Страховете се завърнаха /сезон 2/

[roundabout]

Здравейте добри хора,

Ще се опитам накратко да разкажа историята си ще се радвам на мнения и препоръки за справяне с проблема (самия факт, че почнах да пиша това мнение ми донесе леко облекчение) .

Преди около 13 години се бях филмирал, че полудявам изпитвах страх да не свърша в някое от специализираните заведения. Във всяка история която бях чувал за човек който "изперква"  намирах себе си. Тогава си спомням, че споделянето на проблема ми в интернет форуми ми се отрази добре и за няколко месеца преодолях атаките и страховете си.

От тогава доста вода изтече, през това време се случи така че изгубих и двамата си родители в рамките на седмица (преди 9 години) но някак си го преодолях. Започнах да ходя в чужбина с цел да се отърся от обстановката в града в който съм и в търсенето на по-добър живот. Там срещнах и любовта запознах се със страхотно момиче (тук не одържам сълзите си) по-време на последния ни престой в чужбина  до преди 2 седмици всичко беше привидно добре.

След една настинка продължих да кашлям и да имам запушен нос, с течение на времето си мислех, че са се получили усложнения които да доведат до фатален изход, минаваха ми мисли как приятелката ми би се справила с ситуацията ако ми се случи най-лошото и мисълта че трябва да се справя сама в такъв момент. Ходих на лекар, каза, че няма нищо сериозно, но аз продължих да не се чувствам добре.

Започнах да изпитвам и болка в стомаха, периодични епизоди на недостиг на въздух. Стигна се до там че започнах да не спя добре, сънувах ужасен кошмар след който не можах да мигна. На следващата вечер не можах да заспя, зверски болки в стомаха и стягане на гърдите и връхлитане на мисли че предстои най-лошото.  След преглед от лекар в спешното и направа на кардиограми, рентгенови снимки и изследвания се оказа, че ми "няма нищо" . Но аз се чувствах ужасно, мисълта, че няма да мога да мигна и лошите мисли да се върнат не ми даваха мира. И тогава го осъзнах паник атаките и страха се бяха върнали!!! 

Чувствах се толкова зле, че не можех и да си помисля за ходене на работа и оставане в тази държава. Приятелката ми се съгласи и решихме да върнем в България, но тази мисъл също не ми даваше покой, не получих успокоение.  Като се прибрахме се чувствах като в задънена улица не намирах/м смисъл в нищо. От тогава не се и храня редовно, нямам апетит. Като приятелката ми ме попита какво ти се  хапва, не ми идва на ум нищо. Храня се колкото да хапна нещо. 

Почти нищо не ми задържа вниманието, в дадени ситуации просто " не ме свърта" и искам да изляза на вън. Последната седмица се измъчвам и не мога да реша какво да правя за напред.

И усещанията ми в синтезиран вид:

• страхът, че ще полудея 
• страхът от това че, не мога да спра да мисля за страха ще ме докара до там
• страхът вечер че няма да мога да спя отново и ще се чувствам като парцал
• появиха се и натрапчивите мисли, че мога да посегна някой от най-близките си 
• изпитвах ужас, че като остана сам с приятелката си може да прищракам и да я нараня

Казвам изпитвах, защото днес решихме с приятелката ми да се разделим. Стигна се дотам след като снощи тя ме попита "Как виждаш бъдещото си с мен ?" Просто не можах да дам отговор на този въпрос. Казах и, че не виждам бъдещето си като цяло. Казах и че се чувствам безсилен. Тя започна да плаче а аз се чувствах като зеленчук и просто исках да заспя. Преди това в ситуации в които е плакала когато някой я натъжи ми се късаше сърцето, а сега не изпитвах същото. Мразя СЕ! 

Ненавиждам се за това:

• че не можах да отвърна с нужната обич
• че като се опитваше да ме утеши в тежките моменти не почувствах нищо

Натрапчивите мисли че бих и причинил нещо не ми даваха покой, сутрин като се будех почвах да се потя и да изпитвам ужас, че могат да ми минат такива мисли за човекът който до преди няколко дни обичах а сега вече не знам. 

