Васил Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Нали никой не е взел предишният ми постинг насериозно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Благодаря, ти Донка , за щателната информация . Добивам вече , по пълна представа. Значи има връзка с психологията и психоанализата . Знаех си . Много пъти съм се упражнявала да замествам съм формите с обикновените глаголи ,и обратно дистанцираните констатации , да превръшам в личностно мнение . Но незнех , че това е езикът е-prime. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 Да. Много интересна е идеята за този език е-prime. Гледах две лекции на Кришнамурти. Той изобщо не говори за себе си в първо лице. Но и не оставя впечатление за самоунижение, самонеглижиране. Оставя впечатление за обективност, за съпричастност, за безкрайно състрадание и разбиране, пълно с любов. Обаче това не се постига като усвоена техника, а като израз на вътрешно състояние. В противен случай би подразнило страшно с лицемерието си. Така че е ясно кога ще има мир в общуването ни в ежедневието и тук, във форума. Но въпросът с кодирането и декодирането на думите е много сериозен. И с кодирането и декодирането на елементите на поведението изобщо. Дори обикновение думи са кодирани съобщения. То ест зад тях се крият цели конструкции. Като етикети на чекмеджета, в които има много повече от това, което е написано на чакмеджето. И ако в моята глава конструкцията е съвсем различна от конструкцията на събеседника ми... И все пак, когато човек отчита това, може би е по- лесно да се намери общ език. Ама ако си мисли, че само неговата конструкция е верна... Още по- драматично е, когато някой критикува конструкцията на някой друг, обаче всъщност не я знае, а води критиката си според собствената си конструкция. (това е и един сериозен аргумент да се опитваме да избягваме критикуването...) Ето, не съм сигурна, дали авторът на темата е имал наум това, за което писах, но това е в моето чекмедже с етикет кодирано общуване! Ха, ето нещо, на което мен са ме учили, когато са ме учили да бъда по- добър учител и да умея да решавам безконфликтно конфликти. Струва ми се, че има нещо общо с идеята за e- prime езика, но е на български (макар че това за доста хора може да не е решаващ плюс) А може и да го знаете, и да го използвате? Ами кажете си мнението, ако ви е интересно! http://occultism.hit.bg/psychology/conflict4.htm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ina7d Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 Извинявам се, ако се натрапвам ,но искам да разкажа за една случка и заглавието на темата ми се струва подходящо. След погребението на майка ми , на следващия ден отивам на църква ( носеща нейното име), да запаля свещ, тъй като нямам възможност да ходя всеки ден на гроба й ( знам ,че се ходи до 9-тия ден ,всеки ден ) Паля й свещ и започвам на ум, да моля Господ да й прости греховете , аз й искам прошка , като аз й давам своята прошка, пожелавам й там където е ,да й е хубаво и в този ред на мисли. Като я моля , да ми даде знак , за всичко това. Излизам след малко, вече в действителността с ежедневните си мисли.Вървя към колата , улицата празна, само срещу мен на срещуположния третоар , на около 15 м. вървят баба с внуче на 3 г. което е на колело от тези дето отзад се бутат. Аз отключвам колата ,забелязвам,че детето вторачено ме гледа и си казвам-" това пък дете какво ме гледа" поогледах се няма нищо страно по мен, баба му го свали от колелото , да го изпишка явно, но то не сваля поглед от мен , без да помръдва. Влизам аз в колата, то продължава да ме гледа. Пак си викам, абе , какво ме гледа това дете? Бабата го дърпа на вътре в храстите, то продължава да ме гледа ,бабата й тя ме погледна ,да види защо детето не помръдва. Правя обратен завой , гледайки се с детето. И преди да загубим зрителен контакт , То ми се усмихва и започва весело да маха с ръка. Отговарям на поздрава ,усмихнах се, повиши ми се настроението и си карам радостна от детския поздрав и учудена....