимателно в нея има много отговори.

Редактирано Юни 29, 2017 от Диляна Колева

[Промяната]

От статията трябва да разбера, че единствено от мен зависи дали ще се оправя или не, ако повярвам в това, ако не вярвам каквото и да става няма да има ефект, но може би вие ако ми кажете, че има как да се оправя, ще ми дойде вярата.. 

[Андрей Филипов]

Когато усетите, че идва страхът, започнете да прехвърляте чувството върху предмети от обкръжаващата ви среда, използвайки следната формулировка: “столът се страхува от ..., не аз, масата се страхува от ..., не аз, лампата се страхува от ..., не аз, ролката тоалетна хартия се страхува от ..., не аз” и така нататък, до насищане на играта или докато ви стане смешно.

Друг вариант да преместите фокуса от себе си, е да си очертаете един център (на пода), от който буквално да излизате, като поставяте нещо друго на вашето място – може да е листо, ваза, салфетка... Колкото по-абсурдно, толкова по-добре. Наистина има много варианти, зависи от вашата нагласа. Един по-весел начин би бил да пуснете страховете си “да пасат” – нещо като “щастливи кокошки” (може наистина да си нарисувате кокошки или да назначите клечки за уши в тази роля, да ги именувате със страхове, след което да ги пуснете в градинката зад блока).

В заключение, ако сте пропуснали книгата на Ивинела Самуилова “Къде отиваш, пътнико?”, препоръчвам да я прочетете. В нея става въпрос именно за  Ади, която се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем.

Всичко започва в деня, когато Ади „случайно“ се натъква на мъртвец малко след като в ръцете на Алексей, нейния необикновен приятел психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират дотук. Броени дни след срещата с чуждата смърт, мисълта за която не й дава покой, на Ади й се налага да погледне собствената си смърт в очите. И точно тогава, в мига на най-голямо отчаяние, за Ади настъпва „часът на Бога”. Моментът, в който всички външни опори губят значение и вярата остава единственото й упование. И Ади с ужас разбира, че е извършила най-големия от всички грехове: изгубила е Бог. Затова решава да поеме по известния поклоннически път на Сантяго де Компостела с надеждата да преоткрие Бог в сърцето си.

Типично в неин стил Ади попада на различни хора и ситуации, които я карат да разбере по-добре себе си и света. И осъзнава, че целият страх и ужас от смъртта е заради това, че умираме, преди да сме открили отговорите за живота.

 

[Промяната]

Страха ми е постоянно в мислите, реално трябва постоянно дя правя тази техника денонощно... Няма и секунда в която да не мисля освен докато не спя

[Човек_88]

Според мен трябва да придобиеш една цялостна и по-смела нагласа, защото когато човек има такава, изобщо не се занимава да анализира, оборва и парира всяка страхлива мисъл, тъй като смелият човек няма страхливи мисли. Ако пък има такива, той ги оценява по друг начин и с друго отношение, при което те няма за какво да се "закачат".

[Промяната]

Аз имам чувството ,че единственото нещо което ще ме спаси е това ,че смъртта не е края ,а е нещо приятно и безкрайно. След като няма как да съм сигурна ,че е така ме обзема паника и сякаш съм в някакъв сън ,все едно съм полудяла ,сякаш не искам да се връщам в реалността понеже ме е страх да забравя за страха от смъртта ,много странно и неприятно ,все едно не съм тук а съм се вглабила в главата си и някакъ мой свят ,и изобщо не знам какво се случва около мен ,все едно вече съм умряла и ме няма ,край. За какво ми е тогава този живот след като се чувствам все едно утре ще умра..... дали ще е утре или след 60 години сякаш вече е дошло това време ,сякаш не съм в тялото си..... разума му и тялото не са свързани ,всеки ден го прекарвам механично колкото да оцелея - спя ,яда ,пия вода ,дишам колкото да съм жива ,но се чувсвам вече умряла ,каквото и да се помъча да направя го правя на сила ,та защо да го правя след като съм умряла или не знам вече каква съм жива ли съм не съм ли ?? Не знам...

Редактирано Юни 30, 2017 от Страхлива

[д-р Тодор Първанов]

В никакъв случай не си жива. Права си, умряла си.

Не знам, обаче, как това ще ти помогне. Но, е, малко странно, съгласи се, след като си вече мъртва, да се страхуваш от смъртта.Това е много странно.Много, много странно.

