Инедията :)

[Ключарят]

Привет на всички читатели! Реших да публикувам тук въведението на моя тема, свързана с опита ми по време на пеироди без храна и вода. Считам, че информацията ще помогне на много хора.

 

Инедията за мен лично е един от най-великите инструменти за развитие на съществото (едновременно визирам духа, душата и тялото) в нашата триизмерна реалност. Мога с покритие да заявя, че това се превръща в най-трудния път, ако решите да не спрете с обществените Ви ангажименти, да не изоставите човечеството и близките Ви; ако в същото време се ориентирате и навътре, изправяйки се срещу страховете и страданията си, срещу нерешените мисловни, емоционални и телесни проблеми; ако се противопоставите на невидимите врагове на човечеството (за които ще разкажа на 13.04), чиято хищническо-паразитна цел е никога да не добиете познания за това кой и какво сте, за какво сте дошли на тази Земя и на какво сте способни ако възвърнете силата си.

 

Темата е обширна и съм решил да я разделя на минимум три части плюс специална тема за въпроси и отговори. В настоящата част ще става дума за първите ми преживявания през септември 2015 г. и следващите, година по-късно.

 

Едва от декември 2016 г. започнах активно с Инедията като начин на живот (вече присъстваща всеки месец), като за 2 седмици достигнах до нови прозрения и ценни преживявания, описани във втората част.

 

Третата част ще види бял свят лятото, като  съм решил тя да обхваща целия ми опит през настоящата година, както и безценни съвети и напътствия, защото ако човек някъде сгреши (дали поради незнание или незрялост), може да е фатално за материалното тяло.

 

Нещастните и дребни души (зовящи се водещи на новини) само чакат не-шаблонните хора-изследователи да сбъркат някъде, за да могат след това да всяват още повече страх и агресия към инакоживеещите. Пресни примери (от последните две години) са за жената от забравих-кой-град, която гледала Слънцето и не ядяла 40 дни, но накрая умряла. Ако слушате медиите, без да направите собствено проучване, ще останете с впечатлението, че причината е била в „ненормалната практика да се храниш от слънцето”. Но реално нейната причина за смъртта бе свързана с едно заболяване на сърцето, което го имаше от години.

Друг пример бе с жена, която искаше да роди в дома си, без лекарски персонал. Тъй като процедурата не бе извършена по правилен начин, детето й се спомина. Журналята това и чакаха. Ала да разследват какво се случва с пъпната връв на новородените няма да го направят нали?

 

За да се избегнат такива сценарии и с настоящата тема, в третата част ще споделя всякакви опасности и съвети (в това число и за периода, свързан със захранването, който също е изключително важен). Разбира се, че ако сте внимателни и проницателни, ще видите описани част от тях в първите две теми. Пожелавам успех на всеки, който е тръгнал с чистосърдечни и добронамерени мотиви по този път!

