Субективизъм от Обективното

[Синева]

Здравейте!

Първо ще започна с нещо различно.

Единственото, което съм искал в пребиваването си в "Портала" и сред вас, това е Бог. Никога не ми е харесвало да бъда по-горен от другите, дори в работата си съм бил задкулисен лидер. Никога не съм търсил изявата, за да се чувствам по ценен като човек. Уважавам недостатъците си, признавам ги, и работя по отстраняването им.

Не съм Съвършен!

Не желая да звуча в ушите на другите като проповедник или учител. Знам, че в повечето случай така ме възприемат - като някой, който се самоизтъква или големее. Винаги съм обичал и вярвам в равенството между хората.

Не харесвам трибуните и гордостта.

Това горното, за него нямам доказателства, а и не желая да се доказвам пред никого.

Разбрах цената си. Вече нямам нужди да унижа някого, за да изпъкна над него.

Всичко, което съм писал до сега тук е било с цел да разделя с вас това, до което съм се докосвал. Всеки има право да не приеме това, което друг му поднася или да не се довери.

Вярата в себе си е определяща. Трудно може някой да повярва в този до себе си, ако сам не си е повярвал. Невярващия търси винаги користта у този, който му дава нещо. Не се случва често някой да ти дари Любовта си проста така, защото това му е приятно!

Сега ще споделя с вас неща, който "някой" ме накара да запиша на лист.

Всички тези неща идваха през различни, може би поредни нощи и продължават да пристигат. Винаги съм се чудил - с какво заслужавам да съм такъв късметлия. Аз съм галеник на Съдбата. Щастливец!

До сега постоянно отхвърлях щастието, защото си мислех, че не съм достоен за него.

Сега вече знам. Аз Го заслужавам! Той ме чака. Всеки ден ми е шептял, но хората не вярваме на ушите си. Затова ще започна с Вярата.

Вярата!

Няма нищо по-скъпо от Вярата. Човек има само Вярата си! Най страшно е да ти се отнеме Вярата. Губил съм я. Плакал съм. С някои от вас съм споделял. Тогава е страх (и скърцане на зъби). Тогава губиш всичко. Всичко се обезсмисля.

Няма по-богат от Вярващия Човек.

Който няма вяра той е празен, той е нищо.

Първо в човек се внася Вярата, за да пристигне, онази Надежда, която да дочака Любовта.

Вяра, Надежда, Любов.

Вярата е Пътят.

Надеждата лежи на Истината,

а Любовта... това е Живота.

Хубаво е у нас да бъде внесена Вярата!

Прекрасно е да Вярваш.

Хората не Вярват, че са достойни за Щастието си.

Вината!

Притеснението от това да не излезеш виновен или недостоен те сковава.

Чувството за вина идва от страховете. Хората бягаме от вината като обвиняваме или се оправдаваме с другите, околните ни. Страшно е да си обхванат от това чувство. То не ти позволява да дишаш и живееш.

Не трябва да се чувстваш виновен заради това, което си.

Няма вина заради миналото. Вината е изцяло стоварена върху мига, настоящия миг. Вината се състои в това, че в настоящия миг не правиш опита да станеш по-добър. Вината може да бъде само в настоящия миг.

С приключване на мига, приключва и вината му. Вината принадлежи само на Сегашния миг. Няма вина, когато мигът не е миг, а е минало.

Вина в бъдеще или в минали мигове не съществува.

Вината идва от страховете.

Зарад вината си човек се самонаказва и се определя за недостоен и малоценен. Постоянно обвинен от себе си.

Страхът!

Страховете са два вида - от миналото и от бъдещето.

Страх от миналите спомени. Този страх е повече от наивен, но е изключително често срещан и трудно преодолим.

Страх от очакваното бъдеще. Градим мечти, градим очаквания и треперим над бъдещето си.

Постоянните дерзания от това как сме изглеждали, изглеждаме, или ще изглеждаме в нечии други очи. Човек непрекъснато се опитва да покрие очакванията си, както и често му се случва да живее в страховете от миналото си.

Да си Жив!

Какво значи Живот?

Същинското на Живота не е нито в миналото, нито в бъдещето.

Спомените и Мечтите не са Живот! Те си остават преживявания на ума.

Илюзия.

Животът е точно обратното на илюзията. Живота е Реалността. Реалността се намира в Сегашния Миг, затова може със сигурност да се твърди, че той е Животът.

Да оцениш сегашния миг, означава да го изживееш, да му се насладиш, без да позволяваш на ума си да те отнася в спомени или в изграждане на бъдещи планове.