[edelvaisvpirin]

И аз реших да се включа! Ще получиш някакъв отговор некомпетентен, но от някой, който наистина е правил опит за самоубийство!Бях в ситуация,в  която  ме тормозиха много хора и се почувствах без изход и тогава пробвах с лекарства,но не се получи! След известен  период от време   имах по-голям  конфликт и се качих на една висока сграда, но тогава събрах сили и се върнах и не скочих, беше си бая високо и ме хвана и страх от високото и от това как ще се почувствам като се ударя в бетона! Сега след време е ужасно. Постоянно си спомням  този момент и как щях да извърша най-голямата грешка в живота си!Щях да напусна този живот без да съм живяла! Щях да затворя очи и да не се събудя никога повече! Животът се дава само веднъж, това е най-големият дар! Да се родиш да може да се храниш, да дишаш, да пиеш, да пееш, да танцуваш и още 1000 неща! Постоянно си спомням как роднините ми щяха да дойдат да ме видят на бетона на сградата и нямаше да знаят защо! Нямаше да имам възможността да се уча и да правя грешки!Нямаше да знам какво е да си на 25, на 30, на 60 и колкото изкарам! Никой не е се е върнал от оня свят за да ни каже как е там! Ние отиваме в едно неизвестно място! По-добре е да останем тук на тази земя, където все пак знаем правилата на живота донякъде! Аз също съм християнка и знам, че  самоубийците не отиват в Божието царство! Не си заслужава човек да прави такова нещо и да мисли за такова нещо! По-добрият вариант е човек да си набележи цели! Например да  се дипломира, да усети какво е чувството да  че преминаваш от един етап  към друг в живота си, да почувстваш удовлетворен от нещо с което си се справил, да се запишеш на пеене или танци, нещо, което е твоето нещо и си мечтаеш! Животът така или иначе ще свърши,  но имаш ПОДАРЕНИ няколко години живот, в който ти ще си решиш какво да правиш!Може да си ходиш на кафе с приятелки и да се смеете, да си мързелуваш, да се занимаваш с любимо хоби! Почва се от нещо малко! Аз към това добавям и молитва към Бог, където искам от Бог да ми помогне да моето състояние! На  мен Бог ми помогна!Благодаря му!И в самата молитва се формулират и изясняват нещата ,които искат да се променят! Важно е да се промени и отношението на теб към околните и тяхното одобрение при започването на нещо, с  което се занимаваш например твоето нещо! Аз имах същия проблем и подобни на твоите мисли, но се справих! Трябва и време! Просто започнах да излизам с приятели, после почнах и да се моля, после започнах с пианото и уроците в университета и всичко се избистри в ума ми! Всичко изглежда безмислено, защото накрая пак ще умрем!Не можем да отнесем нито дипломите си, нито телата си, нито нищо, но можем да се забавляваме докато  живеем тук на тази земя да сме щастливи!Господ си знае за какво ни е създал! Той е по-мъдър от нас и не прави грешки! 

[Орлин Баев]

Хубав текст, Еделвайс. Само че в тази тема става дума единствено за силно желание за живот, прикрито под еволюционно обусловения изказ на подсъзнанието. Живее ѝ се на момичето, та две не вижда! 

[edelvaisvpirin]

Извинете ме! Аз съм некомпетентна, но просто имах същите мисли и реших да споделя тази част за самоубийството! 

[Промяната]

Вече имам нов страх, да не се разболея от нещо заради тревогата....и това повишава страха ми... Самите постоянни мисли за смъртта са толкова непоносимо, чак сякаш не съм в тялото си, имам чувството че ще полудея от тези повтарящи се мисли.. Едно и също и едно и също въртене, както и всеки път като пиша тука е едно и също и едно и също, но с различни думи... Постояно корема ми е на топка.. Починала една 90 годишна баба - допълнително ме разтревожи представям се как  ставам на 40 на 80 и край - един голям шок и ужас във мене. Чувсвам се е безизходица сякаш ще полудея или ще се разболея от нещо..Постоянно си представям като видя нещо срутено или по старовременно или едно старо одяло или стол ме обземат тръпки ,сякаш са свързани към смъртта ,не знам какъв урок имам да уча ,защо е всичко това ,.... И най гадната  мисъл е ,че дори и да преодолея страха аз пак ще умра все някога и това не ми дава утеха ...

Редактирано Юли 1, 2017 от Страхлива

[Stefan Grekov]

Просто имате нужда от помощ. Не е въпросът защо ви е страх от смъртта, а какво си мислите,  чеи  е смъртта. Понеже се занимавам с променени състояние на съзнанието и едно голямо влечение ми еса  да се запознавам и срещам с хора,които са били в кома, в клинична смърт. От техни разкази и мои преживявания мога да ви уверя, че смъртта може би е най-освобождаващото нещо в този живот. Помислете си състояние без страх, чувства, които надхвърлят човешките, състояние на безкрайна свобода - е това е смъртта. Защо бягате от нея, тя не ви гони. Вашият страх е не от смъртта, а от самият живот. Ориентирайте усилията си да се запознаете със смъртта, Прочетете Карлос Кастанеда. Потърсете филма на Рене Мей. Потърсете информация за така наречената смърт. И ще видите, че вашият проблем не е смъртта, а смъртта се оказва решение поради страха ви от самия живот. Смъртта е съветница, приятелка и тя винаги седи на една ръка разстояние от вас, но тя избира кога да се протегне и да ви хване. Вие се страхувате от смъртта, а още преди да сте се срещнали с нея живеете, като мъртва. Тя решава кога да дойде, не вие.  Поздрави и на вас и на смъртта!

