Проблем с ревността

[АлександърТ.А.]

,, Чела съм доста за това. И тук, и на други места. В общи линии според мен това, което Орлин Баев пише добре обощава точно този въпрос: мъжете са прасета и е нормално на мъжа да му потичат лигите като види сексапилна жена. Този суров нагон би могъл и е добре да се впрегне и издигне от сексуалното пожелаване до възхищение от женският принцип и от красотата. И като цяло да се сублимира така че да служи на по-висшите цели на духа. "

Като те чета ,той знае как се чувстваш . Но все пак това е основното което трябва да направиш . А според виждането му ще се държи както смята за добре . За мен би било непоносимо ,партньора да ме поставя , не на първо място , из между останалите .Но това е много субективно оценяване и съвет не може да се даде .Прасета да , нагона е много силен . Но как човек го проявява е част от характера му .

Като се съберат двама е добре да имат идея за бъдещите години . За взаимоотношенията си когато страста ще е отминала .За уважението което си дължат и без което няма да се справят . Записал зъм си една статия на Диляна Колева за любовта : Външните връзки не работят но въпреки това е интерсно .

7-те стадия на Любовта според Ведите

 

 

Нека първо си кажем малко за Ведите преди да си говорим за Любовта, описана в 7 стадия от доктора по Аюрведа Игор Иванович Ветров.! 
Защото предполагам, че не всички от вас са чували за тях и са запознати с тази велика мъдрост. 
Ведите са четири индуистки текста – Риг Веда, Сама Веда, Яджюр Веда и Атхарва Веда - смятани за основните писмени паметници на индуизма.

 Ведите са най-добрият израз на древните духовни учения на човечеството!
В тях се съдържат вечната, извън-времевата мъдрост, матричният код, с чиято помощ мъдростта на расата се е предавала от епоха на епоха в продължение на много хилядолетия.
Ведийският народ населява Индия вероятно в 6000 г.пр.н.е. , а може би и по-рано…
“Риг Веда” надниква дори в по-ранни епохи и отразява знания за огромни космически времеви цикли.

Негова Милост А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада казва следното:

“Какво представляват Ведите? Коренът на санскритската дума “веда” може да се тълкува по най-различни начини, но значението му в крайна сметка ви­наги остава едно и също. Веда означава “знание”. Всяко знание, което получаваме, е веда, защото учението на ведите е първоначалното знание.” 

И така, ето какво е мнението по въпроса за Любовта в една двойка на Ведите и доктора по Аюрведа Игор Иванович Ветров.

1. Първи стадий – стадий на съзерцание

В този момент човек още не знае, че обича. Той просто чувства, че го привлича другият човек, че иска с него(нея) да се вижда по-често, привлича го общуването с него(нея), близо до него(нея) просто му е добре. Рядко това чувство възниква в двамата едновременно. Обикновено то възниква в единия и пред него стои божествената задача да предаде тази искра на другия човек и на целия свят.

2. Вторият стадий – стадий на инициация

Думата “инициация” е добре позната на много хора и често означава съвсем различни процеси. В дадения случай “инициация” означава “пробуждане на Любовта в своя възлюбен (възлюбена)”. В този момент Любовта започва да се осъзнава. Анахата-чакра се отваря. Човек мисли за обекта на своята любов и насочва към него своята енергия. И в другия човек – обекта на любовта – също започва да се отваря сърцето (Анахата-чакра) и в него също започва стадия на съзерцание.

* Първият и вторият стадий би трябвало да продължат 1-2 години.

3. Третият стадий – стадият на отваряне на сърцето

В този момент следва да се говори и за двамата – вече не само за единия, както в първия и втория стадий. Сърцето и у двамата вече е отворено. Те са най-щастливите хора. Енергията на Свадхищана-чакра започва да се изкачва нагоре. Двамата започват да общуват със сърцата си не само един с друг, но и с всеки. А това означава, че Любовта се пробужда и в околните. В обичащите хора се случва включване към най-високите/фините енергийни източници във Вселената.Влюбените пишат стихове, говорят възвишени думи, летят.

В този стадий възниква и още един интересен момент – създава се вътрешният свят на тези двама души. В този свят те се наслаждават един на друг, те постоянно искат да се виждат, раздялата за тях е много трудна.  Ако те не пожелаят, в този свят никой друг няма да бъде допуснат. И всъщност там никой не бива да бъде допускан – нито приятели, нито приятелки – никой! Всеки страничен човек, с когото влюбените споделят своите чувства, може осъзнато или неосъзнато да им завиди, да изпотъпче цветята в прекрасната градина. Представете си, ако страничните хора са много? От тази градина, от тази Любов изобщо нищо няма да остане.

