balthazar Добавено Юни 11, 2017 Доклад Share Добавено Юни 11, 2017 (edited) За смисъла на живота и защо да живея? Редактирано Юни 11, 2017 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 11, 2017 Доклад Share Добавено Юни 11, 2017 (edited) За да си жив нямаш избор . Поне можеш да търсиш , как да живееш . Мога да ти кажа какво мисля за тези които си задават въпроса ,,защо да живея " . Ако искаш . Редактирано Юни 11, 2017 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balthazar Добавено Юни 11, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 11, 2017 Здравейте, приятели! Поствам тази тема, защото силно ме касае или поне аз такова значение й придавам. Заглавието е доста общо, но основно целя да получа съвети, които да ме ориентират в проблематиката на моето битие и да ми посочат отправни точки, които да ми вдъхнат надежда и увереност в живота. Признавам, че по подобен род проблеми, които ме засягат, е писано доста - дори и тук. За какво конкретно иде реч? Просто съм демотивиран от живота. Темата за мотивацията е разглеждана в някои от форумите, но моят акцент е по-особен. Какво имам предвид? Почти 30-годишен млад мъж съм и не зная какво искам от живота, какво да постигна и защо да го постигна? Напоследък някакси се отдавам на безперспективни мисли. Липсва ми увереност и желание за каквато и да била социална ангажираност. Въпреки това не искам да се отделям от обществото. Желая да бъда интегрална част от него, но не знам как това да се случи. Явно съм изпуснал доста възможности през годините, които биха ми били от изключителна полза в динамичните сфери на живота и комуникацията, които те предоставят иначе в изобилие. И вероятно точно това ме плаши - изобилието на живота и отговорността, която трябва да предприема в него с цялата палитра от силно социално присъствие, отговарящо на половата идентификация и разпределението на ролите в обществото. Но, защо, защо ни е обществото, защо ни е икономиката, защо са ни всичките тези блага... защо трябва да работим за тях, при положение, че може нищо да не правим и да сме щастливи от този факт? Е, съзнаването на материалната, а и на духовната бедност или по-меко казано - нищета, карат хората да прявят нещо - да опредметяват битието си и да се стремят по този начин към щастието... А, защо аз не разбирам това при положение, че го зная? Защо не канализирам жизнените си усилия в осъзнат избор на достоен за мене самия модус на съществуване и не се потопя в изкусителното и омайно негово море, което би ми донесло професия, социален статут, материално благоденствие и в дадени моменти разочарования? Защо отказвам да живея живота си като топус на различното, отличителното и интимното като моя реализираща се представа за света и като принос към близките и обществото? Защо отказвам да живея? Защо се инатя? Нека споделя повече неща за себе си от личната ми биография. Проблемът за истината и сблъсъкът с чуждото мнение дълго бяха безмилостните сеячи на моята хронична тревожност, която често е акомпанирана и с някакъв на пръв поглед безпричинен страх. Така се породи и страхът от живота. Имам и комплекси за малоценност, леко заекване и съм диагностициран с разстройство в адаптацията. Лекуван съм и от паническо разстройство и съм с отчетлива симптоматика на хронична депресивност. Профилът се допълва с дихотомно поведение - желание за интеграция и страх от такава и развито специфично его, което има своята измамно постижима точка на комфорт. Радост ми донасят безцелните и често непланирани разходки. Усещам как животът ми минава покрай мен, а аз стоя като безмълвен и потопен в необяснима и непоправима тъга. Ето, в момента уча, но ме мързи, липса ми концентрация и не виждам някакси смисъл, т.е. виждам го като далечна мисловна проекция, която би трябвало да ме мотивира, но уви лесно се отказвам. Моментното разколебание и въвличането в ленността грабват безпощадно жизнените ми сили и устрема в живота. Физически, като седна да чета, особено ако съм сам - не мога без движение - постоянно се пипам някъде, клатя си краката, чеша се, защото иначе след втората страница изпадам в тотална апатия и унес към Сънчо. Преди работех нелека физическа работа - пак бях тежък характер в комуникирането с хората и оставах неразбран, но поне се срещах с хора, с физиономии, а сега - се чувствам толкова самотен. И, коварното в случая, което е отново амбивалентно по характер е, че искам да изляза от състоянието си и не знам как - впрочем знам как, но ми липсва воля, огън, сила. И, пак си задавам "лековати въпроси" от типа "Защо да се забавлявам като хората в дискотеки или да се напивам и упоивам с наркотици? - мразя ги, "Защо сутрин да пия ободрителни напитки - кафе, чай - като нормалните хора" - не обичам да си губя времето с тези неща, "Защо да чистя стаята си или пък усърдно да гладя и сгъвам дрехите си? - не обичам, ако няма кой да ме респектира и оценява. И, оттам пък - следният въпрос - "Защо пък някой трябва да ме контролира? и всичко се завърта отново и отново и така минава животът. Много хора биха казали, че постъпвам глупаво - но това е тяхната преценка... а моята - не знам каква е тя - и това е личната ми трагедия. Зная, че две + две вече не е четири. Зная, че другият може да е по-умен, по-схватлив от мене и т.