452.Приложете добродетел-държана от Учителя на 13 март 1932 г., 10 ч.с София, Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Молитва на Духа Свят

Приложете_добродетел - беседа

Молитвен наряд за край:

Няма любов, като Божията Любов - формула

Ще прочета част от 24 глава на Притчите до 15 стих.

Ще взема няколко думи от Второто послание Петрово, от първата глава, 5 стих: „Приложете на вярата си добродетел”.

В какво седи прилагането на добродетелта? Много пъти се говори за добродетелта за вярата. Вярата е една установена сила за човека на земята, - с която той започва, с която започват не само хората, но и всички най-малки, най-дребни животинки. От най-малките до най-големите, всички започват с вярата. И най-голяма вяра имат най-малките животинки, най-слаба вяра има човекът. Туй е по отношение на вярата Животните имат най-малко знание, а човек има най-голямо знание. И туй знание той го е добил благодарение на малките животни, които с вярата са достигнали тези факти. И той се намира много учен човек. Тъй щото, ако искате да научите какво нещо е вярата ще го научите при най-малките животни. Ако искате да научите какво нещо е търпението, ще го научите при дърветата. По-търпеливи същества от дърветата няма. На човека му трябват още хиляди години, докато дойде до търпението на дърветата. И затова се казва че човек става дърво. По-голямо дърво от човека няма. Всички дървета, които се отказват от търпението, изсъхват. Всяко дърво, което се отказва от търпението, умира. Тъй щото наказанието на всяко дърво, което не търпи, и на всяко малко същество, което се отказва от вярата е, че те изчезват. Такъв е законът. Същевременно изчезва всеки човек, който се отказва от знанието - обезумява. И тъй растенията изсъхват, безверните от малките животни изчезват, а онези хора, които се отказват от резултатите на вярата - знанието е резултат на вярата от по-висш свят - те обезумяват.

В Писанието се казва: „Рече безумният в сърцето си: Няма Бог.” „Няма Бог” значи: аз съм господар, няма всеки да ми заповядва. Той сам себе си ражда, няма кой да му заповядва. Нему всички му заповядват! Една бълха му заповядва да си тури ръката в пазвата, да се почеше. Един цирей, който е излязъл на гърба му, му заповядва да си тури ръката. Той казва, че е господар, а циреят му заповядва! Падне една капка кръв на крака му и тя му заповядва: „Измий си крака!” Той казва: „Аз съм свободен човек, каквото искам правя.” Като дойде циреят, той му казва как да го лекува. Като дойде бълхата, тя казва как да я изпъди; заповядват му как да яде, как да се облече и т.н. Аз не зная каква свобода има в това.

Сега, аз взимам фактите така както са, не за присмех. Защото човек като не изпълни закона на природата, той става за присмех. За присмех е всеки лист, който е паднал от дървото. Всичката култура за него е свършена. Той пожълтява. Листата тактика имат. За да покажат, че уж са завършили своята еволюция, слизат от дървото жълти; ако са зелени, не са завършили своята еволюция. Но за да покаже причината, че слиза от дървото, листът пожълтява - значи тази култура на дървото не е за него. И хората като гледат този учения лист, в огъня го изгарят. Той се повдигне горе. Затуй казваме: учените хора все из въздуха ходят...

Приложете_добродетел

 

 

Редактирано Юни 29, 2017 от Розалина

[Розалина]

 

Цитат

 

Единствените две велики величини, с които небето работи, това са мъжът и жената. Единствените фактори за насаждането на някаква култура, това са мъжът и жената. Вторите фактори са братът и сестрата. Третите фактори са Учителите и учениците. Най-после, накрая на опашката седят господарите и слугите. Но факторите са мъжът и жената. Когато се образува това правилно отношение, ще се разбере, какво нещо е жената и какво нещо е мъжът в своята чистота; не в това състояние, в което ги виждаме сега да живеят в своята нехигиенична къща, но мъжът и жената които живеят в своята хигиенична къща или в своя просветен ум, в своето просветено сърце, в своята благородна воля. Мъжът със своето просветено съзнание, това аз наричам мъж и жена Човек може да прави някой опит в света, то е външното проявление на тялото. Мекотата и силата на тялото, това са неща относителни. Има една вътрешна мекота. В мекотата има живот, в силата има растене. Животът, за да се завърши, непременно трябва да има мекота. Тъй трябва да се развива. Без мекота животът не може да се развива, но и без сила растене не може да има. Растенето става в силата. Следователно, за да поддържаш живота си, трябва да бъдеш мек; за да расте твоят живот, да прогресира, трябва да бъдеш силен.

************

Туй, което съществува в природата, то си съществува, независимо от това дали ти вярваш или не вярваш. Ако слънцето грее, то и грее, независимо дали ти вярваш или не. Човешката душа съществува, дали ти я признаваш или не, тя упражнява влияние върху тебе. Човешкият дух съществува, дали ти вярваш или не, може да става въпрос.

Душата е всичко в света. Тя е жената, онази жена, за която аз говоря. Човешката душа я отричат, казват, че нямало душа в света Ако в света няма душа, съвременната култура е осъдена на смърт.

Иде тя в света иде тази жена. Тя ще дойде тъй тържествено, както светът никога не е виждал. Никога откак е създадена, не е слизала една душа с по-голяма тържественост, отколкото тази душа която сега иде.

 

Приложете_добродетел