Проблем с ревността

[Lilyy]

Здравейте, чувствам се малко странно да споделям личен проблем онлайн, но поне намирам утеха в анонимността. На 24 г. съм и имам сериозна връзка с моят партньор от близо 2 г. Истината е, че той се появи посредством натрупване. Имам проблем с ревността във връзката си, на първо време, преживях известен срив в семейството си, от който ще започна. Израстнах в чудесно семейство, с много любов и прекрасни отношения, но на по-късен етап се оказа, че единият ми родител е изневерявал на другият и то продължителен период от време. Това няма толкова голямо значение, но в мен се зася семенцето на съмнението, че колкото и съвършенно да изглежда всичко, подобни неща са възможни, а често и вероятни. 

До тук добре, нещата бяха умерени, ревнувала съм, но не е било нещо страшно. Вътрешният ми проблем се появи когато партньорът ми се наложи да замине в чужбина. В началото всичко беше наред, но в едното от вижданията ни, видях в телефона му доста неприятен разговор с друго момиче. В крайна сметка нищо не се е случило, но бях готова да се разделя с него. С времето обаче започнах малко по малко да му прощавам, а той горчиво съжаляваше и ми доказваше всеки ден, че никога не би постъпил по сходен начин спрямо мен. След няколко месеца успях да му простя и да продължим заедно напред. Градим планове заедно, съвсем скоро ще заживеем заедно и нещата между нас са повече от прекрасни. Той ми дава цялата любов и грижа на света и не бих могла да искам нещо повече, въпреки че понастоящем все още живеем в различни държави, но това скоро ще се промени. За себе си съм решила, че искам да продължа напред с него, но тук възниква проблемът. Връщането обратно в старите преживявания, оставили някаква травма в мен, ме карат да ревнувам от най-дребни неща, включително онлайн глупости от типа на харесване на снимка на друга жена и т.н. Това мое поведение трови връзката ни и аз усещам това, поради тази причина, съвсем съзнателно опитвам да не коментирам и да не оставям ревността да ме завладее, но така попадам в друг капан - затварям я в себе си и тя трови и тормози мен. 

Не знам как да се измъкна от този порочен кръг и да се оттърва от ревността, за да осигуря спокойствие и вътрешен мир за самата себе си. Ще се радвам да чуя мнение или съвет, как да се справя с този порок и да се измъкна от капана на миналото, за да се радвам повече на щастливите моменти и да живея по-спокойно. 

[АлександърТ.А.]

Ревността е сериозен проблем и заслужава да го решаваш с всичката  разумност , търпение  ,упоритост , на която си способна .Усети ли ревността , човек е добре да размисли какви липси в смисъла на живеенето си има .Обича ли , себе си  достатъчно .Правилно ли е поставил , взаймоотношенията  с партньора .Истинската любов се гради въз основата на свободните решения и взаймопомоща без принуда .Вътрешната настройка към партньора може да бъде : ,,Ние с теб се обичаме , за това  ценим самостоятелно взетите решения у другия .Моята любов към теб ме кара да ценя свободата на личните ти , движения .И не мога да допусна да ти бъда в тежест или спъвам по някакъв начин изявите ти ." След първоначаллното осъзнаване  пагубността , за споделените чувства , на   ревноста , като поведение  и мислене . Е  нужно , постоянно внимание към мислите задържани в главата . И , избягването на такива , водещи до познатото парещо чувство .

Освен подобните теми във форума , огледай и профилите на терапевтите .Стува ми се  има публикации на тази тема .

[Misha64]

Ревността винаги показва, че човек си има доста работа със себе си...и донякъде, че не е готов за връзка. Ревността е симптом на незрялост. Нещо като личностно заболяване.  И трябва да се лекува. Само дето...това си е работа за цял живот.

[АлександърТ.А.]

