azarina Добавено Юни 6, 2017 Доклад Share Добавено Юни 6, 2017 Здравейте! Обръщам се към г-н Орлин Баев. Ще Ви разкажа възможно най-изчерпателно и същевременно сбито предисторията на моя въпрос. Преди години получих паническо разстройство - внезапна силна паник атака, уплаших се, че страдам от нещо друго и се вкарах в порочния кръг. Винаги съм била плашлива, още от дете. Мина месец, не издържах, тъй като се уплаших, че ще полудея, защото всичко ми изглеждаше странно, нереално (дереализация и деперсонализация следва да са термините), дори страшно, което вече преля чашата. Допитах се до специалистите тук, получих мнение, че мога да се справя самостоятелно и така и стана. Гордо мога да заявя, че паниките не са част от живота ми от онзи момент нататък. Това, което ме накара да Ви пиша (освен доверието във Вашия професионализъм) е, че искам да изясня този въпрос с дереализацията. Както се казва - да затворя тази страница. Мисля, че разбирам нейния механизъм - мозъкът изолира външната среда, дава сигнал за нужда от промяна и презареждане. Нещо като дистанциране от действителността, предизвикано от нуждата от психическа почивка. Вероятно ще попитате защо пиша отново след толкова време, след като твърдя, че съм надживяла тези неща. Пиша, защото след продължителен стрес и напрежение (наистина травмиращи събития, свързани със здраве и живот на обичани хора) получих в много по-слаб вариант и без паника, а с лека тревожност, нещо като напомняне за онова чувство за дереализация. Справих се много по-бързо от преди с това усещане, още повече, че не беше и с такъв интензитет. За няколко дни си отшумя без да се отразява на битието и способността ми да се радвам на живота. Осъзнавам, че понякога съм прекомерно тревожна. Чувствителна натура съм, обичам силно, радвам се от сърце на всичко хубаво в живота. Но сякаш имам нужда да изгладя този въпрос, само той остана като притеснение у мен, което ми пречи да се отпусна съвсем (понякога). Искам да добавя, че странните мисли не са се появявали като убеждения, а като страх да не повярвам в тях и да загубя разсъдък (вероятно е много характерно за хората склонни към тревожност да се страхуват от полудяване и да си приписват състояния). Осъзнавам, че съм създала мисловен навик, пътека, която ме връща към този страх (за щастие много рядко и за кратко). Имам желание да елиминирам обаче напълно това съмнение, макар и то вече да не представлява такъв фактор. Трябва да се стремим да бъдем най-добрата версия на себе си. Затова ще съм Ви благодарна, ако хвърлите малко светлина по отношение на дереализацията в този случай и дали говорим за такава. Бих желала да чуя Вашето мнение. Благодаря Ви предварително! Поздрави, А. Н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 7, 2017 Доклад Share Добавено Юни 7, 2017 (edited) Дереализация/ деперсонализация и страх от полудяване, при вътрешна прекомерна чувствителност, компенсирана от невротична контролираща маска. Типична картинка. И нереалното усещане, и страхът от полудяване, са закономерни, чудесни, къртещо благотворни - откровен съм и не се шегувам. Защо така? Защото и трите сочат навътре, към нуждата от приемане на страха от загубата на контрола и доверяване. Доверяване на какво? На потенциала на малкото уплашено момиченце там в подсъзнанието. Доверяване на тялото, съдбата, Бога, синхронично случващи тези меки и щадящи, супер готини симптомчета и преживявания, за да те накарат да се обърнеш към тази детятка вътре в теб и с много обич и доверие в нея, въпреки треперенето ѝ и симптомчетата, които може да породи, да я успокоиш, като една мама на самата себе си. Така с благост, смирено приемане и безусловна любов да се превъзпиташ и там вътре да заживее едно пак фино и сетивно, но сега стабилно, вярващо си и емпатийно, провеждащо любовта подсъзнание. Любов, с помощта на която вече казваш НЕ, когато е нужно, но и спокойно се отпускаш в непознатото, разчитайки освен на малкия ум и връзка с реалността, все повече на онова дълбоко чувство за неслучайност във всеки миг от живота ти. Можеш да си купиш двете книги на колегата Карл Досън "Пренареждане на матрицата" и да поработиш с тях. Добра популярна версия на хипнотична регресия и работа с вътрешното дете са. Орлин Редактирано Юни 7, 2017 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
azarina Добавено Юни 7, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 7, 2017 Сърдечни благодарности за изчерпателния отговор, г-н Баев! Желая Ви всичко най-добро и Ви поздравявам за усилията, които полагате, за да помагате на хората! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 7, 2017 Доклад Share Добавено Юни 7, 2017 Благодаря и аз сърдечно за добрите думи - оценявам ги! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.