Безсъние...

[peshko]

Здравейте! 
Аз съм един по скоро затворен, трудно допускащ нови хора покрай себе си, образован млад мъж(27г) и от няколко години, имам следния проблем: не мога да се наспя пълноценно, преди важен ден от живота ми.
Напуснах последната си работа в рамките на седмица, именно заради това, тъй като тя беше свързана с много пътувания т. е. казваше ми се утре шофираш до град Х, ако не свършиш работата, оставаш да пренощуваш в хотел там и после се прибираш. Да обаче, през тези нощи бях спал няколко часа и се чувствах зле.... Преди месец пък, започнах компютърен курс, на който ми беше съобщено, че ще имам два изпита. Точно преди деня, в който започна курса, отново не бях бодър и съсредоточен, а когато дойде време за изпитите, не се представих добре, именно пак заради това мое недоспиване. Улавям се, че напоследък, дори и да гледам филм, постоянно се сравнявам с хората, т.е. ако  това съм аз, как ли ще се справя, дали няма да се проваля и т.н., а като ми се каже например, утре от 8ч да си еди къде си, първата мисъл в главата ми е дали ще мога да спя... и разбира се не се наспивам. 
Като, че ли не мога да се разтоваря от грижите си пълноценно, тъй като да кажем, разбираме се с приятели, да станем сутринта и да отидем на планина. Аз, пак заспивам твърде късно, като през цялата нощ, не мога да се отпусна и не се наспивам като хората. Така беше и предишната нощ, при пътуването ми за море миналото лято, нощта преди да си купя кола и т.н. и т.н.... 
Като цяло, предполагам, че твърде много обмислям нещата, които знам, че ми предстоят през деня и това ми пречи, да се отпусна и да се наспя. Може би, изпитвам някакъв страх и притеснение от новото и непознатото, които не знам как да преодолея. Ето например, в момента активно си търся работа, ходих на интервюта недоспал, с главобол и разконцентриран, и разбира се ... се провалих. А самата мисъл,че ще трябва да подпиша договор, че съм задължен да съм там от толкова до толкова часа, а  след това,  ще трябва да започна да работя в нова и непозната за мен среда, ме плаши много, направо незнам как ще работя занапред . Заради това, изпитвам силна тревожност за бъдещето си, а за последните 3 дни, през които ходих на няколко интервюта, съм под напрежение и невероятен стрес, усещам го дори в стомаха си, едната нощ въобще не мигнах, а останалите - по около 2 часа на нощ. Като се отпусна, точно в мига преди да заспя, се стряскам ужасно много, направо цялото ми тяло потрепва и се разбуждам. Не съм ходил на лекар и хапчета(освен билки и чай) не съм пил, тяхното започване ме плаши.
Незнам, дали  нямам и някаква форма на депресия, защото напоследък, когато не спя, ми минават много лоши мисли през главата, породени от тревожността за бъдещето ми, макар че когато нямам предварително уговорка за еди си какво и съм се наспал, съм добре и имам желания за излизания, пътувания и срещи с приятели.  

 

[mecholari]

https://www.youtube.com/watch?v=o4NLGVKEAW4

[АлександърТ.А.]

Лесно е да се каже нали .Това състояние , когато ежедневния ум още не се е включил , е сутрин в момента на събуждане и вечер в момента на заспиване .Сутрин  постой , в това състояние ,не бързай , наслади му се и усети какво казват сетивата ти . Ако свикнеш да го задържаш ще можеш постепенно да ,,гледаш" как умът се включва с коментарите си .Ще виждаш че повечето са предъвкване и значи безмислено и неоправдано отнемане на време След известно практикуване , ще можеш да развиеш навика да спираш коментарите .Ще усетиш как да вземеш инициативата на свободно блуждаещия ум и да я насочиш ......Когато исках да заспя си спомнях как в детството играех с котката си .

прегледай и следващия клип за ,, най странната тайна на света "

Искаш да контролираш живота си нали ? Това не става с ума . Или по точно когато умът заглушава всички сетива , получава се обратното .

Редактирано Май 15, 2017 от АлександърТ.А.

[Guest Кермит]

Здравей,

не е нито "форма на депресия", нито някакво необяснимо Безсъние...

