Чувство за вина

[Иза1]

Здравейте.Бях на квартира 4г при една жена и миналата година приключих с училището и април напуснах.Сега разбрах , че хазяйката , която е около 68г. Ср е самоубила след като е изпаднала в депресия и 20 дни е била в психиатрия.Сега се чувствам виновна.Говорих с нейн близък приятел и казва , че го е направила , защото е сама.Нейните синове са в Англия , няма близки тук.Още преди съм виждала , че и е мъчно във връзка със синовете и.И нейния приятел ми каза , че е минало много време откакто аз не съм там и  ако е искала е щяла да вземе друго момиче.А и  аз не уча вече в този град и няма как да бъда  в квартирата.И в същото време чувствам вина и май аз ще откача.А тя всъщност в началото не искаше да ме взрма,но и се помолихме 

[Орлин Баев]

Нормално е, човешко е да изпиташ състрадание, да искаш да бяха различни нещата и да можеше да помогнеш. Дотук добре. Обаче, ти не можеш да поемеш отговорност за ситуацията на безумна емиграция на българите, бягащи от старите си майки или от майка си България в чужбина, Това е извън силите ти. Да, такива българи продават любовта към родителите си за един пробит долар/ евро, казано символично. Но, ти не можеш да поемеш отговорност за тяхната невежа безотговорност. Нито пък можеш да манипулираш мислите, чувствата и поведението на тази жена, за да я накараш да изживее остатъка от живота си смислено, творчески, с преливащ ресурс, съзидателно, с приятели, активно и красиво - това е извън теб по всякакъв начин, субективен и обективен. Оттук натам, можеш да се помолиш за бившата си хазяйка, да ѝ пратиш добри мисли и сърдечност. Както  и да видиш, че събужда твои собствени чувства, в собствената ти психика, като просто е тригер, но те вече са били в теб. Собствени отношения за сякаш си задължена непеменно да помогнеш, да задоволиш, да бъдеш отговорна за делата на другия, за да  бъдеш сякаш и ти добра и стойностна. Но, виж, че такова отношение е преобръщане, слагане на каруцата пред коня, автоагресивно е. Първо е нужно да уважаваш себе си, да поемеш здрава отговорност за собственото си щастие и добруване, а отговорност за действият ана другите не можеш и не трябва да поемаш. 

Обичай, но не съжалявай. Обичта е чиста, спокойна, има здрави граници, прегръща, гореща е, но и спокойно уважава първо теб самата. Съжалението обаче е просто прикрит страх да не се случи подобно нещо с теб самата, ако не си достатъчно добра или отговорна или задоволила значимия друг... Виж, че най-важното е да обичаш и приемаш себе си, да се уважаваш дълбоко - тогава виждаш, че няма нужда да поемаш отговорност за нечия безотговорност. Виждаш, че можеш да обичаш, но не и да съжаляваш! Обичай - себе си, после другия, Бога в себе си и Бога в другия! 

[Иза1]

Всички ми казват , че нямам вина.Не знам , чувствам страх ,сега ме е страх да стоя сама.Постоянно си спомням като съм била там.Според вас аз нямам вина?И другото,което е , мисля да запаля една свещ в църквата за нея.Не знам защо в момента ме е страх от нея,да не ми направи нещо.Сякаш ме е страх фа запазя нещата,които ми е дала.И лошо ли е ,че пиша във форума.Такива мислк ми идват на акъл,защо?

[Орлин Баев]

Хубаво е, че пишеш. Но не личи да четеш отговаряното ти, не личи да осмисляш, осъзнаваш, да свързваш когнитивни, а оттам и емоционално променени "точки" в ума си. Направи го, прочети ме пак, казвам ти доста. А ще ти пишат и други вероятно. Да,запали свещ, помоли се, това е о'к, добра социална формалност е. 

 

Редактирано Март 25, 2017 от Орлин Баев

[Човек_88]

Можеш да се виниш денонощно, но това няма да върне и промени нищо, освен че ще ти натрупа още стрес и неудовлетвореност. Така че не виждам голяма полза от това. Можеш да обичаш жената безусловно /дори без оглед на това дали е жива, или не/ и да приемеш, че всеки има път в безкрайния океан на живота. Тя е поела по своя, а ти имаш чудесна възможност да научиш нов урок и да извлечеш полза от тази ситуация, която да вложиш в лично усъвършенстване на възприятията и мирогледа ти за света, живота, смъртта и на изборите на кое какво значение да отдадеш и как да го възприемеш.

[Иза1]

Но защо да.съм виновна при положение ,че аз не съм виновна , че близките и не са тук.А и аз не уча в този град и нямаше как да  остана.

[Орлин Баев]

Имам чувството, че като ни четеш, разбираш нещо от сорта на:

 

Ахдико нкйхгуио охуъиоио виновна. Найопп уйхлл;;л евгенихупо, йодйхид, йедцхкгдц, йххииуги, ср! Виновна, гхдцкдгби, защото хедцгиигуедги, уигбеигуигуе, виновна, Аз гхдцудцгу, тя идуиггуъ, чужбина гдцгхгдц, тя, аз виновна, гхдцигиедгие, удицугиуггир! Защо дали виновна, не да гбуиудгуидцгуир, аз тя !

Та в духа на твоето вдяване, да попитам и аз: Йигуи когнитивен капацитет хидхидцигудциу кииб иохоо?