до сега 3 г. дете никога не е реагирало пред мен така (а ,често съм сред деца) . И както си карам усмихната, изведнъж..... прозрение ..... - Ами ,..... това бе "майка" , тя ми даде знак . Нали само преди броени минути , молих да ми даде знак . Ето ти знака .Малкото детенце, гледайки те вторачено, усмихнато ти маха с ръка, аз отговарям на поздрава и щастлива си тръгвам по пътя . Толкова щастлива се чувствах, една такава свобода, едно такова крилато чувство на радост. И най вече, че разбрах знака , който ми бе даден. Може би ще ми се смеете..... ама...... И извинявайте , ако не е тук мястото на случката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 ina7d, благодаря ти за споделения личен опит. Ценно е подобно наблюдение. Бих се радвал да споделиш с нас във форума и други твои размисли и наблюдения свързани с вътрешния ти живот и светоусещане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 Не само,че не се натрапваш, ами и много ни е приятно да се запознаем и да ти кажем добре дошла, ina7d! Също и това ,което си ни разказала, е на точното място и ме накара да се сетя за нещо, което бях отминала и не бях споделила - преди няколко седмици четох една беседа от Учителя, в която той ни съветва как да разчитаме знаците в природата - като се разхождаме и мислим върху някакъв проблем, колебаем се дали сме на прав път, дали сме в хармония с разумните сили и в този момент видим едно цвете или повече цветя,които са клюмнали с главичките надолу - това означава,че не взимаме правилно решение, не сме в добра кондиция, има нещо, което трябва да променим в мисленето си... Ако цветята са ококорени и с вдигнати нагоре главички, можем да се радваме и благодарим на Господ, защото сме на прав път. Разхождах се малко след като четох беседата и бях изключила вече,че съм я чела, мислих върху решенията, които взимам в този момент, върху постъпките си спрямо близките си... докато в един момент пред мен се усмихнаха 2 чудно красиви разтворени теменужки - усмихнах се и аз и в този момент ми проблеснаха думите на Учителя, а от това ми стана още по-хубаво! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ina7d Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 (edited) ina7d, благодаря ти за споделения личен опит. Ценно е подобно наблюдение. Бих се радвал да споделиш с нас във форума и други твои размисли и наблюдения свързани с вътрешния ти живот и светоусещане. Извинявам се, ако се натрапвам ,но искам да разкажа за една случка и заглавието на темата ми се струва подходящо. След погребението на майка ми , на следващия ден отивам на църква ( носеща нейното име), да запаля свещ, тъй като нямам възможност да ходя всеки ден на гроба й ( знам ,че се ходи до 9-тия ден ,всеки ден ) Паля й свещ и започвам на ум, да моля Господ да й прости греховете , аз й искам прошка , като аз й давам своята прошка, пожелавам й там където е ,да й е хубаво и в този ред на мисли. Като я моля , да ми даде знак , за всичко това. Излизам след малко, вече в действителността с ежедневните си мисли.Вървя към колата , улицата празна, само срещу мен на срещуположния третоар , на около 15 м. вървят баба с внуче на 3 г. което е на колело от тези дето отзад се бутат. Аз отключвам колата ,забелязвам,че детето вторачено ме гледа и си казвам-" това пък дете какво ме гледа" поогледах се няма нищо страно по мен, баба му го свали от колелото , да го изпишка явно, но то не сваля поглед от мен , без да помръдва. Влизам аз в колата, то продължава да ме гледа. Пак си викам, абе , какво ме гледа това дете? Бабата го дърпа на вътре в храстите, то продължава да ме гледа ,бабата й тя ме погледна ,да види защо детето не помръдва. Правя обратен завой , гледайки се с детето. И преди да загубим зрителен контакт , То ми се усмихва и започва весело да маха с ръка. Отговарям на поздрава ,усмихнах се, повиши ми се настроението и си карам радостна от детския поздрав и учудена....