Наши ли са мислите ни и как да се справим с натрапчивите "чужди" мисли?

[veronikaal@abv.bg]

Здравейте, не знам дали темата ми е в правилния раздел, но много много бих се радвала ако можете да ми помогнете. Преди 7 месеца се роди второто ми дете. Всичк мина нормално, без проблеми и усложнения. Прибрахме се вкъщи, по-голямата ми дъщеря (3 г.) много се радваше на бебето и всичко си беше ок. Но след около месец се започна. Малката имаше страшни колики, плачеше постоянно, голямат си беше вкъщи и ги гледах сама и двете. В един момент, след часове рев от страна на бебето и пълно нервно изтощение от моя страна, в главата ми пробягна мисълта "Да умре дано".... Толкова се изплаших, не можех да повярвам че нещо такова може дори за момент да ми мине през главата. Съответно, тъй като не я исках и се съпротивлявах на тази мисъл, цялото нещо продължи да ме тормози. В един момент, дори известия във фейсбук от някой приятел провокираха тази мисъл и тя се появяваше неканена в главата ми. Последва паническо растройство и паник атаки, които до голяма степен излекувах, но сега с тези обсесивни мисли... Просто не знам как вече да се справя с тях. Постоянно се улавям, че съм ок и в този момент се започва. Повтарят се като на стара лента думите и фразите "Да умре дано", "Смърт" и т.н. Четох, четох, опитвам се да се справя с тях - медитирам, занимавам се с йога всеки ден, приемам ги че са там и че просто са някакви мисли, не ме е страх вече от тях, но просто искам да се махнат.

Моля Ви помогнете ми, имам чувството че се побърквам. 

Редактирано Май 8, 2017 от Донка

[АлександърТ.А.]

Напиши го в психотерапия онлайн .

И повтаряй двойно повече , колко е изграждаща ситуацията .Как те прави по съвършенна . И можеща все по добре да се грижиш за децата си . Повтаряй го много повече , без да го мислиш . Просто механика .Обикновенни утвърдителни изречения  . Не расъждавай . Ти си войник на най важния фронт , утвърждаващ живота . ДЕЙСТВАЙ !

напиши няколко утвърдителни изречения тук

 

Редактирано Май 7, 2017 от АлександърТ.А.

[Донка]

Здравей Вики, добре дошла в нашия форум. Можеш да последваш съвета на Александър, но и в този раздел темата ти е съвсем на място. Дори бих казала, ще бъде по-полезна не само на теб, ще могат да вземат отношение повече хора... 

Първо - ти съвсем не си първата или последната с подобно преживяване. То дори донякъде е нормално за човека в тежко изпитание. В евангелието дори има два подобни случая - единият е със самия Христос. 

Тук има бърза подборка на съвети от Учителя за подобни случаи. Това са само извадени от контекста им мисли, но след всяка има и източника. И много е работата, но колкото и каквато и да е тя, с любов да е... 

 

[Диляна Колева]

Здравей Вероника, това което споделяш тръгва от страха. Много майки сблъскващи се с отглеждането на децата, особено когато са сами започват да изпитват силна тревога дали ще се справят. Тази тревога си има опашка. Първо идва уплахата, нещо те е уплашило, че не можеш да се справиш, не си получила подкрепа навреме и се е появило чувството на безсилие, то събужда страха, страхът работи с въображението, а когато въображението започне да обслужва чувството страх става много неприятно. Задържайки се дълго време в този цикъл човек започва да се чувства трайно тревожен. Тази мисъл си има име, нарича се натраплива, тя е без съдържание и няма смисъл, въображението я ползва като пусков механизъм за поддържане на страха. Повечето начини за справяне с това са отново свързани с въображението, дали ще е разфокусиране, разсейване, превръщането и в смешна, нереална, преувеличена или позитивна, това е все работа с въображението. То е основния механизам за създаването и на мечти, вълнения, радости........ Обърни се към въображението и го изпозвай за създаването на друго чувство.