Тук и Сега! Това е Живота!

Аромат и Вкус!

Да Живееш в настоящето без страхове и без очаквания, без вини.

Това е да Живееш.

Иначе си полужив. Нито Жив, нито мъртъв.

Да Живееш в Настоящето е Средният Път. Пътя на Будния.

Спящия не осъзнава Живота, не осъзнава, че Живее, че е Жив.

Спящия пропуска Живота покрай себе си. Живота му изтича, без да бъде изживян.

Тук и Сега!

Нека Бъдем Живи!

Нека Живеем.

Няма по-голяма наслада от Мига.

Само чрез мига може да се познае Живота.

Животът е Наслада, Наслада от Мигове.

И така... Миг след Миг, Миг след Миг.

И ти си Жив.

Животът е Бог. Щом си част от Живота, значи си част от Бога.

Оказва се, че всичко е Прекрасно!

Ето това се нарича Щастие.

Щастливец е този, който завинаги е оставил извън себе си страховете и очакванията си.

Щастливец - този, който е извън Илюзията.

Свобода от робство.

Живот в Реалността.

Спомени и мечти.

Това са сънища наяве.

Сънят е най-сладката заблуда.

Измамата винаги е сладка на пръв поглед.

Това е Лукавият - най-сладкия Измамник.

Ето го този, който ни държи в Измамата, в Илюзията, далеч от Живота и Реалността.

Сладко нещо е сънят, но няма по-Блажено от това да се пробудиш от сънуването.

Тук се крие Вечната Наслада.

Това е Било, това Е и това ще Бъде.

Вечен кръговрат.

Блаженствена Наслада.

Само в Сегашното може да се види Истинския Свят, на който този е само Отражение.

По-лесно е да осъзнаеш. По-трудно е да приложиш осъзнатото.

От "мене" толкова. Всичко това е заради Изгрева.

Нека Бъде Вярата, по Волята на Бога!

Врмето на почивката дойде, време за Живот! Почнах да Живея.

Спирам се до тук.

Редактирано Януари 16, 2007 от Синева

[Максим]

Благодаря, всичко това е много истинно и проницателно! Ти си щастливец наистина!

Не се спирай, продължавай

[Валентин Петров]

[PeaceMAker]

Дам. Нема кво да те хваля, теб не ти трябва лукавия Та да се самозабравиш.

Така ме кефиш.

Врмето на почивката дойде, време за Живот! Почнах да Живея.

Спирам се до тук.

Една приятелка ми каза, пътят до небето е безкраен. Беше отдавна.

Тогава си помислих еее, аре де а кога ще почивам ?

- Почивка е да вървиш по този път, се оказа.

И аз като тебе се опасявах, че ще го разочаровам, че не съм достоен за това, което ми е дал. Страх ме беше да вървя по пътя му, та данеби да Го изложа нещо. Или да го разочаровам.

В последствие разбрах, че точно като не правя, това което той ми е дал или което иска от мен, това му е най - голямото разочарование. А като започнах, разбрах, че там ми е призванието. (нишо ново общо взето)

Щастливец е този, който завинаги е оставил извън себе си страховете и очакванията си.

Като цяло това е вярно.

За страха.

Страха от всичко земно, което ние хората сами си го налагаме даа.

Един човек на смъртен одър казал на синовете си:

-Синове през живота си съм се страхувал от много неща и почти всичките ми страхове се оказаха неоснователни.

От друга страна страховете на неверниците ги застигат. Да не кажа винаги.

Всичко е в добри ръце, в крайна сметка, нищо, че ние ги отхвърляме понякога.

Кой от нас може да е сигурен за утрешния ден какво ще стане ? Дай да занемарим сегашния и после да се вайкаме кво е станало.

ОБАЧЕ

Страх от Бога трябва да има!

Той е нужен, за да не престъпваме заповедите му и законите, да ни пази от пътищата на mr.DEVIL 696-ти километър. "Бой се от Бога и бягай от зло"

Ако не те е страх от наказнието, което той приготвя за лошите момчета с многото грехове, които не се покайват, какво ще те спре да престъпиш заповедите му ?

Със сигурност не е съзнанието, което доста често ти вика, абе излъжи ей тука, са кво толкова. То е малко.

Има и други приложение, които не съм открил още

Страх от Господа е да се мрази злото; аз мразя гордост и високоумие, лош път и покварени уста

Тъй като някой може да попита: Е как хем страх, хем любов ?

Бог е създал всичко. И доброто и злото. Като цяло всичко служи на доброто.

