Калина

[kalina12.345]

Здравейте.

Пиша Ви с надеждата да получа помощ, защото се чувствам много тъжна, потисната, разочарована най-вече от себе си и донякъде от някои мои близки хора. Ще започна от това, че имах тежък живот, който започна с бедност, оскъдица във всяко едно отношение, семейни проблеми, напрегната обстановка и аз-малка, беззащитна, уплашена и не знаеща какво се случва. Единственото, което знаех беше, че трябва да полагам много усилия, за да мога да съм полезна на близките ми и да ги радвам с отличен успех в училище и домакински труд вкъщи. Възпитаваха ме да бъда дисциплинирана и ангажирана с проблемите на семейството, че не бива да поставям себе си преди другите, че не бива да искам, защото това е проява на неблагодарност, дори каприз. Растях потисната и обременена, отчаяна от нападките на съучениците си и от положението, в което се намира семейството ми. Когато пораснах се посветих на това да помагам на близките ми хора. От както се помня до сега винаги съм живяла с чувството, че като правя всичко, което е по силите ми и повече, ще получавам обич и подкрепа. Оказа се, че не е точно така. Получавам обич от някои мои близки, а от други-тъкмо обратното. Не получавам подкрепата и защитата, от които така се нуждая. Не получавам и разбиране, когато се опитвам да споделя какво чувствам и защо. Много страдам от чувство на вина, имам чувството, че постоянно греша и се чувствам некачествен и недобър човек, въпреки че не съм направила нищо лошо. Сега имам всичко, което някога съм искала, но сякаш душата ми не е получила нищо и е останала в миналото. Чувствам се така, както се чувствах на 5, на 6 и т.н. години. Осъзнавам какво имам, а не знам как да бъда щастлива.

[Misha64]

Еми няма как да стане, няма как да си щастлива ТИ, след като действията ти /животът ти/ е с център - други хора. За да си щастлива ТИ, трябва да правиш нещата заради СЕБЕ СИ. Да желаеш и да правиш неща, които радват ТЕБ. Независимо как другите ще се отнесат към това, какво ще мислят и  дали ще наричат това каприз или глезотия или егоизъм...да го наричат както си искат, но за теб, това да работиш за своето щастие е висша цел! Това е Божествена цел, защото е първата стъпка...основата, на която да стъпиш за да определиш пътя си...да вземеш СВОИТЕ решения и да застанеш смело зад тях, така се гради личността, и когато това се случи....едва тогава... човек може да направи ИЗБОР, съзнателен избор....свой собствен избор да се посвети на кауза да помага. Не и преди това. За да се отречеш от нещо, трябва първо да си го постигнал. Постигни най-напред себе си, личността си и пътят си, щастието си и радостта си, пък после се отричай ако прецениш, че това ти носи още по-голямо щастие.