н. и това на моменти едновременно ме плаши и не ме плаши (защото пък и нямам ясни цели за изпълнение в живота, нямам опорен стълб). Ех, явно на такива като мене им липсват строгият контрол, дисциплината, казармата дори, не знам... Зная, че обществото и животът са илюзия, но с реалистично болезнено жило, което пък е и необходимо, за да не станем като скотовете. А, защо аз доброволно оскотявам? Може би защото изпуснах нишката на живота и постоянно битувам във фантазиите и миналото?! А, животът не чака и иска своето - труд, забавления и пак труд, и пак забавления - и отвреме навреме мигове на блажено щастие и периоди на болести, където красотата на пустотата и отшелничеството малцина съзират. И, пак егоцентричната матрица на моя съсухрен живот се задейства - искам да намеря приятели, момиче и работа, която да ми носи удоволствие и после веднага се размислям защо са ми всички тези суетни и егоистични неща и осъзнавам колко бедна и стисната душа съм - буквално и преносно! Моля, помогнете! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balthazar Добавено Юни 12, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 12, 2017 преди 19 часа, АлександърТ.А. каза: Мога да ти кажа какво мисля за тези които си задават въпроса ,,защо да живея " . Ако искаш . Да, ще бъде интересно. Желая да се запозная с твоите мисли по въпроса, още повече, че днес разбрах, че някои хора може да се превърнат с времето в тотални и безпардонни нихилисти, без дори в началото и в пълнота да осъзнават това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 12, 2017 Доклад Share Добавено Юни 12, 2017 Здрawej ! от начало щях да ти кажа , че когато човек мисли вместо да дейстсва , се нарича мързел . Но после видях че си го знаеш .И чета и гледам , Tо ти е ясно .Само трябва да кажеш хоп и да спреш да мислиш , за да свършиш нещо . Каквото и да е .Напук на нечие чуждо мнение . Тук на земята мисленето е хубаво нещо , но е спомагателна дейност . Можеш да направиш чудесен проект на многоетажна сграда .Проект нужен на работниците за направата ѝ . Но ако не можеш да закрепиш 3 тухли една върху друга , не си хармонична личност . Все нещо ще ти липсва . Но на теб ми се срува че ти пречи предвкусването на неудачи .Дори не и точно това , а евентуалните неудачи .Ти си го знаеш --страх .Така си свикнал че ако го няма ще се стресираш . ,, (защото пък и нямам ясни цели за изпълнение в живота, нямам опорен стълб) " да смятам ли че ти не огладняваш ,не ожадняваш . За дрехи и подслон не се сещаш . И секса не те влече . Ако не е така има разнобой между теб и умът ти .Умът работи със шаблони в които талото ти не може да се впише . Извинявай , само това имах време да напиша Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balthazar Добавено Юни 12, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 12, 2017 Благодаря, Александър Т.А, за отговора и правдивите ти наблюдения. Наистина аз много мисля и често ме упрекват именно в това. Без да претендирам за начетеност смятам, че действително е вярно, че по-дълбоко мислещите човешки същества (или по-интелигентните) имат по-болезнен досег с вродената тревожност, с нейното степенуване, осъзнаване и съпреживяване. По-умният умело се опитва да претегли и прогнозира максимално всички възможни рискове от евентуалния избор, който общество, близки или живота му налагат да направи. И, това е парадоксално предрешена борба. Човек никога не може да надмогне постоянно пораждащите се в него вътрешни противоречия и е обречен на непрестанно дирене на утопичната хармония и блажения вътрешен мир (които се постигат, когато той е тотално приобщен и едно с бога или с усещането за перманентно божественото - в неотлъчно и свято единство). Да, страхът от провал е живителен повик нищо да не се предприема, защото то по презюмпция е обречено на провал - това си е нихилистична, силно скептизирана представа за света и нещата, които непрестанно го съзиждат и обновяват. Е, всяко човешко същество има нужда от обезпечаване на нуждите, свързани с екзистенц-минимума - считай - покрив, храна, дрехи, задоволително здраве... Постигането на сигурността в това отношение е по дефиниция функция на онтологичната човешка потребност. Нагонът, или сексуалното влечение, е мощна и велика сила, която човек се учи да канализира градивно и внимателно - тук хармонията най-трудно се постига и вместо поддържане не системен резонанс, винаги прозира доза дисонанс. На този фон някои хора цял живот се учат да припознаят и живеят пълноценно според нагласите и личното им светоусещане модуса на любовта, който обагря и насища търсещата Истината за себе си, за Живота и света душа. Е, разнобой в мене няма, но отликата и търсенето на баланс между тленно и душевно произрастяват... А за стълбовете в живота ще кажа - да, повечето хора лесно или пък трудно ги намират за да базират на тях живота си - кариера, семейство, родители, пари, влияние, вяра в бога, вяра в идеали... (все велики илюзии). Защото, ако не е иначе прозират нищетата и безделието, които са антиподи на живота парекселанс. Това отваря широко вратата към отчаянието, апатията и води в крайна сметка до морална развала - живот без опори, без авторитети, без цели и без смисъл - живот за заличаване на живота като възможно средство и модус на съществуване и преживяване на тази иначе изобилна Земя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 12, 2017 Доклад Share Добавено Юни 12, 2017 Ще опитам да повторя основното , което вече казах .