Надявам се че Лилии няма да се уплаши . Ревността като много други ,,умствени слабости" има нужда само от овладяването на ума с подходящи техники .С тяхна помощ човек постепенно се променя . И след година или колкото там му е необходимо тези навици губят завладяващата си сила . Да процеса е бавен .Години ми трябваха за промяна .За да мога с любовта си да освобождавам жената а не да я задържам само за себе си , не ѝ давайки да диша . Да освободя и себе си със осъзнаването за личната си свобода . Нали мога да си тръгна винаги ако положението е непоносимо .

[Lilyy]

Здравейте, благодаря ви много за отговорите! Не съм се уплашила, напротив - мотивирана съм да се справя с този проблем. При мен ревността не е завладяваща и обсебваща, по-скоро е като неприятен човек, който се мъкне по всички купони наоколо, но незнайно защо го търпя и игнорирам, вместо да го изгоня. За момента ревността не е повлияла на връзката ми, може би и поради факта, че моят приятел чувства вина за собствената си грешка. Истината обаче е, че искам да се оттърва от нея, за да намеря личното си спокойствие и да не се тормозя и тревожа за безсмислени неща. Искам да направя това за себе си. Споменахте техники, какво ви е помогнало да се справите с този проблем чисто емоционално, защото рационалната ми страна отдавна е осъзнала безпредметността на ревността!

[Диляна Колева]

Ревността към партньора е следствие на страх, който човек е развил в други отношения. При момичетата най- често са с бащата. Сама казваш, че едно твое вярване за щастливо семейство се е сгромолясало и се е превърнало в лъжлива илюзия. Това е огромно разочарование, което в момента носиш със себе си. Сприятелила си разочарованието със страха и си се запознала с онова усещане, което наричаме ревност. За да се разделиш с него ти е необходимо да преразгледаш концепцията си за връзките, партньорствата, да разшириш гледната точка. Да си позволиш да разбереш и приемеш причините порати които човек стига да смяна на партньорите, за успееш да разбереи и приемеш постъпките на родителите си. Всичко това ще те освободи за винаги от подобни усещания. Ще добиеш силата, самоуважението и здравата самооценка през себепознанието. Препоръчвам ти една чудесна книга за партньорството - "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай

[АлександърТ.А.]

Непростима грешка е очакването някой да се държи както ти си мислиш .Казвам ,,непростима" за да подчертая идеята за антиживот която прокарва такова очакване .Не е възможно живота да се фиксира с някакво макар и прекрасно очакване ...Самата мисъл да взема страната на майката или бащата , ме вкара в ада от преживявания .И това без възможността да влеза в кожата на някой от тях .Без да мога да преживея тяхните непоносимости и надежди за по добър живот .А развода си е това , ремонт и преустройство на отношенията .Не вярвам в общоприетото мнение , че децата страдат от развода . Не , те страдат от неправилното , даже супер негативно отношение на развеждащите се .Това отношение може да бъде и  негласно , но е отровен клин в детската психика .

[Lilyy]

Всъщност родителите ми не се разведоха, напротив - опитаха да оправят отношенията си. Баща ми прости на майка ми неща, които самият той е смятал за непростими. Отношенията им до ден днешен са добри. Работата е там, че в мен остана усещането за разочарование от това, че нещата не са били такива, за каквито съм ги мислила. Иначе казано - детският ми розов балон за идеално семейство, беше безвъзвратно спукан, което оказа влияние и в собствените ми интимни връзки. А относно очакванията - аз нямам очаквания, просто споменавам факта, че моят приятел допусна огромна грешка в отношенията ни и предполагам, че все още чувства вина за това, въпреки че аз не му го натяквам и гледам изобщо да не споменавам този случай.

[АлександърТ.А.]

  аа мисленето .

