неизяснена сексуалност

[irenavaseva]

Здравейте, благодаря предварително за помощта. Аз съм момиче на 22 години. Тревожи ме един въпрос - къде са границите между любовта и приятелството? Притеснявам се, че изпитвам чувства към човек от моя пол. Не съм имала връзка до сега. Имам нуждата да чуя, че е нормално да изпитвам дадена приятелка по-близка от другите и да искам да и опра глава на раменете или да я хвана за ръката - в крайна сметка го виждам постоянно и навсякъде. Но само към нея изпитвам такава нужда. Не ме привлича сексуално - сякаш изпитвам емоционална връзка с нея. Но това ме плаши, защото изпитвам вина към нея за това, което ми се върти в главата. Не го смятам за нормално. Често се хващам да мисля за нея. Изпитвам вина и към родителите си, защото ако наистина се окаже, че харесвам момичета, сякаш никога няма да ги зарадвам както всеки друг родител се радва - дъщерята да си намери приятел ( и евентуално да си имат дете) . Не се приемам такава. Когато връщам лентата назад, се сещам, че детската ми любов беше момче. Допадали са ми 2-3 момчета през живота ми. Силни приятелства с момичета също около 2-3 пъти съм създавала ( в смисъл, че пак съм усещала такова привличане). Проблемът ми е, че не мога да се приема и да се разбера. Не знам харесвам ли момичета, харесвам ли момчета. Никога не съм имала връзка, та дори и нямам опит, върху който да разсъждавам. Отчайвам се с всеки изминал ден, защото тази вина расте. Сякаш трябва да разбера каква е реалността, а после да я приема. А не мога....

[Орлин Баев]

Расте вината и оттам нормалното приятелско кликване между личностите ви, се превръща в натрапливо гонене на мисли, които идват пак и пак. Всъщност, когато махнеш тази скалъпена от обществото морална цензура, която сега живее в теб, спокойно можеш да си общуваш и да осъзнаеш, че е супер готино да сте добри и близки приятелки. Тоест, вината идва от това, че ти се струва, че мислите противоречат на нормите в теб. Промени нормите, разшири ги, поработи с мисленето си. Виж, че първо, тези мисли отначало са нормални, просто желание за добра дружба. Стават нахални и плашещи те, когато ги интерпретираш изкривено и погрешно, като неправилни. Тогава те могат да отместят фокуса си в сексуален - не защото отначало са такива, а защото с неправилното си тълкуване и потискането им, компресираш и либидо, което прихващайки се за отначало супер нормалните мисли, ги изопачава до такива със сексуален оттенък. А на практика и преди да се бориш с тях, те са си едни чудесни нормални мисли за приятелство. Та, това, което имаш да правиш, е да промениш тълкуванието на мислите, да видиш, че са просто мисли за другарство, но малко попребити от морала ти, се изкривяват. Когато приемеш мислите и махнеш борбата, те се нормализират. Не си гей, но тъй като с твърдата си вътрешна борба си си докарала мисли, че си, можеш да си кажеш: "Приемам се изцяло, такава или онакава!". Приемайки се наистина, отвъд думите, но в една дълбока релаксация и спокойно отношение към тези мисли, те се стапят до обикновени. Тогава знаеш, че всичко е наред!

Виж тази ми статия от вчера (имам и други по темата - ако имаш желание, намери ги): Справяне с натрапващите се мисли

Редактирано Март 20, 2017 от Орлин Баев