Fireinmysoul Добавено Март 17, 2017 Доклад Share Добавено Март 17, 2017 Здравейте, Винаги съм била жизнерадостен, обичащ, дори и наивен човек. Преди няколко години се озовах във връзка с психопат - наркоман, който неусетно превзе времето ми и квартирата, в която тогава живеех. Бях студентка трети курс и живота беше забавление. Но... Една вечер с въпросния човек се прибрахме в квартирата ми, употребили наркотици и алкохол. Тогава той буквално полудя. Без конкретна причина ме преби зверски. Риташе ме, крещеше, обиждаше. И най-ужасното беше, че ме гледаше с поглед, пълен със злоба и омраза. Беше извън всякакъв контрол и беше способен на всичко. Тогава изпитах буквално животински страх за живота си. Цялата случка беше крайна, неочаквана, неразбираема. Мислех, че този ден ще ми е последен. Но точно тогава се роди нещо друго. Сякаш някаква сила. Просто всички заблуди изчезнаха и сякаш бях само душа. Всеки момент беше блаженство. Всяка глътка въздух беше благодарност. Всяка дума беше казана на място. Всичко беше изпълнено със смисъл и любов. Изживях най-прекрасните няколко месеца в живота си. Взаимоотношенията с хората бяха истински и дълбоки. Някак си знаех кое е важно и кое не. Въпреки че конкретният човек продължаваше да ме заплашва, да ме търси, да ме тормози. Той беше братовчед на гаджето на най-добрата ми приятелка, с която преживях тези прекрасни моменти. Малко по малко обаче всичко това започна да отстъпва място на гнева, омразата, желание за отмъщение, изживяването като жертва. Започнах да критикувам хората, станах непоносима дори за себе си. Взаимоотношенията с тази приятелка, която все още обичам адски много, ги прекратих, защото тя остана в тази наркоманска среда, в която подобни неща се приемат за нормални и не иска да излезе от там. В светлината на случилото се хората около мен показаха много от себе си. Имаше такива, които се опитаха да се възползват от това, че съм слаба, повечето не взеха никакво отношение. Оказа се, че съм заобиколена от слаби хора без глас, което още повече ме счупи. Докато си завърша образованието живеех някак си на повърхността, чакайки всичко да ми мине, като тогава дори не осъзнавах толкова чувствата, които съм изпитвала. Потушавах всичко с излизания и алкохол. Но вътрешно се трупаше напрежение, имаше периоди на безсъние, на скърцане на зъби, треперене, тотална липса на контрол, страх от полудяване, премисляне на случилото се. Ад. След като си завърших образованието и трябваше вече да започна работа се оказа, че не мога. Тогава се наложи да си дам сметка за всичко случило се вътре в мен. Вече не можех да се преструвам пред себе си, защото това, което ме спира е много силно. Започна да ме спира да живея и да излизам. Започна да ме кара да се чувствам зле сред хора. Комуникативен човек съм и това ми тежи. Просто много неща, в които съм вярвала се разпаднаха. Изпитвам недоверие към хората, страхувам се. Не мога да се освободя от тези чувства. Не съм себе си. Истинското себе си. А този страх ме сковава. На ръба съм и не мога да започна да живея. Не мога да започна да живея истински. Този живот на повърхността не ми носи радост вече. Вися на родителите си и трябва да започна работа, а ми е доста трудно. Имам нужда от обратна връзка. Имам нужда някой да ми каже има ли надежда и какъв е начина. Моля Ви, дайте ми съвет как да се събера. Сякаш съм разкъсана, не съм цяла. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 18, 2017 Доклад Share Добавено Март 18, 2017 "След като си завърших образованието и трябваше вече да започна работа се оказа, че не мога." Не успях да разбера, какво те спира да започнеш работа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Fireinmysoul Добавено Март 18, 2017 Автор Доклад Share Добавено Март 18, 2017 (edited) Същото, което ме спира да ходя и на бар. И аз не мога да си обясня какво е точно. Обзема ме някакво чувство, че не съм на мястото си, че нямам нищо общо с никой. Все едно нещо ми засяда в гърлото и се задушавам. Пробвах на няколко места. Едвам издържам един ден, прибирам се, рева и на следващия просто не отивам. Явно ми липсва достатъчно мотивация да продължа. И да правя каквото и да е. Не знам и аз какво се случва. Трудно ми е да си го обясня. След въпросната случка съм работила на две места. Тогава имах сили, дори желание да ходя и да правя неща. Сега обаче не намирам нито смисъл, нито имам желание. Редактирано Март 18, 2017 от Fireinmysoul допълване Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Март 21, 2017 Доклад Share Добавено Март 21, 2017 В 17.03.2017 г. at 16:24, Fireinmysoul каза: Изпитвам недоверие към хората, страхувам се. Не мога да се освободя от тези чувства. Не съм себе си. Истинското себе си. А този страх ме сковава. Здравей, не случката, а това, което съм цитирал е проблемът - просто те е страх от хората. Някои го наричан социална фобия. В началото споменаваш, някак безобидно, че си се "озовала" във връзката си... не - ти си я създала, заедно с партньорът ти сте я създали. Тъй като си влязла неуверена и с ниска себеоценка в тази връзка, развоя на събитията е бил предопределен - просто няма как приятелят ти да е бил нещо различно от теб и неговата ниска себеоценка е резултирала в бруталното отношение към теб като дама. В 18.03.2017 г. at 15:35, Fireinmysoul каза: Пробвах на няколко места. Едвам издържам един ден, прибирам се, рева и на следващия просто не отивам. Явно ми липсва достатъчно мотивация да продължа. Не е до мотивацията, страх те е. Следващият път стой поне една седмица и ще видиш, че на седмия ден импулса да избягаш ще е много по-слаб от този в първия. И силата, дето я споменаваш, не е проблем - сила имаш, неподозирано много даже. Така че докато имаш мнението за себе си такова каквото е сега и мислиш за хората това, което мислиш, ситуацията няма как да се промени. Без психотерапевтична помощ ще ти е трудно и ще отнеме време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Fireinmysoul Добавено Март 22, 2017 Автор Доклад Share Добавено Март 22, 2017 Много благодаря. Намерих при кого да отида Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stefan Grekov Добавено Март 22, 2017 Доклад Share Добавено Март 22, 2017 Здравейте! Така, както се разкъсваме, обикновено по същия път се и събираме. Болката, напрежението, страховете, които тайте няма да изчезнат. Защото имате нужда от помощ. Агресия, садизъм, вина, всички тези чувства е нужно да започнат да се освобождават, за да можете да започнете отново. В момента вие имате един уникален шанс да разчистите всичко, да се намерите коя сте и да видите другата страна на живота. Това, че слънцето се е скрило и го няма, означава ли, че то е спряло да свети. Отговорът е НЕ. Същото е и с любовта, човещината, доверието. Ситуациите и насилието, което се преживяли са оказали влияние и върху вашите възприятия, така както случките оказват влияние върху всеки един от нас. Потърсете трерапевтична помощ и продължете напред. За да свети слънцето има нужда от светлина. Дайте си светлината! Успех! DilianaD и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.