Цитат

Всъщност родителите ми не се разведоха, напротив - опитаха да оправят отношенията си. Баща ми прости на майка ми неща, които самият той е смятал за непростими. Отношенията им до ден днешен са добри. Работата е там, че в мен остана усещането за разочарование от това, че нещата не са били такива, за каквито съм ги мислила. Иначе казано - детският ми розов балон за идеално семейство, беше безвъзвратно спукан, което оказа влияние и в собствените ми интимни връзки. А относно очакванията - аз нямам очаквания, просто споменавам факта, че моят приятел допусна огромна грешка в отношенията ни и предполагам, че все още чувства вина за това, въпреки че аз не му го натяквам и гледам изобщо да не споменавам този случай.

Така разказана картината е обикновена и розова .Но защо създава неприятни усещания ?И като малка си знаела кое е правилното и сега така мислиш , че знаеш .А аз мисля че сега е момента да разбереш защо ? Като преразгледаш и преоцениш вярванията си . Обърни внимание на книгата , която Диляна ти препоръча .

Приятни празници

[Misha64]

Аз всъщност не разбрах каква точно грешка е допуснал приятелят ти? Изневяра?

[iti]

преди 11 часа, Lilyy каза:

защото рационалната ми страна отдавна е осъзнала безпредметността на ревността!

Единственото наистина рационално нещо е, че човек не може да живее в ревност, защото ревността е съмнение и страх от загуба. Т.е. не самата ревност е безпредметна, а живота в ревност. Има тънка разлика, която води до големи различия в това как ще си обясниш нещата. Будистите примерно ще видят голямата картина на болката от желанието за притежание и неминуемата загуба. Евреите ще видят необходимостта от закони, както техните 10 божи заповеди, където прелюбодеянието е поставено между кражбата и убийството. Други ще търсят по-его базирана емоционална нагласа, чрез която съмненията, че и действията на другият, имат все по-малко директно влияние. Кой от тях се е справил с проблема? Някой може ли наистина да каже? Иначе мнения ще намериш в изобилие...

[bora.lil]

Разочарованието е едно. Преди да са станали много и заплетени, изследвай заблудата в която си била като дете и намери обяснение за това, което те вълнува. Иначе ми се струва много повърхностно, себеукорително и самонадеяно да се опитваш да промениш само себе си. А околния ти свят? Той също е от значение. 

Може би е добре да споделиш детското си разочарование с момчето, би трябвало да те подкрепи ако се борите за една кауза.

[Донка]

На мен ми е помогнал много Лазарев и неговата техника за непрекъснато усещане на безусловна любов. Учителя също много е говорил за това. Накратко в момента, в който усетим вътре в себе си ревността, вместо да се борим с подозренията, приемаме ги... с любов. Истинска е любовта към някого само тогава, когато е ВЪПРЕКИ всичко, а не заради нещо. Но това се постига постепенно. Отначало си представяте съвсем леки ситуации, които предизвикват ревност и се опитвате да осъзнаете какво означават вашите чувства в този момент. Общо взето всички водят до обсебване свободата на човека, когото обичате и ревнувате, и поставянето на своята личност в центъра на неговия живот. Истинската любов към някого се отличава от егоистичната по това, че истински обичащият иска само едно - обичаният от него да БЪДЕ ЩАСТЛИВ - където и да е, с когото и да е.... 

Постепенно се изчистват с осъзнаване и довеждане на емоцията до безусловната любов все по-тежки ситуации. Накрая се изчиства ситуацията, че обичаният от нас е щастлив БЕЗ  нас в живота си, а ние го обичаме и се радваме на неговото щастие. 

И да напомня - любовта и съвместното съжителство никак не са синоними. 

[Lilyy]

Много благодаря на всички за отговорите и оказаното разбиране и помощ! Чака ме дълъг път, за да се справя с този проблем, но се надявам да успея. 

[Mirela]

В 4/17/2017 at 19:14, Донка каза:

Истинската любов към някого се отличава от егоистичната по това, че истински обичащият иска само едно - обичаният от него да БЪДЕ ЩАСТЛИВ - където и да е, с когото и да е.... 

