Да преодолея миналото

[nancym_]

Здравей, скъпо форумче! 

Вманиачила съм се по нещо, което изсмуква силите ми всекидневно. Превърнала съм се в един енергиен вампир, както за самата мен, така и за приятеля ми. Заедно сме от около половин година, аз го обичам и може би точно това ми пречи да преглътна неговото минало. По един, или друг начин аз намесвам неговата бивша приятелка, което ме изкарва извън релси и често се караме. От три дни почти не си говорим точно заради това. Ежедневно му говоря за това, как те са били заедно, как той все още изпитва нещо към нея и как едва ли не се опитва да намери нейна заместничка. Според мен това не е дошло току-така, тъй като още в първите дни от нашата връзка те си бяха писали. Не беше нищо мило, точно обратното. Дори ми показа чата им. Писал й е, че знае, че тя си има нов приятел (но в началото се криеха) и не е нужно да се крие от него, а да си излизат нормално, че я бил знаел каква е и т.н. Не знам, може и да греша, но за мен това е изблик на ревност. Преди три дни ги е видял на центъра хванати за ръка и изведнъж започна да ми говори за новия й приятел и как, ако го чуе да казва нещо против него щели да стават разправии. И точно тогава, докато обсъждахме това, той се обърна към мен и ме нарече с нейното име. Смути се, притесни се, опита се да замаже положението (да излъже), но в крайна сметка си призна. Почувствах се много унизена. Разплаках се и си тръгнах, той ме гони по улиците да ме моли да му простя, казвайки, че е било неволна "грешка на езика", тъй като точно тогава сме говорили за нея и приятеля й. Не му простих и вече три дни сме така. Той е идеалът ми за момче. Държи се с мен като принцеса, прави ми романтични изненади, постоянно ми се радва, милва ме, повтаря ми колко съм важна за него и колко ме обича, държи се така и когато сме навън с приятели, обсипва ме с внимание, запозна ме с цялото си семейство, говори ми как един ден ще заживеем заедно и ще бъдем семейство. Но защо? Защо не мога да преглътна предишната му връзка? Нормално ли е това, да ме нарече с нейното име? По някакъв начин се чувствам в състезание с нея, без дори да го искам. Все си мисля и премислям, дали той не я обича още, дали ако тя го потърси той няма да отиде при нея. Не искам отново разбито сърце! Да, и аз не съм права, че постоянно му говоря за нея, но той също някак загуби доверието ми. Това направо е мания. Дори, когато всичко е наред и сме си легнали например да гледаме филм и изведнъж нещо ми прищраква и започвам да му говоря за нея и как той не спира да я иска. Не мисля, че е някакъв комплекс, защото съм я виждала, а и знам по характер каква е, но просто самата мисъл, че тя е била с него ме влудява. Дори го разпитвам за това какъв секс са правили, правила ли е нещо по-различно от мен и т.н. А не мога без него... Никой не се е държал с мен, както той. Никой не ме е правил по-щастлива. Но тя къде е в картинката? 

Благодаря Ви много предварително! 

[Misha64]

Ми най-вероятно е точно така. Той не я е преодолял още и ти няма как да не реагираш и да не се афектираш от това. Всеки на твое място би. Мисля, че си права и имаш пълно основание. И че това наистина е нещо като състезание, в което ще победи тази, която е по-търпеливата, която може да чака и която има по-здрава психика. На него му трябва време и постепенно ще свикне с теб и ако ти се овладееш и го оставиш да си го изживява без да го приемаш лично, ще спечелиш. Но като гледам май клониш към това да загубиш. И не очаквай невъзможното - че заради теб той като с магическа пръчка ще отреже емоциите си към нея. Това така не става. Иска се време. Става постепенно.

[д-р Тодор Първанов]

Още една проява на твоята ниска самооценка и несигурност.

Вчера бе едно, днес е друго, утре трето.

Реши проблема кардинално.Започни психотерапия и се променяй, иначе оставаш абонат на форума за години.

Редактирано Април 6, 2017 от д-р Тодор Първанов

[nancym_]

Не знам, просто смятам, че когато един човек започва връзка, трябва да не живее в миналото си. Каквото е било - било. Да, те са били заедно, нормално е, все пак и аз съм имала друг приятел, но за да започна връзка с него съм се убедила, че към предишния няма чувства, а просто спомени. Несигурността ми е породена от някои от неговите действия. В началото изобщо не съм се притеснявала от нея, дори съм говорила с добро за нея, просто обстоятелствата ме накараха да се усъмня. За самооценката ми сте абсолютно прав! Никога не се чувствам достатъчно добра, не само във връзките ми, но и в отношенията ми с приятели, университета, работата и т.н. И се изморявам да се опитвам да бъда по-добра. Истината е, че реално винаги може и повече, но някак си енергията ми се изпарява от това да се напъвам да бъда най. Може би това е комплекс, не знам. Има моменти, в които наистина се чувствам прекрасно в кожата си и като вътрешно усещане и като визия, но нещо някак ме смачква - чувство за малоценност.

Във връзката най-важно е доверието. А как да вярвам, като в главата ми плуват само съмнения.. Изморих се да бъда мъжко момиче и все аз да се боря за момчето до мен. Искам да се почувствам жена. А някак си в момента се боря да бъда добрия заместител на предишната му любов. Доста е болезнено и мъчително. 

[Диляна Колева]

Любовта не включва борбата. Това е процес на отпускане и доверие. Ако не можем да го приложим на себе  си, ако няма любов в нас, нямаме какво да дадем. Обърни се честно към себе си и се запитай "Обичам ли се" и ако отговорът е "да" , опитай се да си припомниш всичките проявления на любовта към себе си, какво представлява, как я усещаш. Опознай любовта и доверието към себе си.

Ако отговорът е "не", опитай се да вникнеш във всички причини, които те възпрепятстват.

Тогава ще получиш и отговорът на въпросите си, кое ти пречи да се отпуснеш в партньорството и да се довериш, какво пазиш и от какво се страхуваш.

 

[Stefan Grekov]

Здравей! Ако толкова те интересува тя, зарежи го него и просто потърси контакт с тази жена, можеш дори да преминеш в съвсем различни сексуални насоки :))) Ти сама се състезаваш и просто проектираш твоите страхове върху нейния образ. Това, което сега имаш възможност да наблюдаваш към второ лице, всъщност е нещо затикано в теб. Това, че приятелят ти обича нея или има чувства е съвсем нормално ние не сме машини, ние нямаме способността да изтриваме информацията, но ни имаме възможност да прилагаме всичко научено. Замисли се може би благодарение на това момиче и пропуски на твоя приятел към нея, на уроците, които той е научил от нея, ти получаваш това мило отношение. Замисли се за връзките ти с бившите приятели, ако изпитваш злоба и ненавист към тях, то определено тук говорим за тежка патология....Той е избрал да обича вместо да мрази, избрал е да продължи вместо да спре.. Дори хората се обичаме и въпреки това се разделяме, защото пътищата се кръстосват, за да се разделят отново.

Поздрави!