kanatitsa Добавено Март 22, 2017 Доклад Share Добавено Март 22, 2017 Здравейте! От скоро имам връзка с един мъж. В началото, докато той беше по-обран в емоциите си към мен, аз бях много влюбена... ,постоянно мислех за този човек и нямах търпение да го видя. Всичко беше взаимно.Той е невероятен, винаги съм си мечтала за такъв мъж. Галантен, добър, мил, грижовен, интелигентен, добре изглеждащ, имаме общи интереси, имаме сходни мечти, семейството му е прекрасно, приятелите му са прекрасни, той се раздава много за всички. Във връзката ни той е взел ролята на романтика. Постоянно ми прави подаръци, които винаги съм искала, прави ми изненади, подарява ми цветя, ухажва ме, прави ми вечеря, казва ми непрекъснато колко е влюбен, колко ме обича, как аз съм най-великата любов, която му се е случвала. Направо ме боготвори. Грижи се винаги да съм добре и ако имам някакъв проблем, веднага тича да ми помогне и винаги е на разположение. Зарязва всичко, за да се видим. Не мога да опиша защо аз спрях да харесвам този мъж, спрях да му се възхищавам, спрях да го искам и започнах да се отдръпвам. Аз съм по-студената, по-дръпнатата във връзката, по-независимата и се чувствам виновна от това , защото той не заслужава такова отношение. Чувствам се все едно ме задушава и обсебва, а не знам дали наистина е така или просто аз не съм наред. Какво ми има?? Защо не мога да обичам този невероятен мъж? Как мога да променя ситуацията? Иска ми се всеки от нас да дава 50 на 50 в тази връзка, а не да има такава доминация от негова страна. Това ме кара да съм пасивна и апатична. Моля за съвет! Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 22, 2017 Доклад Share Добавено Март 22, 2017 (edited) Ами давай твоите 50 процента.Само че, не си научена от семейството си да даваш. Просто семействата ви са различни и това ти е непознато, Редактирано Март 22, 2017 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kanatitsa Добавено Март 22, 2017 Автор Доклад Share Добавено Март 22, 2017 преди 4 минути, д-р Тодор Първанов каза: Ами давай твоите 50 процента.Само че, не си научена от семейството си да даваш. Просто семействата ви са различни и това ти е непознато, Възможно е, да. Не съм свикнала на такова отношение и ме шокира понякога. Но пък я има и другата крайност. Когато съм с човек, в който съм влюбена, а той е по-студен към мен, аз започвам да давам 100% и да ставам тази грижовната, тази постоянно даващата и дори една идея досадна. А когато този човек ми даде така желаното внимание, аз изведнъж си ставам самодостатъчна и губя интерес към човека. Нямам представа на какво се дължи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 22, 2017 Доклад Share Добавено Март 22, 2017 (edited) ,,той е по-студен към мен, аз започвам да давам 100% и да ставам тази грижовната, тази постоянно даващата и дори една идея досадна. ,, Всъщност, ти го ,,сваляш,, , но когато го имаш, губиш интерес. В семейството ти няма трайно, безусловно даване и приемане на любов и то ти е чуждо. Ще береш ядове с този модел. Лошото е, че и аз не знам, как да го промениш. Най-вероятно ще останеш така цял живот, ще даваш, когато човека не ти е сигурен и ще бягаш, когато искрено те обичат и се грижат за теб. Може би, ако видиш някое семейство, в което перманентно се дава и получава любов ще влезеш в този модел.Но...кой знае? Редактирано Март 22, 2017 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева, Василена Христова и Орлин Баев 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 23, 2017 Доклад Share Добавено Март 23, 2017 Да, вероятно от семейството ти се прокрадват модели... Свикнала си на отношения с едно и много наум, с известна дистанция, интерес, напрежения... Когато се появи любящ мъж, това всъщност те плаши, струва ти се, че ако не го гониш, някакси ти прониква твърде дълбоко, в онази зона, в която сега е недоверие. Недоверие, което ти задейства с любовта си, тъй като е безусловна, а ти не познаваш такава. Всъщност ти е полезно да си с такъв човек, така можеш да извадиш, ясно да видиш семейните си програми, да ги препрограмираш. С помощта на психотерапевт се получава по-лесно. Един колега, Алексей, казва: "Винаги имаш избор. Дори да те изядат, можеш да излезеш или отгоре, или отдолу!" ... Лина Коцева и kanatitsa 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Март 23, 2017 Доклад Share Добавено Март 23, 2017 Цитат В семейството ти няма трайно, безусловно даване и приемане на любов и то ти е чуждо. ....................................