Добре, ясно, че хората с проблем с ревността имат проблем със себе си, самочувствието си и т.н. Обаче тази възвисена освободена от желание за притежание любов как точно се случва на практика?

Тоест, Донка, казваш, че ако мъжът ти се прибере след коледното парти на фирмата и ти каже, че досега се е натискал с младата секси колежка и му е било изключително приятно, ти ще го погледнеш с любов и ще му кажеш, че се радваш да го чуеш, защото искаш само и единствено той да е щастлив?

 

 

[Донка]

1. Понятието "мъжът МИ (моят)" вече не съществува. Приятели сме и партньори в живота. 

2. Ако ние сме такива, то щом откровено си казва какво се е случило как се е почувствал (щастлив), значи ние сме приели това като възможно още в началото на нашето приятелство и партньорство. Същото би могло да се случи и с мен и аз бих го споделила и бихме разбрали как се чувства другия. Най-вероятно сме се издигнали над този тип дребни удоволствия и ценим партньорството и приятелството си повече от тях. (познавам такова семейство.)

3. Между временна наслада и щастие има огромна разлика. Описаният случай по-скоро прилича на първото. Ако все пак човекът до мен приема временните наслади за щастие, ще се наложи да преразгледаме партньорството си. Или аз трябва да съм на неговата вълна на щастието, или да не сме партньори в живота. Ако ние не сме партньори, то за мен няма да е проблем да приема с любов неговата представа за щастие. 

[Mirela]

преди 21 часа, Донка каза:

Ако ние сме такива, то щом откровено си казва какво се е случило как се е почувствал (щастлив), значи ние сме приели това като възможно още в началото на нашето приятелство и партньорство.

Аха, тоест в началото приемаме някои важни условия, когато встъпваме във връзка. И ако тези условия не бъдат изпълнени, следва "преразглеждане" на връзката. Повечето приятели-партньори като че ли не приемат секса с други като допустим в началото на тяхното интимно приятелство   (а защо ли, ако се обичаме свободно?) и заявяват (а често и самите те са убедени), че са се издигнали над този тип удоволствия. След пет години обаче се появява силно влечение към някоя сексапилна позната или генерално пожелаване на телата на младите момичета. И тогава, ако наистина се обичаме без чувство на притежание, защо да е проблем че отвреме-навреме партньорът ще си прекарва добре времето с някой друг? 

Особено при мъжете сексът само с една жена се преживява обикновено доста ограничаващо.

 

преди 21 часа, Донка каза:

Ако ние не сме партньори, то за мен няма да е проблем да приема с любов неговата представа за щастие. 

А защо да не сте партньори въпреки това? Защо неговата сексуална наслада, получена другаде да е проблематична? Или ще сме партньори и ще те приемам с любов, ама само ако не ходиш да се натискаш с жените, които те привличат? Друг вариант е много да му се иска, но да не го прави, за да не развали партньорството си. Което пак е ограничение, нали?

А думата "щастие" е друга тема. Някои я употребяват именно в смисъла на "временно удоволствие". Като цяло думата "щастие" нищо не значи.

[Донка]

Казваме едно и също нещо, според мен. 

Писах по принцип - двата възможни варианта. Ако ние сме тръгнали с една нагласа за нашето партньорство, но после обстоятелствата се променят, то преразглеждането може да означава и това, което е описано в 1 вариант. Условието е преразглеждането да се изживее с любов към човека, който го е предизвикал. 

[АлександърТ.А.]

В 29.05.2017 г. at 18:19, Mirela каза:

   ако е за мен (редактирано)

Добре, ясно, че хората с проблем с ревността имат проблем със себе си, самочувствието си и т.н. Обаче тази възвисена освободена от желание за притежание любов как точно се случва на практика?

Тоест, Сашо, казваш, че ако ,,жена " ти се прибере след коледното парти на фирмата и ти каже, че досега се е натискала с млад секси колега и , ѝ е било изключително приятно, ти ще я погледнеш с любов и ще ѝ кажеш, че се радваш да го чуеш, защото искаш само и единствено тя да е щастлива?