Като и споделих как се чувствам и какви страхове  изпитвам, тя ми каза че ползвам това като извинение да се разделим и че ми няма нищо.  За нея физическите болки които изпитвах също са били параван за това да се приберем в България и да се разделим. Права ли е ? 

Възможно ли е любовта да се е изгубила по-пътя, възможно ли е да съм се превърнал в зеленчук неспособен да обича?

Възможно ли е тревожността и страхът да се дължи на това че нещо във връзката ни е куцало ?

Все още ме е грижа за нея, за моя радост все още ми вдига телефона.  

Мразя се за това че след като тя ме прегръщаше, на мен ми минава натрапчивата мисъл че едва ли не мога да взема нож или друг предмет.

Тя дори не можа да проумее защо се разделяме. Аз също не си давам обяснение.  Егоист ли съм ?

 Благодаря за обърнатото внимание. Имам да изливам още терзания но това в следващата ми публикация.

[Диляна Колева]

Здравей, много си уплашен, а няма смисъл от това. Уплахата ти към новата ситуация, в момента те вкарва в съмнения и колебания, а това води до ступор. Това е естествен процес на това състояние.

Преди всичко е добре, двамата с приятелката ти да се запознаете с това какво представлява тревожното състояние. Да поговорите за начините за преодоляване и тя готова ли е да ти съдейства или не. В този етап е добре партньора да е разбиращ, и да е наясно с поведението и мислите които се случват.

Най- големия ти страх в момента е, че осъзнаваш мислите и нервната криза която преживяваш, но не можеш да я спреш. Вместо подкрепа те изправят пред нова плешеща за теб ситуация и това води до ступора.

Не си овладял на време хипохондричните мисли, вероятно защото не си усвоил механизма за разпознаването и овладяването им. Това постепенно е отключило страха, страхът работи с фантазията, тя когато работи за страха не е особено приятна. Следствието е, че си останал твърде дълго в състояние на безпокойство и това е довело до рязко и бързо увеличение на тревожността, а тя пък се е проявила през паник атаките.

Това се случва с теб.

Сега запознаваш с това приятелката си и двамата вземате решение как да процедирате, за да излезеш от нервната си криза. Нищо необичайно не се случва с любовта ти към нея. Всичко си е наред, просто чувството страх в тази "доза" смачква всички останали чувства. Те са там, но нямаш енергия, сила да стигнеш до тях. Когато страхът се върне в нормата всичко ще си дойде на място.

В такива състояния, в никакъв случай не се взимат житейски решения и не се правят промени. Това е важно.

[roundabout]

За, съжаление тя е от град който се намира в другия край на България. Вчера си събра багажа от апартамента в моя град.

През цялото време си мислех как ще се оправи с куфарите. Дали е добре и т.н. Като се чухме тя се чувстваше ужасно, аз също. Сутринта като се събудих се чувствах гадно знаейки че тя страда.

Не ми е безразлично но не мога и да взема решението да отида при нея да я утеша. 

Тъкмо се нахъсам да събера и моя багаж и изникват въпросителните и страховете дали нещата ще върнат по старо му, дали няма да стане още по-зле. Дали няма да я нараня отново като си тръгна аз? Дали няма да съм по добре сам? 

Но мисълта че тя е сама и се измъчва и търси вината в себе си ме разкъсва. 

Моля за съвети, тя казва,че аз знам най-добре но за съжаление не знам. 

[д-р Тодор Първанов]

В момента, ОКР-то те е хванало яко и целият ти мисловен процес е блокиран.Ти чуваш само гласът на собственият си страх и няма как да се измъкне6 от ситуацията сам.Спри да си задаваш каквито и да е въпроси, потърси веднага помощ от специалист и работете, за да овладеете стреса и натрапливите мисли.ВЕДНАГА!

[roundabout]

Препоръчайте специалист който би ми помогнал. За гр. Русе става въпрос.