Какво се е променило в човешките взаимоотношения?

[Донка]

Задавам въпроса в темата съвсем искрено - никаква реторика. Вълнува ме отдавна и все се спирам да го споделя. Може би не знаех как да формулирам. 

Допреди 5-6 години хората предпочитаха да разсъждават над някоя по-обобщена и абстрактна тема и вече всеки сам да извлича за себе си някаква поука и да се развива. Личният живот и проблеми сякаш бяха на втори план и ако ги споделяхме, то беше като пример, пояснение, илюстрация и т.н. 

Сега ми се струва е обърнато наопаки. Сякаш хората се стремят на всяка цена колкото се може повече хора да разберат подробности от живота и проблемите им, после да им дадат лично само на тях някаква насока. Загуби се сякаш личното учене от опита на другите и от книгите. Смляно и в лъжичка само за моята уста ако е - най-добре. Разказващите (повечето) имам усещането дори не си правят труда да отворят и прочетат някоя от по-старите теми, в които е написано почти същото като в техните. Сякаш не е важно те да чуят и прочетат нещо полезно за себе си, а другите тях да чуят и на тях лично да кажат. 

Може би се заблуждавам. Дано.

[АлександърТ.А.]

5 дена се чудя на изложеното . Да е вътрешна промяна ?За форума ли е само ?И ако се обадя  ,къде съм в картинката ?Но мисленето не ми е силна страна и ако се разпростря ще загазя Най правдоподобно ми изглежда , смяна на поколенията . Хората не са същите  . Форума се пълни с психотерапия .За мен психотерапията е феномена ,,барон Мюнхаузен" . Или как човек може да се измъкне от блатото и да заживее добре .Значи си е учене и то в добра посока . Отдавам превеса на тази част от форума на отличното водене и репутацията му .

за това се бутам на всякъде да прихвана отразена светлина .

Добре беше да има повече разговори за Учението , ....,, Смляно и в лъжичка само за моята уста ако е - най-добре. " Не съм толкова песимист Мисля че много хора се обаждат от време на време , но не смеят да излагат по твърдо възгледите си . За да има разговор е нужно да съществува обмен на информация ,следващ от обмен на уточняваща информация . Едва след това при добра чуваемост и стремеж за разбиране на другия , има шанс , наистина за учене . Но това което правите със редовните подавания , по различните начини , на беседи . Е , чудесно и достатъчно за да се получи нужен тласък на всеки нуждаещ се .

пп .....не казах главния мой , отговор/въпрос .Всички станахме интернет потребители . Четем , гледаме и си траем .Като ни се събере в повече , избълваме болката си и пак  траем . Ако някоя лъжичка пасва на устата , чудесно .Иначе пак четем и гледаме . От информация няма време да мислим в творческия аспект на този термин . Това се вижда в темите по психотерапия .

 

 

[Донка]

преди 39 минути, АлександърТ.А. каза:

 

пп .....не казах главния мой , отговор/въпрос .Всички станахме интернет потребители . Четем , гледаме и си траем .Като ни се събере в повече , избълваме болката си и пак  траем . Ако някоя лъжичка пасва на устата , чудесно .Иначе пак четем и гледаме . От информация няма време да мислим в творческия аспект на този термин . Това се вижда в темите по психотерапия .

 

 

да, да, да, да.... И аз това мисля от много време насам

и понеже най-лесно е да споделиш нещо което някой някъде вече е публикувал или да се похвалиш с нещо или просто да поздравиш приятел по повод... и то за мислене време не остава, камо ли за писане... 

 

[iti]

Има толкова промени, че книги могат да се изпишат... Но основната е промяна в баланса между мъжкото и женското. Това което описваш - капацитет за абстрактно познание, търсене на общовалидното, желанието да дадеш, е мъжки аспект. Женският аспект е обратното - аз, личната ми история, личните ми проблеми, желанието да взема. Това е и причината в днешно време хората да отричат религиите, мъжкият авторитет, моралът, нормите и т.н.. Сега се залита в женският аспект, който е популярната култура, сексуалната свобода, фейсбук, съзнанието на жертва, търсенето на материален комфорт и т.н. Животът в крайна сметка не е нищо друго освен поредица от противоположни кризи на индивидуалността...