Умен си , интелигентен ,Начетен . Тогава защо не се чувстваш добре .Една част от теб с която се идентифицираш не разбира друга част от теб . Ето това е утопия ,мислиш че мисълта е добра , следваш я , а резултата е плачевен .Тогава защо продължаваш да мислиш по същия начин ? За да разбереш начина си на мислене трябва мъничко да познаваш и други начини .Ето ти задача за социални контакти . Основна цел да разбереш как друг се справя с твойте трудности .Как подрежда мислите си , на коиѝ обръща внимание .Коиѝ са важните неща за него . Преди лека нощ ми се иска да ти кажа и за една грешна представа за света . Много хора си мислят че светът е точно определен . Че може да се види , пипне , почувства , като всеки друг предмет .Не е така .Наричаме живот преживяванията си .За всеки миг , конкретния сбор от чувства окичени с конкрените мисли .Мислите и чувствата са обвързани . И ако човек има яснота за връзката между мисли и чувства . Може ,избирайки определени мисли да събужда съответните им чувства .Да определя преживяванията си . Помисли защо някои независими неща се определят от един като добри , а от друг като не добри . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 13, 2017 Доклад Share Добавено Юни 13, 2017 Цитат вяра в бога, вяра в идеали... (все велики илюзии). Здравейте, balthazar, и добре дошъл при нас! За мен по-горе е скрит отговорът на вашия въпрос. Ако и когато вярата в Бог и Божията Воля са "все велики излюзии", приравнени към " кариера, семейство, родители, пари, влияние, ", човек няма шанс да открие и реализира смисъла на живота си тук на тази планета. Мисля, че ще ви бъде полезно (и не само на вас, но и на всички нас и хората около вас) да инвестирате очевидната си интелигентност в задълбочено проучване и реализация именно на тази част от вашите интереси и разсъждения. Поне в моя личен случай това изигра решаваща роля да открия себе си, мястото и пътя си тук. АлександърТ.А. и Skylove 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balthazar Добавено Юни 13, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 13, 2017 преди 10 часа, АлександърТ.А. каза: Ще опитам да повторя основното , което вече казах .Умен си , интелигентен ,Начетен . Тогава защо не се чувстваш добре Не знам... Ето днес хапнах и ми се приспа - може да звучи наивно и глупаво, но е факт. Ободрение се оказа - да седна и да драсна два реда тук. Обичам да мисля и говоря за себе си и да набирам слушатели, но и това доскучава и дотяга на хората... Явно имам смущения в био-химичната дейност на мозъка или големи очаквания от хората, или пък от никого и от себе си нищо не очаквам. Някои вещества явно изиграват тази негативна роля, която детерминира и поведението ми, и мислите ми, а оттам и емоциите ми. Нещо с нервните трансмитери не е наред и там другите вещества от отбора - допамин, серотонин, адреналин, нораадреналин, кортизол и т.н. Вчера тичах в парка и после ме домързя да чета и пиша - седнах да гледам нещо дискусионно и после си легнах, натежал от собствените си трагични мисли. Както казах диагностициран съм с някои психични заболявания - депресия, паническо разстройство, разстройство в адаптацията и проблеми с обратното реагиране - с обратната връзка. Познавам характера на проблемите си, но някакси се чувствам безпомощен. Когато някои рязговаря с мене и ако не съм предвидил или поне помислил всички възможни сценарии за развитие на дадената ситуация може лесно да се стресирам и да объркам думите, мислите си и да предреша негативния развой на комуникацията, което е твърде болезнено усещане. Отделно, когато разговарям често се оплитам в собствените си витиевати и сложни изречения и оставам често неразбран (стратегия за завоалиране на евентуално заекване, защото някои думички и звуци са ми по-трудни от други), което пък ме подтиска психически. Това е комплексарщина. Не желая да се подлагам и на психотерапии, защото пък съм и материално стиснат и смятам, че тези неща само временно помагат, без да излекуват напълно тъгата от нереализиращото се мое Аз. Не знам, явно съм прекалено свенлив, срамежлив и интровертен и тези мои състояния спомагат за личното ми унищожение и обезличаване, при все че ми се живее дълго - искам дълго да наблюдавам света, да съзерцавам и докосвам с душата си трансцендентното..., после идват битовизмите и се натъжавам. Не е ли това парадоксално?