Как промяната да бъде трайна и истинска

[Onefl0912]

Здравейте, 

Аз съм на 25г. и имам проблеми от детството, свързани с емоционално насилие (и донякъде физическо). Сега ги пренасям в личния си живот и страдаме всички. Пробвах да работя с ТЕС, но чувствам, че не изчиствам корена на проблема, а само замазвам положението.  Търся добър психотерапевт, с опит, бих се радвала да работи с Пренареждане на матрицата с ТЕС. Отдавна съм харесала Орлин Баев, но не мога да се свържа с него. Явно е много зает. Моля за препоръка.

Благодаря предварително 

Редактирано Март 29, 2017 от Onefl0912

[д-р Тодор Първанов]

Пиши му на лични.

[Onefl0912]

Пробвах по няколко начина да се свържа с него. Не искам да нахалствам.

[Onefl0912]

Свързаха се с него, благодаря!

[Onefl0912]

Здравейте, 

Записах си час за психотерапевт и докато чакам, искам да прочета и да работя със себе си.

Проблемът е, че съм наследила в голяма част поведението на баща ми. Той много крещеше и си излизаше гнева, проявяваше агресия. Много нервен и сприхав. Аз така и не свикнах да не обръщам внимание, и всеки път плачех много и го преживявах тежко. Бях доста чувствително дете. Не искам да се изкарвам жертва, но беше така. Сега мисля, че не му се сърдя - и той така е възпитан, така е правил. Но не искам да продължавам тази линия.

Сега аз се ядосвам за всичко и изведнъж като ми кипне, не мога да се спра. Не искам да изпадам в подробности - положението не е добре. Понякога при по-малко сън/много нерви - ме болят дланите на ръцете. Повече от всичко искам да съм спокойна, лежерно настроена, усмихната. Съсипвам живота на мъжа ми. Имам и малко детенце,  повече от всичко искам да не му навредя.

Въпросите са ми:

По какъв начин и как най-трайно да стане промяната в мен? Ясно ми е че това си е мой урок, и имам сериозно да работя. Но когато изведнъж ми кипне, ми е много трудно да замълча.

Т.е. Има ли начин, чрез хипноза или други техники да се постигне напредък?

Моля ви за статии/ книга да чета.

Благодаря!

[д-р Тодор Първанов]

,,По какъв начин и как най-трайно да стане промяната в мен? ,,

Два са начините това да стане, единият е да ти се случи нещо много ,,силно,, и трагично.Понякога, но само понякога това променя трайно човека.Казва понякога, защото познавах една зла жена.Живота я ,,блъсна,,-почина синът и ...посрещна го трагично и стана ...още по зла.

Другият е плановият процес, наречен психотерапия.В него се планува какво да се промени и се набелязват стъпки за това.

 

Има ли начин, чрез хипноза или други техники да се постигне напредък?

 

Техниките са безброй, но ...трябва време и постоянство.

Моля ви за статии/ книга да чета.

Аз бих ти предложил, на първо място, нещо друго-започни редовно, всеки ден да спортуваш.Раздразнителността ти ще спадне с 20 процента .Това е много.

Това прочетох тази сутрин и не мога да не ти го изпратя

,,Претегляй всяка своя дума и постоянно се питай истина ли е това, което възнамеряваш да кажеш.,,

Редактирано Март 31, 2017 от д-р Тодор Първанов

[Onefl0912]

Да, благодаря Ви! 

Също ми е от полза,  ако си кажа - "Ти би ли искала с теб така да се държат. На теб хубаво ли ще ти е.". Важното е навреме да го казвам и да не забравям.

[Guest Кермит]

И ако го кажеш в първо лице, ефекта ще е поразителен! Говори със себе си винаги от позицията на Аз - "бих ли искала..., на мен хубаво ли ще ми е..."

Поздрави!

[Андрей Филипов]

Хората използват четири начина, за да се справят с отрицателните последици от стреса. Тези четири модела са наречени от В.Сатир – омиротворяване, обвиняване, пресмятане и отвличане на вниманието. Това според нея са четири „осакатяващи” модела на общуване, при които има разминаване на вербалната (диалогова) и невербалната (аналогова) комуникация, което от своя страна създава двойни послания. Хората използват някои от четирите универсални модела, за да заобиколят заплахата от неодобрение :

1. Омиротворителят – мълчи си , за да не ядоса другия.

2. Обвинителят – обвинява, за да го смята другия за силна личност (така, ако другия си тръгне, това да е по негова вина, а не по вина на обвиняващия).

