Донка Добавено Март 25, 2017 Доклад Share Добавено Март 25, 2017 Цитат По някой път питат: „Каква е реалността?“ Реално е туй, което внася светлина в ума. Реално е туй, което внася топлина в сърцето. Реално е туй, което внася сила в тялото, здравето е едно последствие. То е резултат. Майката_на_съвършенството Много силно впечатление ми направи тази мисъл от днешната беседа.... Свикнали сме сякаш да наричаме реалност точно обратното - това, което ни затъмнява ума и сърцето, това, което ни заробва и прави безсилни... Традиция може би - с въздишка си споделяме - е това е реалността, няма какво да се прави, ще се понася... Ако ли някой се осмели да каже обратното, към него поглеждат със смесица съжаление, ирония, поучително - носи розови очила, хвърчи, не желае да гледа истината в очите. А то е обратно... Можем ли да съберем примери за такива реални неща - които са внесли светлина в ума ни, топлина в сърцето ни, сила в тялото ни? Слънчева, Рассвет, АлександърТ.А. и 2 others 4 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Март 25, 2017 Доклад Share Добавено Март 25, 2017 Ние всички сме в реалността . Но мнозинството не се чувстват добре , като че нещо не им достига . Като че ли ,не са на мястото си .Но не търсят защо .Никой не ги е учил да търсят корена на нещата и разбират само от образа .Наблюдават образите и това им е достатъчно , не ги интересува причината .А реалното е преди причината .За всяко нещо реалността създава множество причини менящи се във времето , преплитащи се една в друга . За това светът е шарен и неповторим . Цитат Или казано е в Евангелието „вълци облечени в овчи кожи“. Значи, вълкът в овчата дреха е позлатен. Има вълци в овчи дрехи, пък има и овци във вълчи дрехи. Как ще преведете това? В Евангелието на вълците е писано: „Който яде овци живее, който не яде месо, умира.“ Като говоря за вълка, вълкът отличава, че не е глупав. Много умен е вълкът. Той съзнава лошите условия на живота, в които живее. Той не мяза на кучето. Никога не си завива опашката нагоре, но само малко я подигне. Кучето, понеже живее при човека, взело от качествата на човека. То завива опашката нагоре, дига я. В кучето има доста тщестлавие. Ако проточи опашката назад, има гордост. Вълкът само подига малко опашката си. Той се бори между живот и смърт. „Блажени нищите духом“. Казвам: Блажени са децата. Но кога едно дете е блажено? Когато едно дете е в ръцете на една добра майка, че има кой да се грижи за него е блажено. Ако нямаше майка и беше оставено само, какво блаженство щеше да има? Никакво блаженство нямаше да има. Блажени нищите духом, които са в ръцете на майка си, но горко на нищите духом, които не са в ръцете на майка си. Тогава идат страданията. Казвам: Гледайте да бъдете в ръцете на майка си. Щом излезете от тия ръце, идат страданията. Всичките страдания, които идат в света, показват, че майката я няма... Зад всяко едно блаженство седи една реалност. Ако вие нямате реалност, ако нямате любовните ръце на майката, нищо тогава не може да се направи. „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно“. „Блажени нажалените“. Ако си нажален и има кой да те утеши, разбирам, но ако си нажален и няма кой да те утеши, какво те ползува? Малкото дете, като плаче, майката приближи, утеши го. Тогава туй утешение е намясто. Майката_на_съвършенството Ние не можем да познаем Божествената Реалност . Но можем да разберем парчето реалност , която ни е достъпна .Това става с овладяване на това което имаме ,умовете си .Не случайно умът е символизиран с див необязден кон за който човек е привързан и влачен незнайно къде .И гледа човек преминаващите форми и казва да, видях и това , и това , но животът си върви и краят е предвидим .Не се сеща , че ако овладее юздите може да обърне коня в обратна посока . Това просто е инструмент .Може да заобикаля удрящите го клони и тялото му ще бъде здраво , най малко . Цитат Можем ли да съберем примери за такива реални неща - които са внесли светлина в ума ни, топлина в сърцето ни, сила в тялото ни? Да . много от беседите на Дънов . Когато чета беседа , подходяща за моментните ми нужди и успея да се установя в полусън . Надеждна, Рассвет, Донка и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 25, 2017 Автор Доклад Share Добавено Март 25, 2017 (edited) Преди малко се справих с една теорема от статистиката - след доста пъшкане (все пак съм филолог). И добре че знам руски, та намерих едно обяснение за "чайници"... накрая. Реалност 1: Аз съм тъпа, статистиката е гадна и сложна, има хора, които са по-умни от мен и за тях тия формули са дъвка, защо ли изобщо съм се напънала да се изживявам за нещо, което не съм и никога няма да бъда... Е, накрая нещо посхванах, но след като ми го обясниха като на първолаче... Реалност 2 - интернет е страхотно достижение - винаги можеш да намериш помощта, която в момента ти е нужна... - аз съм майстор да я открия в подходящия момент - схванах и приложих нещо, което отначало ми се струваше невъзможно - УМНА СЪМ! - такова дребно наглед нещо, а след него се усещам сякаш пораснала - статистиката била доста интересно и полезно нещо!! Е, коя е истинската реалност? Редактирано Март 25, 2017 от Донка Рассвет, Слънчева и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Март 26, 2017 Доклад Share Добавено Март 26, 2017 (edited) Завършваш с въпрос Благодаря за идеята . Да , тя е извън нас .