фобия от хора

[nadq12]

Здравейте!

Имам страх от общуване. Много често в комуникацията ми с хора изпитвам сърцебиене, притеснение, изпотяване, а когато се храня с по-авторитетни личности като шефове или момчета и ми потреперват ръцете. Като малка бях много притеснителна,  сега нещата доста са се променили, но все още изпитвам дискомфорт, какво ще си помислят за мен, дали ще оправдая очакванията им, че колкото съм хубава съм и умна:Д, гледам да приемам всичко с чувство за хумор и да се предизвиквам, но когато в работата ми се скарат, че нещо не е наред и ме имат за бавносхващаща( а аз съм нова и е нормално) аз го приемам много навътре. По принцип съм доста емоционален човек и чувствителен. Работата, която започнах е свързана с комуникация с много клиенти и изпитвам дискомфорт и в офиса и по време на срещи. Спортувам, през ден ходя на фитнес и на йога също от известно време. Не знам за какво да говоря и все съм под напрежение какво и дали ще го кажа добре. Бих искала да отида на една терапия, но в момента съм на процент, не на заплата в работата и трябва да направя сделка, за да мога да си го позволя. С една дума нямам пари . Искам да работя сама, да се изправям срещу страха си, но никой не те взима на сериозно като виждат, че само мълчиш и си плах в този живот, а ако трябва да се променям, то това ще е един дълъг процес, през който няма как да стоя без работа. От това, което съм чела от статиите на г-н Баев трябва да се предизвикваме и да вървим срещу страха си, но аз се вцепенявам, особено ако трябва да говоря пред много хора, вдървявам се и мисълта ми изчезваД: ужасно е!.. като ме изпитваха на един изпит в университета пак си глътнах езика и ми трепереше устата, въпреки че всичко знаех и учителката сведе глава надолу, не знаеше какво да направи като вижда какво се случва и колко много се притеснявам. Искам да премина бариерите си в общуването и да стана силна и уверена. Дори по телефона не мога да говоря в по тихи помещения, когато вниманието ще е изцяло върху мен и ще ме слушат и го слагам на без звук понякога, когато съм сред хора.Ужас. Когато е по-шумно го няма това състояние.  Можете ли да ми дадете някакъв съвет?

[д-р Тодор Първанов]

Години?

[Диляна Колева]

Здравей, за съжаление съветите не са ефективни, почти никога, затова и никой не ги цени и ги раздава в изобилие. Имаш си работа с един много изобретателен страх - страхът от излагане и критика, от провал. В основата му разбира се стои друг доста по екзистенциален, но.... това е сложна тема. 

Този твой страх работи преди всичко с фантазията ти, тя е тази от която се храни и става все по - силен. Вариант е просто да се опитваш да стоиш в действителната ситуация, а не във фантазията. Едно предложения за това:   Когато ти дойде в повече, просто изключи мислите си и се слей с нещо хубаво - звук, аромат, гледка.

Никога не можеш да знаеш какво мислят хората, това е привилегия на Бог, ние можем само да фантазираме за това, като извършваме един сложен, но доста често употребяван психологичен механизъм - проекцията и идентификацията. Това ще рече, да си представя собствените си мисли и отношението което аз имам към себе си в главите на другите и да си внуша, че те мислят същото като мен за мен. Сложно и много тормозещо. Приеми, че всичко онова, което си представяш, че хората мислят за теб всъщност е твоята собствена оценка за себе си и другите нямат нищо общо с това. След това си изброй трите варианта на развиване на ситуацията :  1. Да се изложиш, 2. Да не се изложиш и 3. Да бъдеш това което си, каквото и да е то. 

И на финал, ако решиш, че си се провалила или изложила спомни си един много хубав цитат, който вече не помня от кого е, но е много въздействащ:

Ти си се провалял много пъти, макар и да не помниш това. Първият път, когато опита да ходиш, ти падна. Първият път, когато се опита да плуваш, едва не се удави? Първият път, когато удари топката, не улучи, нали? Не се тревожи за неуспеха! Тревожи се за шансовете, които ще пропускаш, ако поне не опитваш!”

 

[Орлин Баев]

Преодоляването на социофобията е сигурен, но постепенно постъпателен процес, изискващ упоритост, следване на определени стъпки отдадено, целенасочено, с малки, но ежедневни усилия. Помощни техники много, но илюзията за магически метод само пречи, тъй като човек не е болен ,за да махне гадното нещо, а е призван да го ползва в процес на преобразуване на страховете в смелост! Описал съм главните стъпки в този път в различните статии тук. При много висок интелект и мотивация, упоритост и разбиране, може и сам. Най-често обаче сам е с пъти и пъти по-бавно, трудно, дълго.  

Редактирано Май 4, 2017 от Орлин Баев

[д-р Тодор Първанов]

Мой познат, Алексей Бъчев, води курсове. Ще го намериш във фейсбук,  като страницата е ,,Живота може да е чудо,,.

Ще са ти много полезни, за преодоляването на страховете ти.

[Орлин Баев]

Групите са важна част от тази работа, така е. 

[nadq12]

Здравейте отново!

 

Искам да споделя, че притеснението ми си е същото и изпитвам дискомфорт какво да кажа и как да го кажа, когато общувам. На 25 години съм и съм си намерила работа на граждански договор, на процент от изкараното в областта на продажбите, но за 7 месеца нищо не успях да изкарам. Все се надявам да ме назначат на трудов договор, но дори ме е срам да питам дали ще е възможно, защото с нищо не съм успяла да допринеса към фирмата. Тези дни ме викат на съвещание и много ме  е страх, сигурно ще ме изгонят,  не успях да се приобща към екипа и нищо не постигнах. Пак съм се провалила и в това начинание.. как ще намеря своето място под слънцето с тези трудности в общуването, как ще намеря така работа, толкова време учих в училище и университета и сега не мога да се реализирам.. 

[д-р Тодор Първанов]

Препоръчах ти да посетиш  семинар на Алексей  Бъчев.Тази събота и неделя той провежда такъв. Потърси инфо. на страницата на фейсбук-,,Животът може да е чудо,, или ми пиши на лични.