За да бъде проводник на любовта , човек трябва да е в хармония .Вътрешната , резонираща с външната (природната) .Когато умът ми желае да обича , а тялото е подвластно на егоизма .Хармонията се нарушава .Бих взел шапката си и отишъл някъде за възстановяване на хармонията .

Цитат

А защо да не сте партньори въпреки това? Защо неговата сексуална наслада, получена другаде да е проблематична? Или ще сме партньори и ще те приемам с любов, ама само ако не ходиш да се натискаш с жените, които те привличат? Друг вариант е много да му се иска, но да не го прави, за да не развали партньорството си. Което пак е ограничение, нали?

Човек е нужно да разбира .Да знае защо се е събрал с някого .На кава степен са  взаимо отношенита . Имаме усещания , емоции и мисли .С коя част си партнираме ?

А истинската любов е с душата .С основата изградила личноста .За тази любов не е от значение какво точно ще правиш .Това са само изразни средства .

[Mirela]

преди 18 часа, АлександърТ.А. каза:

За да бъде проводник на любовта , човек трябва да е в хармония .Вътрешната , резонираща с външната (природната) .Когато умът ми желае да обича , а тялото е подвластно на егоизма .Хармонията се нарушава .Бих взел шапката си и отишъл някъде за възстановяване на хармонията .

Нещо се загубих Не разбрах в случая кое е проява на егоизъм - да имаш нещо против това, че жена ти си е прекарала добре с някой друг или това, че жената е проявила егоизъм като се е отдала на това удоволствие? И как става това възстановяване на хармонията?

 

преди 18 часа, АлександърТ.А. каза:

Човек е нужно да разбира .Да знае защо се е събрал с някого .На кава степен са  взаимо отношенита . Имаме усещания , емоции и мисли .С коя част си партнираме ?

А истинската любов е с душата .С основата изградила личноста .За тази любов не е от значение какво точно ще правиш .Това са само изразни средства .

Ами да, обикновено мъжът особено си партнира основно с мислите и чувствата в любимата, а сексуалната тръпка и сетивната наслада я намира (реално или във въображението) в сетивно вълнуващи за него жени. Не че с партньорката сексът не може да е удовлетворяващ, но другите жени (особено по-излъсканите и изкусителните) обикновено остават еротичен блян и мерак.

Мда, с душата се обичаме истински и вероятно като напуснем телата си, много ще се смеем на много от джуджелинските си землянски драми Обаче докато сме тук, тази чистата душевна любов не знам доколко е възможна.

[АлександърТ.А.]

Цитат

Нещо се загубих Не разбрах в случая кое е проява на егоизъм - да имаш нещо против това, че жена ти си е прекарала добре с някой друг или това, че жената е проявила егоизъм като се е отдала на това удоволствие? И как става това възстановяване на хармонията?

Нали , егоизъм е да имаш нещо само за себе си ?Това си е нормална проява на личноста . Когато искаш да имаш нещо за себе си за да можеш чрез него да откликнеш на нечий желания и ги задоволиш . Е , надмогване на личното , овладяване на егоизма . Не е ли така ?Значи чрез себе си , служиш на другия .Ти даваш любов .Значи ако проправиш егоистичните пречки вътре в себе си и се научиш да служиш на другия . Си разчистил пътя на любовта  и можеш свободно да любиш . Тогава може да погледнеш спокойно дали другия те люби . Дава ли ти и той любов или маркира . С други думи интересува ли се от твоите вътрешни преживявания и какво прави по това направление . Всеки е свободен да дава любовта която може да даде .И е свободен да получава любовта която му дават .Това са две отделни и независими течения .Ти обичаш изпълнявайки волята Божия ,за свое добро. И пак ти позволяваш да те обичат по същата причина , ѝ за доброто на другия .Взаимоотношенията са преплетени и взаимно обвързани .Но винаги човек започва от себе си и за себе си . Оправя своето даване ,това е водещото .От любовта която дава зависи всичко останало .Ако човек е свободен в любовта си , е хармоничен вътрешно и може да потдържа в хармония и външните си отношения .Т.Е. с любов . Дали ще получава или не любов от другия е вторично и независимо от собствената му любов .Точно тук се усеща любовта като сила . Любиш ли ,силен си да понесеш всичко .Чрез тази сила  виждаш че не получавайки любов от другия , губи той самия .И в сърцето ти покълва състрадание към него . Да вече спокойно виждаш колко затворен е в собствените си желания. Как те го ограничават . И му съчувстваш . И каквото  направиш  , е добро , защото обичаш .

