Каква е реалността? Как я разбирате?

[Донка]

Цитат

 

По някой път питат: „Каква е реалността?“ Реално е туй, което внася светлина в ума. Реално е туй, което внася топлина в сърцето. Реално е туй, което внася сила в тялото, здравето е едно последствие. То е резултат.

Майката_на_съвършенството

 

Много силно впечатление ми направи тази мисъл от днешната беседа.... 

Свикнали сме сякаш да наричаме реалност точно обратното - това, което ни затъмнява ума и сърцето, това, което ни заробва и прави безсилни... Традиция може би - с въздишка си споделяме - е това е реалността, няма какво да се прави, ще се понася... 

Ако ли някой се осмели да каже обратното, към него поглеждат със смесица съжаление, ирония, поучително - носи розови очила, хвърчи, не желае да гледа истината в очите. 

А то е обратно... 

Можем ли да съберем примери за такива реални неща - които са внесли светлина в ума ни, топлина в сърцето ни, сила в тялото ни? 

[АлександърТ.А.]

Ние всички сме в реалността . Но мнозинството не се чувстват добре , като че нещо не им достига . Като че  ли ,не са  на мястото си .Но не търсят защо .Никой не ги е учил да търсят корена на нещата и разбират само от образа .Наблюдават образите и това им е достатъчно , не ги интересува причината .А реалното е преди причината .За всяко нещо реалността създава множество причини менящи се във времето ,  преплитащи се една в друга .  За това светът е шарен и неповторим .

 

Цитат

 

Или казано е в Евангелието „вълци облечени в овчи кожи“. Значи, вълкът в овчата дреха е позлатен. Има вълци в овчи дрехи, пък има и овци във вълчи дрехи. Как ще преведете това?

В Евангелието на вълците е писано: „Който яде овци живее, който не яде месо, умира.“ Като говоря за вълка, вълкът отличава, че не е глупав. Много умен е вълкът. Той съзнава лошите условия на живота, в които живее. Той не мяза на кучето. Никога не си завива опашката нагоре, но само малко я подигне. Кучето, понеже живее при човека, взело от качествата на човека. То завива опашката нагоре, дига я. В кучето има доста тщестлавие. Ако проточи опашката назад, има гордост. Вълкът само подига малко опашката си. Той се бори между живот и смърт.

„Блажени нищите духом“. Казвам: Блажени са децата. Но кога едно дете е блажено? Когато едно дете е в ръцете на една добра майка, че има кой да се грижи за него е блажено. Ако нямаше майка и беше оставено само, какво блаженство щеше да има? Никакво блаженство нямаше да има. Блажени нищите духом, които са в ръцете на майка си, но горко на нищите духом, които не са в ръцете на майка си. Тогава идат страданията. Казвам: Гледайте да бъдете в ръцете на майка си. Щом излезете от тия ръце, идат страданията. Всичките страдания, които идат в света, показват, че майката я няма... Зад всяко едно блаженство седи една реалност. Ако вие нямате реалност, ако нямате любовните ръце на майката, нищо тогава не може да се направи. „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно“. „Блажени нажалените“. Ако си нажален и има кой да те утеши, разбирам, но ако си нажален и няма кой да те утеши, какво те ползува? Малкото дете, като плаче, майката приближи, утеши го. Тогава туй утешение е намясто.

Майката_на_съвършенството

 

Ние не можем да познаем Божествената Реалност . Но можем да разберем парчето реалност , която ни е достъпна .Това става с овладяване на това което имаме ,умовете си .Не случайно умът е символизиран с див необязден кон за който човек е привързан и  влачен незнайно къде .И гледа човек преминаващите форми и казва да, видях и това , и това , но животът си върви и краят е предвидим .Не се  сеща , че ако овладее юздите може да обърне коня в обратна посока . Това просто е инструмент .Може да заобикаля удрящите го клони и тялото му ще бъде здраво , най малко .

Цитат

Можем ли да съберем примери за такива реални неща - които са внесли светлина в ума ни, топлина в сърцето ни, сила в тялото ни? 

Да . много от беседите на Дънов . Когато чета беседа , подходяща за моментните ми нужди и успея да се установя в полусън .

[Донка]

Преди малко се справих с една теорема от статистиката - след доста пъшкане (все пак съм филолог). И добре че знам руски, та намерих едно обяснение за "чайници"... накрая.

Реалност 1: Аз съм тъпа, статистиката е гадна и сложна, има хора, които са по-умни от мен и за тях тия формули са дъвка, защо ли изобщо съм се напънала да се изживявам за нещо, което не съм и никога няма да бъда... Е, накрая нещо посхванах, но след като ми го обясниха  като на първолаче... 

