Той е перфектният мъж, която всяка мечтае да има, но не и аз..

[Neverfading]

Здравейте,
много хора може би ще ме упрекнат за тази тема, но тя е доказателство, че дори и в на пръв поглед перфектните отношения има много проблеми. Това е една история за връзка на близо 6 години, която беше перфектна и прекрасна, но нещо се обърка.

Ще започна отдалеко. Запознахме се в училище. Бяхме на около 17 години. От тогава сме неразделни. Той ми помогна да се преборя с много трудности в моя живот. Бил е винаги до мен - подкрепящ, любящ. Всички мои приятели го обожават, а приятелките ми си мечтаят за човек като него. Романтични жестове, кавалер, добре възпитан, безкрайно уважителен.. без никакви забележки.

Дойде моментът, в който завършихме и трябваше да се замислим за университет. Аз имах план от години, знаех къде и какво искам да уча. Знаех, че заминавам за чужбина и му предложих да се разделим. Той отказа и каза, че ще ме последва навсякъде. Дойде с мен и реши да учи езикът и да следва също при мен. Така започнаха и проблемите ни. 

Животът в чужбина е всичко друго, но не и лесен. Нямахме общежития и се принудихме да търсим обща квартира. Така заживяхме заедно. В началото е вълнуващо, но това беше една стъпка, за която може би и двамата не бяхме особено подготвени, а и бяхме още много малки. Не е нужно да споделям, че всички трудности в началото се изсипваха върху мен, понеже само аз бях способна да се оправям с проблемите от всякакъв сорт и бюрокрацията, понеже имах по-големи познания по езика. Той ме подкрепяше емоционално и беше до мен, но в началото само аз бях способна да се оправям със ситуацията и то не само за мен а и за него. Тази ситуация с един момент много ми натежа. Не можех да се справям с всичкото напрежение, стрес и отговорности. 

Започнахме да правим всичко заедно. Следваме една и съща специалност, работим на едно и също място, казано на кратко сме постоянно заедно и живеем заедно.

За 3-4 години тук качих близо 30-40 килограма. Осъзнах, че стресът ме кара да си "изям" чувствата. Загубих всякакво самочувствие, както и енергия и желание да излизам. 

Преди година той ми предложи брак и аз приех. Той е целият ми живот и винаги сме правили всичко заедно. Също така е най-добрият ми приятел.

Опитвам се постоянно да променя начина си на живот, но усещам как той просто ми пречи. Или аз избирам да го обвинявам. Сякаш тайно си мисля, че ако не бяхме тук заедно, щях да имам много по малко проблеми и нямаше да стигна до тук. Или че ако можех да живея сама, бих живяла много по-здравословно, което тук не ми се получава, понеже нямам подкрепа от него и в момент на слабост, той ме дръпва назад. Опитах се да говоря с него и да му обясня, че въпреки, че той ме вижда красива, моето състояние на постоянно качване на килограми е опасно и ме кара да се срамувам от себе си и да съм вечно угрижена. 

Проблемите с начинът, по който изглеждам наистина ме тревожат и съм се фиксирала над тях. Вече нямам самочувствие в следването и работата, а той непрестанно ми хвърля пясък в очите с коментари, колко добре изглеждам, които дори още повече ме нараняват.

Усещам, че докато сме тук заедно, няма да мога да помогна на себе си и да се заобичам отново, а ако не обичам себе си как мога да съм способна да обичам друг?

Много пъти сме говорили, че обмислям да се изнеса и да заживея сама, но за него този вариант е недопустим. Опитвали сме и да водим заедно здравословен начин на живот, но това пак винаги е било на моите плещи да нося и двама ни по този път. И в момент на слабост от моя страна, всичко е пропадало. 

Така някак си започнаха конфликтите между нас. Нещата не вървят така гладко както преди. Много често си мисля за раздяла, въпреки че той е наистина един прекрасен мъж, който много ме обича и наистина се старае, но просто не може да ми помогне в това. А аз усещам, че трябва да намеря отново любов към себе си, за да мога да съм негов партньор и да имам самочувствие стоейки до него. А не винаги да мисля, колко нелепо изглеждаме един до друг.

Той не допуска да се разделим. Осъзнах, че неговият свят се върти изцяло около мен и не би допуснал да ме изгуби. Но аз се чувствам като в капан. Дори нямам възможност веднага да се изнеса, защото всичко е обвързано с финанси с които аз не разполагам. 

Днес му казах, че лятото обмислям да се прибера при родителите си или да отида с специализирана клиника за отслабване и че съм решила вече да се отделя и да си помогна сама на себе си, което той отново намери за безумна и смешна идея, която няма да даде резултат. Каза ми също така, че здравословният начин на живот си зависи изцяло от това да съм отговорна, за което е прав. Но аз не мога повече да съм отговорна за двама и имам нужда да остана сама със себе си.

Това е един от проблемите, който пречи на връзката ни. Разбира се има и още, но мисля, че това, което написах, описва ситуацията ми достатъчно добре. Омръзна ми да съм отговорна за две човешки съдби. 

Искам да подредя живота си. Да заобичам себе си. Искам да спася и връзката ни. Но вече всичко ми е много трудно и усещам как губя желание и не правя нищо. 

[АлександърТ.А.]

Ако той прочете написаното от теб , какъв би бил коментара му ... И какво мисли по това : ,, Омръзна ми да съм отговорна за две човешки съдби" , предполагам сте говорили .