Стрес

[r_at96]

Здравейте! 
Студентка съм на 20 години и изпитвам силна тревожност преди изпити. 
Накратко, не усещам да съм стресирана, но тялото ми говори само по себе си. Преди 2 седмици влязох в сесия и след първия ми изпит, започнах да имам проблеми със стомаха, имам гадене по цял ден и нищо не мога да хапна. Като видя храна, направо ми се повдига и буквално се храня на сила, защото не си позволявам да гладувам. Също усещам постоянна сънливост, липса на концентрация, леко ми се вие свят на моменти и се усещам, че понякога не съм там където съм. Мисля, че всичко се отключи предходната година, когато ме скъсаха на първият ми изпит, който взех на следващата сесия. Много трудно се справих с проблемите си които продължиха и след сесията. 

Въпросът ми е, как да се справя с тази ситуация, да не позволявам това да ми се случва за да съм пълноценна и да възвърна баланса си за напред!

[Aleksandra Ivanova]

Здравей,

Включвам се, защото имах същия проблем. В първи курс в университета бях абсолютно същата. Описаната картина беше преживявана преди всеки изпит.  Всичко идва от страха да не се изложим. Какво ще си кажат преподаватели, колеги и хората изобщо.Единственото лекарство тук е да спре да ти пука. Позволи да се излагаш и да те късат на изпити. Прави най-доброто, на което си способна, но приеми, че има вариант да не се получат нещата и това не е краят на света.Наистина и да те скъсат на изпит, не е фатално.Няма да си първата, няма да си и последната. 

От опит знам, че когато спре да ти пука всички неща, които описваш, спират да се случват.

Успех! 

[Stefan Grekov]

Здравей,

Това, което е нужно е  просто да се научиш на ново  отреагиране. Ти знаеш и спазваш само един модел. Въпросът е не дали ще успееш или ще бъдеш скъсана, въпроса е за кого или за какво е значимо в теб това да успееш. Тук може да има чужди авторитети, вътрешен морал, високи летви, които си поставяш, но зад тази особа, която описваш седи една прекалено отговорна личност. Ти ако сега си така преди изпит, представи си, че имаш две деца, куче и ходиш на работа. Тогава буквално ще си разбита. Отпусни се вдишай и издишай, постарай се да се изложиш дори. Сложи си го като фикс идея, докато не разбереш какво е провалът и че от него не се умира и не боли, то ти винаги ще се движиш нагоре- надолу, като махало. Ако имаш възможност потърси специализирана помощ съмнявам се, че само изпитите са проблемът.

Поздрави и действай!

[r_at96]

Здравей, Стефан!
 

Думите ти ме заинтригуваха много! Възможно ли е според теб, сама по някакъв начин да се справя с тази ситуация? Мисълта ми е, както казах, че по време на сесии аз не усещам да съм притеснена. Принципно не ме е страх да се провалям или да повторя или потретя някой изпит, просто както казах - тялото ми говори само за себе си. След първият ми провал, всичко се промени. Спрях да шофирам, като започнах да изпитвам безброй много страхове. Като цяло съм отворена към специализирана помощ, но просто ми е адски трудно да се отворя към някого и да говоря свободно за това, именно заради страха това да не се повтори. Срещнах се с един психотерапевт, но не се почувствах спокойна в нейно присъствие, сякаш не знаеше какво да ми каже. В общи линии не ми хареса, защото не искам да споделям с някой, който ме кара да се чувствам некомфортно. Идеята е, че принципно съм много свита и споделям само с майка ми най-тежките ми мигове. Но не искам да живея по този начин, защото преди бях лъчезарна, усмихната и с много цели в живота си. Сега даже не знам как съм го мислела това и как изобщо съм правела някои неща, които сега изпитвам ужас ако се наложи да ги свърша.

Ако не мога да се справя сама, наистина не знам към кого да се обърна, защото може би съм търсила около седмица подходящ психотерапевт и в крайна сметка, когато се реших да отида ми трябваха около 10 минути от сесията да се успокоя и да се отворя към нея за да започна да говоря и както казах, се почувствах крайно некомфортно в нейно присъствие.

[д-р Тодор Първанов]

Аз знам, към кого да се обърне6, разбира се зависи и от къде си.