Реалност 2 

- интернет е страхотно достижение - винаги можеш да намериш помощта, която в момента ти е нужна...

- аз съм майстор да я открия в подходящия момент

- схванах и приложих нещо, което отначало ми се струваше невъзможно - УМНА СЪМ! 

- такова дребно наглед нещо, а след него се усещам сякаш пораснала 

- статистиката била доста интересно и полезно нещо!!

Е, коя е истинската реалност?

Редактирано Март 25, 2017 от Донка

[АлександърТ.А.]

Завършваш с въпрос

Благодаря  за идеята . Да , тя е извън нас .Тя се изживява ...Радваме възможноста за изживяване и на двете . И ме радва че импулса за тези преживявания идва от вътре .Значи не само чакането  нещата да се случат , а търсенето на промяна ... Живото усещане на вероятноста наистина да си образ и подобие на Създателя е върховно .

пп  излишно пояснение .Вече престанах да се сравнявам . Убедих се че съм тъп , по критерия на ,,компютъра си ".Но това не ме впечатлява . Знам че съм жив .

Редактирано Март 26, 2017 от АлександърТ.А.

[Слънчева]

Благодаря, за темата!

Понякога, в слаби моменти, когато имам спад на енергия, даже отчаяние, се появява някой или нещо-ситуация, които ми помагат да се съвзема. Тогава си казвам, ето не съм сама, има толкова много души, заедно сме. Подкрепяме се. Реалността е опитност, нещо преживяно. Чета беседа от Учителя, появява се случка, изживяване и Словото вече е реалност... Т. е. разбирам думите, явява се светлина в ума, изпълват се със смисъл.

Важно е все пак да търсим, да вярваме, да сме с пробудено съзнание и тогава решенията, помощта не закъсняват.

[Слънчева]

Пример: Предстоят избори. Двете беседи- “Жал ми е за народа“, и “Пред всичкия народ“, дават насока за нас, българите. Има съвети за управляващите. Но е факт, че Учението все още не се приема от всички и с това само си пречим, спъваме се.

Разбира се, всичко е за добро. Някой ден ще просветне за всекиго.

[АлександърТ.А.]

Слънчева , хубаво е че има много различни . Да се подсещаме един друг ... в един друг форум срещнах следното мнение :

Лекциите на Щайнер са логични и лесни за разбиране .Независимо колко са откъснати от физическата реалност . До като беседите на Дънов са трудни .Като че ли не толкова ясни .Създават впечатление за раздробеност , за разлика от досадната и упорита последователност при Щайнер .

Вече знам че мотото на Щайнер е : човек чрез ума си може да се приближи до Бога ...Неговия стрмеж е това . да помогне в повдигане за обикновения ум .

До като Дънов говори на цялия човек . И беседите му поне за мен естествено водят до медитация , и това усещане за пълнота .

А днешния избор е чудесен повод . Две уважаеми от мен личности се изказаха противоположно . Та е трудно , мъглата е голяма . Единствения критерии е собственото разбиране за реалнолстта и съпоставянето и в различните изказвания . Пожелавам на всички , да извлечем поука .

Цитат

 

Господи, Боже на Силите, в Името на Христа, чрез което Име Ти си благоволил да Те призоваваме, ние, Твоите чада, идем тази сутрин и припадаме пред Твоите нозе. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, търговците, трудещите се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат Волята Ти, и всички добри хора, които работят за Твоето Царство на Земята. Да простреш десницата Си над тях и да ги помилваш.

 

Господи, възвиси Лицето Си над тях и дарувай им мир!

 

Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили.

 

Молим Ти се, благослови душата и духа на тоя народ, за да Те хвали и слави през всичките векове на бъдещето.

 

Амин.

 

 

[Слънчева]

Излизам от темата, но наистина лекциите на Щайнер, а и цялата западна култура помагат за развиване на ума.

Учителя говори вече на душите, помага да се развие сърцето-Любовта и да се обедини с разума. Говори ни за самовъзпитание...

Пак за реалността. Мисля, че за всеки е различна, защото е свързана с вътрешния ни свят, с преживяното и разбраното, опитано в Живота. С търсенията и интересите ни...

Редактирано Март 26, 2017 от Слънчева

[Донка]

Благодаря ви, приятели! 

Мисля, че Учителя ни дава и мярата за реалност, т.е. коя от всички подреалности, които нашият ум създава, е истинската. Със средствата на ума е невъзможно да се определи - за него всички са истински. Сърцето - разумното сърце, безусловната любов е това, което ще определи. 