до сега 3 г. дете никога не е реагирало пред мен така (а ,често съм сред деца) . И както си карам усмихната, изведнъж..... прозрение ..... - Ами ,..... това бе "майка" , тя ми даде знак . Нали само преди броени минути , молих да ми даде знак . Ето ти знака .Малкото детенце, гледайки те вторачено, усмихнато ти маха с ръка, аз отговарям на поздрава и щастлива си тръгвам по пътя . Толкова щастлива се чувствах, една такава свобода, едно такова крилато чувство на радост. И най вече, че разбрах знака , който ми бе даден. Може би ще ми се смеете..... ама...... И извинявайте , ако не е тук мястото на случката. Не само,че не се натрапваш, ами и много ни е приятно да се запознаем и да ти кажем добре дошла, ina7d! Също и това ,което си ни разказала, е на точното място и ме накара да се сетя за нещо, което бях отминала и не бях споделила - преди няколко седмици четох една беседа от Учителя, в която той ни съветва как да разчитаме знаците в природата - като се разхождаме и мислим върху някакъв проблем, колебаем се дали сме на прав път, дали сме в хармония с разумните сили и в този момент видим едно цвете или повече цветя,които са клюмнали с главичките надолу - това означава,че не взимаме правилно решение, не сме в добра кондиция, има нещо, което трябва да променим в мисленето си... Ако цветята са ококорени и с вдигнати нагоре главички, можем да се радваме и благодарим на Господ, защото сме на прав път. Разхождах се малко след като четох беседата и бях изключила вече,че съм я чела, мислих върху решенията, които взимам в този момент, върху постъпките си спрямо близките си... докато в един момент пред мен се усмихнаха 2 чудно красиви разтворени теменужки - усмихнах се и аз и в този момент ми проблеснаха думите на Учителя, а от това ми стана още по-хубаво! О, като Ви прочетох , (чак сега) ,Душата ми се напълни с едно преливащо чувство на топлота и щастие. А, се страхувах да влезна , да не би да сте недоволни,че пиша "нелепици" където не трябва. О, аз найстина имам , доста поучителни случки който мога да разказвам, но само на хора като Вас , който ме разбират.Защото ,ако нещо от този род разкажа на човек ,който си нама пониятие от тези неща, ме смятат за малко "тра-ла-ла" Благодаря Ви. Ще разказвам, малко са ежедневни (като горенаписаното от мен, не, на високо ниво)- за нещата от живота, ама поучителни . Извинете, че толкова пъти съм го пратила, ама нямам още опит, тук. А, и наистина ме развалнувахте с посрещането Ви. Още веднъж Благодаря. Редактирано Юни 10, 2009 от Станимир АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Юни 11, 2009 Доклад Share Добавено Юни 11, 2009 Мила ina7d, много от нас са тук, точно защото могат да споделят такава опитност, каквато не може с всеки да се споделя. Давай по-смело! Точно тези неподправени разкази са най-ценните учители за много от хората, които ни четат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ina7d Добавено Юни 13, 2009 Доклад Share Добавено Юни 13, 2009 Мила ina7d, много от нас са тук, точно защото могат да споделят такава опитност, каквато не може с всеки да се споделя. Давай по-смело! Точно тези неподправени разкази са най-ценните учители за много от хората, които ни четат. Понеже, сме в този сайт, като първо ще споделя, този който е "свързан" с П.Дънов. Една хубава лятна събота,аз в двора си върша лека работа, но....с лоши мисли за един човек,продиктувани от несправедливото -меко казано -отношение - към мен. Ама ,...