Градина

[r_at96]

Здравейте!

Аз съм жена на 20 години, студентка.
Имам проблем от около 1 година и вече съм напълно решена да направя нещо по въпроса.
Бих казала, че съм имала депресия миналото лято и все още не мисля, че съм излязла от нея. Искам помощ, за да осъзная проблема и да се справя с него, за да мога да живея пълноценно живота си. Идеята е, че не съм сигурна къде се корени проблемът ми, защото всичко около мен е наред. Миналата година започнах да имам такива моменти в които не се чувствах добре, все едно не чувам хората около себе си, имах паник атаки. Вследствие на което изпаднах в депресия, не смеех да споделя с никого. Единственият човек с когото съм споделяла е майка ми. Престанах да карам автомобил, като се има в предвид, че преди обожавах да шофирам. Няколко пъти, зад волана ми се е случвало да се чувствам сякаш съм във някой филм и да не чувам какво говори човека до мен. Сякаш не съм аз а някой друг. Точно поради тази причина се отказах от шофирането, от страх да не се повтори отново. Имах дългогодишен приятел, с който се разделих, поради моите си проблеми и за това, че не можех да се справя сама. Опитах се да му споделя - съвсем малка част от това което изпитвах. Но всички около мен не забелязват промяната, включително и той. Сега съм тук и изпитвам страх- страх да отида до местния супермаркет, страх да отида на разходка в планината, страх да съм някъде надалеч, мислейки, че нещо ще ми стане.Осъзнах, че като игнорирам проблема,той няма да изчезне. Вече се гледам в огледалото и виждам непознат. Преди бях енергична, щастлива, усмихната, без грижи. Силно мотивирана съм да бъда същият човек от преди година и малко. Конкретният ми въпрос е, как да започна промяната и към какво да се насоча?

[Диляна Колева]

"Аз съм жена ...... не съм сигурна къде се корени проблемът ми ........ чувствам сякаш съм във някой филм .........  Сякаш не съм аз а някой друг .......... не можех да се справя сама ............ всички около мен не забелязват промяната, .................. гледам в огледалото и виждам непознат ."

Избрах тези твои думи,защото така те чух. Ако не беше написала на колко си години щях да си помисля, че пише 30 годишна жена. Прочети извадката, но не като физически симптом, а като душевно преживяване. Само извадката. Как го чуваш?

За физиологията на симптомите сме писали много, няма да те насочвам към това. Ще ти дам малко аналитичен поглед. Това което усещаме като симптоми е всъщност външното проявление на това как се чувстваме като личности, като души, като хора. Ето така се чувстваш, но логиката, разума, рациото до сега го е подтискал и някак си го е превъртал в живеене. 

Може би твърде рано си пораснала, може би "всичко е наред" всъщност означава "искам да виждам всичко така". Не е нужно в живота ни да има драми и тежки събития, за да влезем в конфликт със себе си. Много често това се случва, точно в моментите, когато истинското ни АЗ иска да заживее своя живот, а околната действителност някак си не му позвалява. И тук идват нервните кризи, в тази възраст аз ги наричам кризи на порастването. Не случайно точно тази е възрастта, в която взимат момчетата войници. Така те по- лесно правят отделянето от семейството и то в екстремна среда и постоянна физическа и психическа ангажираност. Не случайно само до преди 20 години твърдо се вярваше, че това е и най- добрата възраст за момичетата да порастната и се отдалят, като станат майки. Всичко това днес някак се обърка. И рамките, които казваха как трябва - паднаха и социума съвсем се обърка в нравите, морала и ценностите си и хората започнаха все по - трудно да преживяват отделянето си и себеоткриването.

Имаш тези кризи, защото може би от година имаш някакви вътрешни противоречия. Какви са? Не знам. Но там е отговора. Физическите симптомите минават бързо с правилна насоко, проблемът е, че докато не решиш вътрешните противоречия те ще се появяват периодично всеки път, когато се сблъскаш с усещането за това противоречие.