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 13, 2017 Доклад Share Добавено Юни 13, 2017 (edited) безмислено е да си говорим едно и също . С Донка ти дадохме няколко неща , които с удоволствие ще коментираме , . Разбира се ако желаеш . Цитат Не желая да се подлагам и на психотерапии, защото пък съм и материално стиснат и смятам, че тези неща само временно помагат психотерапията е метод ,Който чрез външна подкрепа помага за промяна във възприемането на света .Помагат на желаещия да се промени . Цитат Обичам да мисля и говоря за себе си и да набирам слушатели, но и това доскучава и дотяга на хората... Явно имам смущения в био-химичната дейност на мозъка аз съм бързак . Каквото и да правя , винаги го правя бързо ----явно съм заек ----само пример за необмисленост . Мисленето е когато подреждаш думите . ПОвърхностното е когато ги редиш веднага при поява в ,,главата"..А мъдреците така обмислят всяка дума и възможните ѝ значения в текущия разговор , че с малко думи казват много . Беседите на Дънов са чудесно четиво за обмисляне . пп ,, искам дълго да наблюдавам света, да съзерцавам и докосвам с душата си трансцендентното..., после идват битовизмите и се натъжавам. Не е ли това парадоксално?! "-----това е страх . Редактирано Юни 13, 2017 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balthazar Добавено Юни 13, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 13, 2017 Е, то е ясно, че имам страх или страхове - може би повече отколкото другите или нормалните хора. Произходът им трудно установявам, но някакси доказвам на себе си, че за нищо не ставам или, че не искам нищо да става от мен - твърде минималистична представа... И после външните дразнители и света с изобилието му ме разколебават и от това не ми става по-леко. Запознат съм с доста учения, с доста философии и идеи - и източни и западни, но не искам да се обвързвам мисловно или колективно с каквито и да било нагласи и перцепции за света (не искам да бъда контекстуално рамкиран от системни идеи)... И тук си противореча - хем искам да бъда приобщен към група съмишленици, хем не искам нищо обвързващо, хем искам да казвам и споделям идеите си, дори да бъда двигател на такива, после - се обезсърчавам. Човек, който не знае какво иска или му е по-изгодно да си мисли и действа така и само да се оплаква, за да търси внимание... Срамота, но изглежда реален факт. Запознат съм и с някои от идеите на Учителя, дори отдавна съм разлиствал "Утринни слова". Имам различни погледи, някои тях критични... Но какво аз лично чувствам и оценявам е огромен препъни камък, защото винаги търся абсолютната истина чрез сърце и разум, а тя все ми убягва или аз си затварям очите пред нея. Но, защо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 13, 2017 Доклад Share Добавено Юни 13, 2017 (edited) Цитат Произходът им трудно установявам, но някакси доказвам на себе си, че за нищо не ставам или, леле , леле , ужас .....Внушаваш си такава глупост ....Само това ако си го повтаряш известно време , си си докарал даже панически атаки . Гледал ли си този клип ? : https://www.vbox7.com/play:61b62536cb пп Може да се каже че човек се състои от съзнателна и несъзнателна , части .Със съзнателноста си , той подрежда думите и общува . Също ходи чрез тялото си насам , на там . А несъзнателната му част потдържа живота в самото тяло . Пази го , докато спи . Предизвиква някои желания и болести .Интересното е че несъзнаваното е съвсем различно от съзнаваното .То не разбира от шеги или лъжи . За него няма отрицателна форма в общуването ,няма НЕ .Или го има на нещо или не се споменава . Израза ,, не желая да правя така" се тълкува по противоположен начин от съзнанието и подсъзнанието ..То , несъзнаваното , почти не разбира от думи . Неговия език е образния ---визуализирането .Интересно е също че подбирайки и подреждайки думите си , съзнаваното влияе на несъзнаваното . Това е възможно поради факта на създаването на думите .Те са свързани с различни картини и емоции ,които подсъзнанието възприема и ни отговаря с изменение на състоянието на тялото или чрез незнайно от къде изникнало настроение . Редактирано Юни 13, 2017 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balthazar Добавено Юни 13, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 13, 2017 преди 1 минута, АлександърТ.А. каза: Гледал ли си този клип ? Да. Поне 4-5 пъти за последните години. Хубаво позитивно видео за мотивацията, целеполагането и възприемането на човека като градивно същество. И, за мислите съм съгласен, че са насочена енергия, която рано или късно се обективира в реалност, т.е. това, което мислим, това и ставаме. За съзнаваното и несъзнаваното също съм съгласен, особено що се касае за рамкирането им във фройдистката парадигма. Но има хора, които не знаят какво искат да станат, или не знаят как да определят целите си и да ги следват, защото винаги нещо по пътя излиза като непредвидено обстоятелство, което може да им помогне или леееко да ги отклони от първоначално зададената им цел. Да си поставяш цели и да се мотивираш за нещо ми звучи като сатанинско идолопоклонство (особено що се касае до успеха и неговите вариации - пари, влияние, авторитет, удовлетворение, стремеж към повече и повече знание и т.