Разбрах, кое е щастието и бързам да ви споделя!

[katerina_84]

Здравейте хора,

Не съм писала тук от много, много време, но ми се случи нещо, което мога да споделя само с вас!

Така...животът ми не е бил никак лек от 14-та ми година насам. Няма да изпадам в подробности, на 180 градуса...повечето сте наясно. Но винаги съм вярвала в него и никога не съм губила надежда. Всъщност, едни от най-щастливите мигове в живота ми, докосващи най-силно сърцето ми са били, докато плачейки за сполетелите ме нещастия съм вярвала, че всичко някога ще бъде наред.

Преди половин година, изправена пред поредната кризисна ситуация и нареждайки "Защо, защо пак на мен!", ама, то пък наистина нямаше край...:), в яда си се обърнах към Господ (да поясня - не съм строго набожна християнка, за мен Бог е нещо много голямо, положително, енергия и т.н.), та му казах "Щом все ще е така поне вземи скапаната си вяра и надежда, уморих се да вярвам и да се надявам безрезултатно. Така поне ще знам, че нищо добро не ме чака и ще се опитам да се напасна към този гаден живот, който все някога ще свърши".

Продължих си живота както обикновено, работа, деца, битовизми, нещата се уталожиха и забравих...От месец обаче не съм добре, от най-малкото препятствие правя голям проблем, раздразнителна съм, не искам да идва утре, виждам само страх, мрак...свито ми е...днес пак се помолих на Господ да ми помогне да се стегна, защото дори не успявам сама да се взема в ръце, както доскоро. И изведнъж се сетих, какво съм поискала...Поисках от Господ да ми отнеме вярата и надеждата и той ми ги е отнел. А щастието е в тях...Независимо от ситуацията в живота ни, независимо дали сме горе или долу, щом имаме тях сме щастливи. Сега му се моля да ми ги върне обратно и вярвам и се надявам!