Обаче лукавия е за да прави силните по - силни, като преодоляват триковете му. Аз от малък си обичам всичко живо. В последствие разбрах, че по този начин обичам и лукавия, вместо да го морим.

[Синева]

Страхът Господен.

Страхът е до време, после остава само Любовта.

Страхът носи Мъдрост и Познание, той те кара да търсиш и след като намериш това, което си търсил, страхът се изпарява.

Страхът свършва своята работа.

Страхът е началото Вярата.

Страхът е "жив", докато не се роди Любовта, Съгласието и Благодарността.

Тогава вече страх липсва.

Щастието не е страх.

Редактирано Януари 18, 2007 от Синева

[Орлин Баев]

Благодаря, Сннева. Благодаря за вдъхновението и радостта, които бликат от думите ти!

[Таня]

Благодаря, Сннева. Благодаря за вдъхновението и радостта, които бликат от думите ти! angel.gif

Благодаря ти и аз,Синева,за това, че си достигнал до гениалното прозрение, да живееш "Тук и Сега", "без страх и тъмнина".

Когато ми се случи да изживявам такива мигове, наистина и аз се чувствам много добре.Не се страхувам от своите мисли и чувства, не се чувствам виновна, не се оправдавам, не се извинявам.Просто се радвам!

Радвам се, когато мога да помогна на някого с дума или с дело, с мисъл или молитва.

Радвам се, когато почувствам, че ме разбират.

Радвам се, когато изпитвам Любов, състрадание, разбиране към другите и към себе си.

Радвам се на щастието им и на щастието, че живея.

Радвам се, когато осъзная, че животът е толкова красив, доколкото мога да го възприема като такъв.

Радвам се, че имам възможността и щастието да общувам с вас, скъпи приятели!

Благодъря ви , че ви има!

[Орлин Баев]

Чудесно е да си във връзка със Субекта, докато живееш обективно! Субектът е това, което наричаме Бог! Как да сме във връзка с Него? Като практически следваме Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината!

Само тогава можем да усетим красотата от която сме заливани!!!

[Донка]

Щастлива съм и аз, че съм с вас , приятели. И благодаря на Бог в молитвата си, че ни събра тук.

Моля се светлината и топлината, които излъчват думите на Ники - Синева и на Таня да стигнат до сърцата и умовете на всички наши братя и сестри, които все още носят в душите си вина и страхове и съмнения и разочарования от живота си. Любовта и Вярата в нейната сила ще спасят света ни

[Благост]

Стигнаха

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Силвия СД]

Моля се светлината и топлината, които излъчват думите на Ники - Синева и на Таня да стигнат до сърцата и умовете на всички наши братя и сестри, които все още носят в душите си вина и страхове и съмнения и разочарования от живота си.

Любовта и Вярата в нейната сила ще спасят света ни

Към докосване, вкус и аромат, ще ми се да добавя и малко красив цвят:

[Слънчева]

Освен да повторя и аз-Таня и Ники....

Но пък и не искам да подмина, толкова щастие блика от думите ви

Благодаря, щастлива съм, че съм част от този форум и че ви има приятели

[Синева]

От желанието идва всичко и чрез желанието да се откъснеш от желанията си се постига непостижимото, познава се непознаваемото.

Намерение и Вяра.

Бог върши всичко, за което го помоли човек, защото Той е безкрайно милостив.

"Само действието е твое право, никога плодовете му. Нека никога плодовете от действието да не бъдат твой мотив и никога не преставай да действаш. Работи в името на Бога, изостави всички егоистични желания. Не се засягай от успех или неуспех. Живей дейно, хармонично и умерено."

Бхагавадгита

Всичко е игра - игра на действието. В играта плодовете никога не са важни, важна е самата игра.

За детето не е важен развоят на играта, а е важно да играе, да участва в нея. Родителите много добре възпитават в егоизъм децата си и те често го вкарват в своите игри. Сладостта на играта може да бъде нарушена единствено от егото, защото единствено то може да се окаже неудовлетворена от развоя или от плодовете на самата игра. Егото винаги търси своето удовлетворение и никога не го намира. Егото винаги търси за себе си.

Болест или здраве, живот или смърт, щастие или нещастие - всичко е игра - игра на Духа с формата, с материята. Всичко е за оБОГатяване, за израстване, за познание, за опитност, тъй-като сме избрали да вкусим от плода на познанието, сега неизменно ще се храним с него, с опитността.

В райската градина Ева и Адам пожелаха от този плод, а той се нарича Любов. Пожелаха да опитат от Живота, да познаят вкусът му.