само това си мисля,колко съм разачарована,излъгана,унижена и всичко друго което се сетите от подобни постъпки спокойно може да ги прибавите към списака. От всичко това чувство на гняв, и пр..... И както си ходя съвсем по равно ,бавно, но... с мойте гореописани мисли и чувства. И............хоп......е така от нищото,както си стоях права, глезена ми се изкълчва, ама изкълчва, аз падам на земята, ужасни болки, за да не викам,се прихлупвам в земята и там викам,да не ме чуят хората,ако има минаващи по пътя. След като малко мина болката,влизам в къщи, болка ужасна, лед, на високо и ...пак болка. Чудя какво да правя ,в Пирогов ли да ходя,какво ли. Попитах се веднага , защо се случи това, и ..... отговора ми се яви веднага - " Ами защото, си мислеше лоши неща за ....(въпреки мн.лошите постъпки към мен) . Да, ти се зареждаш с лоши мисли, чувства, и си изкълчи крака. Веднага се сещам за П.Дънов, че в мен е причината, че трябва да искам от този човек прошка за лошите си мисли и пр. Взимам книгата На П.Дънов и намирам ,ама точно,какво означава когато си изкълчиш глезен. Точно мойте чувства - описани. Вдигам си крака на високо ( а , мисълта ми , как ще отида на работа ,няма да мога да натискам педала). Чета ,галя си глезена,благодаря на болката , че е дошла , значи е трябвало да дойде, разбирам защо- защото колкото й голяма болка да ми е причинил този човек , не трябва да го мисля само и само с лошо. Моля, болката да излезе,че вече ми погостува и разбирам ,че съм сгрешила и не трябва да имам лоши мисли към лошопостъпилия с мен. Всичко което П.Дънов го пише аз правя,ама не защото трябва, а защото наистина така го усещам- вътре в мен. Остатъка от деня стоя с вдигнат крак, подут глезен - които стана мораво-лилав. На другия ден- неделя , ставам,глезена подут-много ,мораволилав,при вида - "Леле как ще ходя на р-та" Стъпвам -.... нищо, пак стъпвам ...пак нищо... Абе, защо не ме боли....? Нямам обяснение....глезена "тупан и мораволилав" ,а няма болка. Аз не мога да повярвам , едва пристъпвам , да не стане сакатлък...., не няма болка, ходя си нормално. Понеделник- отивам си на р-та нормално, карам си ,ама никаква болка , но 5-6 дни ми бе подут и лилав, всички ме питаха- какво ми е , а , аз се чудя за какво ме питат- забравях , докато се сетя ,че виждат подутия ми -морав глезен. Поуката...лошите мисли дори и към лошопостъпилите към нас, рекушират в/у нас ( не, че не знаете). Но, ДОБРЕ,чЕ СЕ СЕТИХ ВЕДНАГА И ВСЯКАКВА БОЛКА МИНА ВЕДНАГА,ЧРЕЗ, МОЛИТВА към болката и глезена . И ИСКАНА ПРОШКА ОТ ЧОВЕКА (на ум- разбира се, не съм ходила да му искам лична прошка). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 13, 2009 Доклад Share Добавено Юни 13, 2009 (edited) Прекрасен опит, благодаря ти, че го сподели с нас Така си учим уроците, понякога болезнено, но ето, важен е резултата. В такива моменти на опитност виждаме силата на Словото, дадено ни от Учителя... Радвам се, че си сред нас ina7d Редактирано Юни 13, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Eдна от техниките на Учителя, която побеждава злото, е да си мислиш за хората, които обичаш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Мечолари! (Кога ще дойдеш на паневритмия?) И още една техника - да мислиш за това, което обичаш в хората! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 (edited) ... да попитам, че не разбрах кой ще мисли за Буш? пп аз това с мисленето го смятам за черна магия, а вие? не е ли достатъчно д амислим за себе си, пък ... ааа? Редактирано Юли 12, 2009 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Мечолари! (Кога ще дойдеш на паневритмия?) И още една техника - да мислиш за това, което обичаш в хората! Знам, че паневритмията е нещо прекрасно, но когато дойда, ще трябва на всичко да ме учиш. Загубилите надежда и вяра в добрия край, са черните магьосници. Всъщност, всичко, което се случва е за добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.