н. всеки ден и това изморява и подлудява (уж весело и естествено да поддържаш живота с повече талант и удовлетворение от постигнатото). Но пък и да живееш без цели пак не е живот, защото пък ставаш социален паразит, живеещ за сметка на другите. А, това видео синкретично е обвързано с капиталистическата утопия на успеха и свързаният с него подтик към масов консумеризъм. Е, едва ли всички хора в бедните гета във Филипините или в Индия, подвластни и на колективния дух, желаят да са в материална и духовна нищета - единствено парите и по-добрия материален живот ги мотивират, защото на това тяхно ниво на духовно развитие такава е системата им от възприятия за света. Е, изглежда аз доброволно абдикирам от целите, мечтите и т.н. и изглежда това е мой личен избор, макар и проблематичен, който всеки трябва да уважи. А и липсва стабилна вяра, коКогато някой не знае какво иска от живота, по-добре да не се захваща с живота, а да потърси методи и начини да го прекрати или пък да се уедини в пустинята - далеч от съблазните на света, които по дефиниция се държи от оня с рогата, и да се отдаде на съзерцания, където пак не е застрахован от страх и отчаяние (и изкушения), но поне ще бъде сам със себе си или ще узнае, че все пак се има у бога и не е напълно сам... feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balthazar Добавено Юни 13, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 13, 2017 Току-що, balthazar каза: А и липсва стабилна вяра, ко Малко прибързана редакция - липсва ми стабилна вяра, която да ме поддтикне да сея цели, мечти и желания. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 13, 2017 Доклад Share Добавено Юни 13, 2017 Започни с разбирането . То ще ти е повкуса . Цитат За съзнаваното и несъзнаваното също съм съгласен, особено що се касае за рамкирането им във фройдистката парадигма. Няма фройдиска , има Фройд има Юнг .Това не е абстракция , реалност е .Какво значи съгласен съм ? Всеки цитира случайни , харесвани неща. Но ако знаеш нещо прилагаш го . Фактите на са украса на добрия имидж . Цитат Да си поставяш цели и да се мотивираш за нещо ми звучи като сатанинско идолопоклонство (особено що се касае до успеха и неговите вариации - пари, влияние, авторитет, удовлетворение, стремеж към повече и повече знание и т.н. всеки ден и това изморява и подлудява Съгласен . Вчера подчертах основните мотиватори , като жаждата и др. СВободни сме да избираме как да се отнасяме към тях , като така избираме линията си на поведение . Но в един момент се появява въпроса защо сме различни .Да , така е , различни сме . И не че някой е по-добър или по-лош .просто е по-различен .Защо ?Не е ли това въпрос достоен за мислещ човек .Предизвикателство разкриващо се в беседите по убедителен начин . Казваш , това изморява и подлудява .Така е защото се прави на сила . Защото не си отговорил на необходимите въпроси .Защото държиш в себе си съмнението и дори да видиш нещо добро не му отдаваш нужното значение . Предлагам ти да прочетеш някоя от предлаганите или друга беседа ,След което тук да поговорим . Може би ще е интерено .А и ти си чел вече нещо. За промяна е нужна по редовна работа . Не си мисли че някой тук има монопол върху истината . някои може да изглеждаме по нахални , но тое само външен вид . да започнем с това ,, Запознат съм и с някои от идеите на Учителя " . С кое не си съгласен .Давай ...може би така е най лесно . Да коментираме нещата по единично . Иначе ти пишеш и даваш разнопосочна информация и се чудя с какво да се захвана Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 13, 2017 Доклад Share Добавено Юни 13, 2017 И от всичко казано и разказано не ми стана ясно едно - по какъв начин смятате, че можете да сте полезен дори на един човек? Бог е вложил във вас много и добри качества, когато ви е пратил тук, сред нас хората. Ползвали ли сте някое от тях някога в полза на други хора? Ако да - как? Ако не - защо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balthazar Добавено Юни 13, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 13, 2017 Благодаря, Александър Т.