За да се познае любовта трябва да бъде развита чувствителността, а за да стане това се използва страданието. Страданието е най-прекият път към Любовта, към развиването на чувствителността. Затова страданието е необходимо за света.

Любовта е свързана с материята, защото там се намират органите, който могат да я изявят.

Енергията може да се изяви чрез материята. Самата енергия е материя. Изводът е, че всичко е материя различаваща се единствено по плътността си.

Творението е построено, така че енергията от фината материя да се стреми към проява в грубата, а енергията намираща се в грубата материя да се движи към фината, за да може да я обхване и познае, да стане част от нея и този вечен стремеж държи Творението в кръговрат.

Най-просто казано - ангелите "завиждат" на хората, а пък хората "завиждат" на ангелите. Само в материята Живота може да бъде вкусен, от него може да бъде опитано, отпито. Животът е като хубаво и гъсто вино, ако прекалиш с "чашките" ще те боли главата, ще страдаш!

В твърдата материя човек може да се наслади на Живота и затова в него са намират всички точки от нивата на познание.

Последната точка е самата наслада от това съществуване, последната точка е радост, последната точка е възхищение, кеф, свобода, щастие. Последната точка е завръщане в Рая, от където си и тръгнал в началото на твоето пътешествие и ако погледнем през очите на сакралната геометрия и числата от едно до десет, то тази точка съвпада с 10, която е единица 1 завръщаща се в първичността - нулата (0). В нулата в нейния център се намира първопричината за съществуването ни. След като се стигне до 10 се преминава от 1 към 0, но тук точно съществува избор и той се състой в това - пътят на единицата към двойка или към нула. Същия избор може да се направи от десятката - към нулата или към единайсетката.

Бог е съвършено милостив и се съобразява с всяко наше желание, Той не би могъл да не уважи този избор.

Начинът за постигане на горното се намира в разбирането на познанието. Карма.

Опитността е Карма - движение и познание. Когато човек добие необходимото познание, той може да го използва, за да излезе от този цикъл. Това е упоменато в Библията - Битие.

Там в средата на Рая се намира дървото на Познанието над доброто и злото и дървото на Живота. Всъщност става дума за едно и също дърво, а именно, че след като разбереш Познанието, след като добре си хапнеш от неговите плодове, след като добиеш цялостност върху Познанието, едва тогава може да разбереш що за дърво е дървото на Живота и да изядеш плода му, с който до преминеш към живот вечен. И точно тук се намира избора. Свободата на избор се намира само и единствено в началото, никъде другаде. Ти си го направила и аз съм го направил, ние сме го направили. Сега можем само да следваме пътя, да играем играта. И един ден като се завърнем в началото можем отново да избираме на къде да тръгнем, т.е. да тръгнем или да се центрираме, да се завърнем в центъра. А до тогава просто игра на наслада, ала който умее да и се наслади.

За да стигнем да това умение, трябва да победим страхът си от смъртта и да познаем любовта.

Има два пътя. Единия път е на отричане или отрицание - Пътя на Буда.

Другия път е пътя на приемане или на предаване - пътя на Исус (Христос) и Кришна.

Буда е отрекъл живота и така е съумял да победи смъртта. Щом живота не съществува какво би могла да отнеме смъртта?

Христос е приел смъртта, прегърнал я е, съгласил се е с нея: "Боже в твоите ръце предавам духът си."

Исус се е предал на Бога, съгласил се е с волята на Отца, приел е смъртта и по този начин е приел и живота - спечелил го е.

Само който прегърне смъртта или я отрече ще познае живота, защото когото няма страх от смърт има истинска наслада от живота. Тогава целият живот се превръща в благодарност, в медитация, в благословия, в светлина, в радост, в хваление, в любов.

Това е да се изпита живота.

Двата пътят са двата начина - мъжкия и женския. Това са двата вида ум. Въпросът е всеки да познае умът си и да поеме по необходимият му път. Всъщност път няма, всичко се случва Тук и Сега.

Бог се размества и после отново се намества в центъра си. Движение от центъра към периферията и от периферията към центъра. Вечен кръговрат на забава.

Бъдете Себе Си - тоест Бог или поне Негови частички! Всъщност отделни частички няма. Всъщност нищо отделно не можге да има след като има само едно.

Да не забравяме, че единицата тръгва от нулата, а нулата е нищо, следователно съществува само нищото. Какво може да представлява нещо производно от нищото - отново нищо.

Бъдете себе си!

П.П. Всичкото това писане от моя страна е висша, едва доловима форма на его. Разкрито е, остава да го отхвърля или приема, а то е едно и също нещо.