До колко тези мнения са , от факта , че отговарят на жена , За мъж по естествено ли е да бъде в тази ситуация .. . Но че има непознаване в това взаимоотношение е без съмнение .Неразбирането , че приемането на любов е също реакция на любов . Ето и друг поглед . В подобен случай виждам айсберг , гордоста , като обяснение на начин , за използването на енергията . Предразположението за даване , активно действие , правене , Е обусловено от характера . И когато се променят отношенията , трябва много усилие за да намериш къде и как да пренасочиш даването си . За да не се чувстваш задушен . За по лесно преодоляване е нужно разбиране от двамата и желание за работа . За доброто самочувствие и на партньора . А естественото отклоняване на вниманието идва с появата на децата . kanatitsa 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kanatitsa Добавено Март 23, 2017 Автор Доклад Share Добавено Март 23, 2017 Благодаря, г-н Баев! Имам желание за промяна и ще потърся психотерапевт, тъй като ще имам нужда от помощ и насоки по пътя към промяната. Не смятам,че е задължително да остана така цял живот както спомена,че е възможно д-р Първанов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 23, 2017 Доклад Share Добавено Март 23, 2017 (edited) Без психотерапия, ситуацията наистина ще се повтаря, нещо повече, бракът ти също няма да е сполучлив. Трябва да се промениш, за твое добро е. Редактирано Март 23, 2017 от д-р Тодор Първанов Орлин Баев, kanatitsa, Лина Коцева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Андрей Филипов Добавено Март 23, 2017 Доклад Share Добавено Март 23, 2017 Ако един възрастен е гневен и мрази партньора си, в терапията се свързваме с детето в него, което е било ядосано и гневно на майка си и баща си. Колкото по-дълбоко влизаме, откриваме грешните убеждения свързани с Аз-а. Ако детето се чувства необичано, пренебегнато или тормозено от родителя, то обвинява себе си и заключва: Нещо не е наред с мен, Не съм достатъчно добър, не заслужавам любов.Всички негативни убеждения, за да се преобразуват в любов трябва вещ терапевт, който да подпомогне процеса на промяна. kanatitsa и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Март 29, 2017 Доклад Share Добавено Март 29, 2017 Възможно ли е човек, който не обича себе си, да цени и обича някой друг ? Пътят към себе познанието е дълъг, но невероятен. Скоро няма да имаш този проблем, стига да работиш с терапевт. Истински и добър терапевт. Личен опит. Приятен път, @kanatitsa kanatitsa и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дори Добавено Юли 16, 2017 Доклад Share Добавено Юли 16, 2017 В 22.03.2017 г. at 11:04, kanatitsa каза: Възможно е, да. Не съм свикнала на такова отношение и ме шокира понякога. Но пък я има и другата крайност. Когато съм с човек, в който съм влюбена, а той е по-студен към мен, аз започвам да давам 100% и да ставам тази грижовната, тази постоянно даващата и дори една идея досадна. А когато този човек ми даде така желаното внимание, аз изведнъж си ставам самодостатъчна и губя интерес към човека. Нямам представа на какво се дължи. Не, че е успокоение, но аз съм по абсолютно същия начин и то от доста години-когато мъжа проявява интерес, аз съм спокойна, в последствие, след известно време губя интерес и желание да го виждам, става ми тотално безинтересен, ако ще и всички звезди да ми свали все тая, НО ако мъжа почне да се отдръпва, да не се обажда, да се виждаме рядко, да проявява безразличие, ей тогава вече не спирам да мисля за него, искам го(независимо дали е подходящ за мен), чувствам че едва ли не съм готова на всичко за дадения човек, че го обичам(естествено това е илюзия) и само и единствено той ми е в главата, нищо друго няма значение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юли 17, 2017 Доклад Share Добавено Юли 17, 2017 Дори Не си свикнала да постъпваш разумно .В смисъсл да обмисляш , решаваш и действаш според решението си . На кратко ,трябва да поработиш за усилване волята си . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дори Добавено Юли 19, 2017 Доклад Share Добавено Юли 19, 2017 В 17.07.2017 г. at 23:18, АлександърТ.А. каза: Дори Не си свикнала да постъпваш разумно .В смисъл да обмисляш , решаваш и действаш според решението си . На кратко ,трябва да поработиш за усилване волята си . Просто действам импулсивно и емоционално.Някак не мога да усетя привличане ако някой не ми се дърпа.Много незряло, но факт Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.