Тя се изживява ...Радваме възможноста за изживяване и на двете . И ме радва че импулса за тези преживявания идва от вътре .Значи не само чакането нещата да се случат , а търсенето на промяна ... Живото усещане на вероятноста наистина да си образ и подобие на Създателя е върховно . пп излишно пояснение .Вече престанах да се сравнявам . Убедих се че съм тъп , по критерия на ,,компютъра си ".Но това не ме впечатлява . Знам че съм жив . Редактирано Март 26, 2017 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 26, 2017 Доклад Share Добавено Март 26, 2017 Благодаря, за темата! Понякога, в слаби моменти, когато имам спад на енергия, даже отчаяние, се появява някой или нещо-ситуация, които ми помагат да се съвзема. Тогава си казвам, ето не съм сама, има толкова много души, заедно сме. Подкрепяме се. Реалността е опитност, нещо преживяно. Чета беседа от Учителя, появява се случка, изживяване и Словото вече е реалност... Т. е. разбирам думите, явява се светлина в ума, изпълват се със смисъл. Важно е все пак да търсим, да вярваме, да сме с пробудено съзнание и тогава решенията, помощта не закъсняват. Надеждна, АлександърТ.А., Донка и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 26, 2017 Доклад Share Добавено Март 26, 2017 Пример: Предстоят избори. Двете беседи- “Жал ми е за народа“, и “Пред всичкия народ“, дават насока за нас, българите. Има съвети за управляващите. Но е факт, че Учението все още не се приема от всички и с това само си пречим, спъваме се. Разбира се, всичко е за добро. Някой ден ще просветне за всекиго. Донка, АлександърТ.А., Надеждна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Март 26, 2017 Доклад Share Добавено Март 26, 2017 Слънчева , хубаво е че има много различни . Да се подсещаме един друг ... в един друг форум срещнах следното мнение : Лекциите на Щайнер са логични и лесни за разбиране .Независимо колко са откъснати от физическата реалност . До като беседите на Дънов са трудни .Като че ли не толкова ясни .Създават впечатление за раздробеност , за разлика от досадната и упорита последователност при Щайнер . Вече знам че мотото на Щайнер е : човек чрез ума си може да се приближи до Бога ...Неговия стрмеж е това . да помогне в повдигане за обикновения ум . До като Дънов говори на цялия човек . И беседите му поне за мен естествено водят до медитация , и това усещане за пълнота . А днешния избор е чудесен повод . Две уважаеми от мен личности се изказаха противоположно . Та е трудно , мъглата е голяма . Единствения критерии е собственото разбиране за реалнолстта и съпоставянето и в различните изказвания . Пожелавам на всички , да извлечем поука . Цитат Господи, Боже на Силите, в Името на Христа, чрез което Име Ти си благоволил да Те призоваваме, ние, Твоите чада, идем тази сутрин и припадаме пред Твоите нозе. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, търговците, трудещите се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат Волята Ти, и всички добри хора, които работят за Твоето Царство на Земята. Да простреш десницата Си над тях и да ги помилваш. Господи, възвиси Лицето Си над тях и дарувай им мир! Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили. Молим Ти се, благослови душата и духа на тоя народ, за да Те хвали и слави през всичките векове на бъдещето. Амин. Слънчева, Надеждна, Рассвет и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 26, 2017 Доклад Share Добавено Март 26, 2017 (edited) Излизам от темата, но наистина лекциите на Щайнер, а и цялата западна култура помагат за развиване на ума. Учителя говори вече на душите, помага да се развие сърцето-Любовта и да се обедини с разума. Говори ни за самовъзпитание... Пак за реалността. Мисля, че за всеки е различна, защото е свързана с вътрешния ни свят, с преживяното и разбраното, опитано в Живота. С търсенията и интересите ни... Редактирано Март 26, 2017 от Слънчева Надеждна, Донка и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 26, 2017 Автор Доклад Share Добавено Март 26, 2017 Благодаря ви, приятели! Мисля, че Учителя ни дава и мярата за реалност, т.е. коя от всички подреалности, които нашият ум създава, е истинската. Със средствата на ума е невъзможно да се определи - за него всички са истински. Сърцето - разумното сърце, безусловната любов е това, което ще определи. И отново стигам до първия въпрос - защо без безусловната любов умът избира а истинна реалността с ниските вибрации, с недоволството, болката, безсилието? Може би защото изграждайки картината на реалността непрекъснато я реферира през егото, желанията, принципите, насадени от статуквото... Рассвет, АлександърТ.