И отново стигам до първия въпрос - защо без безусловната любов умът избира а истинна реалността с ниските вибрации, с недоволството, болката, безсилието?

Може би защото изграждайки картината на реалността непрекъснато я реферира през егото, желанията, принципите, насадени от статуквото... 

[Акация]

Колкото повече се стремим да си обясняваме реалността, толкова повече я ограничаваме.

"Реално е туй, което внася светлина в ума. Реално е туй, което внася топлина в сърцето. Реално е туй, което внася сила в тялото"

Умът може да е замъглен или просветен - и едното и другото са реалност. Сърцето може да страда или да е щастливо - и едното и другото са реалност. Тялото може да е болно или здраво...

Ясно е, че когато умът е чист, сърцето е щастливо и тялото е здраво. Не случайно Учителя се стреми да акцентира само върху добродетели...

Мисля, че е добре реалността просто да я чувстваме и усещаме, докато пазим в себе си доброто и не допускаме злото.

Редактирано Март 26, 2017 от Акация

[АлександърТ.А.]

Цитат

И отново стигам до първия въпрос - защо без безусловната любов умът избира а истинна реалността с ниските вибрации, с недоволството, болката, безсилието?

Това е просто ум .Той дава картина .Но липсва осъзнаване .Т,е. липсва картината на реалноста .Ще рече , тази първата , на ума ,  свободно се рее в съзнанието не свързана с нищо от духовните причини .Стои като кръпка .

[Слънчева]

,,Ние не разбираме, че сме невидими... Не разбираме, че независимо от всякакви дефиниции за него, животът е преди всичко драма на видимото и невидимото. Мислим, че само видимият свят е реален и има своя структура и не допускаме, че вътрешният свят, познат ни като мисли, чувства и въображение, също може да има реална структура и да съществува в своето пространство, дори ако то не е достъпно за сетивата ни."
Морис Никол, ,,Живото време"

[аз-съм-си-аз]

Четейки "Изворът на Доброто" попаднах на това:

Цитат

Ние живеем сега в един преходен свят. Някой спи седем часа, сънува, че свършва университет, взема диплом, назначават го за учител и се събужда. Как може за седем часа да свърши и да стане учител? В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия. На земята има илюзорни неща. И като се събудим в реалния свят, виждаме, че това, което е на земята, е илюзия. Не че е илюзия, но е по-малко реално. Така, както Бог схваща света, това е Абсолютната Реалност. Както най-разумните хора го схващат, това е относителната реалност.

Замислих се дали пък материалният свят не е един сън, измислен от Бог, в който участват всички души, т.е. един колективен сън, в който Бог е дал правилата и ни е оставил да се развиваме. И когато един човек умре се събужда, когато пак заспи се преражда отново в този сън, но в друго тяло. Доколко материалният свят наистина е материален?

Интересно ми е да чуя мнения на хора, които са по-навътре в учението.

[Донка]

 Не смятам, че съм кой знае колко навътре в учението.... 

По-скоро бих го формулирала "доколко материалният свят е реален". 

Мисля, че отговорът на Учителя от първия пост е гениално точен и за този въпрос. Материалният свят е реален дотолкова, доколкото внася светлина в ума - т.е. стимулира сетивата, представите, мисленето ни. Държи ни будни и непрекъснато ни подтиква да сверяваме своите мисли с информацията от околния свят. Заставя ни да търсим начини да се приспособяваме към този материален свят и също да приспособяваме части от него за своите нужди. Това си е светлина. 

Материалният свят е реален, когато внася топлина в сърцето ни - т.е. предизвиква положителни емоции - радост, обич, любов, благодарност и т.н. Вярно е, че тези емоции си зависят и от нас, но ако нямаше материални обекти, с които да ги свържем, не бихме ги изпитали изобщо. 

За силата в тялото моето тълкуване е подобно на горните. 

Противното - ако и когато материалният свят около нас внася объркване, затъмнение в ума, лоши мисли и емоции, слабост, това означава, че ние не го възприемаме реално, а през някакви тъмни очила....

[Петко_П]

Здравейте,

Според мен всеки един от нас живее в реалността. Реалността в която е добре да е всеки от нас.
Абсолютната Реалност надали можем и е нужно да я разбираме тук.
 
Поздрави,
Петко

[Донка]

Ох, де да беше така... Познавам толкова много хора, които живеят в натрапени им от медиите филми, толкова много хора, за които в реалността има само угнетяващи факти, или както лично аз си го определям - варят се в соса на собствените си умопостроения, принципи и преценки... И аз съм се варила в този сос повече от 40 години...