Редактирано Март 25, 2017 от Орлин Баев

[moridin]

преди 7 часа, Иза1 каза:

Но защо да.съм виновна при положение ,че аз не съм виновна , че близките и не са тук.А и аз не уча в този град и нямаше как да  остана.

Защо задаваш тези въпроси? Запитай се моля те, а после сподели тук.

[Иза1]

Добре , разбрах какво ми написахте , че нямам вина.Но просто ми тежи и това е.

[Иза1]

Какъв е проблема , че съм задала въпроса?

[Донка]

Чувството за вина е симптом за подсъзнателен контрол над ситуациите, хората и света. Симптом е за самосъзнание, което а-приори поставя себе си в положението на Този, Който Носи Отговорност за всички изброени по-горе. Носещият отговорност за нещо или някого по правило превъзхожда подопечните си по някакъв признак - възраст, способности, сила, качества и т.н. Самосъзнание, което "страда" от чувство за вина поставя всичко и всеки в зависимост от своето присъствие и действия. 

Така че, според мен, тежестта вътре в теб иска да те събуди за осъзнаване на тази зависимост и освобождаване от нея. 

в тази тема много участници в този форум са коментирали твоя проблем. Надявам се да е полезна

 

[Иза1]

Благодаря за отговора! Аз го разбирам.така , че си мисля , че съм най-значима и заради мен е станало.А аз всъщност не съм децата,роднините.Аз съм момиче,което може да бъде заместено от друго в тази квартира.И чувствам вина , защото това се е случило след мен, въпреки че мина година почти.Искам да ви попитам ако продължавам да го мисля и да се мъча възможно ли е да полудея?В ума ми възниква образа и и как се самоубива.Това още повече ме мъчи.Когато съм заета не го мисля.

[moridin]

преди 7 часа, Иза1 каза:

Какъв е проблема , че съм задала въпроса?

Проблем няма в това, че го задаваш. А в това дали разбираш защо го правиш.

[Донка]

преди 10 часа, Иза1 каза:

Когато съм заета не го мисля.

Може би моментът, в който започваш да мислиш за това, е сигналът да се заемеш с преодоляването на чувството си за вина. Най-вероятно го изпитваш и в други случаи - възможно е сама да не осъзнаваш дори кога и как. Възможно е да го наричаш с някакви други "облагородяващи" го имена... 

Редактирано Март 25, 2017 от Донка

[Донка]

Цитат

По някой път питат: „Каква е реалността?“ Реално е туй, което внася светлина в ума. Реално е туй, което внася топлина в сърцето. Реално е туй, което внася сила в тялото, здравето е едно последствие. То е резултат.

Майката_на_съвършенството

Ако чувството за вина не внася светлина в ума, а напротив, тъмнина. Ако внася не топлина, а мраз в сърцето, и обезсилва тялото - значи то не е реалността, то е измислица на егото ни. 

[Диляна Колева]

преди 23 часа, Иза1 каза:

Б.Искам да ви попитам ако продължавам да го мисля и да се мъча възможно ли е да полудея?В ума ми възниква образа и и как се самоубива.Това още повече ме мъчи.Когато съм заета не го мисля.

Искам да ти дам малко по-различна посока. Това което наричаш "вина" не е никаква вина, а "страх". Най- обикновен страх. Помисли и ще осъзнаеш, че не можеш да опишеш вината си в тази ситуация, но страхът, можеш да опишеш идеално.

Та, ти се страхуваш, уплашила си се от новината, от смъртта, от това че нещата се променят, отиват и т.н. Страхът бавно и полека е пробил място в мислите ти и е поизлязъл от норма, сега е започнал да те мъчи с натрапливи мисли, които никак не бива да анализираш или да им объщаш внимание. В противен случай ще те залеят и ще направиш една много висока тревожност и щеш не щеш, ще се наложи да ходиш на терапевт.

Мисълта "Аз съм виновна......." /и аз и ти не знаем за какво, но стои като паразит в главата ти/ е лъжлива, и вредна мисъл, която на всичко отгоре не ти дава никакво вярно съдържание. Щом я уловиш, веднага правиш така, че да отклониш фокуса си от нея. Това ако успееш да го направиш, нещата много бързо ще влезнат в релси.

Не мисли и не чети нищо за вината, защото така задаваш постоянно на мозъка си тревожност.

Страх те е, това е, уплашена си. 

Намери подходящ човек да поговориш за страха си, такъв, който ще те изслуша и ще си поговори с теб за смъртта, за прехода, за живота. Това е най- доброто лекарство.

[Орлин Баев]

Да, страх - защото в основата на всяка вина стои страхът. Страхът, че не покривам летвата на трябва(ше), след което следва разклонение от две посоки. Едната е автоагресията на вината - както писах, в основата ѝ също е страхът. Другата посока е тази на съжалението и самосъжалението. Да съжаляваш, е да те е страх, че ти можеш да си в подобна позиция. Тоест, външният стимул активира собствени вече налични травми/ страхове. Да се самосъжаляваш, е да виниш нещо външно - съдбата, живота, някого, като така детински изместваш отговорността за живота си навън. 

Та, все е страх... Диляна ти дава добра препоръка - да осъзнаеш ,че това са само едни неверни мисли, в които няма никаква истина. И просто да ги игнорираш спокойно, без борба, без бягане, с убедеността, че са просто фалшиви мисли. Тогава те се стапят! Успехи!