 

~~~

 

Тъй като има ограничение във форума относно обема, то който желае, може да продължи с четивото, което съм го качил на блога си -> Инедията - част I. Отворен съм към въпроси и отговори дали там, дали тук.

 

 

[АлександърТ.А.]

Аз съм просто читател .И за да предизвикаш любопитството ми , трябва да подадеш информация в моите ,,селения" .Иначе отблясъка е същия като на цитираните от теб  случки .И се чувствам задължен да предупреждавам че имаш интереси към тези , които  поставят всичко за проба в , устата .

Като за начало може да почнеш със заглавието .Как се е появило ?

[Ключарят]

И за да предизвикаш любопитството ми , трябва да подадеш информация в моите ,,селения”

 

Истинският изследовател е любознателен по природа (т.е. това е негова вътрешна характеристика), активен е в търсенията си (различна от наличната му информация, преживявания, съзнания); не изисква ‘външен’ фактор да го провокира, за да поеме по определен път (дали ще е болест, страдание, взаимодействие с друго същество). Да очакваш от другите да отговарят на твоите желания или да правят каквото и да е (защото са „длъжни да го направят” според философията ти), и то без да си ги уважил, отделяйки от нужното време и качества, за да разбереш това, което ти е дадено (без да е налагано, така както Матрицата те задължава при определени поводи да реагираш с конкретни действия) – е незряло и нелепо. Някой ден ще го осъзнаеш.

Всъщност това е колективната драма на обвързването и кармата, към които повечето са така привлечени дали несъзнателно, дали съзнателно. Трансцендентирането им ще доведе до напълно различен начин на взаимодействие с всичко.

 

Ако не беше минавал набързо по диагонал, щеше да забележиш линк в темата ми към обяснението на друг българин за инедията. И въпреки това ще го обясня отново, по различен и разширяващ начин за останалите участници във форума.

Ако напишете в гугъл inedia, ще попаднете или на сайта и книгата на Вердин (качил съм я тук), или на Wikipedia, която обаче приравнява инедията с бретарианството или слънцегледането. Дали е грешка зависи от перспективата, но в описаните конкретни примери се отклонява фокуса на аудиторията към това „кой колко дни е успял без храна и течности” и хората отново са импринтнати да вярват и следват някаква практика (инструмент), без да разбират есенцията и притежават възвишени мотиви и разбиране за случващия се процес.

 

Като писател (не само по темата) знам Вътрешно, че първо трябва да се положат основите, а те са непреходни и независещи* от съществуването на Съзнанията (универсални са). Изграждането на ценностна система, базирана на абстрактните и вечни концепции и качества, ще доведе до разцъфтяване на Съзнанието (и Мирозданието).

 

* проницателните читатели усещат парадокса, който идва от ума: „Но тяхното наличие в живота им (или казано с други думи: ‘материализацията им’) зависи от индивидуалното Съзнание. Следователно те могат да не присъстват, т.е. могат да бъдат и временни/смъртни”  –> именно. Там, където има парадокси за ума  – се крият фундаментални истини за определени механизми и принципи. Парадоксът (абстрактен) се разрешава тогава, когато Съзнанието избере (конкретно) значение и позиция. Желаното твърдение се превръща в истина са субективното Съзнание, което за съжаление в някои случаи води до фанатизъм (няма друга истина отвъд моята позиция по даден въпрос), а в дългосрочен план също възпрепятства разширяването и обоготавянето му.

 

Прекрасна метафора е тази за частиците и вълните във физиката. Експериментът е толкова разтърсващ за колективното западно Несъзнавано, защото със своя начин на изследване (разделяне, категоризация) се сблъсква с факт, който не може да отрече.

 

Докато съществото не допусне възможността за енергия от други източници (освен конвенционалните/колективно приетите), докато не разреши вътрешните си конфликти и не придобие необходимите качества и умения – всяко гладуване или режим на инедия ще са опасни или смъртоносни просто защото егото трябва да умре. Колкото по-затворена е системата на организма (т.е. фанатичен скептицизъм и/или непреодоляно програмиране какво е възможно и какво не), толкова по-голям е шансът да се случи смърт на материята (от там и умирането на практикуващите).

 

Трябва да се вземе предвид и например околната среда. Успешни инеяди се опитват да се върнат отново в социума, което е много трудно, ако не се сложи дори една хапка. С Форум си бяхме писали, че всъщност всички, поели по този път и желаещи да останат живи и здрави, неслучайно се намират и живеят в планини и гори, далеч от обществото. Има много да се пише по темата и ще го направя тогава, когато съм готов и свърша с другите си проекти и ангажименти. В момента давам на участниците от форума възможност да се запознаят с материята и евентуално с друга екзотична информация на блога ми.

 

Дали това е с цел „реклама” на блога ми? Моите мотиви са читателите да имат достъп до качествена информация, да им помогна, отваряйки врати, през които сами ще трябва да извървят (ако изобщо пожелаят). Четял съм секции и теми от форума и видях, че има интерес и категория за такъв тип теми. Който може да почувства и резонира с намеренията, убежденията и опита ми, ще види сам какво ще се случи с живота му. Който не чувства нищо – отново зависи от него по какъв път ще поеме: дали скептичен и отричащ, дали отворен да интегрира новото (което почти винаги е добре забравеното старо и непреходно). На когото егото му е голямо, че ще има неадекватни коментари-провокации към мен, ми е пределно ясно и не за първи път взаимодействам с хора дали по интернет, дали на живо.

 

~~~

 

Инедията като дефиниция е способността на организма Ви да произвежда всичко, от което се нуждае, без наличието на храна и течности (приети отвън).

Ако затворите очите си и започнете да си представяте една гора например, да разигравате някакъв сюжет с участващи персонажи, които Вие си създавате, способни да смените и направите абсолютно всичко, което пожелаете (включително да забавяте действието, да вкарате липса на логика в някои действия или несъответствия с някои закони като гравитацията например) – къде се намира изградения свят питам Вас? Истински ли е? Сънищата истински ли са?

 

Как ще реагира скептичния ум тогава, когато един такъв ‘измислен’ и „нямащ нищо общо с материалния свят” сюжет се случи едно към едно в света, в който пребивава буден? Умът притихва поразен и удивлен от ‘чудото’. В тези мигове Съществото трансцендентира дуалния режим, в който по принцип се намира. Осъществява се алхимична връзка между Несъзнателното и Съзнателното, между Ин и Ян аспектите му. Събитие от такъв вид в живота Ви е подсказка от Душата Ви (и следствие), че сте на прага да поемете по нов път.