пп  Мъдреците казват , че любовта не е наша . Ние може да сме само добри извори на любов . Дори и в най материалната проява на човешките взаимоотношения , секса .И при него , ако си взаймодействат душите се стига нирвана . Значи от това , до колко сме овладяли егоизма ,уклона да задържаме само за себе си .Зависи как живеем . В нирвана или на земята .

Редактирано Юни 2, 2017 от АлександърТ.А.

[Mirela]

Някой като не взима любовта ти понякога май означава просто, че не я иска и няма да я преживее като загуба :). А не непременно, че е затворен в собствените си желания.

Четейки написаното (доколкото го разбирам, защото не съм сигурна, че разбрах всичко), си давам сметка, че изобщо не се виждам в този живот да обичам по подобен начин.

 

В 6/2/2017 at 6:53, АлександърТ.А. каза:

до колко сме овладяли егоизма ,уклона да задържаме само за себе си .Зависи как живеем . В нирвана или на земята

Значи ако успеем да овладеем уколна си да искаме партньора ни да прави секс само с нас, ще сме в нирвана . Има такива хора наистина и аз им завиждам и са загадка за мен.

Всъщност споменатите принципи: да пускаш нещата, да не се вкопчваш, да се фокусираш върху това, което ти даваш и което идва и протича през теб, а не да очакваш жадно отвън да те захранят (и ако не го направят, да се гневиш и да мразиш) ги прилагам до голяма степен в живота. Но когато става дума за интимните отношения и за ревността и изневярата, не успявам. Тогава усещам малкото гневно джудже в себе си, което се разкъсва от фрустрация при споменът за изневярата и с него просто не може да се говори. То е истерично, зло и ужасно тъжно .

И съм сигурна, че външните конфликти (или преживяването на някои неща от живота като такива) са отражение на вътрешна дисхармония. Но това вътрешно хармонизиране е тежък житейски проект.

 

 

Редактирано Юни 3, 2017 от Mirela

[АлександърТ.А.]

ще ме извиниш за начина ми на писане . Но за да има яснота мисля да съпоставям , за повече яснота в разликите .

----,,Някой като не взима любовта ти понякога май означава просто, че не я иска и няма да я преживее като загуба " да така е . Но когато обичам не се влияя от неговата/неината реакция .ПО точно , това не влияе на любовта ми , не би трябвало . Влияе само на моето отношение/контакт към патрньора .Трябва да се прави разлика м/у  проява на любов и заробване . Заробване е когато нещо те ограничава . Например мислиш аз обичам  ,,това " и се фиксираш само в ,,това" , неглижирайки всичко друго . И си мислиш че любовта е само в ,,това " . Дънов е писал много за човешката любов , която е отражение на Божествената .

----,,Значи ако успеем да овладеем уколна си да искаме партньора ни да прави секс само с нас, ще сме в нирвана "  Друго мислех . Ако човек обедини физическите си усещания + благородните мисли за себе си и парньора , които да доведат най възвишени емоции на съпринадлежност и единство , На двойката , в центъра на прекрасния светъл и топъл свят .   НЕЩО такова

и разбира се партньора де  в съзвучие .

