439.Пред всичкия народ - 13 декември 1931 г. София – Изгрев

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

В начало Бе Словото

Добрата Молитва

„Духът Божий"

24 глава от Евангелието на Лука, до 23 стих

Ще взема само думите от 19 стих: „Пред всичкия народ".

 

Беседа :  Пред всичкия народ - 13 декември 1931 г. София – Изгрев.

 

Молитвен наряд за край:

Мир.Мирът носи Божията радост.(формула 3 пъти)

„Благословен Господ Бог наш"

„Отче наш"

Под истинско богатство се разбира скромността на човека, но скромността не значи, че човек не трябва да бъде добре облечен. Лошото е това, че ние не сме добре облечени. Лошото е, ако ти нямаш характер, ако не си облечен с онази светла дреха на добродетелта, на доброто, ако ти не си облечен с дрехата на любовта, ако не си облечен с дрехата на мъдростта, на разбирането, на онова, разумното разбиране, ако погледът ти не е жив, ако в него няма разумност. Какво си се обезсърчил? Казваш: „Свърши се." Какво се е свършило? „Отсега нататък от мен човек няма да стане." Та ти досега ако не си бил човек, отсега нататък ли ще бъдеш? Ако досега не си бил свободен, та отсега нататък ли ще станеш свободен? Казвате: „Да се разбираме, да не спорим." Не е въпрос в споренето, не е въпрос за вашето верую. Моето почитание към всяко едно верую! За мен всяко верую е една дреха, която човек има на Земята; една дреха, колкото и да е проста, при дадени условия е хубава. Ние не трябва да мислим, че тя е единствената дреха и като нея няма друга. Трябва да знаем, че тази дреха е потребна. Никога не се старайте хората да имат вашите възгледи за живота, понеже е невъзможно. Хубавото в света е, че сте различни, имате и различни възгледи за живота.

Редактирано Март 26, 2017 от Розалина

[Розалина]

26.3.2017 е ден на избори за народно събрание.Ето какво прочетох  в неделната беседа,която отваряме днес :

"В живота си ти със своите мисли ковеш своята съдба. Един народ сам кове своята съдба. Едно общество само кове своята съдба. Един човек кове сам своята съдба. Ти със своето верую ковеш своята съдба, със своята наука, със своята поезия, със своята философия - с всичко ковеш своята съдба. Затова трябва да бъдеш внимателен. Ти ковеш съдбата си със своя мироглед, с търпението си, с делата си. Имай търпение да изслушваш другите. "

 

Пред всичкия народ - 13 декември 1931 г

 

[Розалина]

Писанието ни казва: „Пред всичкия народ". Ако у теб самия не може да живее всичкият народ, ако ти не можеш да живееш във всичкия народ, ти не си го разбрал. Ти тъй чувстваш нещата, но всичкия народ в себе си, при сърцето си да го имаш. Не само своя си народ - законът е един и същ. Един народ има в света, то е цялото човечество. Това е народът. Българският народ е уд на цялото човечество, френският народ е уд на цялото човечество. Всички народи са удове на цялото човечество, което говори един език, а различните езици са само наречия. На френски е „жарден", на български „градина" - думата е една и съща. Тази дума е славянска. Французите нямат глагол, англичаните нямат глагол, те са взели тази дума от нас и я считат за своя. Вземете думата „мляко". Англичаните казват „милк", българинът казва „мляко". Англичанинът казва „вин", българинът „вино". На български е „вълк", англичанинът казва „улк" - те имат същия произход. Ако съпоставите съвременните езици ще видите, че те имат един произход. Колкото произходът е по-близък, толкова различието е по-малко. Ако имат някои разлики, те са специфични неща. При разделянето на народите всеки един народ е образувал специфични черти в света. Той си има своя специфична работа. Всеки един човек и той е специфичен. Цялото човечество след като завърши еволюцията си, всичките народи ще се обединят в един народ, тъй както една ябълка е расла 20 години и оставя един плод, и този плод може да се събере в една семка. То е бъдещата култура на Земята. След хиляди години ще се образува един човек, една цел, всички хора ще станат толкова разумни, че ще бъдат в мисъл и чувство като че ли един човек мисли, не в еднообразие, но в разнообразие.

Пред всичкия народ - 13 декември 1931 г