А. за искрените препоръки. Е, аз не претендирам, че където и да било ще намеря абсолютната истина, защото ще я узная само, когато се уподобя в единство с този, който ме е пратил или когато се отзова при него след възнасянето на душата ми от Земята. Но, докато съм жив аз съм призван да я търся тази Истина (и това знание е някакси налудно) и тъй като всеки я търси и си я представя по различен начин - вкл. и творейки собственото си битие, хората биваме различни - не сме с унифицирано мислене, което пък е голям принос и ценност само по себе си (за цивилизацията и онези, които декларативно пребивават в нея). Както се казва разнообразието обогатява... Мисля, че на мен ми липсва усет, макар че имам познания, наблюдения и бегъл поглед върху нещата, за пребиваването в състояние на любов, на влюбеност и интимност. Любовта или твърде общо казано - вярата в бога, в доверяването на човека на това, което е отвъд неговите познавателни способности, на святото и извечно сакралното, грижата за ближния - който пък осмисля и нас самите като стремящи се към божествена пълнота човешки създания (където събитийно (споделено) се изразява тази любов, дори носеща болезненост и разочарования) е силен мотив за живот. Но, когато човек не я среща, когато няма подходите или не иска или го мързи, или е невротизиран и се свени да подтиква жизнените си ресурси за придобиване, развиване и опазване на това чувство и модус на съществуване, каквото е любовта, какво правим тогава? И, отделно, да - страхът е антипод на любовта и я погубва. Чувствам се застопорен от страха от поемането на големи отговорности и така осакатявам възможността да бъда обогатен и духовно приповдигнат от любовта, която е рог на изобилие, живеене на вярата и доказан "стимулант" за справянето с несигурността от необезпечеността на битието и състоянията на скука и депресия. Е, да, трябва и задълбочена работа и повече четене, но трябва да разреша въпроса с бързата загуба на интерес и концентрацията. Също бих посочил, че съсредоточаването изцяло върху моите лични мисли е силно егоцентрично и подривно начинание, което ощетява желанието ми за живот и творческа изява в него. Но, когато човек е пропуснал да се обиграе, да се ошлайфа, така да се каже, в обсега на приятелството и няма приятели, които да го вълнуват емоционално, какво правим тогава? В моя случай това води не до социална отчужденост, а до мисловно издигане на стени, които да ме защитят от каквито и да било бъдещи приятелства и обвързвания, при все, че, (да, има известен разнобой между тялото и духа ми) аз не искам това завинаги! Оттам идва и идеята, че не искам никакви вземания-давания с когото и да било по какъвто и да било повод, но животът диктува друго (и това подлудява) и ме принуждава и аз скланям глава по неволя (с условност). Разбирам, че съм твърде противоречива личност, което ми изиграва най-малкото лоша шега, и, че съм прекомерно разхвърлян в мислите си, което пък често затруднява и хората да ме разберат. В такава мисловна рамка пребивава и учението на Учителя - и приемам общите истини, и отсявам и изповядвам битийно някои от идеите, но пък веднага се прокрадват агентите на съмнението, колебанието и несигурността... Ето, с доста от идеите на Учителя за бога, за любовта, за природата съм съгласен (принципно), но остава проблемът защо отказвам да ги живея като мое пълноценно верую в живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balthazar Добавено Юни 13, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 13, 2017 Току-що, Донка каза: И от всичко казано и разказано не ми стана ясно едно - по какъв начин смятате, че можете да сте полезен дори на един човек? Когато човек се чувства неспособен за самия себе си да направи нещо наистина стойностно и полезно не можем да говорим за извършването на полезно деяние за някого или в името на някого, като изключим обичайните и необходими грижи за родителите да речем, или за работодателя, който иска по-голяма ефективност. Когато човек се чувства недостатъчен за самия себе си е трудно да очакваме от него да бъде полезен за когото и да било друг. Обикновено той е постоянно търсещият помощ за да се поддържа като човекоподобен (което пък е някакси изкуствено). Дори и да имам заслуги за нещо, то това е вече минало и на стари лаври не се живее, но може пък да се разгледат като основа за стимул и за мотивация... Въпросът е защо аз отказвам и не се решавам да намеря такива основи? Заради вродената на подъзнателно ниво идея за непосилност, некадърност, която пък репликира в реалното ми битие. Трябват стожери, духовни опори, а аз тактично в последните няколко години ги отричам и премахвам, при все че ми носят после болка и разочрования. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 15, 2017 Доклад Share Добавено Юни 15, 2017 (edited) малко цитат Добавено September 27, 2016 · уведоми модератор Оплаква се човекът, получава съвет, след това известно време го няма - явно осмисля или прилага съвета. А това оплаква се, съвет, оплаква се от друго, съвет, оплакване....