Не че се получава често . ВАжно е стремежа за такава любов да го има . И първото е при секса  не се бърза , да се търси усещане чувствата на другия , мислите му .За съпричастност .

Иначе колко се различава живата от надуваемата кукла . Да мърда не е достатъчно .Въпреки че хората сме много различни .

----Нормално е в мен да се появят такива усещания ,, То е истерично, зло и ужасно тъжно "  Значи давам право на егоизма да диктува живота ми .А да се боря с него е проблем . За това е хубаво да сме предварително подготвени за философията на живота . Нали тук не сме адвокатска кантора и не ни интересува кой крив , кой прав .Интересува ни как да живеем чувствайки се макс. добре .

[АлександърТ.А.]

Май отговорите не са за теб .Но какво да ти кажа , тук в портала има писано за ревноста от Дънов . Има писано и от терапевтите .Ако имаш възможност посети някой терапевт , ще е по лесно  . Ако не чети тука . То ревноста си я създаваме ние самите , градейки фантазии върху тревогата че ни взимат нещо наше .Четейки , търси потвърждения , какво ни принадлежи .Все повече са двойките живеещи без да подписват .Това е акт  демонстриращ  свобода .Всеки да е свободен , освен от собствените си думи и мисли . Но уж външно даваме свобода на партньора , а вътршно го стискаме и следим дали няма да погледне на криво .А външно сме ларж .

[Mirela]

В 6/3/2017 at 19:20, АлександърТ.А. каза:

Ако човек обедини физическите си усещания + благородните мисли за себе си и парньора , които да доведат най възвишени емоции на съпринадлежност и единство , На двойката , в центъра на прекрасния светъл и топъл свят .   НЕЩО такова

Да, нещо такова би било супер . На теория точно това е целта. И като че ли се получава за известно време, но когато е лесно. КОгато още химията и страстта от непознатото действат. После обаче вече трябват съзнателни усилия и тогава закуцват нещата. А дали сте подписали или не, поне за мен няма никакво значение. Свободата и несвободата ги има и при брака и извън него.

За мен специално ревността като че ли не е страх, че ще ми вземат нещо. По-скоро е мъката, че вече е взето. Защото винаги винаги, когато до мен има мъж, колкото и да ме обича, гледа с желание други жени. Често дори когато аз съм там. И мисля, че това важи за повечето мъже и връзки и се явява проблем в различна степен в зависимост предимно от това как го възприема жената. И така като го виждаш, че зяпа и се запленява от други жени, се чувстваш като каишка. Все едно винаги го ограничаваш. Аз се чувствам гадно и като жена, защото някак все не си достатъчна. И го виждаш, че държи на теб и затова се ограничава. Но тогава си каишка. А любимата ми реплика е: "това няма нищо общо е теб".

Чела съм доста за това. И тук, и на други места. В общи линии според мен това, което Орлин Баев пише добре обощава точно този въпрос: мъжете са прасета и е нормално на мъжа да му потичат лигите като види сексапилна жена. Този суров нагон би могъл и е добре да се впрегне и издигне от сексуалното пожелаване до възхищение от женският принцип и от красотата. И като цяло да се сублимира така че да служи на по-висшите цели на духа.

Чудесно, но колко мъже реално гледат така на нещата, колко мъже биха поискали изобщо да направят такава трансформация. Повечето мъже, дори тези, които са успешни и удовлетворени, имат жена до себе си и същевременно се наслаждават по различни начини на други жени и това изобщо не им пречи. Да, сигурно е въпрос на етап на духовно развитие.

Ходила съм години на терапия, но явно не съм свършила моята част от работата. Като че ли опциите са две: да стигнеш до ниво, в което просто не те наранява и ядосва точенето на лиги по други жени и мъжът да е важен за теб или просто мъжът да добие по-малка важност за сметка на деца, работа, приятели, хобита...

Благодаря за отговора, мисля, че беше за мен