Може да изглежда, че има противоречие с предишния абзац, където се казва, че влюбените пробуждат Любовта и в другите хора. А изведнъж се казва, че не бива никого да допускат в градината на своята Любов. Но на практика противоречие няма. Влюбените светят с особена светлина.  И тази светлина те разпространяват на цялото свое обкръжение. И това е достатъчно! От тази светлина на всички наоколо вече им е добре, макар и често те да не разбират защо. Не е нужно допълнително с думи да се обяснява на всеки, че ето дошла е Любовта, че има вече любим човек, че ето ние с него (нея) и т.н. Не е нужно да се съобщава даже факта за Любовта, още повече не бива да се говори за някакви подробности, касаещи единствено двамата.

4. Четвъртият стадий е стадия на съприкосновението

Този етап се явява препъни камък почти за всички. Тук се казва, че в съвременното общество практически отсъства култура за преминаване през този стадий на Любовта.

За да се ориентираме в този стадий, ще бъде полезно да разгледаме въпроса за половинките. Всеки човек интуитивно желае да намери своята половинка. Но битува мнението, че в целия свят половинката е само една. Това не е така. Половинките не се раждат, те се превръщат в такива. Нали симпатията, Любовта към конкретен човек възникват не просто така. Нали тя не възниква подред към всеки един на улицата. И това означава, че човекът, към когото е възникнало чувството на Любов, вече притежава възможност да се превърне в половинка.
Половинките трябва да бъдат сътворени. Това се случва именно в стадия на съприкосновението. Двама души трябва да открият колкото може повече точки на съприкосновение един с друг.

Тук битува още едно мнение, че хората трябва максимално да си приличат и тогава, казват, ще им бъде по-лесно да открият точките на съприкосновение, а в противен случай ще ги търсят цял живот и така и няма да ги намерят.

Но всъщност идеални могат да бъдат взаимоотношенията, когато хората най-малко си приличат. В този случай те могат взаимно да се допълват, да си дават един на друг нови качества, да се развиват един друг. Разбира се, трябва да се отчита, че хората се намират на различно ниво на съзнанието.

При създаване на взаимоотношения е необходимо хората да се намират на едно и също ниво на взаимно разбиране, за да имат общ език, иначе те просто няма да успеят да се разберат и да намерят тези точки на съприкосновение.
Тоест, приликата трябва да бъде в еволюционен смисъл, а не на някакво външно ниво.

Четвъртият стадий продължава 4 години. За тези четири години трябва да бъдат намерени точките на съприкосновение на всички нива – духовно, психологическо, ментално, социално, чувствено, физическо. Докато не се е състояла стиковка на тези нива, преходът към следващия стадий е невъзможен.

Най-страшното е, че хората не знаят това и търсят точките на съприкосновение стихийно. Те могат истински да се скарат. Думата ‘истински’ тук е употребена не случайно. Ако двама души действително се обичат, то те действително не могат да се обидят един на друг, но е допустима игра на обида. Истински те не могат да се обидят, защото нямат някакви изисквания, не се подразбират някакви претенции. Любовта приема човека такъв, какъвто е.

Но в четвъртия стадий се изяснява, че на единия се харесва едно, а на другия – друго. И трябва да съумеят да се разбират един друг,  в какво може да се отстъпи, на какво да се настоява. Да, тук може да се играе на обида. Но именно да се играе! В никакъв случай не бива да се караме с любимия човек истински.

И ето тук с пълна сила проявява себе си главният враг – страстта.

На третия стадий, за който говорихме по-горе, се създава вътрешния свят на влюбените. В този момент възниква и страстта. Древните са казвали, че страстта трябва да бъде слугиня на Любовта, но в никакъв случай обратното.
В никакъв случай не бива да се допуска страстта в създадения вътрешен мир на двама влюбени. Не бива да се допускат страстни отношения. Тогава четвъртият стадий ще бъде преминат без всякакви проблеми. Неизвестно защо съвременните хора считат за свой дълг колкото може по-бързо да сигнат до леглото. Това означава единствено това, че енергията ще бъде хвърлена в сексуалния център, отварянето на сърцето няма да се случи и няма да има не само никакво подмладяване, но и самата Любов, която е възникнала,  ще бъде потъпкана/смачкана от тази страст.

Естествено, при затворено сърце четвъртият стадий няма да бъде преминат.Влюбените, сега вече бивши, ще натрупват претенции един към друг,  недоволство, нежелание да си правят отстъпки. Като правило, на този етап хората се разделят (това е известната статистика за разводите) и ще бъде чудо, ако в дадената ситуация се появят и деца. Ако вече са се появили и деца, то ще се появят “семейните окови” – семейство по необходимост, по задължение (вникнете в смисъла на думата “окови”).

Така че, за да бъде преминат успешно четвъртия стадий, най-важната препоръка на Аюрведа се заключава в това, да не се поддаваме на страстта в първите четири години от съвместния живот, докато не бъдат намерени всички точки на съприкосновение. Докато не бъде преминат четвъртия стадий да не се встъпва в сексуални отношения.

