321.Свещено чувство-УС, 16 юни 1940 г. 5 ч.с. Изгрев

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Добрата Молитва

Псалом 91

Свещено_чувство-беседа

Молитвен наряд за край:

Молитва на Царството

В начало бе Словото -песен

 

Ще прочета 18 глава от Евангелието на Матея. Духът Божи.

Какво ще извадиш из тази глава? Вие сте вещи, чели сте Евангелието. Всички четат това Евангелие, ненаписаното малцина го четат. Има едно Евангелие във всеки човек. Когато някой път човек се намира в голямо смущение, се таки го чете. Някой път като четат Евангелието, разбира се, отиват в Откровението. То е най-мъчната работа. Някои започват отначалото, от Битието, как Бог е създал света. Тия две неща, началото и краят са най-мъчните. В началото детето като се ражда, то не знае нищо, не помни къде е било. Някой път казвате: „Има ли онзи свят или няма“, не помните. Нима детето знае, че е било в утробата на майка си. Децата вече като станат на година и половина, две години, имат малки спомени, спомнят си за първите впечатления, когато се е пробудило съзнанието. Има една страна в социалния живот, еднообразна. Казва: „Да идем на църква, да послушаме, за Бога да приказваме.“ Бих употребил една дума, но тя е банална, тя не изразява туй, което искам. Една дума, която се употребява много пъти, тя губи смисъла си. Повтаряш: „Любов, любов, любов“, но не знаеш, какво нещо е любовта. Любовта не е нещо, което може да ти го предадат с думи. Ако само повтарят захар, захар, ти ще останеш само с думата, няма да знаеш, какво нещо е захарта. Ако кажеш: Вода, вода, вода и не пиеш тази вода, ти няма да имаш понятие. Ти за да кажеш светлина, светлина и не можеш да я видиш, да я опиташ, какво ще разбереш. Има неща, които, като не се опитат, си остават неразбрани.

Има една свещена страна. Религията е място, дето имаме едно свещено понятие за Бога. Туй е вътрешен свещен живот, когато дойде до него, човек трябва да го държи чист. Пък ние туй го излагаме на показ. Става вече обикновено. Щом човек стане обикновен, той вече изгубва смисъла на живота. Човек всякога трябва да остане необикновен. Казвате: „Той е необикновен човек.“ Че това е хубавото, да бъдеш необикновен човек. Някой път казвате: „Да се примириш с всичките хора.“ Че това е вярно, но в какъв смисъл. Да се примириш с всичките разумни хора, разбирам, но да се примириш с всичките глупави хора. Тях не трябва да ги срещаш никога. Ние под думата човек разбираме хора, само на Божествената любов. Всеки човек, който е влязъл в областта на живота, той се е заблудил. Сега в любовта има много заблуждения. Сега, за пример, вие двама души, че вие сте необикновени от всичките в обществото, може да е вярно, може да не е вярно. Може ли точно да определите, колко ви обичат? Децата имат една мярка и с ръце определят, колко обичат майка си, баща си, колко обичат братчето си, сестричето си. То отваря ръцете си и показва, кого колко обича. И като ги отвори ръцете, че не може повече, то е най-голямата любов. Много хубаво разсъждават, защо дясната ръка показва ума, лявата ръка показва сърцето на човека. Детето иска да каже: „Аз обичам баща си и майка си с всичкото си сърце и ум, напълно ги обичам.“

Свещено_чувство

[Надеждна]

Цитат

Някой път някои искат да знаят, кой заставил Христа да дойде на земята. Христос дойде на земята да научи, Той сам, какво нещо е любовта и да я опита. Той дойде да научи, какво нещо е страданието. Преди да беше дошъл на земята, не знаеше, какво нещо е страданието. Сега вие питате: „Не може ли Христос без страдание да спаси света?“ Че всеки от вас, ако би могъл да спаси света без страдание, би бил Христос. Сега, кое е по-хубаво, със страдание или без страдание да бъда Христос? Аз турям въпроса тъй: С наука ли да бъдем учени хора или без наука да бъдем учени хора. Един човек от невидимия свят, или един ангел, той ако не е преминал през една опитност, той ще има понятие за една картина. Той за злото няма представа, той ще има представа само за доброто. Реалността каква е? Доброто и злото остават неразбрани. Сега човешкият живот за ангелите е неразбран. Понякой път, за да бъде разбран нашият живот, тогава някой ангел, който много е страдал, който е бил на земята, той се праща да помага на някой човек. Има ангели, които не са страдали и те не могат да помагат на страдащите хора, тях ги пращат при щастливите хора, при богоизбраниците. Някой път вие искате Бог да ви прати някой ангел да ви помага. Че той, как ще ви помогне, той няма вашата опитност. Той не знае, какво нещо е грехът. Да допуснем, че вие имате два плода. Единият е сладък, другият е горчив. Един ангел няма право да опитва горчиви плодове. Ако той би се опитал само да близне горчивия плод, той в небето не може да влезе. Той ще изгуби небето. Вие десетина пъти може да близнете горчивия и пак си оставате. Представете си един велик художник, нарисувал един отличен портрет, много хубава картина, един гениален образ, пък изкривил едното око. Никак не му прощават на художника. Веднага той ще развали своя живот. Има важни работи, които развалят целия живот.

***

 

Та казвам: Предстои ви велика задача. Няма по-хубаво нещо да може човек да очисти ума си от всичките ония противоречия, които съществуват. Всичките противоречия, които съществуват в ума ти да можеш да ги примиряваш. И противоречията, които съществуват в сърцето ти и тях може да ги примиряваш. Като нямаш противоречия можеш да ги примириш. Веднъж мене един ми каза: „Не исках да ви безпокоя, но не мога сам да си помогна.“ Казва ми: „Защо се разболях?“ Казвам: „Да дойдеш при мене.“ – „Защо?“ – „Защото преди тебе беше идвала жена ти при мене и се оплакваше, че не се отнасяш добре с нея, мъчил си я. Тя ме помоли да ти кажа някоя блага дума да се отнасяш малко по-човешки с нея.“ Пък казвам: „Ти си сега в обществена безопасност. Тази болест се дължи на това, че ти не се отнасяш добре с жена си. Като се отнасяш добре с нея, болестта ти ще мине.“ Казва: „Сериозно ли говориш?“ Казвам: „Много сериозно. Казвам, ако не оздравееш, ела пак след десет дни.“ Иде след десет дни, казва: „Много ти благодаря, много съм добре с моята възлюбена, светлина дойде в ума ми.“ Казвам: „Господ живее в жена ти, ти нямаш почитание към Господа, уважение нямаш към Господа. Господ живее в нея. Има една страна в нея, дето не е Господ, има една страна, дето е Господ.“ Господ казва: „Не трябва да постъпваш така.“ Онези, които обиждат Господа, трябва да знаят, че Бог поругаем не може да бъде. Да не се оставяш Господ сам да бъде с тебе, тогава вече работата е друга. Докато Господ праща мене да се примириш, ти си на спасителен път. Ако остане Той сам да се разправя, работата е свършена. Не докарвайте въпроса Господ да се разправя с вас. Като дойде някое малко изпитание, благодари на Бога.

Свещено чувство

Редактирано Май 15, 2017 от Надеждна