Петър Христов

[Петър Христов]

Здравейте приятели,

Искам и аз да споделя моята история. Всичко започна преди около 5 години, по точно когато на баща ми след рентгеново изследване му откриха петно на левия бял дроб. впоследствие, след две поредни операции се оказа, че всъщност става въпрос за дребноклетъчен карцином. Моята тревожност се появи, когато раазбрах, че нещо не е наред със здравето му, т.е. след откриването на петното. Първосигнално си помислих (не знам защо), че може да е най-лошото, а именно рак. И така, може би около 2 или 3 месеца след тази вест преживях първата си паническа атака. Естествено, тогава не знаех за какво става въпрос, много се изплаших, но в крайна сметка заключих, че е нещо временно и ще се оправя. От ходене по болници придружавайки баща ми, тревожността ми нарастваше, вследствие на което преживях още 2 панически атаки. Това ме стресна вече много повече и аз разбрах, че нещо става в моето тяло. Въобразих  си, че съм болен от какво ли не, както почето от нас преживали панически атаки. В крайна сметка реших да отидя при личния си лекар. След изследване на кръв, урина, щитовидна жлеза, захарен диабет и сърце в болница Света Екатерина, той заключи, че симптомите, които имам се дължат на тревожност. Изписа ми хапчета като ксанакс и деанксит, но те не облечиха състоянието ми. Половин година след това, личният ми лекар заключи, че тези хапчета са слаби за моето състояние и ме изпрати при психолог. На психолога разказах какви са ми телесните симптоми - замаяност, сухост в устата, гадене, стягане в областта на сърцето, липса на концентрация, отслабване на паметта, загуба на тегло. Той веднага ми изписа  комбинация деаксит и  сероксат. Пих ги около 1 година, но забелязвах, че симптомите, макар и притъпени си останаха. В края на краищата реших да ги спра и от есента на миналата година започвах да посещавам психолог. След около 7 месеца работа, състоянието ми понякога се подобряваше, но като цяло си остана същото, паническите атаки също се появиха (докато бях на антидепресанти те не се манифестираха). Психологът ми смята, че след толкова време терапия, би трябвало да има подобрение и задържане на това подобрение, и тъй като няма, явно той не е моят психолог или аз очаквам твърде бързи резултати. Прочел съм доста материали по темата включително и книги, които те карат да погледнеж по доста по различен начин на живота, отколкото си въобразяваш, че е бил преди появата на тревожността (Болестта като път, Силата на настоящето, блога на г-н Орлин Баев, Моята приятелка Паническата атака и др.). Молбата ми е специално към г-н Баев, дали е възможно да се запиша на психотерапия при него. Благодаря предварително.

Приятна вечер на всички.

[Орлин Баев]

Хипохондрясъл си значи. Заповядай на групата ми в сряда от 19ч., за да се уговорим.