И тук ще бъде необходимо да се погледне под друг ъгъл на навяващите ужас древни обичаи да се женят деца. Косите на съвременния човек настръхват от историческите разкази, как са омъжвали 12-14-годишни момичета. Сега хората мислят, че това е било издевателство над деца, че момичето още не е готово за сексуален живот. Но малцина знаят, че това се е правило специално. Мъжът в древните времена се е женил на 25 години за 12-14 годишно момиче.  И до достигането й до 18-годишна възраст и дума не е можело да става за някакъв сексуален живот! Но затова пък влюбените са преминавали без проблеми четвъртия стадий на съприкосновение и са съхранявали Любовта и верността един към друг до края на своите дни!

Сега ние с вас не говорим за това, че страстта трябва да се удържа много години. Ще бъде напълно достатъчно тя де се победи поне един път. Ако страстта е победена поне един път, то тя завинаги става слугиня на Любовта – което е и нужно да се постигне.

И още една сериозна опасност стои пред влюбените в четвъртия стадий – това е доминирането на жената над мъжа.

5. Петият стадий – стадият на творчество.

Съгласно древните писания именно на този стадий трябва да се създаде семейство и да се раждат децата. Ако четвъртият стадий не е преминат, то семейството или се разрушава, или хората са нещастни в брака.

Творчество на Alex Grey – спиращо дъха!…

Ние с вас говорихме по-горе за продължителността на някои стадий. Още един път обръщам внимание, че продължителността на стадиите изобщо не означава, че сроковете се сумират един след друг и ще мине половин живот, преди хората да преминат поне четири стадия – изобщо не! 

Много стадии могат да текат едновременно един на друг – първите четири със сигурност. Но ако за указаното време съприкосновението между двама души не се получи, то изобщо никога няма да се получи. Но няма да се получи именно с този човек. Възможно е с друг, а друг непременно ще има, трябва само да сме готови за това, с друг всичко ще се повтори отначало.
А по-лек или по-труден ще бъде пътят с другия човек, зависи вече от нивото на осъзнаване на предишните ситуации.

На етап сътворяване на вътрешния свят на двамата е още по-защитен. Както и преди, в него не бива да се допуска никой. Този свят съществува единствено за двамата обичащи се.

Обаче, в този вътрешен мир  могат да влязат вече и децата. Но децата в този свят са гости. Попадайки в тази градина, отгледана от двамата на предишните етапи на  отношенията, детето ще се потопи в атмосфера на Любов.

Целият гореописан път ще се стори на някого сложен и дълъг. Колко е привлекателно изказването “Ако обикнете Бога, значи ще обикнете всички”. Това е вярно. Но как точно да обикнеш Бог? Хората, обичащи Бога истински, а не само на думи, за цялата история на човечеството не са чак толкова много. Те са известни и обявени за светци. За всички останали съществува единствено пътя, за който говорим. Нужно е отначало да обикнем конкретен човек, да намерим с него точките на съприкосновение на всички нива на съществуването, да създадем семейство и деца. И чак след това, преминавайки през всички тези стадии, човек може да твърди, че обича Бога. И за него това няма да са празни думи. И само тогава човек може да премине на следващия стадий на Любовта.

6. Шестият стадий  – това е стадият на саможертвата.

На този етап влюбените са готови да отдадат един за друг всичко, даже живота си. На този етап Съдбата дава ситуация, в която се проверява дали човек е готов да отдаде всичко.

Ако този стадий е преминат, настъпва последният.

 7. Седмият стадий – стадият на любовното съвършенство (на любовната хармония)

Когато е достигнат този стадий означава, че Любовта на тези двама влюбени никога няма да изчезне. Даже когато в следващия живот те се окажат на различни краища на планетата, то те непременно ще се намерят. И ето, тук ние с вас се срещаме с ново явление.

Помните, по-горе ние говорихме за половинките. И казахме, че половинките се създават и че половинките могат да са повече от една. За повечето хора това е вярно. Но това правило не важи за единични щастливци, които са съумяли да преминат в някой от животите всичките седем стадия. За тях половинката е само една. Тук вече се говори за кармична половинка. Още веднъж уточнявам, че хората, достойни за кармична половинка не са чак толкова много. Такива хора вървят от живот в живот винаги заедно. Във всеки нов живот те отново преминават тези стадий на Любовта, но почти мигновено. Такива хора много трепетно се отнасят един към друг и са винаги заедно от началото до края.”

 

Редактирано Юни 7, 2017 от АлександърТ.А.

[Mirela]

преди 20 часа, АлександърТ.А. каза:

А според виждането му ще се държи както смята за добре . За мен би било непоносимо ,партньора да ме поставя , не на първо място , из между останалите .Но това е много субективно оценяване и съвет не може да се даде .Прасета да , нагона е много силен . Но как човек го проявява е част от характера му .