А., Надеждна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Акация Добавено Март 26, 2017 Доклад Share Добавено Март 26, 2017 (edited) Колкото повече се стремим да си обясняваме реалността, толкова повече я ограничаваме. "Реално е туй, което внася светлина в ума. Реално е туй, което внася топлина в сърцето. Реално е туй, което внася сила в тялото" Умът може да е замъглен или просветен - и едното и другото са реалност. Сърцето може да страда или да е щастливо - и едното и другото са реалност. Тялото може да е болно или здраво... Ясно е, че когато умът е чист, сърцето е щастливо и тялото е здраво. Не случайно Учителя се стреми да акцентира само върху добродетели... Мисля, че е добре реалността просто да я чувстваме и усещаме, докато пазим в себе си доброто и не допускаме злото. Редактирано Март 26, 2017 от Акация Надеждна, Рассвет, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Март 26, 2017 Доклад Share Добавено Март 26, 2017 Цитат И отново стигам до първия въпрос - защо без безусловната любов умът избира а истинна реалността с ниските вибрации, с недоволството, болката, безсилието? Това е просто ум .Той дава картина .Но липсва осъзнаване .Т,е. липсва картината на реалноста .Ще рече , тази първата , на ума , свободно се рее в съзнанието не свързана с нищо от духовните причини .Стои като кръпка . Слънчева и Надеждна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 27, 2017 Доклад Share Добавено Март 27, 2017 ,,Ние не разбираме, че сме невидими... Не разбираме, че независимо от всякакви дефиниции за него, животът е преди всичко драма на видимото и невидимото. Мислим, че само видимият свят е реален и има своя структура и не допускаме, че вътрешният свят, познат ни като мисли, чувства и въображение, също може да има реална структура и да съществува в своето пространство, дори ако то не е достъпно за сетивата ни."Морис Никол, ,,Живото време" Надеждна и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
аз-съм-си-аз Добавено Август 30, 2019 Доклад Share Добавено Август 30, 2019 Четейки "Изворът на Доброто" попаднах на това: Цитат Ние живеем сега в един преходен свят. Някой спи седем часа, сънува, че свършва университет, взема диплом, назначават го за учител и се събужда. Как може за седем часа да свърши и да стане учител? В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия. На земята има илюзорни неща. И като се събудим в реалния свят, виждаме, че това, което е на земята, е илюзия. Не че е илюзия, но е по-малко реално. Така, както Бог схваща света, това е Абсолютната Реалност. Както най-разумните хора го схващат, това е относителната реалност. Замислих се дали пък материалният свят не е един сън, измислен от Бог, в който участват всички души, т.е. един колективен сън, в който Бог е дал правилата и ни е оставил да се развиваме. И когато един човек умре се събужда, когато пак заспи се преражда отново в този сън, но в друго тяло. Доколко материалният свят наистина е материален? Интересно ми е да чуя мнения на хора, които са по-навътре в учението. Донка и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 31, 2019 Автор Доклад Share Добавено Август 31, 2019 Не смятам, че съм кой знае колко навътре в учението.... По-скоро бих го формулирала "доколко материалният свят е реален". Мисля, че отговорът на Учителя от първия пост е гениално точен и за този въпрос. Материалният свят е реален дотолкова, доколкото внася светлина в ума - т.е. стимулира сетивата, представите, мисленето ни. Държи ни будни и непрекъснато ни подтиква да сверяваме своите мисли с информацията от околния свят. Заставя ни да търсим начини да се приспособяваме към този материален свят и също да приспособяваме части от него за своите нужди. Това си е светлина. Материалният свят е реален, когато внася топлина в сърцето ни - т.е. предизвиква положителни емоции - радост, обич, любов, благодарност и т.н. Вярно е, че тези емоции си зависят и от нас, но ако нямаше материални обекти, с които да ги свържем, не бихме ги изпитали изобщо. За силата в тялото моето тълкуване е подобно на горните. Противното - ако и когато материалният свят около нас внася объркване, затъмнение в ума, лоши мисли и емоции, слабост, това означава, че ние не го възприемаме реално, а през някакви тъмни очила.... АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Петко_П Добавено Септември 1, 2019 Доклад Share Добавено Септември 1, 2019 Здравейте, Според мен всеки един от нас живее в реалността. Реалността в която е добре да е всеки от нас. Абсолютната Реалност надали можем и е нужно да я разбираме тук. Поздрави, Петко АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 6, 2019 Автор Доклад Share Добавено Септември 6, 2019 Ох, де да беше така... Познавам толкова много хора, които живеят в натрапени им от медиите филми, толкова много хора, за които в реалността има само угнетяващи факти, или както лично аз си го определям - варят се в соса на собствените си умопостроения, принципи и преценки... И аз съм се варила в този сос повече от 40 години... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.