В стрес си, при това постоянен и така, както го описваш, съвсем основателно можем да го наречем социална фобия. Теб те е страх как ще те приемат околните, да не би да се изложиш, при това не само пред колеги и в професионална среда, а дори пред приятелите ти.

Добрата новина е, че за това състояние не са необходими хапчета - ти не си болен, просто си малко повече страхлив. В съседната тема Орлин е дал линкове към статии в блога си, в които е описал всичко необходимо, което трябва да знаеш за социалната фобия. Прочети ги и пиши отново. Единственото, което бих добавил е, че в подобна ситуация работата с терапевт ще ти помогне да преодолееш много по-бързо и трайно притесненията си. Иначе сам е дълго, колебливо като резултат и понякога изморително.

Поздрави!

[Андрей Филипов]

"Този страх може да се засили до така наречения страх от леглото: през целия ден човекът с нарушен сън е уморен, но когато дойде време за лягане, го обхваща страхът от поредната безсънна нощ, той става неспокоен, напрегнат и тази възбуда вече не го оставя да заспи. И сега той прави възможно най-голямата грешка: дебне заспиването. С напрегнати сетива той следи какво става с него; но колкото повече напряга вниманието си, толкова по-малко е способен да се отпусне дотолкова, че да може да заспи. Защото сънят не означава нищо друго освен пълно отпускане. Той се стреми съзнателно към съня. Но сънят не означава нищо друго освен потъване в несъзнаваното. И всяка мисъл за него, всяко желание, насочено към него, не позволява на човек да заспи.

Сънят прилича на гълъб, който каца на ръката, когато я държиш спокойно, но отлита веднага, щом посегнеш да го хванеш. Стремейки се към съня, човек само го пропъжда, и то толкова повече, колкото по-напрегнато прави това. Който нетърпеливо чака заспиването и при това се наблюдава със страх, прогонва съня.

Ние можем да отнемем вятъра от платната на страха-очакване на една безсънна нощ, когато убедим клиента, че организмът винаги си набавя минимума сън, от който задължително се нуждае. От това знание той трябва да черпи доверие в собствения си организъм.

Този минимум сън е определен и различен при всеки човек. Не става дума за продължителността на съня, а за количеството сън и това количество сън се определя от продължителността и дълбочината на съня, т. е. има хора, които изобщо не трябва да спят дълго и които нямат нужда от това, защото спят малко, но дълбоко. При един и същ човек дълбочината на съня се променя в продължение на нощта; съществуват различни типове в зависимост от графиката на съня: някои спят най-дълбоко преди полунощ, а други достигат максимума дълбочина на съня едва призори. Ако на  такъв човек се отнемат няколко часа от сутрешния му сън, така естествено му се отнема по-голямо количество сън, отколкото на типа с полунощния сън, при когото сутрин графиката на съня вече е спаднала.

Ако е вярно това, което споменах в началото: че напрегнатото устремяване и съзнателното желание за заспиване, че всяко съзнателно желаене вече пропъжда съня -какво би станало, ако човек си легне и не се опитва да заспи, а може би дори опитва точно обратното, или поне нещо друго, а не да заспи? В резултат на това той ще заспи. С една дума: на мястото на страха от безсънието трябва да дойде намерението да се прекара една безсънна нощ, т. е. съзнателният отказ от сън. Трябва само да си кажеш: тази нощ изобщо не искам да заспивам, тази нощ искам само да се отпусна и да си мисля за това-онова: за последната отпуска, за предстоящата и т. н. Щом, както видяхме, желанието за сън прави невъзможно заспиването, то желанието за безсъние парадоксално предизвиква съня. Защото тогава човек поне не се страхува от безсънието и така вече е поел най-сигурния път към съня" 

Викор Франкъл - "

ТЕОРИЯ И ТЕРАПИЯ НА НЕВРОЗИТЕ"

[Орлин Баев]

Парадоксалното намерение, за което говори Виктор - това е, което донякъде върши работа при безсънието. Ако се отпускаш интенционално, потискаш тревожността и съответно, вероятността да продължиш да не спиш, е много по-висока. Затова, пожелаваш обратното, четеш книжка, отдаваш се спокойно на дразненето, което често се ражда отвъд всякакво съдене. Постепенно зарядът му се изчерпва, преминава в спокойно смирение, появява се благодарност, проявена в с думи или тихо сърдечна молитва. Тогава се заспива!