Аз все съм на първо място. Но винаги мъжът желае други жени сексуално и му висва ченето като види някоя красива жена. Но това с мацките нямало нищо общо с мен, разбира се :). Един вид любовта си е любов и е най-важна, а мацките ( и мераците към тях) са си мацки.

Въпрос на характер е как се проявява нагонът, а също и на култура и среда. Моят мъж примерно е много мил и грижовен и много ме обича, но на ергенското парти на най-добрия му приятел, ми изневери като свиня Просто такава му е компанията, това се приема за нормално и е било добре дошло за него. Каза ми: "ми мъжете принципно нямат нищо против жени" и "ми ти нали каза, че нямаш нищо против да отида на стриптийз, то всеки знае какво се прави там". Мило, а?

Благодаря за статията. Ще я прочета внмателно. Засега съм в тази връзка, която колкото и да ми е мъчно, е приключила за мен. Някой ден може и да имам партньор, с който да се получат нещата.

 

Редактирано Юни 8, 2017 от Mirela

[holyvalentine]

В 3.06.2017 г. at 18:14, Mirela каза:

Някой като не взима любовта ти понякога май означава просто, че не я иска и няма да я преживее като загуба :). А не непременно, че е затворен в собствените си желания.

Четейки написаното (доколкото го разбирам, защото не съм сигурна, че разбрах всичко), си давам сметка, че изобщо не се виждам в този живот да обичам по подобен начин.

 

Значи ако успеем да овладеем уколна си да искаме партньора ни да прави секс само с нас, ще сме в нирвана . Има такива хора наистина и аз им завиждам и са загадка за мен.

Всъщност споменатите принципи: да пускаш нещата, да не се вкопчваш, да се фокусираш върху това, което ти даваш и което идва и протича през теб, а не да очакваш жадно отвън да те захранят (и ако не го направят, да се гневиш и да мразиш) ги прилагам до голяма степен в живота. Но когато става дума за интимните отношения и за ревността и изневярата, не успявам. Тогава усещам малкото гневно джудже в себе си, което се разкъсва от фрустрация при споменът за изневярата и с него просто не може да се говори. То е истерично, зло и ужасно тъжно .

И съм сигурна, че външните конфликти (или преживяването на някои неща от живота като такива) са отражение на вътрешна дисхармония. Но това вътрешно хармонизиране е тежък житейски проект.

 

 

Мариела, четейки твоите изказвания доста се асоциирам с теб и твоето мислене по темата. Аз имах точно подобен случай. Срещнах такъв човек , който е тотално имунизиран от ревността, което лошо няма за самия него, но проблемът е , че има нулев праг за нея. Аз по принцип нямам чак толкова проблем с вкарването на други партньори във връзката. Но това за мен трябва да подлежи на ясен регламент. Бъденето с друг партньор да не причинява дискомфорт на главния ти партньор, т.е. да има едно съгласие между двамата. Срещала съм двойки, в които дори жената избира партньорка на мъжа си и прочие. Но в това поне виждам призанение и участието на партньора. Когато дадеш пълна свобода на партньора си да парви каквото иска, аз лично не се чувствам част от неговите преживявания и това ме натъжава. Ето какво се случи при мен. В крайна сметка неговото отношение и безпощадност към ревността ме накараха да се чувствам неразбрана и отхвърлена. Не изпитвах ревност по принцип , а само от една жена, която той съзнателно или подсъзнателно фаворитизираше през цялото време. Те уж бяха приятели, ама бяха праивли и секс и все още си правеха разменни сесии по тантра, което включва интимни масажи, оргазми и т.н. Не само това, ами тази жена явно не разбираше, че в живота му има вече партньорка и не смяташе за нужно да спре да му се обажда по няколко пъти на ден, постоянно да е набъркана в делата му и прочие. Това започна леко да ме дразни и аз му го казах. Освен това той обсъждаше наши сексуални фантазии с нея, което вече доста ме подразни и изразих по-остро мнение. От там се започна една тирада как аз трябва да се обърна и да си свърша вътрешната работа и че го вкарвам в разни драми. Интересното беше, че той въобще не смяташе да я уведомява, че на мен нещо не ми харесва в нейното поведение и че тя трябва нещо да промени. Да, в този момент се почувствах малоценна. Свикнала съм в едни партньорски отношения всеки да се грижи и за комфорта на другия. Като искам да подчертая, че не съм искала да прекратят отношенията си, а тя да бъде малко по-убрана към него, защото сякаш го имаше за собствена територия и аз бях там някъде помежду дургото. Ето това отношение много ме подразни и аз не мога да се съглася с него в една връзка. Разбира се , тук идва решението дали да останеш в подобна връзка, но е жалко, че се погубват толкова хубави други моменти.