3. Пресмятащият – пресмята, така че да подходи към заплахата като към нещо безопасно, а оценката, която дава на себе си, да се скрие зад големи думи и интелектуални концепции.

4. Отклоняващият вниманието – отклонява вниманието, за да пренебрегне заплахата и се държи така, сякаш няма никаква заплаха (възможно е, ако човек прави това достатъчно дълго, заплахата наистина да изчезне).

Тук трябва да подчертаем силното влияние и стрес на тези реакции, които оказват върху другите хора. Омиротворителната реакция може да предизвика чувство за вина. Обвиняването може да предизвика страх. Пресмятането може да предизвика завист, а отвличането на вниманието може да предизвика копнеж по приятно прекарване на времето.

Има твърде много хора, които никога не споделят открито вътрешните си преживявания – или защото не знаят как да го направят, или защото се боят да го направят, прикриват своите чувства, за да не бъдат наранявани. Според В. Сатир: „хората, които не изразяват или не могат да изразят чувствата си, са много самотни, макар че това не винаги си личи от поведението им. Повечето такива хора са били ужасно наранявани и пренебрегвани в течение на дълги периоди от своето детство. За тях прикриването на чувствата е начин да се предпазят от ново нараняване.”

В. Сатир описва още един модел на общуване, който нарича „изравняване”. При този начин на общуване човек е откровен, говори с лекота и рядко усеща самочувствието си застрашено. „От петте изброени реакции само изравняването има някакъв шанс да заздравява рани, да извежда от задънени улици или да строи мостове между хората.” (Satir V., 1988) Резултатът от изравняването е съгласие. Реагирането с изравняване също така представя истината за човека в дадения момент. Ролята на изравняващ дава възможност на човек да изпита интегритет, ангажираност, честност, близост, компетентност, съзидателност и способност да се справя с реални проблеми по реален начин.

В. Сатир описва много добре разликите между тези пет начина за изразяване на чувствата си. Тя представя пет начина по които човек се извинява. Да си представим, че някой ви е ударил с лакът.

Омиротворяване /гледате надолу и чупите ръце/: "Моля те прости ми. Тромав съм като мечка."

Обвиняване: "За Бога, току-що ударих ръката ти! Друг път гледай да не я размахваш, та да не те удрям!"

Пресмятане: "Искам да поднеса извиненята си, неволно ударих ръката ти, докато минавах. Ако съм ти нанесъл някаква телесна повреда, моляте да се свържеш с адвоката ми."

Отвличане на вниманието /взирате се в някой друг човек/: "Я гледай, на някого му стана нещо май го ударих."

Изравняване /гледате право в човека/: " Ударих те. Извинявай. Заболя ли те?"

            За да бъдем изравняващи се изисква да се изправим срещу страховете си. Един от пътищата да си помогнем за тази цел е да си изясним някои от нашите страхове, които ни пречат да реагираме с изравняване. За да предотвратим неодобрението от което толкова се боим, трявва да се заплашим по някои от следните начини:

Може да допусна грешка

Накой няма да хареса това

Някой ще ми направи забележка

Може да се натрапя

Тя ще реши, че не съм симпатичен

Хората ще ми кажат, че не съм съвършен

Тя може да си отиде

 

Когато дойде моментът да си дадете изброените по-долу отговори на горе посочените изявления, Вие ще сте отбелязали истинско развитие.

 

Неизбежно е да не допусна грешка, ако предприема някакво действие, особено ако правя това за първи път

Няма никакво съмнение, че все някой няма да хареса, онова което ще направя.

            Хората харесват различни неща.

Да някой ще ми направи забележка. Аз наистина не съм съвършен. Понякога забележките помагат.

Естествено! Винаги, когато казвам нещо и прекъсвам друг човек, аз се натрапвам

Е, добре, тя ще си каже, че не съм симпатичен. Няма ли да го преживея? Може пък понякога да не правя особено впечатление. Понякога другия човек ме поставя на изпитание. Мога ли да определия за кое от двете става дума сега?

Ако мислия за себе си като за човек, който не е достигнал съвършенство, по всяка вероятност винаги ще си намирам недостатъци.

Добре тя ще си отиде. Може би така трябва. Във всеки случай ще го преживе.

 

Изравняването позволява на човек да живее като цялостна личност: реална във връзка с главата, сърцето, чувствата и тялото си. Ролята на изравняващ дава възможност на човек да изпита интегритет, ангажираност, честност, близост, компетентност, съзидателност и способност да се справя със стресовите събитя в личен и професионален план.