За мен и преживяванията ми

[Елвира]

Здравейте, студентка съм на 22год.Главният ми въпрос е как да успокоя себе си и да дам почивка на мислите си.

Преди година диагностицираха сестра ми с лимфом.Понеже сме от малък град, тя пътуваше до града, в който уча, за да минава курсовете.След нейните 8курса се чувствам изморена, болна психически и тъжна вече от 2месеца.Дори и на най-хубавото място в природата или с приятели в някой клуб, има моменти, в който ми се иска да заплача, без да осъзнавам защо.

Имах моменти, в които сънувах как минаваха седмиците ми, в които тя беше на терапия....всички онези тежки моменти, в които виждах как сестра ми се променяше, как химията влияеше на тялото и.Тогава не осъзнавах тези неща, просто събирах падналите коси от пода и ги хвърлях в коша, но сега безпричинно си спомням тези неща.Понякога си мисля, че не съм и помогнала достатъно или че не съм дала всичко от себе си, за да и помогна всичко да мине по-леко.

След всички тези тежки моменти, в който трябваше да подкрепям нея, както и майка си, която плачеше винаги когато говорихме по телефона и съм прекарвала часове, за да се опитам да я успокоя и да я накарам да погледне на нещата от другата страна, да види че сестра ми се подобрявя, то тя продължаваше с тези негативни мисли.Започнаха все повече да се карат с баща ми, за малки и незначителни неща, винаги когато се пребирах, въпреки че не беше често.

В университета само приятелят ми и колежка от групата ми знаят за някои от тези неща.По средата на лечението на сестра ми се разделих с приятеля ми, тъй като всичко се отразяваше на връзката ни, въпреки че той ни помагаше винаги когато трябваше в болницата.

За щастие получихме добри резултати за сестра ми.Вярвам че всичко от тук нататък ще бъде по-хубаво и че ни очакват прекрасни моменти, въпреки че и дори болна пак имахме щастливи мигове.

В този период развих гастрит на стомаха...и ми откриха поликистоза на яйчниците...гинеколога ме сложи в графата - вманиячена към отслабване тинеийджарка, въпреки моите обяснения за нередовно хранене поради лошия график в университета и липсата ми на апетит, тъй като живея сама и често пропускам хапването сама.

Винаги съм била силната и решителна, но сега съм объркана и се чувствам слаба, нямам желание за забавления, излизания, дори и да ходя на упражнения.Как да върна онова изгарящо и неспиращо пламъче в себе си, онзи ентусиазъм, онази страст дори и за дребни неща?

 

 

 

Редактирано Април 23, 2017 от Елвира

[Диляна Колева]

Здравей, преживяла си голям стрес и не си предполагала какви поражения може да даде. 

Прави ми впечатление следното:

"Тогава не осъзнавах тези неща, просто събирах падналите коси от пода и ги хвърлях в коша, но сега безпричинно си спомням тези неща.Понякога си мисля, че не съм и помогнала достатъно или че не съм дала всичко от себе си, за да и помогна всичко да мине по-леко."

...... което е довело до психосоматика изразяваща се в това:

" В този период развих гастрит на стомаха...и ми откриха поликистоза на яйчниците.. "

Има един интересен психологичен механизъм нарича се ретрофлексия. В гещалттерапията разглеждат през него развитието на чувството за вина. Когато някой ми каже, че се чувства виновен за нещо, той всъщност не осъзнава, че началото на чувството за вина започва от гнева, негодуванието, разочарованието ..... Твоето чувство за вина е следствие на скрития ти гняв към всичко случващо се със сестра ти. Към състоянието, към това, че точна на нея, към това че има огромен ангажимен, незнание какво ще се случи. Огромен погълнат гняв.

Когато по една или друга причина човек не може да си позволи да признае пред себе си и пред другия, че му е гневен или че е гневен /поради вярвания, морални норми, авторитет и т.н./ той връща този гняв в себе си оправдава го по възможно най- правдоподобния начин напр. / Не мога да се гневя на близкия си, че е болен, той е нещастен, а аз съм добре и трябва да бъда съпричастна/ поглъща го и ретрофлексивно превръща чувството гняв във вина и самообвинение.

Интересен механизъм, който води до големи неприятности. Когато човек не успее /а сам почти никога не може/ да стигне до разрешаване на този емоционален каламбур той се проявява най - често в психосоматични заболявания - които ти си преминала и в депресия - която е на дневен ред.

За да се освободиш от всичко това ти е нужна помощ да го подредиш и да изчистиш от себе си ненужните емоции, да се освободиш от тях по правилен начин. Тъпкането им на вътре ще ти причинява все повече проблеми.