Хендо

[Hendo]

Здравейте! Преди няколко месеца писах,че имам проблем с момичетата.Работя в чужбина и сега си дойдох в България за 3 седмици. Бях днес в един клуб и видях едно момиче,което ми хареса и си казах,че ще действам,ще се опитам да я заговоря,пък каквото ще да става..нали няма нищо за губене.Самонадъхвах се може би половин час и отидох при нея, и изръсих нещо от сорта имаш ли си приятел...тя следователно ме изгледа "тъпо"...и забих,извиних и се и си заминах...сега направо като се сетя и се ядосвам,как може да действам толкова глупаво и тъна в срам.Мисля си,че просто съм глупав и няма какво да кажа,за увереност да не говорим,само на стойки го докарвам,преди да си отворя устата е добре...но май е по-добре да спра да се излагам,че ставам за смях.Толкова съм слаб,че се чудя дали някой специалист може да ми помогне,защото съм ходил на психотерапевт и като се замисля е нямало голяма полза.Разбрах всичко което ми каза ,както и ме напътсва ,един вид ми даде нещо като задачи,да заговарям момичета и после да опиша как съм се чувствал,но....пак страх,който не мога да преборя,повече от половин година не бях правил опит...сега ми беше пръв опит и нацелих гредата и честно казано се чувствам като безполезен отпадък и всеки ден си мисля,за какво изобщо живея,тъй като съм на 30,нямам мотивация за нищо,дори не мога да се държа нормално пред някакво си момиче,съгласявам се с всеки и с всичко,каквото ми кажат,дори не мога да отказвам,като ме помолят за нещо.Един вид ,осъзнавам си сам недостатъците и в същото време съм толкова слаб и демотивиран,че ми идва да се самоубия,ама и затова нямам смелост.

[Диляна Колева]

Здравей, чудя с се с тази настройка, как изобщо стигаш до решението да тръгнеш да правиш новите неща в живота си. Правиш си страхотно самовнушение - слаб съм, за нищо не ставам, смотан съм. И по - лошо - вярваш си. Как можеш да покажеш нещо различно? Как може друг да види в теб нещо, което ти самият не си позволяваш да видиш в себе си?

Не разчитай на терапевтите- те не са панация. Никой терапет на света не може да те направи смел без твое участие, това е лична кауза. Методите също са много лични. Виктор Франкъл е казал нещо много ценно по въпроса, той говори за метода на логотерапията, но то е идентично за всички методи:

 

"....какво всъщност е логотерапията, препоръчително е първо да кажем какво тя не е: тя не е панацея] Определянето на „метода на избора" във всеки отделен случай се свежда до уравнение с две неизвестни:

у = х + у,

при което х е неповторимостта и своеобразието на личността на пациента, а у - не по-малко неповторимата и своеобразна личност на терапевта. С други думи, нито всеки метод може да бъде използван във всеки случай с еднакви изгледи за успех, нито всеки терапевт може да прилага всеки метод с една и съща ефикасност."

 

 

 

Аз бих добавила, че какъвто и да е метода, трябва да имаш доверие на терапевта си и когато той ти даде насока да я приемеш като най- доброто, което можеш да направиш за момента. Ако не можеш, значи не си готов или имаш съпротива спрямо човека, специалиста и т.н. Отиваш и намираш своя.

 

Сега очаквам резултат от поведенчески експеримент на клиент, който има за задача да тренира отказване и сблъсък с чувството за излагане и отхвърляне. Задачата му е, да влезе в максимален брой магазини да премери по 5 ризи и да си излезе, като откаже да купи която и да е. Има насоки какво да наблюдава в себе си. Ако не успее сам ще отидем двамата /динамична консултация/ Така той влиза в конфронтация. Но той е готов приема това с желание и интерес въпреки страховете си. При теб явно е приложен същият експеримен, но с момичета, Не си бил готов, или не си чул насоките или настройката ти е била да си успешен от първия път, нещо което е немислимо. Необходимо е да го правиш с настройката, колко от тях ще ти откажат и как ще се случи това. Едва тогава има конфронтация. Ти просто си я отхвърлил. Това е най- бързия метод. Другото е поредица от вайкане и спор със себе си и специалистите, колко не можеш, а това отнема време. Съпротивата е най- голямата спънка в терапветичния процес, особено когато е подплътена с нещо невротично.

 

Така че поведенческата техника е добра, но не се самонадъхвай, преди да отидеш при момичето, а отиди с любопитство и готовност да приемеш всико което ще се случи, приеми го като експеримент със себе си, а не като война, която трябва да спечелиш.

[Hendo]

Благодаря много за отговора.Знам че никой терапевт не може да ми е виновен,ядосвам се сам на себе си,знам че в такива ситуации е голям шанса да ме отхвърлят и няма нищо страшно,но го приемам твърде лично,което не би трябвало да е така според мен.Господин Баев беше писал,че с терапевта трябва да се провеждат поведенчески експерименти и груповата терапия би помогнала повече,но тъй като работя в чужбина и нямам възможност да ходя на терапевт,с моя си писахме онлайн и имахме 2 контакта на живо,може би ми трябва повече време ,и аз не знам.Така че като се върна за постоянно,след няколко месеца ще пробвам пак със специалист,защото си мисля че ми трябва помощ и сам ще ми е значително по-трудно,може би и невъзможно. А за самовнушението ,то ми е откакто се помня,още от началното училище,нямам обяснение защо е така и определено не искам да е така,но винаги си мисля,че не съм достатъчно добър и по някакъв начин всеки ме превъзхожда,което вероятно не  е така...но май ще ми трябва доста упорита работа за да променя това.

Редактирано Май 27, 2017 от Hendo

[moridin]

преди 6 часа, Hendo каза:

Благодаря много за отговора.Знам че никой терапевт не може да ми е виновен,ядосвам се сам на себе си,знам че в такива ситуации е голям шанса да ме отхвърлят и няма нищо страшно,но го приемам твърде лично,което не би трябвало да е така според мен.Господин Баев беше писал,че с терапевта трябва да се провеждат поведенчески експерименти и груповата терапия би помогнала повече,но тъй като работя в чужбина и нямам възможност да ходя на терапевт,с моя си писахме онлайн и имахме 2 контакта на живо,може би ми трябва повече време ,и аз не знам.Така че като се върна за постоянно,след няколко месеца ще пробвам пак със специалист,защото си мисля че ми трябва помощ и сам ще ми е значително по-трудно,може би и невъзможно. А за самовнушението ,то ми е откакто се помня,още от началното училище,нямам обяснение защо е така и определено не искам да е така,но винаги си мисля,че не съм достатъчно добър и по някакъв начин всеки ме превъзхожда,което вероятно не  е така...но май ще ми трябва доста упорита работа за да променя това.

Прочети ''Играта'' от Нийл Строс.

Никога не задавай подобни въпроси моля те! Можеше да и кажеш: ''Хей готина блузка имаш, видях отвън едно момиче със същата...''

Хем проявяваш интерес, хем и показваш, че не е най актуалната да речем. Това обърква и провокира интерес разбираш ли?

За останалото прочети книжката. Там има отговори и за правилна настройка на самочувствието.

Успех!