 

Учените (а Александър може да потърси в Интернет или книги дали съм прав) в днешно време са достигнали до факта (цяло ‘чудо’ е, ако питате мен но и следствие, че колективното Несъзнателно се развива бавно, но славно), че всичко, което се изживява с ума, тялото също го преживява. (Дефиницията за реалност е изключително материалистична в тези среди, които отхвърлят наличието на невидима есенция и интерпретират всичко през призмата/перспективата на тялото. Щом тялото улавя и обработва информация – реален е даден процес. С напредването на технологиите има разкрепостяване и вече например се знае, че спектърът от светлина, който можем да видим с двете си очи е едно нищожно малко диапазонче, ограничаващо дефиницията и възможностите на това, което наричаме ‘реалност’. Тези от нас, които например имат развити пси способности (което не е репер дали едно същество е духовно зряло), могат да виждат паралелни светове или невидими същества (дали в буден режим или докато съзнателно сънуват). Истински ли са те? Да. Реални ли са за вас – зависи от вашия етап на развитие и личен избор кое ще бъде реално и кое не. Кое допуснете да се случи на несъзнателно или съзнатлено ниво.) И измислената история по-горе, и например някакъв ваш радостен/тъжен/какъвто и да е спомен оказват влияние върху цялостния Вас (дори няма да задълбавам за минало-бъдеще и другите разклонения, че текстът ще натежи и няма да е по темата).

 

Иначе отблясъка е същия като на цитираните от теб  случки.

 

Отблясъкът може да е вдъхновяващ  за някои, а други да завиждат и/или измислят рационализации, чрез които да омаловажат информацията и опита. Трети може вече да са минали по този път, а четвърти да останат неутрални. Всеки може да реагира както пожелае. Трябваше ли да пиша, че на незрели рационализации и несереиозни читатели няма да обръщам внимание, енергия и усилия? Аз извършвам това, което си зависи от мен. Ако някой не предприема необходимите стъпки, държи се незряло или чака наготово, определено е сбъркал подхода към живота (и към мен лично) – в социума има случаи, в които ще носят материални дивиденти такива действия, отвъд тази реалност – не.

 

Отговарям там, където и когато видя смисъл. Какво например имаше предвид със следните си думи:

 

И се чувствам задължен да предупреждавам че имаш интереси към тези, които  поставят всичко за проба в, устата.

 

Ако няма конкретен отговор (не мисля и че е нужна абстракция преди това), това означава, че си ме чел и преди, но имаш лични (пред)убеждения спрямо мен и избиване на комплекси. „Задължен да предупреждаваш” ... но не и вътрешно (личен морал) да провериш всичко, което съм написал – дали опита, дали от къде тръгва термина и прочие.

 

Като за начало може да почнеш със заглавието.Как се е появило ?

 

Лексикографски думата можем да я разделим на две части: In-edia. Първата е свързана с вътрепребиваването, а втората с яденето (‘edible’ означава ‘това, което може да се яде’). По-нагоре написах и тълкуванието на термина. От къде ще дойде енергията (щом не от храната) вече отваря съвсем различни хоризонти (и преживявания). Най-доближаващи се до лексикографския термин за мен са всякакви даоси, будсти, йоги и ентуисасти, за които животът е медитация, всеки акт е Съзнателен и насочен към облагородяването им (и това на другите и околната среда). И идея си нямат повечето хора какво правят и може да се постигне само с например едно простичко стоене. Западният човек ще каже: „Този нищо не прави. По цял ден стои и мълчи.” – може ли той да разбере какво преживява другия? Не. Нито има емпатия, нито необходимите умения и качества, за да го направи. (Егото винаги разграничава и разделя. В случая дори се страхува да опита нещо твърде различно, отвъд рамките на убежденията му, защото знае, че може да спре да съществува.) За този mind set (дуално състояние на Съзнанието) пиша в темите си (и в настоящия коментар тук), че е един (и всъщност най-големият) от факторите, който ни възпира да вършим велики дела на тази земя.

 

Инедията позволява всичко скрито/неосъзнато да изплува на повърхността. Тогава се вижда какви качества и умения реално имаш (а не просто си мислиш, че имаш или вярваш на другите), къде са ти слабите места, върху кои теми трябва да се потрудиш повече, кои са силните ти страни, страсти и желания, защо си дошъл тук и какво има отвъд този свят и прочие ...