[mecholari]

формула:

Мирно ще легна и ще спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност.

Из Молитвена хранилница

[peshko]

Благодаря на всички за отговорите и за отделеното време. Забравил съм да спомена в горната ми публикация,ако въобще има връзка със състоянието ми, че много трудно взимам решения за себе си, доста съм колеблив и нерешителен, зодия везни съм и където се казва - ''меря и пресмятам постоянно'. Също така,  лесно губя стимул и желание за нещата, като разбера за "какво иде реч", според моя мироглед. Но, като че ли се наиситна се разпознавам почти напълно в т.н. "социална фобия'', която г-н Балджиев е посочил, а г-н Баев е описал така добре. Признавам, че понякога ми е трудно общуването с непознати, малко по-лесно с приятели и особено трудно с момичета, лице в лице, а също и по телефон. Дори един разговор в магазина или плащане на сметка на гишето например, ме притеснява и често обърквам нещо.  

Изминалата седмица, обаче, беше доста важна за мен.След като осъзнах, че може би проблемът ми не е чак толкова сериозен, колкото си мислех(...мислене,мислене,мислене....), съм по спокоен, мисълта ми не "подскача от клон на клон като маймунка", и най-важното-наспал съм се. През седмицата се самоподложих и на няколко експеримента, ако мога така да се изразя, които се изразяваха в това, че се уговорхме с майка ми да я закарам до центъра, понеже имаше малко работа(през нощта бях спокоен и се наспах), намерих си работа вкъщи, която бях уведомил, че ще свърша на следващия ден сутринта, и която свърших за пръв път от много време насам бодър и свеж, а също така с приятел направихме уговорка и разходка до мола на следващия ден, на която отново се бях наспал предишната нощ и бях абсолютно нормален и със спокойна мисъл без тревоги. Предполагам, че първата стъпка за решаването на даден психологичен(а и не само) проблем, се изразява в това да разбереш, какъв е точно той. Аз може би я постигнах. Все още обаче, смятам, че не съм готов да ходя по интервюта за работа, но поне онова чувство на притеснение и страх, само при мисълта да изпратя СиВи, като че ли се притъпи малко. Незнам, попоправете ме ако греша, надявам да съм на прав път. Чудя се само, колко ли време ще ми отнеме и дали ще се премахне тази фобия напълно, понеже май започвам да осъзнавам, какъв е бил живота ми досега, "благодарение" на нея, и която може би се е проявявала също и в по ранните ми години, но тогава, сигурно( и за мое добро),не съм и обръщал внимание. Но ето сега, когато съм вече възрастен и съм си мислел, че съм я надрастнал, се появи отново. 

Още веднъж благодаря на всички, които се включиха в темата! Някак си и на мен ми става по-леко, като пиша тук, но като гледам пак станах твърде обяснителен и обстоятелствен(какъвто съм и всъщност). Така, че приключвам, ако имате и Вие още нещо за казване, драснете ми някои друг ред, ще съм Ви благодарен, ако ли не, ще пиша пак по нататък.

Поздрави!

[Guest Кермит]

В 21.05.2017 г. at 23:14, peshko каза:

Чудя се само, колко ли време ще ми отнеме и дали ще се премахне тази фобия напълно

Здравей,

много зависи от това какво правиш по въпроса. Даже бих те посъветвал да не "премахваш" фобията, а да я използваш за личен растеж и усъвършенстване. Ако усилията ти са спорадични, нецеленасочени и безсистемни, резултатът ще е колебателен. Ако обаче подходиш към решаването на този въпрос с помощта на един структуриран и планов процес, какъвто е психотерапията, то резултатите ще са устойчиви и на практика съвсем скоро във времето.

В 21.05.2017 г. at 23:14, peshko каза:

През седмицата се самоподложих и на няколко експеримента

Продължавай да го правиш! Поздравления за храбростта да се предизвикваш! Това е добър път, който е хубаво да извървиш с ведрост, отдаване и дори леко на игра.

Поздрави!