малко се питаме какво точно търси. Но го има и моментът, че продължава да се оплаква, ако не е успял да намери точния човек, който може да му помогне. Или не е дошъл моментът да се помогне. Оплакване винаги ще има - поискайте и все някой ще ви даде На мен ми върши работа да разбера дали човекът е насочен към проблема и причините или към решаването на проблема. Решението обикновено няма много връзка с причините за проблема. Насоченият към проблема: - иска много да си го обясни - иска да разбере проблема си - иска другите да разберат него и проблема му - обяснява колко голям е проблемът му - обяснява колко големи усилия влага в борба с проблема Насоченият към проблема се оплаква и това оплакване може и да му е достатъчно като полза. Насоченият към решението на проблема: - търси начини да постигне нещо позитивно - споделя какво е прилагал в търсене на решението - споделя ценен за другите опит - губи се известно време, защото прилага наученото. Тоест използва форума като източник на информация и коректив, но работи "домашните" си Редактирано Юни 15, 2017 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balthazar Добавено Юни 15, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 15, 2017 Благодаря за отговора. Аз като че ли съм повече насочен към изясняване на проблемите, отколкото към тяхното разрешаване. Смятам, че като ги узная сам и експертно (нещо, което няма как да стане току-така, защото и интелектът постоянно се надгражда и средата се променя - външно и вътрешно) ще мога да си помогна и да живея поне по-спокойно и хармонично. Уви това не става. От друга страна - познания, школи, методи за лечение и самоусъвършенствания - колкото щеш - въпросът е, че аз се лутам и търся постоянно възможно най-добрия, най-инстинния подход към мен самия и това търсене лишава живота ми от спонтанност, емоционалност, взаимност и вяра в себе си и света като цяло. От друга страна винаги имам колебания дали съм избрал правилното нещо за сметка на друго. А познанието се рои и оттам чувствам слабост да обемам изобилието му и лек за душата си не намирам, щото Истината се разраства, варира и придобива идейно и реално все нови и нови валенции (всеки добавя нещо към нея) и аз все догонвам и изоставам - налудна и отегчителна борба... Явно прозирам скрит стремеж към всезнаене и извоюване на независимост чрез всепознаване на материята, на света, което е комплексарско начинание и говори за ниско самочувствие. Смятам, че черпейки абсолютна истина, то аз във всеки един момент, във всяка една ситуация ще съм максимално съвършен и самодостатъчен да отговоря благо и истинно (мъдро), което пък е утопия, защото реалността ми диктува друго - тревожност и отчаяние. И мислите ми са едни, особено вечерно време преди да заспя - едни визуализации - преплетени с реалност и ирационалност - линии, звезди, сияния и сюрреализъм, физиономии, цветови тоналности, дневни и минали преживявания, миксирания - пълен хаос... Твърде, твърде дифузно мислене, което пък репликира в демотивация и отегчение. Но ще се боря - поне за промяната. Онази вечер гледах документалния филм за Учителя "Животът е притча" и на моменти се просълзявах - хем ми беше тъжно, че съм пропуснал толкова спокойствие и нтересни неща, които е могло да ми се случат в живота, хем усещам някаква благост и умиление от това, че все пак някои ден може и да мога да се веселя качествено с хората и примерно заедно с тях да посрещам изгрева или изпращам залеза... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 15, 2017 Доклад Share Добавено Юни 15, 2017 Здравей ! Мисля това е достатъчно за пояснение ,така , че престани да се оплакваш . ,, въпросът е, че аз се лутам и търся постоянно възможно най-добрия, " НЕ не го търсиш само расъждаваш . Търсенето предполага да опитваш , след което да сравняваш резултатите . Ако не опитваш на практика , расъжденията се отдалечават от реалноста и стават фантазни . това по горе го копнах от друга тема . Изказване на Божидар.Мислех , може да ти е интересно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 15, 2017 Доклад Share Добавено Юни 15, 2017 Да допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма да стане човек, и вие се смущавате. Права ли е тази мисъл? Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина. Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното! Ще ви дам едно тълкуване. Казвате: от мен човек няма да стане. При каквито и физически противоречия да се намерите, вие все така мислите. Буквата "Н" е закон на противоречие. Какво означават думите "от теб човек няма да стане"? Това показва, че някое разумно същество ти казва: докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш. Противоречията, това са мъчнотии в живота, които като минеш, ще успееш. (Беинса Дуно)Мисъл за деня | Мысли на каждый день Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balthazar Добавено Юни 16, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 16, 2017 Благодаря за искрената подкрепа, която намирам тук!:) Съветите, които давате провокират най-малко мисленето ми в по-градивна и конструктвина насока. Действително повече разсъждавам, отколкото опитвам. Но точно това е страхът ми - от опитването, от разбирането, че правя нещо за самия себе си каквото и да било и, че в това нещо аз съм двигателят и отговорният. Ще работя съзнателно за утвърждаване на личностното ми присъствие на тази земя и за повишаване и изразяване на вътрешните ми енергии и творчески начала. Те от своя страна, когато са импрегнирани с вяра и любов, ще ми дават винаги и в изобилие мотивировка за актуване на живота и осъзнаването на неговите божествени дарове... За целта ще се опитвам да концентрирам и систематизирам мислите си, защото усещам, че често фокусът ми бяга и оттам идва донякъде и нищонеправенето, в което пък не намирам моето истинско аз, което желае да играе, да се движи, да трепти и сиея в осъзната божествена благодат - призванието на душата в този в този свят... Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 23, 2017 Доклад Share Добавено Юни 23, 2017 В 14.06.2017 г. at 0:04, balthazar каза: Когато човек се чувства неспособен за самия себе си да направи нещо наистина стойностно и полезно не можем да говорим за извършването на полезно деяние за някого или в името на някого, като изключим обичайните и необходими грижи за родителите да речем, или за работодателя, който иска по-голяма ефективност. Когато човек се чувства недостатъчен за самия себе си е трудно да очакваме от него да бъде полезен за когото и да било друг. Обикновено той е постоянно търсещият помощ за да се поддържа като човекоподобен (което пък е някакси изкуствено). Дори и да имам заслуги за нещо, то това е вече минало и на стари лаври не се живее, но може пък да се разгледат като основа за стимул и за мотивация... Въпросът е защо аз отказвам и не се решавам да намеря такива основи? Заради вродената на подъзнателно ниво идея за непосилност, некадърност, която пък репликира в реалното ми битие. Трябват стожери, духовни опори, а аз тактично в последните няколко години ги отричам и премахвам, при все че ми носят после болка и разочрования. А питали ли сте други хора дали това, което сте правили дори и не специално за тях, им е било полезно? Възможно е вашият критерий за "полезен съм на другите" да е твърде различен от техния. Всъщност винаги е така. Да поясня с пример, който е класически за моя личен и професионален живот и вече съм писала някъде тук... А. беше на 9 г., когато майка му го доведе в школата ми. Тееежък случай. Опитвах какво ли не - всичко изтичаше като пясък между пръстчетата му и нямаше никакъв ефект от часовете ни. Накрая реших да бъда честна с майката и да и кажа да не го води повече и да не си харчат парите за уроци, от които няма никаква полза. Вече си репетирах думичките, когато А. влетя в стаята ми и ме прегърна и се залепи за мен, очичките му ме гледаха с такава любов, че забравих думичките си и вместо тях се надигнаха сълзи. Чувствах се некадърна, глупава и дървена... И тогава майката (чийто интелект не надвишаваше особено този на детето) ме погледна с молба и надежда и ми каза няколко прости думички - че знае колко е трудно с детето и, че не очаква да направя чудеса и само много много ме моли да не ги връщам, защото А. отбелязвал в календара кога ще дойде при мен и всяка сутрин питал днес има ли урок..... Никой друг учител не му бил дал такова внимание и любов като мен.Прегръщах детето и стоях като в безтегловност... А. ме научи на най-важния урок в живота и професията ми.... Пожелавам ви и вие да преживеете подобно просветление. bliss, Desy_V и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balthazar Добавено Юни 23, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 23, 2017 Току-що, Донка каза: Пожелавам ви и вие да преживеете подобно просветление. Благодаря за искреното пожелание! Междувременно нека споделя духовната работа, която свърших през последните вече 10-тина дена. Започнах усилено да търся информация както тук във форума, така и в други сайтове, да гледам видео-материали и т.н. за хора, които имат подобни на моите притеснения. Преместих и преименувах темата си в рубриката "Психотерапия онлайн" - там заглавието е "Тревожност и хронична депресия", защото реших да потърся и специализирана помощ от приятелите психотерапевти на портала. Там получих също безусловна подкрепа и разбиране за житейската криза, в която се намирам. Естествено се касае за дълбока тревожност, съчетана с лека социална фобия, редки панически атаки, депресивност, ахедония, дистимия и ситуационно леееко заекване. Изброявам тези мои приятелчета отново, защото разбирам, че те идват да ме научат на нещо, което вече започвам да разбирам! Отделно гледам много видео-материали на психотерапевта Орлин Баев в Ютюб, където има негови хипно-сесии и т.н. В тази насока слушах и доста от беседите на Учителя. Сега съм на етап да преценя ще успея ли сам да се мотивирам за личното си приемане и вдъхновяване или да потърся експертна психологична помощ. И, вярвам в езотеричното - оттам идва понякога усетът ми към непреходното и отвъдното - често виждам ангели в небето! Не, не са халюцинации - мисля, че взаимно се привличаме и срещаме! Считам ги тях и други дребни знаци като вестители или пътеводители на по-осъзнатите човешки същества, към които и аз нескромно желая да се причисля. В такива моменти съм много много щастлив и това ми дава упование да продължа да живея! И, да, има хора, които са ми благодаряли от сърце и това за мен е било радостно и проникновено преживяване! Донка и feya 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.