[Промяната]

А от къде да съм сигурна, че смъртта е това което описвате, точно това съмнение ме убива.. Много неща може да пише за нея и да не са така, а просто да са едно успокоение за хората като мен, но в моя случай дори и не помага, защото иначе ще се самоизлъгвам, защото не вярвам истински 

[д-р Тодор Първанов]

Момиче, ти си в смъртта.Умряла си.Не си жива, умряла си.

Не го ли разбираш? Ти в момента не си жива.

Задай си въпроса - Това, което е в момента, живот ли е?

Сама ще си отговори6, че не е.А, щом не е живот, значи си мъртва.

Редактирано Юли 1, 2017 от д-р Тодор Първанов

[mecholari]

Aз мога да дам само пожелание, тази непрестанна мисъл за страха от смъртта , да се превърне в мисъл за Бога. До какви ли резултати ще да доведе това?

Също, в такива моменти се радвам, че има психиатри и психолози, защото се чувствам безпомощен да помогна. Трудно се работи с хора, далеч по-лесно е да поемеш отговорност за собствените си състояния. И примерно имал съм такива опитности със осъзнато сънуване, че вече се съмнявам, че общоприетия свят е реален. Може би е едно общо съновидение, но да живееш в него и да се страхуваш постоянно, това не е ли ада? Напоследък затова предлагам една книга на дон Мигел Руис, казва се „Отвъд страха“. Може да се свали и прочете безсплатно от spiralata.net.  Въпреки, че имам предпочитания и афинитет към словото на Учителя, предлагам тази книга, защото докато я четох един слънчев лъч влезе през прозореца и пред очите ми изрисува бюста на Учителя. А аз се обърнах и тръгнах към по-тъмния коридор , а видението вървеше пред мене. А в книгата по-късно прочетох за връзката ни със Слънцето и слънчевите ангели, за собствения слънчев лъч, който ни свързва със висшите същества. Сънищата, които сънувах докато четох тази книга няма да ги описвам, но те бяха толкова интересни и необикновени, че чудно ми е как можеш да имаш други желания, да прекарваш живота си в страх, като пред теб стои една Велика вселена, с братя по разум надхвърлящи човешкия , че Слънцето е свръх интелигентно, а ти да седиш и общуваш със собствените си страхове, демоните, които сам си създал.

[Промяната]

Просто обяснявам как се чувствам, знам, че нямаше да ме е страх ако  бях умряла. Извинявам се ако има нещо

[Орлин Баев]

Точно така - не е до смъртта. До страха от живота е. От загуба на контрола, безпомкощността, слабостта, безлюбието, нараняването... Да, добре е да се почете по-широка литература, но всъщност не е до смъртта, до живота е!

[Промяната]

Когато се опитам да се отпусна ,да приема смъртта или когато правя нещо ,гледам филм или нещо с което да забравя за тези мисли ,буквално става за няколко минути максимално ,и когато се усетя ,че съм забравила да мисля ,че ще умра за момент ,си викам - оо аз спрях да мисля за момент това означава ,че вече не съм в безопасност ,все едно страха съпроводен с мислите ме държат в безопастност това да не се случи. Дано правилно да съм описала. Тези неща за преживявания на крачка от смъртта ме успокояват моментно , и после си викам ,но как е възможно това са  пълни лъжи просто защото не мога да си го представя с ограничения си ум ,това са неща в които да вярваме и да се залъгваме всички хора за да не живеем цял живот в ужаса на страха. Смъртта е просто край ,нищо ,безкрайна бездна и така крага на тревогата се затваря. Може би докато не преживея нещо такова самата аз никога няма да повярвам истински от вътре. Обяснявам си го така ,че това са успокоителни неща които идват от външна намеса и в такъв случай успокоението идва моментно.

Редактирано Юли 2, 2017 от Страхлива

[Донка]

Гъсеницата умира в пеперуда. Пеперудата умира в яйца. Яйцата умират в гъсеница. Нищо във вселената не се изчезва - само променя формата си... Доказано е. Дали вярваш - твой е проблема.

А проблема мисля е, че ти се иска ТИ  да контролираш умирането и раждането. За твое и за доброто на всеки от нас този контрол има само Бог - от първия до последния миг на живота в тази ни форма.... Дали ще му се довериш, че е за твое и на всички добро - твой си е проблема... 

[Промяната]

Днес си викам искам да получа паника атака от две години не съм, е поради чувството за безизходица току що получих, изказвам го тук да мога да го излея някъде, имам чувството че гърдите и сърцето ще ми се пръснат от напрежението, не мога да поема въздух. И най- хубавото е, че докато съм в паника я увеличавам с мислите за смъртта.... Та аз така до без край ли мога да увеличавам паниката и атаката..може би накрая ще прибадна за да предпази тялото

Редактирано Юли 2, 2017 от Страхлива